Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ………..….2022
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Калинка Ковачева и при участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски КАНД № 2638 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна срещу Решение № 613/05.05.2022 г. постановено по АНД № 5239/2022 г. по
описа на Районен съд Варна (ВPC), с което е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 03-2100172/10.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от
установената фактическа обстановка по делото. Счита, че в АУАН и НП правилно е
квалифицирано нарушението на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ). Моли
решението на районния съд да бъде отменено и съдът да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание
поддържа изложените в касационната жалба доводи и основания за отмяна на
решението на въззивния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът ”С.“ ЕООД счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Намира за обосновани изводите
на PC-Варна, за маловажност на нарушението и за надценяване на обществената опасност
от страна на административнонаказващия орган. В открито съдебно заседание чрез
процесуалният си представител моли решението на ВРС да бъде оставено в сила да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС,
е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на проверка във въззивното производство е било НП №
03-2100172/10.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна,
с което на „С.“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК ********* за нарушение на чл. 63, ал. 2,
вр, чл. 62, ал. 3 КТ и на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
От събраните в административнонаказателното и в съдебното
производство доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при проверка, извършена от служители на дирекцията на 11.10.2021 г. в
14:31 часа в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Черни
връх № 23, стопанисван от „С.“ ЕООД се установило, че работодателят е допуснал
лицето Д.Й.Д., ЕГН **********, на длъжност „общ работник, строителство на сгради“
да престира труд в негова полза в гореописания обект, преди да му е предоставил
копие от уведомление по чл. 62, ал. 2 КТ, заверено в Териториалната дирекция на
Националната агенция по приходите.
Последствие при документалната проверка е представен
трудовият договор от 11.10.2021 г. между дружеството и Д.Й.Д., както и
уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но
регистрацията в НАП била от 11.10.2021 г. в 15:27:03 часа.
За
констатираното нарушение срещу дружество е съставен АУАН, като е описано, че Д.Й.Д. е допуснат до работа преди да му бъде
предоставено копие от заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ заверено в ТД на
НАП. Актът е предявен и връчен на упълномощено лице, като в графа бележки и
възражения не са отразени такива. В срока по чл. 44 ЗАНН е направено
възражение. Административнонаказващият орган (АНО) не е приел направените
възражения и въз основа на АУАН е издал процесното НП, с което на дружеството е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на
чл. 63, ал. 2 КТ.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в срок. ВРС не е констатирал нарушение
на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН – относно описанието и квалифицирането на
нарушението в АУАН и НП. Въпреки това въззивният съд е приел, че извършеното не
следва да се квалифицира като административно нарушение, тъй като е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 Наказателния кодекс НК) вр. чл. 11 ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието.
Касационният съд приема от правна страна за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира жалбата
за частично основателна предвид следното:
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че е сключен трудов договор между дружеството и Д.Й.Д. на 11.10.2021
г., което и не е спорно по делото. Безспорно е и че уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ е подадено на същата дата, но след извършената проверка и е връчено на
лицето.
Нарушението е безспорно установено от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Вмененото с НП нарушение е описано със
съставомерните му елементи. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които
то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на
лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е
и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, като постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3, т. 2 Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. с чл. 63 ЗАНН за отмяната му. При безспорно изяснен спор от
фактическа страна и правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е
направил необосновани изводи досежно приложението на закона, като неправилно е приел,
че в случая нарушението не следва да се квалифицира като административно
нарушение, т. к. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, във вр. с чл.
11 ЗАНН.
ВРС е приложил неправилно материалния закон и като е приел,
че се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, във вр. чл.
11 ЗАНН. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението. Процесното нарушение е от категорията на т.нар.
„формални“ нарушения или „нарушения на просто извършване“, при които вредните
последици (обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние. Конкретното нарушение не се отличава с явна незначителност на
обществената му опасност и предвид регламентацията на изискванията за сключване
на трудов договор в писмена форма, която е в полза на работника и неговите трудови
и осигурителни права, които цели да охрани чл. 63, ал. 2 КТ. Последното гарантира
правата на работника на труд, на възнаграждение, на почивки и социално осигуряване,
респективно нарушаването на разпоредбата на чл. 62, ал.3 КТ пряко засяга тези
права и изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност
или притежаващо явно незначителна такава. Следователно ирелевантно в случая е
дали трудовият договор е бил подписан в деня на проверката, а уведомлението е
било регистрирано в НАП в кратък интервал след проверката и дали са настъпили
вредни последици, както неправилно е приел въззивния съд при обосноваване на
явната незначителност на обществената опасност на деянието.
Не на последно място следва да се отбележи, че при
прилагането на чл. 28 ЗАНН, въззивният съд е следвало в диспозитива на
решението на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, да предупреди жалбоподателя,
че при извършване в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, което в
случая не е сторено.
Следователно ответникът по касация е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 63, ал. 2 КТ, но при
незаконосъобразно определен размер на наложената имуществена санкция. И в
административното и в съдебното производството не се събраха данни, които да
обосноват размерът на административното наказание „имуществена санкция“, който
е наложен с НП. Приложената санкционна норма - чл. 414, ал. 3 КТ предвижда
наказание в диапазон от 1 500 лева до 15 000 лева, а административнонаказващият
орган е наложил такава в размер на 3 000 лв., което не отговаря на изискванията
на закона. От една страна няма данни дружеството да има наложени други санкции
по КТ, за да се обоснове извод, че същото трайно извършва подобни нарушения. От
друга страна няма никакви изложени мотиви в НП, които да обосноват по-високият
размер на наложеното наказание. Отегчаващи вината обстоятелства също не бяха
констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че
определеното в минимален размер наказание се явява справедливо и съответстващо
на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
решението на въззивната инстанция е неправилно и незаконосъобразно и следва да
се отмени, като постанови решение, с което да измени размера на „имуществената
санкция“ в процесното НП, редуцирайки го от 3 000 лева до предвидения в закона
минимум от 1 500 лева.
При този изход на спора основателно се
явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съразмерно
уважената част на жалбата в размер от 50 лева на основание чл. 37 от Закона за
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т.
4 ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Варна, VII
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 613/05.05.2022
г., постановено по АНД № 5239/2022 по описа на Районен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № № 03-2100172/10.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ и на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лв. като НАМАЛЯВА размера на
„имуществената санкция“ на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търнова, ***, представлявано от
управителя В.К. С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.