№ 18
гр. Харманли , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20215630200199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от Д. АНГ. М., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, действащ
чрез пълномощника адв.Ч., против Наказателно постановление №21-0271-000383 от
30.03.2021 година на Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли. Твърди, че
НП било неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните
и процесуалните норми. Нарушени били чл.40, чл.42, чл.52 и чл.57 от ЗАНН. Деянието
не било съставомерно. Предвид изложеното моли за отмяна на НП и присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Процесуалният му представител адв.Ч. поддържа жалбата и моли за уважаването й,
като излага подробни съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
1
На 24.03.2021г. в гр.Симеоновград, по ул. „Стефан Стамболов“, до дом №4,
жалбоподателят Д.М. управлявал ППС марка „Gardenia 3 CK”, с рама №201909021120.
При проверка от страна на контролните органи същите установили, че е
неправоспособен водач.
С оглед на така установеното е съставен АУАН №383 от 24.03.2021г. от В.Г. -
мл.пол.инспектор при РУ-Харманли за нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно за това,
че управлява ППС без да е правоспособен водач. Препис от АУАН е връчен на
жалбоподателя, като в законоустановения срок не са постъпили възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група към
ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №21-0271-000383 от
30.03.2021г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин са описани
обстоятелствата, при които е било извършено адм.нарушение, като е прието, че с така
осъщественото жалбоподателят управлява ППС без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, предвид което и на основание
чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба от 100 лв.
Приложена е и справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е
неправоспособен водач.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им –
АУАН №383 от 24.03.2021г., ДП №188/2021г. по описа на РУ-Харманли, както и от
показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Ц.Г. и В.Г., служители на
РУ-Харманли. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и
последователни. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з-825 от 13.07.2019г.,
двете на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва от страните.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
2
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на санкционния акт на това основание. Не са допуснати пропуски в дейността
по чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и
връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП обаче не
отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити, които следва да съдържат.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.150 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението
му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4. Съгл.
параг.6, т.10 от ДР на ЗДвП "пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по
пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните
превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини,
когато се придвижват по пътищата. В §6, т.11 от ДР на ЗДвП е посочено, че МПС е
ППС, което е снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. А според параг. 6, т.16 от ДР на ЗДвП "самоходна машина" е
съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и
движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са:
електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на §
1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и
верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните
работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително
усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900
mm, и масата без товар - до 900 kg“. От своя страна разпоредбата на чл.156 от ЗДвП
предвижда, че „за да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да
притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за
управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а.
Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини“.
Във връзка с горното се установява, че в обстоятелствената част на съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП в нарушение на императива на чл.42,
3
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за превозното средство марка „Gardenia 3 CK”, с рама
№201909021120, управлявано от жалбоподателя нито актосъставителят, нито
наказващият орган са посочили всички необходими негови индивидуализиращи
признаци (собственик, модел, фабричен номер, технически характеристики). Без да
разполага с данни за тези индивидуализиращи признаци и най вече са техническите му
характеристики, съдът е изправен пред невъзможност да извърши проверка
представлява ли процесното превозно средство самоходна машина по смисъла на §6,
т.16 от ДР на ЗДвП, ако е дали е малогабаритна и съответно съществува ли задължение
за жалбоподателя да притежава свидетелство за управление на МПС или пък
приложима ще е хипотезата на чл.156, изр.последно от ЗДвП, освобождаващ водачите
на малогабаритни самоходни машини от задължение да притежават СУМПС. Това пък
от своя страна е от значение за определяне на правилната правна квалификация на
процесното нарушение – по чл.150 от ЗДвП или по чл.156 от ЗДвП в зависимост от
определяне точния вид и характеристики на процесното управлявано от жалбоподателя
ППС. Следователно посочената преценка е невъзможно да бъде направена от съда при
така изложеното описание на нарушението и на релевантните за него обстоятелства, а
същата е от решаващо значение за крайния извод подлежи ли жалбоподателят на
санкциониране по чл. 177 ал.1, т.2 от ЗДвП.
Ето защо следва да се приеме, че като не е посочил в обстоятелствената част на
постановлението необходимите индивидуализиращи признаци на управляваното от
жалбоподателя превозно средство, наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление,
което е основание за неговата отмяна като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 350 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0271-000383 от 30.03.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Д. АНГ. М.,
ЕГН:********** от гр.Симеоновград, *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
4
основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” от
100 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, да заплати на
Д. АНГ. М., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, *** направените по делото разноски
в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5