№ 3125
гр. Варна, 14.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Невин Р. Шакирова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Е.-.....“ ЕАД, ЕИК ......... срещу Решение №
1740 от 18.05.2023г. по гр.д. № 12930/2022г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с
които на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД въззивното дружество е осъдено да заплати на П. Б.
К., в качеството му на нотариус с рег. №299 към НК, вписан в ТР с ЕИК ......., с адрес гр. Г.,
ж.к. С. №28, вх. А, ап. 8 сумата от 40.61 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19,
ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за
покупко[1]продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Е. Про Сейв +24", дължима поради
едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника
до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска /29.09.2022г./ до окончателното
плащане, както и сумата от 350 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 6 от
Договор за комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко-продажба
на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Е. Про Сейв +24", дължима поради неспазване на
задължение на ответника по договора, а именно поради неспазване на срока уговорен в чл.
18 ал. 1 б „ж" от Договора, респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда /29.09.2022
г./ до окончателно плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението в обжалваните части по съображения, че е постановено по преждевременно
1
предявен иск. Изложените доводи са, че предмет на иска е заплащане на неустойка,
уговорена в чл. 19, ал. 2 от сключения между страните договор. Съгласно чл. 19, ал. 7 от
същия, неустойката в тази хипотеза е дължима в десетдневен срок от датата на писменото й
предявяване. По делото не се твърди и не е доказано отправянето на покана до ответника за
заплащане на неустойка в присъдения размер /отчитайки извършеното плащане на
първоначално заявения размер от 50 лв./ преди предявяване на иска, поради което
ответникът е поканен да изпълни задължението си с получаване на ИМ на 17.11.2022г.
Предявеният първоначален размер на претенцията от 50 лв. не е оспорен и е изпълнен от
ответника в предвидения в договора срок. Неустойка за размер над 50 лв. не е търсена с ИМ
и не е предмет на делото до 21.04.2023г., предвид факта, че искът е заявен като частичен.
Ето защо сумата от 40.61 лв., представляваща увеличеният размер на иска е въведена като
предмет на делото с искането по чл. 214 от ГПК, заявено в с.з. на 21.04.2023г., от която дата
е налице покана до ответника за заплащането й. Тази дата е именно начало на срока за
изпълнение на задължението на длъжника по чл. 19, ал. 7 от договора, който изтича на
01.05.2023г. – след приключване на устните състезания пред ВРС /21.04.2023г./. Липсата на
настъпил до този момент падеж на задължението за заплащане на неустойка за увеличения
размер прави иска в тази му част преждевременно заявен, което е основание за
отхвърлянето му. Като не е съобразил липсата на настъпила изискуемост на вземането на
ищеца за увеличения размер, ВРС е постановил обжалваното решение в нарушение на
процесуалния закон. От друга страна, решението подлежи на отмяна поради извършено
плащане на сумата, предмет на осъдителния диспозитив. След отправената покана на
21.04.2023г., на 24.04.2023г. след приключване на устните състезания пред ВРС, ответникът
заплатил посочената сума, за което представил доказателство по делото. Изпълнението на
паричното задължение следва да бъде съобразено съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази
връзка решението е неправило и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.09.2022г.
Сумата от 40.61 лв., представляваща увеличения в хода на процеса размер на частичния иск,
ответникът е изпаднал в забава на 02.05.2023г., поради което законна лихва се дължи от този
момент. Евентуално, законна лихва върху уважения размер на иска следва да се дължи от
датата на искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради факта, че искът е предявен като частичен
и едва с изменението му, като предмет на делото е въведен увеличения размер. В този
смисъл се позовава и на съдебна практика /Р № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г. на
ВКС, I ТО/. В частта, с която е частично уважен иск по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 6 от
договора, ВРС не е обсъдил възраженията на ответника за неоснователност поради
дължимост на двете неустойки при взаимноизключващи се хипотези; за липса на
неизпълнение на договорно задължение, както и за съобразяване на отправено предизвестие
с уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора. Така ВРС е присъдил неустойка за неизпълнение на
задължение, след уважаване на иск, основан на изпълнение на същото задължение. Посочва
в тази връзка, че неустойка се дължи само при настъпване на фактите, за които е уговорена.
В случая с уважаването на първия иск, съдът е приел, че договорът е прекратен при
осъществена хипотеза на чл. 18, ал. 1, б. „ж“, т.е. с отправено предизвестие. Ако договорът
2
не е прекратен без предизвестие или при неспазен срок по чл. 18, ал. 1, б. „ж“, то тогава
същото не е осъществено по този ред, което изключва приложението на чл. 19, ал. 2.
Първата претенция видно от исковата молба е основана на спазване на клаузата на чл. 18, ал.
1, б. „ж“, а втората – на неизпълнение на същата. Уважавайки и двата иска, ВРС е приел, че
са осъществени две взаимноизключващи се хипотези. Отделно, извършеното от
първоинстанционният съд тълкуване на предизвестието е в нарушение на чл. 20 от ЗЗД и
при игнориране на договореното съдържание на предизвестието в чл. 18, ал. 2, което не
включва начална дата. Не е съобразена волята на ответника да прекрати договора от
01.01.2022г. по аргументи, изложени в предизвестието, в случай, че не се промени
дължимата цена, поради което и прекратяването е заявено като алтернатива на изменението,
а не евентуално. Поради всичко изложено е отправено искане да се отмени решението в
първата обжалвана част, като се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло
поради извършено плащане в хода на процеса, евентуално с присъждане на законна лихва от
датата на изпадане в забава – 02.05.2023г., евентуално от изменение на размера на частичния
иск – 21.04.2023г., а във втората – да се отхвърли предявеният иск като изцяло
неоснователен.
Отговор на жалбата не е депозиран в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК от
другата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.09.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4