№ 4254
гр. С, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КР.Н.К.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от КР.Н.К. Гражданско дело № 20231110119535
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТС“ ЕАД, с ЕИК: *****, подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу В. Н. М., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1974.59 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 19, находящ се в гр. С,
общ. В, ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6, от които 1/ главница за топлинна
енергия в размер на 1662.75 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл, и 258.96 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
20.10.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 43.43
лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 9.45 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 65931/2022 г. на СРС –
01.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответникът имал като собственик на процесния имот.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на Н.К.
М., договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 13.08.1990 г., саморъчно завещание от 28.11.2018 г.,
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2018 г., декларация
за вписване на препис от обявено саморъчно завещание, заявление
декларация за откриване на партида, извлечение от сметки и съобщение към
фактури, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на
ФДР, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. М с публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТС“ ЕАД от 11.07.2016 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника В. Н. М.. От
процесуалния представител на същия адв. С. К. в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по
основание и размер. В тази връзка на първо място се релевира възражение за
погасяване на част от сумите по давност – като се посочва, че сумите от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. били погасени по давност, предвид датата на
подаване на заявлението по заповедното производство.
Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните
въз основа на ОУ на ищцовото дружество. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.
С определение № 26532/28.07.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Т.С.“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 2 броя изравнителни сметки и 2 броя талони за отчет – същите обаче са
относими за съвсем друг имот на ответника /аб. № 267169 в ж.к. Обеля, а
процесният имот е в ж.к. ***** с аб. № 206373/..
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
14550/17.01.2024 г. Представено е копие от препис извлечение от акт за смърт
на лицето ХР.Д. М.а.
В съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът се представлява от адв. К.. Последната изразява становище
за цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка
евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за
давност.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 661/08.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 65931/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „М“ от 11.07.2016 г. от което
е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „ТС“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.08.1990 г.,
саморъчно завещание от 28.11.2018 г., протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 18.12.2018 г. и декларация за вписване на препис от обявено
саморъчно завещание се установява, че на 07.12.2018 г. ответникът е
придобил чрез завещание от майка си ХР.Д. М.а – собствеността върху
процесния имот – апартамент № 19, находящ се в гр. С, общ. В, ж.к. *****,
бл. 12, вх. А, ет. 6. Няма данни завещанието да е оспорено.
От своя страна видно от удостоверение за наследници на Н.К. М. същият
е починал още на 26.12.1989 г. Съпругата му ХР.Д. М.а е придобила
процесния имот чак на 13.08.1990 г. – чак след смъртта му. Освен това ХР.Д.
М.а и Н.К. М. са имали две деца: ответникът В. Н. М. /син/ и А Н.а М.а
/дъщеря/. Както се отбеляза по-горе обаче няма данни завещанието да е
оспорено. На последно място ХР.Д. М.а видно от препис извлечение от акт за
смърт е починала на 07.12.2018 г. /т.е. преди процесния период/.
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. С, общ. В,
ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6, ап. 19 е майката на ответника лицето ХР.Д. М.а
/доколкото през 2016 г. последната е подала заявление за откриване на
партида/.
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От договор между СЕС и ФДР от 27.09.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 11.04.2002 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Т.С.“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим
етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между
СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал 01.05.2020 г.
3
Документите, представени от ФДР съдът не обсъжда, доколкото както се
посочи и по-горе същите не касаят процесния имот, а друг имот на ответника.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която
се установява, че през процесния период измервателните уреди са преминали
задължителните метрологични проверки и съответстват на одобрения тип,
годни да се използват за търговски измерване, а показанията им могат да се
счетат за достоверни.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
На последно място, видно от приложено на л. 34 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
1662.75 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 679.86 лева /отразена към м.
07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен
сезон – възлизащи на 5.20 лева, 34.38 лева и 10.86 лева /отразени към м.
09.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 635.75 лева /отразена към м. юли 2021 г. и две
допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи
на 39.83 лева и 256.87 лева /отразени към м. 09.2021 г./
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци /която
съдът използва при преценка на възражението за давност/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 661/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 65931/2022 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
4
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /удостоверение за наследници на Н.К. М., договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 13.08.1990 г., саморъчно завещание от 28.11.2018 г., протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2018 г., декларация за вписване
на препис от обявено саморъчно завещание, копие от в-к. М с публикувани
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТС“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот през целия
процесен период.
В тази връзка между ответника и „ТС“ АД е налице валидно
5
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. вкл. Предвид изричната разпоредба
на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 65931/2022 г. по описа на СРС е подадено на 01.12.2022 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. – досежно вземането за главница. Няма как
да се приеме давност до 31.10.2019 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. октомври 2019 г.
6
ответникът е изпаднал в забава чак на 15.12.2019 г. /съответно за м. септември
е изпаднал в забава след 15.11.2019 г./. Поради това погасени по давност са
главници на обща стойност 150.62 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. /изчислени от съда съобразно приложението към фактура/. В
тази връзка и искът за главница е основателен до сумата от 1512.13 лева за
периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., като за сумата от 150.62 лева следва да
бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. в размер на 258.96 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 36.15 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 222.81
лева върху съответните главници.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.10.2019 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Доколкото главният иск за същото се явява основателен, то основателен
е и искът за обезщетение за забава в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 65931/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
7
размер на общо 89.49 лева, от които 39.49 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 81.03 лева.
За длъжника се претендират разноски от 400 лева – за адвокат по реда
на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в минимален
размер като с оглед изхода на делото на адв. С. К. К. от САК със съдебен
адрес: гр. С, ул. В № 35, ет. 3, офис 1 се дължи сумата от 37.83 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 19535/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 39.49 лева държавна такса, 350 лева – възнаграждение за вещо лице
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи
претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 443.16 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна претендира разноски от 400 лева – за адвокат по реда
на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в минимален
размер като с оглед изхода на делото на адв. С. К. К. от САК със съдебен
адрес: гр. С, ул. В № 35, ет. 3, офис 1 се дължи сумата от 37.83 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Н. М., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. О, бл. ***, вх. Б, ет. 4, ап. 35 ДЪЛЖИ на „ТС“ ЕАД с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ****** следните
суми: 1/сумата от 1512.13 лева – главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 19, находящ се в гр. С, общ. В, ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6, за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и сумата от 222.81 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. върху съответните
главници; 2/ сумата от 43.43 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и сумата от 9.45 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 65931/2022 г. на СРС –
01.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
65931/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: за сумата от 150.62 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент №19, находящ се в гр. С,
общ. В, ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6 за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г..вкл, и за сумата от 36.15 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. върху съответните главници, поради
8
неоснователност на претенциите в отхвърлената част с оглед погасяването им
давност.
ОСЪЖДА В. Н. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. О, бл. ***,
вх. Б, ет. 4, ап. 35 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТС“
ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ******
сумата от общо 81.03 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр.д. № 65931/2022 г. на СРС и сумата от общо 443.16 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 19535/2023 г. на СРС
– съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Я № ****** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат С. К. К. от САК със съдебен
адрес: гр. С, ул. В № 35, ет. 3, офис 1, сумата от общо 37.83 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 65931/2022 г. на СРС
и сумата от общо 37.83 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 19535/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна
правна помощ и съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Т.С.“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 65931 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9