Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19.06.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На седемнадесети юни 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 173 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 23 от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2018 г. по описа на
ОРС, съдът е осъдил В.А.Ю. с ЕГН **********,***, общ. Омуртаг, да заплати на
основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите - гр.София,
действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него Заповед
№РД-46-303/15.06.2018 г. директор на ОД „Земеделие“ – град Търговище С.Е.,
сумата в размер на 18140.51
/осемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и 51 ст./ лв., включваща сумата от
3479.60 лв., представляваща дължимо доплащане за непогасена част от втората
вноска за арендно плащане за стопанската 2014/2015
година, и сумата от 14 660.91 лв.,
представляваща непогасена първа авансова вноска за арендното плащане за
стопанската 2015/2016 година, като е
отхвърлил предявения иск като неоснователен в частта му за разликата над общата
присъдена сума от 18 140.51 лв. до пълния претендиран размер от 18 796.08 лв.,
в т.ч. за разликата над сумата от 3 479.60 лв.до претендирата сума от 3898.04
лв., и за разликата над сумата от 14 660.91 лв. до претендираната сума от 14
898.04 лв. Със същото решение В.А.Ю. е осъдена да заплати на основание чл. 86 ЗЗД
на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите -
гр.София, сумата от 5459.52 /пет хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 52 ст./
лева, представляваща мораторната лихва върху общата дължима главница от 18
140.51 лв. за периода от 02.10.2015 г.до
18.09.2018 г., като е отхвърлен предявеният иск като неоснователен в частта
му за разликата над сумата в размер на 5459.52 лева до претендирания размер от
5 656.40 лева. Присъдени са разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба от В.А.Ю., в която се излагат следните
основни съображения:
Според въззивницата, изводът на съда в мотивите към решението, че в
процесния договор за аренда е предвидено авансово плащане на арендната вноска
се явява неправилен. В т. 5.2 от същия договор е уговорено, че арендната вноска
се плаща за новата стопанска година при сключване на договора и не по-късно от
01.10. на стопанската година. Освен това неоснователно и незаконосъобразно е
осъдена да заплати мораторна лихва за период, през който договорът е бил вече
прекратен с нея, и земеделската земя е била отдадена на друг арендатор. Моли
съда да отмени Решение № 23 от 22.03.2019 г., постановено по гр. дело №
374/2018 г. по описа на ОРС в обжалваната му част и реши спора по същество,
като отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Министъра на Земеделието,
храните и горите, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е. - директор на Областна
дирекция “Земеделие” - Търговище с адрес на призоваване: град Търговище,
ул.”Христо Ботев” № 3, ет. 1, в който отговор се излага следното:
Арендната вноска за една стопанска година е уговорена като две плащания
— авансово в началото на стопанската година и доплащане в края на същата. Този
извод може да се направи при внимателен прочит на относимите клаузи като
аргумент в тази връзка е и клауза 5.2.2., задължаваща арендатора да представи
запис на заповед за останалите 50% от арендната вноска с падежна дата края на
стопанската година. В договора недвусмислено е уговорено, че годишната арендна
вноска се заплаща на две равни части. Отделно от това се твърди, че по делото
безспорно е установено, че падежната дата на арендните плащания е 1-ви октомври
на всяка следваща година. При положение, че арендаторът не е заплатил
авансовата вноска на падежната дата, то съгласно тази клауза от договора, както
и на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи законна лихва от деня на забава, който в
случая е 02.10.2015 г. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично. Изразява становище за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Счита, че в обсъждания
договор, който е сключила с ответната страна, не е налице клауза за внасяне на
авансова вноска по договора.
В съдебно заседание ответната
страна чрез старши юрисконсулт Калин Димов оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
По фактите съдът съобрази следното:
На 03.08.2012 година е сключен договор за аренда № ПС-02-ОМ-02 между
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Търговище, оправомощен за това
от министъра на земеделието и храните, в качеството на арендодател, и
ответницата В.А.Ю. в качеството й на арендатор. По силата на този договор
арендодателя предоставя на арендатора за временно възмездно ползване земя от
ДПФ в размер на общо 910.270 дка в землищата на няколко села от община Омуртаг
срещу годишно арендно плащане в размер общо на 29796.07 лева според клаузата на
чл. 5.1. Според последващите клаузи на договора /чл. 5.2./ Арендаторът се
задължава при сключване на договора и не по-късно от 1 октомври на всяка
следваща стопанска година: -5.2.1. Да
заплати 50% от годишната арендна вноска по т.5.1 и да предостави на
арендодателя оригинал или заверено копие на платежния документ; и 5.2.2. да
представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от
дължимата арендна вноска с падеж датата на изтичане на стопанската година /1
октомври/. Договорът е сключен за десет стопански години и влиза в сила от
стопанската 2012/2013 година.
Ответницата е била изправна страна по договора до началото на
стопанската 2015/2016 година. С предизвестие изх.№ПС-10-110 от 25.02.2016 г.,
изпратено от ищеца до ответницата, последната се уведомява за предоставен й
двуседмичен срок за изпълнение /от датата на получаване на предизвестието/ изплащането
на арендните вноски по процесния договор ведно със законната лихва от
02.10.2015 г., като е налице предупреждение, че при неизпълнение на посочените
задължения в дадения срок договорът ще се счита развален и неговото действие
прекратено. Предизвестието е изпратено с обратна разписка и е връчено на
ответницата на 05.04.2016 г. Поради непоследвало плащане от страна на
арендатора на дължимите вноски за арендни плащания в рамките на указания срок,
ищцовата страна е подала молба до съдията по вписванията при ОмРС за вписване
прекратяването на процесния договор. Видно от поставения печат върху тази молба
изявлението за прекратяване на договора за аренда е вписано на 13.05.2016 г.
Ответницата не оспорва твърдението, че не е платила претендираните от
ищеца вноски по процесния договор за аренда. Оспорва основно датите на падежите
на тези вноски и от тук, тяхната изискуемост и дължимост през изследвания
период.
Видно от заключението на вещото
лице, назначено от първостепенния съд, дължимите арендни вноски за стопанските
2014/2015 година и 2015/2016 година са в общ размер на 18 140.51 лв. и с
падежна дата 01.10.2015 г., като посочената сума включва: сумата от 3 479.60
лв., представляваща дължимо доплащане за непогасена част от втората вноска за
арендно плащане за стопанската 2014/2015 година, и сумата от 14 660.91 лв.,
представляваща непогасена първа авансова вноска за арендното плащане за
стопанската 2015/2016 година.
Относно претенцията за мораторна лихва вещото лице е посочило в
заключението си, че съобразно лихвения процент на БНБ за периода размерът на
законовата лихва за забава на дължимите плащания за периода от 02.10.2015 г. до
18.09.2018 г. е в размер на 5 459.52 лв. В с.з. вещото лице е диференцирало
тази сума като е уточнило, че за посочения период мораторната лихва върху
сумата от 3 479.60 лв.е в размер на
1047.21 лева, а върху сумата от 14 660.91 лева е в размер на 4412.31 лева. В
заключението е посочено, че след направеното на 22.02.2016 г. последно плащане
по процесния договор експертизата не е установила направени плащания след тази
дата, включително и такива относно процесните суми.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и ответниците са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за аренда като
основното задължение на арендотара по такъв договор е заплащане на арендната
вноска, уговорена с договора. Основният спор по делото е как следва да се
тълкуват разпоредбите на чл. 5.1 и следващите от сключения между страните
договор за аренда и дали и доколко ответницата е изпаднала в забава и се явява
неизправна страна за плащане на арендните вноски, които се претендират от
ищеца, а именно – втора вноска за стопанската 2014/2015 година и първа вноска
за стопанската 2015/2016 година.
Няма спор, че годишната арендна вноска е в размер на 29796.07 лева.
Същата е платима на две вноски – първа вноска при сключване на договора, а за
всяка следваща стопанска година – първата вноска се плаща не по-късно от 01.10.
на тази стопанска година. Половината от годишната вноска или 50% от нея възлиза
на сумата от 14898.04 лева. Според
клаузите на договора в началото на всяка стопанска година се заплаща 14898.04
лева и в края на стопанската година се доплаща още една вноска в същия размер,
така че арендаторът да изпълни задължението си за заплащане на цялостната
годишна арендна вноска в размер на 29796.07 лева. В същото време в договора е
предвидено, че не по-късно от 01.10. на съответната стопанска година следва да
постъпи сумата от 50% от годишното арендно плащане за започващата стопанска
година. Като обобщение може да се направи извода, че в края на всяка стопанска
година се заплащат две вноски –
изравнителна/втора вноска за годишното арендно плащане за текущата стопанска
година и първоначална/първа вноска от 50% от уговореното годишно арендно
плащане за предстоящата стопанска година.
В случая не е спорно, че ответницата не е била изправна страна по
договора за заплащане на арендните вноски. На 18.12.2015 година тя е заплатила
сумата от 14000 лева и на 22.02.2016 година – сумата от 11000 лева, които са
отнесени за погасяване на нейни задължения по договора за стопанската 2014/2015
година като за тази стопанска година тя е останала задължена към ищеца за
сумата от 3479.60 лева, както и за първата вноска за стопанската 2015/2016
година.
Тезата на ищцата, развита и пред въззивната инстанция, се изразява в
това, че според нея в договора не е предвидено авансово заплащане на първата вноска
за арендно плащане за съответната стопанска година и същата би следвало да може
да се плати не към 01.10. на съответната стопанска година, а по-късно –
например юни месец на съответната стопанска година. Тази теза няма как да бъде
споделена. Клаузите на договора, цитирани по-горе, изрично посочват кога се
заплаща първата вноска от арендното плащане – не по-късно от 01.10. на стопанската
година. Не е необходимо в договора непременно да бъде посочен изразът „авансова
вноска“. Уговорената в договора арендна вноска в началото на всяка стопанска
година действително се явява авансова доколкото се дължи в началото на
започващата стопанска година. В договора е наблегнато именно на тази авансова
вноска без да е посочено, че в края на стопанската година се заплаща втората
дължима вноска, което явно е създало за ответницата някакви различни представи
от това, което е уговорено. Като страна по договора обаче тя е можела да изиска
от арендодателя разяснения за това как следва да се плаща годишното арендно
плащане за земята, отдадена под аренда.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният главен иск се явява
основателен за общата сума от 18140.51 лева съобразно заключението на вещото
лице.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – Съгласно чл.86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Аналогична клауза има и в процесния
договор – чл.31 от същия гласи, че при неизпълнение на арендното плащане в
договорения срок арендаторът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, предвид падежната дата и на двете дължими
вноски - 01.10.2015 г., следва, че мораторната лихва върху дължими суми следва
да се начисли за времето от 02.10.2015 г.до предявяване на исковете –
18.09.2018 г. и е в размер на 5459.52 лева.
Ответницата прави възражение, че не следва да заплаща обезщетение за
забава доколкото договорът й е бил прекратен и впоследствие от 2016 година
насам други лица арендуват въпросните земи. Този довод на ответницата е
несъстоятелен. Обезщетението за забавено плащане не се обуславя от това дали
земята се ползва или не. След като са налице неплатени в срок арендни вноски,
то арендодателят има право да претендира за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от която възможност той се е възползвал в настоящото производство.
Като е изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. Предявената срещу него въззивна жалба е неоснователна и следва
да се оставя без уважение.
Въззиваемата страна не е претендирала за разноски в производството под
формата на юрисконсултско възнаграждение и съдът не присъжда такива.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23
от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2018 г. по описа на ОРС като
правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните
само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК пред Върховния касационен съд –
София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.