№ 2581
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110156231 по описа за 2022 година
Ищецът предявява осъдителен иск против ***, при твърдение, че е заплатил в полза
на ответника сумата 200 лева – възнаграждение по договор за гаранция, който счита за
нищожен. Поради изложеното, счита, че сумата 200лева - платена в повече от главницата по
нищожния договор, подлежи на връщане, като дадена при изначална липса на основание и
предявява частичен иск, за 50 лева, от 200 лева. По молба на ищеца, размерът на иска е
увеличен на 165,28 лева .
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен. Прави искане за
присъединяване на гр.д.№ 56230/2022г. Оспорва се иска като неоснователен, включително с
довод, че ответникът не е страна по договора за кредит, затова доводите, изложени в негова
връзка, са неотносими.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за
осъждане ответникът да върне на ищеца парична сума, дадена от ищеца на ответника при
изначална липса на основание.
Договорът за поръчителство е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно твърденията, направени в
исковата молба – действително, със сключване на договора се заобикаля закона.
Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неизпълнението на
задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до
намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по
1
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В договора за кредит не е
посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по
кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални
дефиниции на ЗПК. Ответникът, видно от договора за гаранция, обезпечава точното
изпълнение, от страна на длъжника, на задълженията му за плащане на вноските по кредита,
следователно задължението на ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се
изразява в следното. ответникът следва да заплати цялото неплатено от ищецът задължение.
Видно от договора за поръчителство, на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в
договора твърд размер, дължим, според разпоредбата на чл.3,1 от договора, независимо от
обстоятелството дали длъжникът е платил вземането си. Абсолютно неотносимо е
впиването в разпоредбата на чл.2, че договорът влиза в сила, ако длъжникът не предостави
някое от другите две, предвидени в договора за кредит, обезпечения. Видно от разпоредбата
на чл.3,1, възнаграждението се дължи за поемане на задължението по чл.1, което означава –
именно поръчителството. Видно от договора, възнаграждението е платимо от длъжника
разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за
кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“
потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта,
за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през
който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор. Същевременно,
едноличен собственик на капитала на ответното дружество – гарант, към датата на
сключване на двата договора, е кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съдът намира, че със сключването на договора за гаранция се заобикаля закона,
поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма
забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със
солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на
възнаграждение. Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
2
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника / чл.3,ал.2/, а не на кредитора, следователно се налага извод, че 46,37 % ГПР,
посочен в договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция.
Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в
него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта. Съдът е съобщил на страните, че, изчислено математически,
ако 165,28 лева – стойността на възнаграждение за поръчителя, се включи като „общ разход
по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %. Неоснователно е
възражението на ответника, че не е страна по договора за кредит, поради което тези доводи
не го обвързват – страните не спорят, че ответното дружество – поръчител и кредиторът са
„свързани лица“ по смисъла на § 1 ДР ТЗ, като *** е едноличен собственик на капитала на
дружеството – ответник.
Договорът противоречи на закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е
никожен. До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на
закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на
възнаграждението / което е в размер почти половината главница от отпуснатата главница в
заем 400лв/, е сключен при нарушение и на изискванията за добросъвестност, води до
неравновесие между правата на страните по него, поради което накърнява правата на
потребителя, а съдът намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без
предвиденото в него възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП,
целият договор е нищожен, като на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, платеното, въз основа
изначално нишожен договор, подлежи на връщане от ответника и осъдителеният иск е
основателен, до увеличения му размер от 165,28 лева, която се установи, че е платена от
ищеца .
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноските, платена държавна
такса, като от справка от счетоводството на СРС се установи, че таксата не е внесена, ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да я плати в полза на бюджета на СРС.
На ищеца се следва адвокатско възнаграждение. С молба по делото се претендира
сумата 500 лева, като възражението на ответната страна за прекомерност на същото е
основателна –делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност – проведено
е едно открито съдебно заседание, без присъствие на процесуалните представители,
3
събирани са само писмени доказателства. Поради изложеното, съдът присъжда минимума,
съгласно чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ, от 400 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, да заплати на Д. П. Б. ЕГН ********** с адрес *** сумата 165,28лева –
заплатено възнаграждение по договор за поръчителство 43044538/1.11.2021г; заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 17.10.2022г. до плащането и сторените разноски
от 400 лева за адвокатско възнаграждение.
СУМАТА е платима на ищеца Д. П. Б. ЕГН ********** по банкова сметка:
BG21INTF40012050647658 .
ОСЪЖДА*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати, в полза
на бюджета на СРС, на основание чл.78,ал.6 ГПК, сумата 50 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4