№ 9439
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110102225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Е. срещу ЕК. П. Б., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 60847/2021г. по описа на СРС, 40 състав, а именно: 3971,96лв.,
представляваща непогасени вноски за главница за периода 17.11.2016г.-17.06.2019г.,
75,49лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 17.11.2018г.-17.06.2019г. и
980,66лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 3971,96лв. за периода
17.06.2019г.-12.10.2021г.
Ищецът твърди, че на 17.06.2009г. между ответника и „Ю. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в
размер на 9060лв. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора, срокът на действието му бил 120
месеца – от 17.07.2009г. до 17.06.2019г., като кредитополучателят се задължил да го погаси
на 12 месечни вноски в размер от 129,98лв., 107 месечни вноски в размер от 155,26лв. и
изравнителна вноска от 154,43лв. съгласно погасителния план. Било уговорено, че
кредитополучателят дължи през първата година от договора фиксиран годишен лихвен
процент от 12%, а за останалия период годишен лихвен процент, представляващ сбор от
БЛП плюс надбавка от 4,250 пункта, като към момента на сключване на договора същият
бил 12,750 пункта. При забава, ответникът дължал законната лихва.
На 27.03.2020г. бил сключен договор за цесия между кредитодателя и „К., а на
11.12.2020г. договор за цесия между „К. и ищеца, като в крайна сметка вземанията били
прехвърлени на ищцовото дружество. Твърди, че на 17.06.2019г. настъпил крайният срок на
договора и всички вземания станали изискуеми.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че претендирания от ищеца размер на
главницата не съответства на погасителните вноски за сочения период съобразно
погасителния план. Прави възражение за неравноправност и нищожност на клаузите на чл.
3, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 12 от договора, които не били индивидуално уговорени. Оспорва и
иска за лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
1
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: че между „Ю. и ответника е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала средства в сочения размер,
който е усвоен от ответника; че е уговорена валидна клауза за дължимост на
възнаградителна лихва в сочения размер; че е настъпила изискуемостта на вземанията; че
клаузите на договора са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства; че е
сключен договор за цесия между кредитодателя и „К. и между последното дружество и
ищеца, с които процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружество, както и
надлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително за наличие на предпоставки за нищожност на клаузите от договора, както и за
погасяване на задълженията по него чрез плащане или по друг начин, за което не сочи
доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че на
17.06.2009г. между „Ю. и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който банката му е отпуснала средства в сочения размер, които са усвоени, и които
ответникът се е задължил да върне за срок от 120 месеца съобразно погасителния план към
договора; че е сключен договор за цесия между кредитодателя и „К. и между последното
дружество и ищеца, с които процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружество и
ответникът е уведомен за това.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.05.2022г. от
09:40ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от постъпилия отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2