Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.06.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.06

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

59

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Маказа Бетон“ ЕООД ***, против Решение № 15/25.02.2022 г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 109/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Сочи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ е доказано в процеса. В тази връзка излага съображения, че съда неправилно основал своите мотиви за доказаност на извършеното от касатора административно нарушение, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите на административно-наказващия орган - актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН, за сметка на тези, дадени от останалите свидетели по делото. В тази връзка въвежда доводи, че от показания на последните по делото се установявало, че трошачно-миячната сортировачна инсталация за преработка на речна баластра, собственост на жалбоподателя, находяща се в участък в землището на ***, не е работила на посочената в АУАН и НП дата, респ. в хода на проверката не било установено заустване на отпадъчни води в повърхностни такива от производствената дейност на посочената инсталация.

На следващо място сочи, че представеното по делото писмо с изх. №ПВО-47/25.07.2014 г., въпреки че не представлявало разрешително по смисъла на чл. 46 от ЗВ, същото давало законово основание, респ. обуславяло наличието на иззетото от *** и установено при проверката количество инертни материали – около 1000 куб.м. непресята баластра и около 200 куб.м. пресят материал.

В заключение стича, че в хода на съдебното следствие пред въззивния съд не било установено по безспорен начин извършването на вмененото му нарушение.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 15/25.02.2022 г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено НП № 109/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив и вместо него да постанови съдебно решение, с което да отмени цитираното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по основание. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 109/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, състоящо се в заустване на отпадъчни води в повърхностни води, без издадено разрешително за ползване на воден обект. Приел е, че жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като подробно описаната в АУАН и НП пресевна инсталация за преработка на речна баластра, работила по време на проверката, е собственост на дружеството.

Изложил е мотиви, че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 2, пред. първо от ЗВ.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на дружеството-касатор, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в НП нарушение е безспорно установено и е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съображенията на касационния съд за това, са следните:

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 22.05.2021 г. санкционираното дружество - „Маказа Бетон“ ЕООД ***, в нарушение на чл. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, е ползвало *** за заустване на отпадъчни води, формирани от производствената дейност на стопанисваната от него пресевна инсталация, без необходимото за това разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Този извод на районния съд се подкрепя от всички релевантни по делото доказателства – писмени и гласни, поради което административното деяние се явява установено по несъмнен начин.

Касационният съдебен състав споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Отделно от горното, по отношение на доводите, въведени в касационната жалба, за недоказаност на административното нарушение и за прецизност, съдът счита за необходимо да посочи следното:

Настоящият състав намира, че с оглед приобщените в производството пред районния съд доказателства – писмени и гласни, нарушението е доказано по безспорен начин. Видно от разпита на свидетелите В. П. и Т. К., в хода на извършена проверка на 22.05.2021 г. за незаконно изземване на наносни отложения от ***, установили, че в имот, находящ се в землището на ***, имало изградена трошачно-миячна сортировачна инсталация за промиване и сортиране на речна баластра, собственост на „Маказа Бетон“ ЕООД ***. В момента на проверката пресевно промивната инсталация функционирала, като генериращите се от дейността на инсталацията отпадъчни води се зауствали в коритото на ***, чрез канализационна тръба, изведена в корито на водния обект. Отпадъчните води, формирани от дейността на инсталацията били мътни и кафяви на цвят, без специфична миризма.

Изложеното от свидетелите изцяло кореспондира със съдържанието на Констативен протокол № КЖ-087/22.05.2021 г., в който са обективирани констатациите при извършената на 22.05.2021 г. проверка за нерагламентирано изземване на инертни материали от речното легло на ***, в участък намиращ се в землището на ***. В констативния протокол подробно е описано посоченото по-горе съоръжение за преработка на речна баластра, с отразени географски координати за местонахождението на същото. В протокола подробно е описан както начина на водоснабдяване, необходим за производствената дейност на инсталацията, така и начина на оттичане на формиращите се от тази дейност отпадъчните води в коритото на близката до обекта ***. Констатирано е, че в момента на проверката ТСМИ функционира, като заустваните в посочения воден обект отпадъчни води са с видимо кафяв цвят, с приблизителен разход около 30 л/с.

Констативният протокол е официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, която не е била надлежно оборена в хода на съдебното производство от жалбоподателя. В този смисъл, неоснователни са въведените в жалбата доводи, че според показанията на свидетелите Д., К. и К., към момента на проверката, пресевната инсталация не е работила. Показанията на първите двама от тях освен, че са противоречащи с останалите писмени и гласни доказателства по делото, се отличават и с липса на безпристрастност и обективност, с оглед заинтересоваността им от изхода на спора, предвид обстоятелството, че и двамата са в трудови правоотношения със санкционираното дружество. Що се отнася до показанията на свидетеля К. – служител на РУ – Кирково, същите не съдържат конкретни данни относно релевантните факти и обстоятелства, доколкото свидетелят е присъствал на мястото на проверката единствено с цел указване на съдействие по установяване на самоличността на един посочените по-горе свидетели - служител на Маказа Бетон“ ЕООД ***, респ. същия отрича да е бил пряк свидетел на дейности, които са били предмет на изследване от страна на проверяващите служители на АНО.

С други думи, анализът на обсъдените доказателства обоснова извода, че на 22.05.2021 г. „Маказа Бетон“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е зауствало отпадъчни води, формирани от дейността на пресевна инсталация за преработка на инертни материали, собственост на дружеството, в коритото на ***. Изложеното, взето в съвкупност с безспорния по делото факт, че „Маказа Бетон“ ЕООД *** не притежава разрешително за ползване на воден обект по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, а именно за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, относим за релевантния участък на водния обект, сочи за наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на отговорност по смисъла чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗВ.

По силата на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.

Безспорно е, че процесният обект – коритото на *** (***), отразено в административнонаказателната преписка е „воден обект“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗВ, съгласно която разпоредба „воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи. За ползването на воден обект, каквото  ползване е „заустване на отпадъчни води“, се изисква посоченото разрешително в  чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като в конкретния случай не е налице изключението на чл. 46, ал. 4 от ЗВ, тъй като се касае за отпадъчни води, които нямат битов характер, а са формирани от производствена дейност, т.е. производствени отпадъчни води. На следващо място очевидно е, че на процесния обект ТМСИ няма осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води, както и заустените от „Маказа Бетон“ ЕООД *** отпадъчните води не са от обект, формиращи битово-фекални отпадъчни води в границите на населено място.

Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗВ, на което основание е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, предвижда като наказание за юридическо лице, което ползва водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, имуществена санкция от 2 000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази връзка в разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, изрично е посочено, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита заустването на отпадъчни води  без разрешително освен случаите, предвидени в Закона за водите.

Неотносими за настоящия спор са доводите в жалбата, че районния съд е формирал неправилни изводи и по отношение на писмо изх. № ПВО-47/25.07.2014 г. Последното въобще не е било обсъждано от решаващия състав на Районен съд – Момчилград, доколкото такова писмо, видно от доказателствата по делото, не е нито част от административната преписка по установяване на административното нарушение, нито пък е било представено в съдебното производство пред първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от твърденията в жалбата, цитираното писмо касае период от около 5 години преди извършване на настоящето административно нарушение, като самият жалбоподател твърди, че същото не представлява разрешение по смисъла на ЗВ, но обуславяло наличието на установените около 1000 куб.м. непресята баластра и 200 куб.м. пресят материал, на законно основание. С други думи, касационният жалбоподател въвежда доводи, че констатираният при проверката наносен материал е иззет на законно основание, но не и че притежава необходимото по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗВ разрешително за заустване за отпадъчни води, за каквото нарушение е ангажирана отговорността на дружеството.

В заключение следва да се посочи, че извършеното административно деяние не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка на първо, място установеното административно деяние е  формално, на просто извършване и за съставоморността му не се изисква настъпването на вредни последици, т.е. те не са елемент от фактическия му състав. На следващо място е очевидно, че е заустването на отпадъчните води е осъществено от дружеството с преработване на иззет без необходимото разрешително наносен материал от коритото на река, което изземване и преработване, съответно заустването е свързано с преработването на значително количество наносни отложения, който процес касае и значителен период от време. С други думи нарушението не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна такава, в сравнение с останалите случай на деяние от този вид.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Маказа Бетон“ ЕООД ***, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/25.02.2022 г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА „Маказа Бетон“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.