РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120101918 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ............, седалище и адрес на управление в ....................., подадена чрез пълномощник –
юк.Р.С. – Ч., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът М. Х. К., ЕГН
**********, адрес в .............., дължи на ищеца сумата от 179,26 лева, представляваща
стойността на консумираната в обекта на потребителя К., находящ се в ...................., ИТН
..................., електрическа енергия за периода 04.12.2018 г. - 02.03.2019 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 26.02.2018 г. до
02.03.2019 г. в размер на 30,39 лева и законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 11.12.2020 г. до изплащането й, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №261245/14.12.2020 г. по ч.гр.д.№8005/2020 г. по описа на
Бургаския районен съд.
В исковата молба е посочено, че страните са били в облигационна връзка
по повод сключен договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в
......................, както и че длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
стойността на електрическата енергия, доставена от ищеца за периода от 04.12.2018 г. до
02.03.2019 г. Ангажират се доказателства, като се моли за уважаване на претенциите и
присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа иска и моли за уважаването му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният му от съда особен
представител, депозира писмен отговор по исковата молба, в който оспорва предявените
1
искове с твърдението, че активната и пасивна материално правна легитимация на ответника
не е доказана. При условията на евентуалност твърди, че ищецът не доказва да е изправна
страна по договора. Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен
представител.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Към настоящото производство е приложено ч.гр.д.№8005/2020 г. по описа
на БРС, видно от което по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД съдът е
издал на 14.12.2020 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№261245, срещу длъжника М. Х. К., ответник в настоящето производство, за сумата от
179,26 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия по партидата на
длъжника с клиентски номер .............., отнасяща се за обект на потребление в .......................
за периода 04.12.2018 г. – 02.03.2019 г., както и за сумата от 30,39 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.02.2019 г. до 10.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на заявлението на
11.12.2020 г. до окончателното плащане на вземането.
Настоящата искова молба съдът намира за допустима, като за ищеца в
настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземането за
главница и мораторна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.
Между страните не се спори, че ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител на електрическа енергия и продава такава на клиентите си при публично
известни общи условия.
Представени и приети като доказателства по делото са издадени от ищеца
фактури с №№**********/31.01.2019 г. за отчетен период 04.12.2018 г. – 02.01.2019 г.,
№**********/28.02.2019 г. за отчетен период 03.01.2019 г. – 02.02.2019 г.,
№**********/31.03.2019 г. за отчетен период 03.02.2019 г. – 02.03.2019 г., в които като
основание за издаването им е посочено от ищеца консумирана електрическа енергия.
По делото е изготвената от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която става ясно, че издадените фактури са осчетоводени по дебита на
сметка 411 /Клиенти/ по партида на ответника и по тях няма извършено плащане, а общата
им стойност възлиза на сумата от 179,26 лева.
По делото е извършена от в.л.инж.С.Т. и съдебно-техническа експертиза,
от заключението на която става ясно, че отчетените показания на електромера са идентични
с тези на издадените фактури, което е основание да се заключи, че е доставена
електроенергия на абоната за процесния период в количество 830 квтч.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове
с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца,
предмет на издадена по ч.гр.д.№8005/2020 г. по описа на БРС Заповед №261245/14.12.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000
лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да
установи качеството си на кредитор на ответника за доставена и потребена електроенергия.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител оспорва да се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с покупко-
продажбата на електрическа енергия, но с оглед на представените като доказателства
Заявление-декларация за започване на продажба на елктрическа енергия, вх.
№16837290/08.12.2016 г. и декларация за достъп до мрежа, изводът който се налага, е че в
периода 04.12.2018 г. – 02.03.2019 г., ответникът се легитимирал като ползвател на
недвижим имот, находящ се в ................. и следователно е имал качеството на потребител на
електрическа енергия в този обект.
Предвид на изложеното, съдът приема, че между страните действително е
възникнало облигационно отношение, поради което и отношенията между тях следва да се
уреждат по силата на приетите от ищеца ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР.
Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени
доказателства, подробно обсъдени по-горе, по несъмнен начин се установи възникването на
парични задължения на ответника за процесния период, за който са издадени процесните
фактури на ищеца, въз основа на редовно водено счетоводство – чл.182 от ГПК. Вземанията
по фактурите се основават на реална доставка и потребена електроенергия, без данни за
рекламационна претенция на ответника-клиент или за неправилно функциониране на
електромера. Съгласно изложеното, стойността на консумацията възлиза на сумата от 179,26
лева, за която сума главният иск е основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва, начиная от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2020 г.
Основателността на главницата налага извода, че за периода 26.02.2019 г.-
10.12.2020 г. ответникът дължи и обезщетение за забавата си, чийто размер възлиза на 31,74
лева, поради което и акцесорната претенция следва да бъде уважена като основателна и
доказана в претендирания размер от 30,39 лева.
Основателността на исковете налага присъждане направените от ищеца в
настоящия процес деловодни разноски, като същите са в общ размер на 655 лева, от които
75,00 лева е платената по делото държавна такса, 150,00 лева е депозита за особен
представител и 430,00 лева е възнаграждението за вещи лица.
3
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75,00 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът М. Х. К., ЕГН
**********, адрес в ..................., дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” АД,
ЕИК................., със седалище и адрес на управление в ....................., сумата от 179,26 лева,
представляваща стойността на консумираната в обекта на потребителя К., находящ се в
..................., ИТН .................., електрическа енергия за периода 04.12.2018 г. - 02.03.2019 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от
26.02.2018 г. до 02.03.2019 г. в размер на 30,39 лева и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 11.12.2020 г. до
изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №261245/14.12.2020 г. по
ч.гр.д.№8005/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН **********, адрес в ................., да заплати на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК................, със седалище и адрес на
управление в ......................., сумата от 655,00 лева, представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева),
представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС
в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4