№ 805
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500634 по описа за 2023 година
С решение № 263549 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 12754/2020 г., СГС,
І-3, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати
на Д. С. С. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 4027,47 лв. представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент на 10.05.2020 г.
(пропадане в шахта), ведно със законната лихва (от 20.11.2020 г. - дата на
исковата молба) до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община, в
която се сочи, че ищецът е съпричинил вредния резултат, което следва да се
вземе предвид при определяне на размера на обезщетенията. Сочи, че
пострадалият е трябвало да погледне надолу, тъй като е приближавал бордюр
или поне с периферното си зрение да установи наличието на шахта. Отделно
изтъква, че дори последната да е била покрита с шперплат, то това е следвало
да се отчете като нетипечен обект и да се избегне стъпването върху него.
Намира, че С. е проявил разсеяност, която е неоправдана, доколкото
съпругата му е съумяла преди него да премине през препятствието без да
пропадне в шахтата. Подчертава, че в Район „Люлин“ случаите на изчезнали
1
капаци на шахти са много, но инцидентите с пропадане са незначителен брой,
което обосновава извод, че обичайно пешеходците проявят дължимото
внимание при ходене пеша. Допълнително заявява, че въведеното по-късно
възражение за принос поради неспазване на предписан режим на лечение, не е
обсъждано от съда. Намира, че по делото са ангажирани доказателства (данни
за движение на автомобила на ищеца), които установяват, че той (като
единствен имащ право да управлява МПС в семейството) е шофирал, при това
за дълги периоди от време, което е било противопоказно за състоянието му.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че
не е отчетена възрастта и пола на ищеца, фактът, че той не се занимава с
физически труд, а с компютърни услуги, както и че не е съобразена
практиката на съдилищата. Моли да се отмени решението частично, като се
отхвърли иска за горницата над 4000 лв. (за обезщетение на неимуществени
вреди) и за горницата над 1350 лв. (за обезщетение на имуществен вреди).
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Д. С. С. оспорва същата. Подчертава, че липсата
на капак на шахтата не е била видима и не се касае до непроявена грижа от
негова страна. Обръща внимание, че според признанията на жалбоподателя
проблема с необезопасените шахти е значителен. Намира възраженията за
принос за недоказани. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Д. С. С. твърди, че на 10.05.2020 г. при следобедна разходка
пропаднал в улична шахта при пресичане на улица "117"-а, в посока към
улица "113-а" в ж.к. "Люлин 1", гр. София, при стъпване с левия крак на
тротоара и без да е налице видима дупка. Върху шахтата нямало метален
капак, а бил поставен материал, наподобяващ сив шперплат, който не бил
трайно закрепен върху отвора. Ищецът получил множество счупвания на
дясното стъпало и е лекуван оперативно с поставяне на плака и винтове,
които след това били отстранени. Твърди, че изпитвал силни болки, кракът
все още се подувал, психически инцидента се отразил на ищеца, който се
2
тревожел за възстановяването си. Претендира от Столична община, която не е
обезопасила шахтата, да му заплати обезщетение на неимуществените вреди в
размер на 30 000 лв., а за имуществените (разходи по лечението) – сумата от
4027,47 лв., както и разноските по делото.
Ответникът Столична община оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че е не е доказано, че инцидентът е настъпил на общински имот, нито
по сочения механизъм. Оспорва размера на иска над сумата от 8 000 лв.
Намира, че ищецът е можел да работи дистанционно. Въвежда възражение за
съпричиняване от ½, тъй като ищецът не е положил дължимата грижа и при
придвижване не се е информирал за обкръжаващата го среда и евентуални
препятствия по пътя. Оспорва таксите за избор на екип при оперативните
интервенции (по 674, 80 лв.), като счита, че не са били необходими.
Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 10.05.2020 г. ищецът С.
пропаднал в улична отводнителна шахта, която се намирала на пътното
платно в кръстовище (л. 132 – протокол за оглед), т.е. върху стопанисван от
общината терен.
По делото е приета СМЕ, която е установила, че ищецът е получил
счупване - изкълчване на Лисфранк, в областта на дясното стъпало, което се
характеризира с разкъсани връзки или счупени кости в областта на средната
част на стъпалото (свода). Травмата е причинила болки и страдания за 2
месеца след инцидента и 1 месец след втората операция за изваждане на
поставения остеосинтезен материал. Лечението е било оперативно и с
поставяне на гипсова лонгета за 45 дни, като в този период са ползвани
помощни средства за придвижване - патерици. Ищецът е бил
нетрудоспособен за физически труд за два месеца след травмата и около 30
дни след изписването от болничното заведение при втората операция.
Понастоящем е настъпило пълно зарастване на фрактурираните кости.
Посочено е, че в дясното стъпало са оставени 2 бр. винтове в областта на 2-ра
и 3-та тарзометатарзална става. Причините за това могат да бъдат: самата
екстракция е технически трудна и би могла да причини увреждане;
3
процедурата може да доведе до последваща деформация в посочената област;
все още не е осъществена консолидация на фрагментите. Разяснено е
теоретично, че са възможни бъдещи усложнение – артритът, хронична болка,
налагаща хирургична процедура и пр.
Св. В. С. Т., съседка на ищеца, разказва, че видяла Д., който лежал на
улицата и при него била съпругата му с децата. Свидетелката и нейна
приятелка предложили помощ докато приберат децата, като стояли при
пострадалия – той бил много зле и се разплакал, кракът му се подул. До него
имало шахта без решетка и някаква талашитена плоскост, която била счупена.
После свидетелката също оказвала съдейства, като виждала Д. с патерици.
Св. М. К. М. – С., съпруга на пострадалия, разказва, че в деня на
инцидента вървяла напред и бутала количката с малкото дете, зад нея вървяла
голямата им дъщеря. Изведнъж се чул силен тропот и тя чула виковете на
ищеца - той бил пропаднал до подмишниците в шахта и се държал на лактите.
С помощта на случайно преминаващ мъж извадили съпруга й, който бил в
тежко състояние, изпитвал силни болки, бил пребледнял, плачел, било
пострадало ходилото на десния му крак. Близък приятел закарал пострадалия
в Пирогов, където констатирали счупването, оперирали го, а след болничен
престой от една седмица го изписали с гипсов ботуш. Той се оплаквал от
силни болки, приел обезболяващи. Не можел при сядане да държи крака си в
нормално положение от болка - постоянно го вдигал и спускал. Вкъщи се
придвижвал с патерици и с помощта на съпругата си. Според свидетелката
силните болки продължили около два - три месеца, като в този период не
можел да стъпва на крака си, а окончателно възстановяване не е настъпило,
макар че след махане на гипса той ходел редовно на рехабилитация, тъй като
мускулатурата на крака му се била отпуснала. Разказва, че той върви
нормално, но ако е продължително изпитва болка. Така изпитва и при
промяна на времето и основно когато кракът е надолу. Поради инцидента
ищецът не можел да се грижи за болната си майка, а помощ на семейството
оказвали съсели и приятели. Пояснява, че част от синтезния материал останал
завинаги в крака му, както и че ходилото е уголемено и има спад на свода.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника Столична община, следва
4
да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по повод
изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие
или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди
за ищеца. Пред въззивната инстанция жалбоподателят не е оспорил
предпоставките за деликта, като възраженията му касаят размера на
обезщетенията поради принос, а на това за неимуществени вреди – поради
несъобразяване с данните по делото и относимите критерии.
Събраните доказателства установяват, че ищецът е пострадал, след като
е пропаднал в необезопасена шахта, която е била без метален капак и с
поставен върху отвора шперплат. Задължението за осигуряване на
безопасността на пътищата и поддръжката на тяхната изправност принадлежи
на общината. Ирелевантно и правно неиздържано е становището на
жалбоподателя-ответник, че поради наличието на множество шахти с
липсващи капаци жителите на столичния квартал обичайно съобразявали
поведението си с това. Обстоятелството, че вниманието на пешеходците е
заострено и повишено поради системно неизпълнение на задължения по
поддръжка на пътните участъци, по никакъв начин не изключва
противоправното поведение на служители в общината, отговарящи за
безопасността. Задължението на общинските власти относно поддръжката на
общинската собственост включва не само отстраняване на повреди и
неизправности, но и активна дейност по контрол, проверка и установяване
на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение
в площите, общинска собственост. В този смисъл безспорно за ответната
община е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя
инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване
на гражданите в общинските терени.
Доказателствата по делото установяват, че ищецът е пропаднал в
необезопасена шахта, която не е била съответно обозначена поради
липсващия й капак, и в резултат на това като пряка последица е получил
фрактура в стъпалото на левия крак, което се установява с категоричност от
СМЕ. Настоящият състав не намира основание да приеме, че ищецът е
способствал с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Не се
установява ищецът да е допринесъл за инцидента, като не може да се приеме,
че подбора на маршрут е бил основната причини за пропадането в
необезопасената шахта. Същата се е намирала на обществено достъпно място,
5
което на общо основание следва да се приеме за площ предназначена за
пешеходци, какъвто е бил и ищеца. Несъстоятелно е оплакването, че след
като съпругата на ищеца е съумяла да избегне пропадане в шахтата, то това
сочи на невнимателно поведение на пострадалия. Както се посочи и по-горе,
дали други участници в движението са успели да игнорират препятствието не
превръща пропуска на общинските власти в правомерно поведение, нито води
до извод за противоправно поведение на самия пострадал. На пешеходците не
може да бъде вменено като обичайно и правноустановено задължение да
предвиждат неправомерно съществуващи препятствия в зоните за обществено
ползване. Липсва правна норма в тази насока, което изключва
противоправността на поведението на ищеца, а от там и наличието на принос
от същия за инцидента. В тази връзка следва да се подчертае, че законът е
предвидил изрично задължение за общинските власти да контролират
регулярно състоянието на площите, обслужващи гражданите и при
установено препятствие да маркират, сигнализират и обезопасят налични
препятствия, застрашаващи живота и здравето на пешеходците. По смисъла
на § 7, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА общината е собственик на мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват територията й и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно легалната
дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост
(чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз основа на визираните по-
горе нормативни правила следва да се приеме, че в тежест на Столична
община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт, обезопасяване и пр.
на пътното платно, върху което се е намирала посочената необезопасена
шахта. Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на
общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Така и в Решение № 147/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по
описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 170/23.07.2012 г., постановено по т.д. №
806/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. и др. Задълженията на общината очевидно
6
в случая са останали изцяло неизпълнени, тъй като наличието на
шперплатово покритие върху откритата шахта не само не е ограничило
опасността от пропадане в нея, а е прикрила реално съществуващия опасен
отвор.
Допълнително въведеното по-късно възражение за принос поради
неспазване на предписан режим на лечение, в частност – за осъществено от
ищеца пътуване за по-дълъг период от време, е преклудирано. То е въведено
в процеса след срока за отговор на исковата молба. Дори и да бъде обсъдено,
то няма да промени извода за липса на принос от пострадалия. По делото не е
констатирана забрана за пътуване в превозно средство – било като шофьор,
било като пътник. Не се установява и провеждането на пътуването да е по
начин, който е застрашил здравето на ищеца – няма доказателства за
увреждащ начин на транспорт, липса на почивки и пр. Твърденията на
ответника по иска в тази насока са основани на предположения и догадки, а
широкият набор от косвени доказателства, на които се позовава се базират на
хипотези и вероятности.
Предвид казаното и всички изложени доводи, доколкото не е доказано
от страна на общината (чиято е тежестта за провеждане на пълно и главно
доказване), възражението за принос, като изцяло несъстоятелно, следва да
бъде отхвърлено напълно.
С оглед вида и сложността на травмата, продължителността на
лечението, двете оперативни интервенции, периодите на търпените болки и
страдания (след инцидента и след операциите), възстановителния период,
възрастта на пострадалия (активна, свързана с отглеждане на две деца, едното
с особени потребности), настъпилите промени в ежедневието му и
обичайната му активност, начина и вида на придвижване (ползването на
помощни средства при възстановяването – патерици), остатъчните макар и
спорадични болки, трайното изменение във формата на крайника и
настъпилите в него физиологични промени след инцидента (оточност, спад на
свода), съдът приема, че търпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени със сумата от 30 000 лв., така както е прието от СГС. Съдът
отчита освен физическите болки на пострадали, така също и психическия шок
преживян от неочаквания инцидент, настъпил при обичайна и безрискова
дейност при придвижване на обществено място. За определяне на размера е
7
взето предвид и последвалите негативни психо-емоционални преживявания,
съпровождащи възстановителния период. Съдът съобрази и обществено-
икономическите услови към момента на настъпване на инцидента (2020 г.),
принципа за справедливост, съдебната практика по подобен вид дела, както и
данните, че състоянието на пострадалия понастоящем макар и стабилизирано,
се характеризира с изменение на крайника, очаквания за допълнителни
усложнения с оглед артрозни промени, провокирани от невъзможността част
от синтезния материал да бъде отстранен. Ето защо решението следва да бъде
потвърдено в частта, в която искът е уважен за разликата над 4000 лв. до
30 000 лв.
В частта относно размера и дължимостта на обезщетението на
имуществените вреди, съдът приема, че решението следва също да бъде
потвърдено. От една страна определената сума от първостепенния съд е
обжалвана само поради твърдение за принос от пострадалия, което не бе
доказано в процеса. От друга страна – жалбата е напълно бланкетна в тази й
част (касаеща обезвредата за имуществени вреди). По аргумент от нормата на
чл. 262, ал. 1 от ГПК бланкетната жалба не е нередовна, но въззивният съд е
длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези
материално правни норми, които имат императивен характер и чието
нарушаване застрашава установения правов ред. (така Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС). В
хода на осъществената такава служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалвания съдебен акт в частта за обезщетяване на имуществени вреди
настоящият състав не констатира наличието на визираните в ГПК пороци,
които да обуславят нищожност или недопустимост на решението, а
последното е валидно и допустимо. Ето защо без да обсъжда доказателствата,
установяващи размер на имуществената щета, съдът приема, че решението в
тази част (за разликата над 1350 лв. до пълния размер), следва да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски за
въззивното производство в размер на 2950 лв. за оказаната адвокатска защита.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263549 от 29.12.2022 г. по гр. д. №
8
12754/2020 г., СГС, І-3, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на Д. С. С. сумата над 4000 лв. до
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и
сумата над 1350 лв. до сумата от 4027,47 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент на 10.05.2020 г.
(пропадане в шахта), ведно със законната лихва (от 20.11.2020 г. - дата на
исковата молба) до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. С. С., ЕГН **********,
разноски в размер 2950 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9