РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 07.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на седми декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 540
по описа на съда за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.79,
ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК във вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 350 лв. от
„Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор
Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Р.В.против
А.В.Б. с адрес: ***.
Ищецът се легитимира като цесионер по силата на договор
за продажба на вземания от 01.02.2018 г., сключен с «4финанс» ЕООД, в качеството му на цедент. Твърди се, че
ответницата не е уведомена за извършената цесия, тъй като изпратеното
уведомление с писмо от ищеца, който е писмено упълномощен от цедента, се
върнало с отметка «получателят се е преместил на друг адрес». Предвид
което ищецът прави искане предявената
срещу А.Б. ИМ да се счита за уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания.
В исковата молба
се твърди, че между ответницата и „«4финанс» ЕООД е сключен договор за кредит „Вивус“ №
********** на 10.06.2015г., по силата на който кредиторът е предоставил на А.В.Б.
кредит в размер на 350.00 лева
със срок на издължаване 30 дни и с падеж 15.07.2015г.
Твърди се, че е настъпила изискуемост
на цялото задължение поради изтичане срока на договора, като Б. не погасила
същото.
Направено е искане съдът да
постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата А.В.Б. с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 350.00 лв. –
главница по договор за кредит „Вивус“ № **********, сключен на 10.06.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
При условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца получена без правно основание сума от 350.00
лв.
Ищецът претендира присъждане на
направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
не е представила отговор на ИМ, не е взела становище по иска и не е ангажирала
доказателства. За последиците от неподаване на отговор и за неупражняване на
права ответницата Б. е уведомена с разпореждане от 26.08.2020г.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество не се явява
законен представител, не се представлява и от пълномощника си – юрисноксулт П.Т.. От последната е постъпила писмена молба, в която е направено изявление, че
се поддържа иска и се моли същият да бъде уважен, като бъдат присъдени
направените разноски на ищеца съгласно списък по чл.80 ГПК. Пълномощникът на
ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
тъй като счита, че са налице предпоставките за това.
Ответницата А.Б., редовно призована, не се явява лично и не се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител. От страна на Б.
не е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното на л.44 съобщение е видно, че на
ответницата е изпратено съобщение, с което е връчен препис от исковата молба и
в съобщението изрично са посочени последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването й в съдебно заседание, както и последиците по чл.238,
ал.1 от ГПК.
В определения от съда едномесечен срок от ответницата Б. не е представен
писмен отговор, не е взето становище по иска, не са направени възражения и не са
посочени доказателства. С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ищецът има възможност да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, като процесуалният му представител – юрисконсулт Т. е направила такова искане в подадената
молба вх.№ 261567/25.11.2020 г.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
С оглед на изложеното съдът
счита, че предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства и намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като
предявеният иск бъде уважен като доказан по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски в общ размер 200.00 лв., от които 50.00 лв. ДТ и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание
чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД А.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя
Р.В., сумата 350.00 / триста и петдесет/ лева,
главница по договор за кредит „Вивус“ № **********, сключен на 10.06.2015г. между
А.В.Б., ЕГН *********№ и „«4финанс»
ЕООД, ЕИК ********* ,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 20.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК А.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, представлявано от управителя Р.В.,
сумата 200.00 / двеста/ лева, представляващи
разноски съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: