№ 5933
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100509343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 02.05.2023г. по гр. дело № 24631/2022г. на СРС, ГО, 38
състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД АД срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр.
чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 179, 28 лева, представляваща
обезщетение за претърпени на 06.09.2020г. имуществени вреди от собственика
на лек автомобил “Хюндай”, модел “i40”, с рег. № СВ **** ВМ, в резултат от
попадане в необозначена и необезопасена дупка при движението по
републикански път, в чийто права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ срещу
причинителя на вредата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-О.З.“ ЕАД
АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че страната е била лишена от възможност да участва в
1
делото вследствие на нарушаване на правилата за призоваване, поради което
не е упражнила предоставените й права във връзка с ангажиране на
доказателства, установяващи основателността на предявения иск. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена в цялост.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е регресен иск за вземане, платено като застрахователно
обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка, при заявени фактически твърдения, че застрахователят е встъпил
в правата на увреденото лице против възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
Съдът констатира, че препис от исковата молба е бил връчен на
ответника – държавно учреждение, на 20.05.2022г. чрез ССЕВ, като
връчването, осъществено по реда на чл. 52, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 2 от ГПК, не е
оспорено. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. По делото е постъпил на 01.11.2022г. писмен отговор с
релевирано възражение за неподсъдност по чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 от
ГПК, което правилно не е разгледано от първоинстанционния съд поради
настъпила преклузия /доколкото възражението за неподсъдност по чл. 108, ал.
2 от ГПК може да се направи от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба/.
2
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/.
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е във въззивното производство /с оглед неподаването на
писмен отговор от ответника в срока по чл. 131 от ГПК/, че на 30.07.2020 г.
между ищеца "ДЗИ-О.З." ЕАД и „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД е бил сключен
договор за имуществено застраховане, клауза "Каско +", клауза "Пълно каско",
който има за обект лек автомобил “Хюндай”, модел “i40”, с рег. № СВ ****
ВМ и със срок на застрахователно покритие от 00. 00 ч. на 23.08.2020 г. до 23.
59 ч. на 22.08.2021 г. /чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ/. Несъмнено е също така, че
горепосоченият застрахователен договор е включвал и обезщетяване при
настъпването на щети, причинени от ПТП – т. 2 "Покрити рискове" от
Общите условия на ищеца, които са представени по делото и са действали към
момента на сключване на застрахователния договор и представляват
неразделна част от него – чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат
на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените
имуществени вреди, в това число механизма на настъпване на
произшествието и кой е правният субект, който има задължение да поддържа
пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, респ. дали ответникът
носи отговорност за обезвреждането на настъпилите имуществени вреди.
Установяването на тези релевантни обстоятелства е предпоставено от
преценка основателността на релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които
са ограничили правото на защита на ищеца. Въззивният съд приема, че
вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила – ненадлежно
връчване на призовка за проведеното на 14.11.2022г. съдебно заседание,
3
ищцовото дружество е било лишено от възможността да участва в
първоинстанционното производство и да изпълни дадените от съда указания
във връзка с допуснатите доказателствени искания. Призовката е била
изпратена на електронен адрес, различен от посочения в исковата молба. По
тези съображения във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 от
ГПК са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.
Въззивният съд приема, че събраните пред настоящата инстанция гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Г. А. – водач на увредения автомобил,
които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви и
неопровергани от останалите данни по делото, установяват деликта и
причинната връзка с вредите. Показанията на свидетеля, дори и при
отчетената евентуална негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото
той е водач на увреденото МПС/, следва да бъдат кредитирани, тъй като
съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а
именно – от неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което
преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и
обосновано и което установява, че щетите по процесния автомобил са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така както е описан в
уведомлението за щета, представена пред застрахователното дружество. В
този смисъл следва да се приеме, че на 06.09.2020г. свид. А. е управлявал
процесния автомобил, като се е движел от гр. София до Земенския манастир.
В участъка от пътя между с. Калище до гр. Земен – конкретно непосредствено
преди разклона за гр. Земен, застрахованият автомобил е попаднал в дупка,
която не е била съответно обозначена и обезопасена, което обективно и
неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ. От показанията на
свидетеля се установява, че ПТП-то е станало в светлата част на денонощието,
имало е видимост, но пътният участък бил покрит с множество дупки. В
резултат на попадането на автомобила в дупка била увредена предна дясна
гума и предна дясна лята джанта. Настоящата съдебна инстанция кредитира
показанията на свидетеля, приемайки, че те са достоверни и житейски
логични, последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, поради което след съвкупна преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното
ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
вредоносните последици. Показанията на разпитания свидетел установяват
4
механизма на ПТП, а изготвеното заключение на автотехническата експертиза
доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен
механизма на пътнотранспортното произшествие /процесният автомобил
попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена/,
в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени твърдените
имуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите.
Определеното от ищеца за изплащане застрахователно обезщетение в
общ размер на 1 164, 28 лева било изплатено в полза на автосервиза, в който е
отремонтиран увредения автомобил.
Не се спори, че за определяне на дължимото застрахователно
обезщетение ищецът е направил разноски в размер на 15 лева.
По наведеното възражение от ответника относно пасивната материална
легитимация по предявения иск:
Ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи
своите доказателствени искания и становища, вкл. възраженията си, като
същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът има
предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния
предмет – като правото на задържане или възражение за прихващане,
възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда по
делото, включително правопогасяващите възражения. Следва обаче да се
прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 ГПК и направен от
ответната страна правен или фактически довод, въз основа на обстоятелствата
по делото, по основанието на иска /в този смисъл Решение № 358 от
18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о., ГК/. Изразеното от
ответника становище в подадения извън срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, че участъкът на който е настъпило процесното ПТП не е част
от републиканската пътна мрежа, съставлява правен довод, за въвеждането на
който няма ограничения и решаващият съд е длъжен да го съобрази.
Настоящият съдебен състав приема, че доказателствата по делото сочат,
че участъкът от пътя, на който е било реализирано произшествието – между
село Калище и преди разклона за гр. Земен, представлява част от
републикански път, трети клас /ІІІ-623/, по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 4 от ЗП,
5
съобразно списъка, приет с Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища /Oбн., ДВ, бр. 3 от 8.01.2019 г., в сила
от 8.01.2018 г., изм., бр. 19 от 6.03.2020 г., в сила от 6.03.2020 г./, прието на
основание чл. 3, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 и 4 от Закона за пътищата.
Пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1,
т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът. Същият като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за
организиране изпълнението на тези дейности на: 1/. Агенция "Пътна
инфраструктура" по отношение на а/. републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии и б/. платното /платната/ за движение
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население до 100 000 души, като при постигната взаимна
договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се
осъществяват съвместно и 2/ на съответните общини по отношение на: а/.
общинските пътища и б/. тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване извън платното /платната/ за движение на републиканските
6
пътища в границите на селата и селищните образувания и в/. републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с
население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва
във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за
поддържането на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на
агенцията за текущата година – чл. 48 ППЗП.
Произходът на препятствието на пътната настилка е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и
абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища,
без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик - чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
Релевираните възражения относно липсата на съставен от органите на
МВР протокол за ПТП не следва да се разглеждат, доколкото не са въведени в
процеса в преклузивния срок за отговор на исковата молба.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
От приетото по делото заключение на автотехническата експертиза се
установява, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите
на процесния лек автомобил по средни пазарни цени - с нови части, възлиза на
1 192, 84 лева. В случая ищецът претендира регресно вземане в по-нисък
размер от 1 164, 28 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
в цялост. Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ изрично включва в размера на
платимото по регресен път обезщетение и обичайните разноски, направени за
7
определяне на заплатеното обезщетение. В частност експертното заключение
е било необходимо за ищеца при преценката за наличието на основание за
заплащане на обезщетение и при определяне на вида и размера на щетите и
съответно следва да се счита за такива обичайни разноски, които е установено
въз основа на събраните писмени доказателства по делото, че възлизат на 15
лева.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор на претендираното
вземане от 1 179, 28 лева /включващо и направените от него ликвидационни
разноски от 15 лева/, поради което релевираната претенция се явява
основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Като е достигнал до други извод първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Неоснователно е релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 501, 52 лева с
ДДС, тъй като същото не надвишава минималния размер, определен в
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в случая въззиваемата страна е оспорила като прекомерно
адвокатското възнаграждение, само в случай, че същото надвишава
определения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004г. минимален размер/. С
оглед изложеното в полза на въззивника следва да се присъдят направените
разноски в общ размер на 626, 52 лева, от които 25 лева за държавна такса,
депозит във връзка с извършения преразпит на вещото лице в размер на 100
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 501, 52 лева с ДДС.
Определеният депозит за разпит на свидетел в размер на 40 лева не е бил
изплатен, поради което същият не следва да се включва в дължимите от
насрещната страна съдебни разноски, а при поискване, подлежи на връщане в
полза на въззивника.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в
първоинстанционното производство съдебни разноски в общ размер на 425,
06 лева, от които 50 лева за държавна такса и 375, 06 лева – адвокатско
8
възнаграждение. С оглед констатираното процесуално нарушение във връзка с
призоваването на ищеца в производството пред СРС представените в
настоящото производство доказателства за заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени при произнасянето на
въззивния съд по отговорността за разноските.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6805 от 02.05.2023г., постановено по гр. дело №
24631/2022г. по описа на СРС, ГО, 38 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ ****,
гр. София, бул. “**** да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „**** по иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от общо 1 179, 28 лева,
представляваща сбор от следните суми: 1 164, 28 лева - регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "каско", сключена със
застрахователна полица № 440220213015020 от 30.07.2020г., във връзка с
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 06.09.2020г.,
причинено от попадане на превозното средство в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътно платно от републикански път, в резултат на
което са причинени имуществени вреди върху лек автомобил “Хюндай”,
модел “i40”, с рег. № СВ **** ВМ и 15 лева - обичайни разноски, направени за
определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 11.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ ****,
гр. София, бул. “**** да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „**** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
9
сумата от 425, 06 /четиристотин двадесет и пет лева и 06 ст./ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 626, 52 /шестстотин
двадесет и шест лева и 52 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10