Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на двадЕ.ети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 9254 по описа за 2016г. и за да
се произнЕ.е, взе предвид следното:
Предявени са искове за заплащане на
неустойки по договор от 26.09.2014г. с нотариална заверка на
подписите в общ размер на 47256,20 лв.,
от които неустойка в размер на 45265,20 лв. при разваляне на договора поради неизпълнение
на задълженията на ответника за изкупуване на уговорените количЕ.тва кафе и неустойка в размер на 2000 лв. за
неизпълнение на задължението за извършване на реклама поради разваляне на
договора. Претендира се законна лихва върхи дължимите неустойка от датата на
исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди да е сключил с ответника С.Д.Е.
ЕООД договор от 26.09.2014г. с нотариална заверка на подписите, по силата на
който предоставил на ответника ползването на определени движими вещи за срока
на действието му, както и заплатил първата вноска от 2000 лв. от възнаграждение
в размер на 6 000 лв. за извършване на рекламна дейност от ответника,
който се задължил да закупува от ищеца ежемЕ.ечно не по-малко от 15 кг кафе „Спетема
платинум еспресо бар“ или общо 540 кг за целия срок на договора, както и ежемЕ.ечно
не по-малко от 50 кг кафе „Сантос Роял Е.прЕ.о Бар“ или общо 1800 кг за целия
срок на договора. Поради неизпълнение на задължението на ответника да закупува
уговорените количЕ.тва кафе, ищецът твърди да е прекратил едностранно и без
предизвЕ.тие договора, каквото негово право било изрично уговорено. Съответно в
договора страните уговорили, че при прекратяването му преди изтичане на срока
по причина, за която ответника отговаря, той дължи неустойка в размер на
стойността на неизкупеното количЕ.тво кафе, съответно в размер на полученото
възнаграждение за рекламна дейност. За задълженията на С.Д.Ес ЕООД ответникът
физическо лице С.С. се задължил с договора да отговаря солидарно.
Ответниците са депозирали отговор, в
който оспорват исковете с доводи за нищожност на неустойката при прекратяване
на договора поради противоречие с добрите нрави. Евентуално възразява за
намаляването й поради прекомерност, тъй като била уговорена за пълно
неизпълнение, а се касаело за частично.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор с ответниците с твърдяното съдържание,
включително относно заплащане на
неустойка, изпълнение на собствените С.задължения по договора, включително
заплащане на възнаграждение за реклама, както
и че е отправил изявление за прекратяване на договора, което е получено
от ответниците.
В тежест на ответниците е да изпълнение
на задълженията С.по договор, както и възраженията си, че уговорените неустойки
излизат извън присъщите им функции.
По делото е представен договор от 26.09.2014
г., с нотариална заверка на подписите от същата дата, рег. № 4013 на нотариус З.Т.,
рег.№438 на Нотариалната камара, който договор
е сключен между ищеца, ответника С.Д.Ес ЕООД, в качеството му на
ползвател и ответника С.Г.С. като солидарен длъжник на ползвателя, които е подписал
договора и в качеството С.на управител на С.Д.Ес ЕООД.
С договора от 26.09.2014 г. ищецът Б. АД
поел задължение да предостави на ответника С.Д.Ес ЕООД ползването на изброените
в чл.1 движими вещи, а ответникът се задължил да ги ползва по
предназначение в конкретно посочен
търговски обект, да ги застрахова, да ноС.риска от погиването или кражбата им,
както и да закупува от ищеца ежемесечно не по-малко от 15 кг кафе „Спетема
платинум еспресо бар“ или общо 540 кг за целия срок на договора, както и
ежемесечно не по-малко от 50 кг кафе „Сантос Роял Еспресо Бар“ или общо 1800 кг
за целия срок на договора. Освен посоченото кафе ответникът-търговец и
солидарният му длъжник поели задължение да закупуват и продават в конкретния
търговски обект и други стоки на ищеца, посочени по вид и цена в приложение №1
към договора – продукти от топло/студено меню Спетема – чай „Green Island, инстантни напитки Royal, сиропи Routine
1883,
инстантно кафе Спетема, кафе Спетема 3 в 1, както и задължение да не продават
стоки от същите видове, но с други марки.
От представените приемо-предавателни протоколи
се установява, че ищецът е изпълнил задълженията С.по договора за предаване на
посочените в чл.1 движими вещи
Договорът влиза в сила от датата на
подписването му, като е сключен за срок от 3 години /чл.3/, като продължава
действието С.до изкупуване на уговореното количество кафе.
В чл.8, т.3 от договора е предвидено
право на ищеца да прекрати едностранно и без предизвестие договора в случай на неизпълнение на задълженията на
ответниците или забава в изпълнението за повече от 7 дни, като в чл.9 е предвидено,
че в случай на такова прекратяване по
причина за която ползвателя отговаря, се дължи неустойка за неизпълнение в
размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество кафе за целия
срок на договора.
Въз основа на признанието на ищеца съдът
приема, че ответникът Си Д.Ес ЕООД е
изкупил 14 кг кафе Спетема супериоре платинум еспресо бар и 53 кг. кафе Сантос
Роял еспресо бар
Ответниците, които носят тежестта, не са
доказали изпълнение на задълженията за закупуване на останалите уговорените
количества кафе месечно и следователно в
приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест ответниците
са в неизпълнение на задълженията си по договора.
Следователно по делото се установява, че
ответниците са неизправна страна по договора.
Ищецът е изпратил нотариална покана на
ответника Си Д.Ес ЕООД, с която прави изявление за прекратяване на договора
поради неизпълнение, която покана е връчена на 12.07.2016 г.
на управителя на ответното дружество съгласно нотариалното удостоверяване
на А.Г.– помощник-нотариус на нотариус
Димитър Танев. . Доколкото обаче и двамата ответници са страни и солидарни
длъжници по договора, то и за надлежното му „прекратяване“, което по същество
представлява разваляне на договора по чл.87 ЗЗД, е необходимо изявлението да е
отправено и получено от всички длъжници. В случая такова разваляне, предхождащо
процеса, не е извършено, но съдът приема договорът да е прекратен/развален/ в
хода на процеса, в резултат на получаване на препис от исковата молба и
съдържащото се в нея изявление за наличие на основание за разваляне и
претендиране на последиците от същото.
Следователно по делото се установява
сключването на договора и неговото разваляне поради неизпълнение на
задълженията на ответниците, което налага съдът да обсъди и валидността на
клаузите за неустойка и наличие на уговорените предпоставки за възникване на
задълженията за заплащането й.
Съдът намира за основателни възраженията
на ответниците за нищожност на клаузата на чл.9 от договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като
тази уговорка между страните излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функция на неустойката.
Предвидената неустойка при прекратяване /разваляне/
за заплащане на стойността на цялото неизкупено количество кафе до края на
срока на договора /чл.9/ поставя кредитора в положение по-благоприятно от това,
в което той би бил при реално изпълнение на договора, поради което очевидно се
касае за клауза, която би довела до неоснователно обогатяване, а не до
обезщетяване на вреди от неизпълнение. Това е така, тъй като, ако ответниците
бяха изпълнили задълженията си и бяха
закупили уговорените количества кафе, то ползата за ищеца от изпълнението на
договора би била в размер на
реализираната печалба, представляваща разликата между получената от ответниците
цена на кафето и разходите на ищеца за производството/доставката му.
Уговорената неустойка дава право на кредитора да задържи неизкупеното от
ответниците количество кафе, респективно да реализира същото на пазара на други
клиенти, като покрие разходите си и получи съответна печалба и на следващо
място едновременно с това да получи като неустойка повторно цялата стойност
кафето без да прави разходи, каквато полза иначе ищецът не би могъл да
реализира при каквито и да било пазарни условия. Следователно съдът приема, че
клаузата на чл.9 от договора между страните е недействителна поради
противоречие с добрите нрави, поради което и същата не поражда права и
задължения и основаните на същата клауза искове са неоснователни.
В чл.13 от договора ползвателят поел
задължение за целия срок на договора да рекламира в посочения в договора свой
обект стоките на ищеца чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставените
му от Б. АД материали срещу заплащане на възнаграждение, което възнаграждение
съгласно чл.14 е в общ размер на 6000
лв., платимо на части. Съгласно чл.14 от договора, при предсрочното му
прекратяване ползвателят дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение в 7 дневен
срок то прекратяване на договора.
Страните не спорят, а се установява и от
представеното платежно нареждане, че е платена само първа вноска от
възнаграждението за реклама в размер на 2000 лв.
Съдът намира, че при тълкуване волята на
страните и при съобразяване характеристиките на договора, а именно такъв за
периодично изпълнение, че тази клауза следва да се разбира в смисъл, че при
предсрочно прекратяване на договора по причина, за която ответниците отговарят
и доколкото платеното възнаграждение за реклама не подлежи на връщане поради
разваляне, тъй като са касае за договор за периодично изпълнение, то и за
неизпълнение на задължението за извършване на реклама за целия срок на договора
ответниците дължат неустойка в размер на платеното възнаграждение, а именно сумата от 2 000 лв.
Следователно клаузата е ясна с оглед размера на неустойката и предпоставките
при които се дължи, а именно неизпълнение на задължението за реклама за целия
уговорен срок, за който е платено възнаграждението и то по вина на ответниците,
чието неизпълнение е довело до предсрочното прекратяване/разваляне/. Неоснователни
са и възраженията, че клаузата
противоречи на закона или добрите нрави, тъй като не се касае за хипотеза, в
която неустойката не обезщетява вреди, а преследва друга цел, поради което и
съдът намира, че исковете за тази неустойка са основателни и следва да бъдат
уважени.
Неоснователни са и възраженията на
ответниците за намаляване на неустойката поради, тъй като е уговорена за пълно
неизпълнение, а се касае за частично. Плащането на възнаграждение за извършване
на реклама, от което се определя неустойката, е уговорено да се извършва
частично с оглед поетапното изпълнение на задълженията на ползвателя по
договора, респективно неустойката е уговорена не в пълния размер на
определеното възнаграждение, а в размер на платената част от него, поради което
и не се касае за неустойка за пълно неизпълнение, която да подлежи на
намаляване поради осъществено частично неизпълнение, а за намаляване поради
прекомерността й е налице забраната на чл.309 ТЗ.
Право на разноски при този изход от
спора имат и ищеца, и ответниците, като такива е претендирал само от ответника
Си Д.Ес ЕООД, който обаче не е представил доказателства за извършването на
разноски. Следователно разноски следва
да се присъдят само на ищеца, съобразно уважената част от исковете, в размер на 164,68 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение от общо претендирани 3891 лв., като съдът намира, че възраженията
на ответника – търговец за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение са неоснователни, тъй като уговореното такова от 2000 лв.
съответства на фактическата и правна сложност на делото, а надвишава
незначително минималния размер от 1947,69 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА С.Д.Е. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** и С.Г.С.,
ЕГН **********,***3 да заплатят
солидарно на Б. АД, ЕИК*******на основание чл.92 ЗЗД сумата
от 2 000 лв., представляваща неустойка по чл.14 от договор от 26.09.2014 г.,
сключен между страните, ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.12.2014г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. АД срещу С. Д.Е. ЕООД и С.Г.С. за заплащане на неустойка по чл.9 от договора
от 26.09.2014 г. в размер на 45265,20
лв. при прекратяването му на договора поради неизпълнение на задължението на ответниците
да закупят уговореното в договора месечно количество кафе.
ОСЪЖДА С. Д.Е.ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и С.Г.С.,
ЕГН **********,***3 да заплатят на Б.
АД, ЕИК*******на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 164,68 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: