РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Перник, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102871 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.
124 ГПК подадена от Б. К. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С. ш.“, бл. **, ет. *, ап. *
срещу „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с
изпълнителен лист от 21.12.2007 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2685/2007 г. като ищецът е бил осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 6832,34 лв., представляваща главница за периода от 01.12.2002 г. до
31.05.2007 г., сумата от 795,43 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 21.01.2003 г.
до 06.12.2007 г., както и сумата от 210,55 лв., представляваща съдебни разноски по ч.гр.д.
№2685/2007 г.
На 27.02.2008 г. по същото ч.гр.д.№ 2685/2007 г. е бил издаден втори изпълнителен лист, по
силата на който ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество и законна лихва
върху главницата, считано от 17.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът въз основа на двата изпълнителни листа бил образувал на 18.01.2008 г. изп.д. №
40/2008 г. за принудително събиране тези вземанията по описа на ЧСИ А. В.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 18.01.2010 г., и на гърба на
изпълнителния лист било отбелязано, че последното валидно изпълнително действие било
извършено на 18.01.2008 г. Твърди се, че въпреки това въз основа на същия изпълнителен
титул ответникът като взискател инициирал образуването на второ поред изпълнително
производство – изп.д. № 727/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., на 01.06.2018 г. което се
явявало материално незаконосъобразно поради липсата на изпълняемо право в полза на
взискателя. Позовава се на ППВС №3/1980 г. по т.д. № 3/1980 г. и на ТР от 28.03.2023 г. по
т.д. № 3/2020 г. на ВКС.
1
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не
съществува право на принудително изпълнение за сумата от 6832,34 лв., представляваща
главница за периода от 01.12.2002 г. до 31.05.2007 г., сумата от 795,43 лв., съставляваща
лихва за забава за периода от 21.01.2003 г. до 06.12.2007 г., както и сумата от 210,55 лв.,
представляваща съдебни разноски по ч.гр.д. №2685/2007 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 17.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
са били издадени изпълнителни листи въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № №2685/2007 г. на РСПерник и е образувано изп.д. №
40/2008 г. и изп.д. № 727/2018 г. и двете по описа на ЧСИ А. В., поради изтекла погасителна
давност за вземанията. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но
неоснователни с твърдението, че в хода на образуваните изпълнителни производства
взискателят и съдебният изпълнител своевременно са предприемали изпълнителни
действия, надлежно прекъсващи давността за вземането, поради което същата не е изтекла.
Позовава се на Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г. на ВКС относно
приложението на ППВС №3/1980 г. по т.д. № 3/1980 г. по отношение на заварените и
висящи изпълнителни дела образувани преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б. Б. от САК, който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Л. М., която оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли.
Претендира сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради
което и следва да се произнесе по същество. Към настоящият момент е налице висящо
изпълнително дело № 727/2018 г. по описа на ЧСИ А.В., което е преобразувано под №
6292/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., с район на действие СГС.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № 6292/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., с район на
действие СГС се установява, че по силата на изпълнителен лист от 21.12.2007 г., по реда на
чл.237 от ГПК, и въз основа на определение от 17.12.2007 г., по ч. гр. д.№ 2685/2007 г. на
ПРС, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 6832,34 лв., представляваща
главница за периода от 01.12.2002 г. до 31.05.2007 г., сумата от 795,43 лв., съставляваща
лихва за забава за периода от 21.01.2003 г. до 06.12.2007 г., както и сумата от 210,55 лв.,
представляваща общ размер на съдебни разноски по ч.гр.д. №2685/2007 г. и законна лихва
върху главницата, считано от 17.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми са били издадени изпълнителни листи въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № №2685/2007 г. на РС Перник и е
образувано изп.д. № 40/2008 г. и изп.д. № 727/2018 г. и двете по описа на ЧСИ А. В..
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 21.12.2007 г. и по молба на ответника от
18.01.2008 г. г. е образувано изп. д. № 40/2008 г. по описа на ЧСИ А. В., като в молбата
взискателят е поискал да бъдат извършени точно посочени изпълнителни действия . Други
изпълнителни действия след образуването на изп. д. № 40/2008 г. по описа на ЧСИ А. В. не
са били извършвани, което е видно от отбелязването върху печата на приложения по делото
изпълнителен лист.
2
Въз основа на същия изпълнителен лист от 21.12.2007 г. по молба на взискателя и ответник
в настоящото производство е било образувано на 01.06.2018 г. ново изпълнително дело №
727/2018 г. по описа на ЧСИ А. В.. На 15.06.2018 г. е било изпратено запорно съобщение, с
което се налага запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, но същото не е било
изпълнено, тъй като работодателят е уведомил ЧСИ А.В., че трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено. На 15.06.2018 г. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение на длъжника, като той е получил същата на 13.08.2018 г. Ответникът е
депозирал молба на 31.10.2019 г. за налагане на запор върху банкови сметки, трудови
възнаграждения и пенсии на длъжника, както и възбрани върху притежавани от него
недвижими имоти и опис на движими вещи, които са негова собственост. На 07.07.2020 г.
взискателят е депозирал молба да се насрочи опис на движимите вещи находящи се в дома
на длъжника. Със съобщение от 17.07.2020 г. ЧСИ А. В. е насрочила опис на движимите
вещи собственост на длъжника. Със запорни съобщения от 24.11.2021 г. ЧСИ А.В. е наложи
запор върху банковите сметки на длъжника в различни банки. На 29.08.2022 г. е бил
насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника за 26.10.2022 г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като
същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила. Съгласно задължителното за съдилищата
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство на 18.01.2008 г. давността за процесните вземания е прекъсната на
основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. След тази дата по изпълнителното дело не са извършвани
действия насочени към спиране или прекъсване на давността. С разрешенията дадени в т.10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 18.01.2008 г., когато при ЧСИ –А. В. е образувано
изпълнителното дело, то и следва да се приеме, че по същото в продължение на повече от
две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С
оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 18.01.2010 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от
3
ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 40/2008 г.
по описа на ЧСИ А.В. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 18.01.2010 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 18.01.2008 г. от взискателя
не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време
на изпълнителното производство по изп. д. № 40/2008 г. на ЧСИ – А. В. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
18.01.2010 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС и ТР№ от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист
вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117,
ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер.
Към датата на предявяване на иска тази пет годишна давност е изтекла, тъй като след
настъпилата перемпция на 18.01.2010 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвидения
в нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишен давностен срок е изтекъл на 19.01.2015 г.
преди да бъде образувано второто изпълнително дело №727/2018 г. по описа на ЧСИ А. В.-
01.06.2018 г. и преди да бъде подадена исковата молба на 22.06.2023 г.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищеца, не
дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на направените от него разноски в размер на сумата от
50.00 лева за държавна такса, както и присъждане на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА
на неговия адвокат Б. Б. от САК сумата от 1083, 83 лв., съставляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, което е определено в минималния
размер съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ. С оглед изхода на делото сторените от ищцата
разноски, следва да бъдат възложени върху ответната страна. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да внесе и сумата от 263,53 лв., съставляваща част от дължимата по
делото държавна такса, тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на тази сума с
определение № 1988 от 23.06.2023 г. и делото е решено в негова полза.
С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, че Б. К.
Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С. ш.“, бл. **, ет. *, ап. * НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд
Продажби“ АД изпълнение на сумата от 6832,34 лв., представляваща главница за периода от
01.12.2002 г. до 31.05.2007 г., сумата от 795,43 лв., съставляваща лихва за забава за периода
от 21.01.2003 г. до 06.12.2007 г., както и сумата от 210,55 лв., представляваща общ размер на
съдебни разноски по ч.гр.д. №2685/2007 г. и законна лихва върху главницата, считано от
17.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми са били издадени
изпълнителни листи от 21.12.2007 г. и от 27.02.2008 г. по ч.гр.д. № №2685/2007 г. на РС
Перник и е образувано изп.д. № 40/2008 г. и изп.д. № 727/2018 г. и двете по описа на ЧСИ
А. В. поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес
Център, да заплати на Б. К. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С. ш.“, бл. **, ет. *, ап. *
сумата от 50 лв., съставляваща частично внесена дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес
Център, да заплати на адвокат Б. Б. Б. от САК, със служебен адрес в гр. П., ул. „Н. Ц.“ № **
ет. *, офис *сумата от 1083, 83 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца, което е определено в минималния размер съгласно чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес
Център да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и сумата от 263,53 лв., съставляваща част
от дължимата по делото държавна такса, за която ищецът е бил освободен по сметката на
ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5