№ 277
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100900758 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за
застраховане (КЗ).
Ищецът „К.К.” ЕООД (с предходно наименование „Д. И БУ“ ЕООД) твърди да е
получил по договор за финансов лизинг на движимо имущество № L-19-04528/30.10.2019 г.,
сключен с „Д.Л.Б.“ ЕАД. Твърди, че лизингодателят е сключил с ответника договор за
застраховка. През нощта на 27 срещу 28 септември 2020 г. поради скъсване на силоз, пълен
със зърно процесният кран бил затрупан. Ответникът бил уведомен и извършил оглед на
застрахователното събитие като определил и заплатил обезщетение в размер на 7 382,50 лв.
Ищецът твърди за части за ремонта да е заплатил сумата 51114,57 лв. Твърди и за труд да е
необходима сума в размер на 3 000 лв. Претендира сумата 46 732,07 лв. – разлика между
изплатената част и смятаното за дължимо обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира заплащане и на законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата досежно което
вземане приложение следва да намери нормата на чл. 86 ЗЗД и предполага да бъде
установено в процеса възникнало за ответника лихвоносно парично задължение, определен
момент за неговото изпълнение, който да е настъпил.
В отговор по исковата молба ответникът признава, че е сключил застрахователен
договор с „Д.Л.Б.“ ЕАД, както и настъпило застрахователно събитие на твърдяната дата и
получено уведомление по телефона на 28.09.2020 г. Сочи, че т. 7 от общите условия
предвижда възможност за възстановяване в доверен сервиз на застрахователя, освен ако е
1
уговорено друго .Твърди, че размерът на обезщетението по заявление на управителя на
ищцовото дружество и съгласно общите условия обезщетението да е определено по
експертна оценка. На 07.12.2020 г. ответникът получил съгласие от собственика на
автомобила да изплати обезщетението на ищеца. Прави възражение и че при ползване на
доверен сервиз необходимата сума за отремонтиране на увредения кран би била значително
по-малка.
В съдебно заседание по съществото на спора ищецът, представляван от адв. К.,
поддържа предявения иск. Застъпва теза, че ответникът не е доказал наличие на възможност
за отремонтиране на крана в доверен му сервиз. Претендира разноски като е представен и
списък.
Процесуалният представител на ответника – юрк. З., очаква искът да бъде отхвърлен
по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на
събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че на 18.12.2019 г.
писмено е изразено съгласие ответникът да застрахова специализирано строително пътно
превозно средство марка LIEBHERR модел, модификация LTM 1090 за периода от 00:00 ч.
на 20.12.2019 г. до 24:00 ч. на 19.12.2024 г. за застрахователна сума към 27.09.2020 г. от
688609 лева в полза на Д.Л.Б. ЕАД при указание ищецът (с предходното си наименование)
да .е лизингополучател. Застраховката е сключена при условията „Пълно каско“.
Няма също така спор, че на 28.09.2020 г. е установено затрупване на крана след
скъсал се силоз със зърно, довело до увреждане на застрахованото имущество.
Представител на ответника е извършил оглед и о е определил степента на увреждане
на засегнатите детайли по крана.
Няма спор и че по съгласие на представителя на ищцовото дружество ответникът е
определил обезщетение на база цени резервни части, труд и материали, прилагани от
ответника към датата на настъпване на застрахователното събитие по одобрените описи на
уврежданията в размер на 7382,50 лв., а с писмо от 22.12.2020 г. е отказано преразглеждане
на определеното обезщетение.
Няма и спор, че Д.Л.Б. ЕАД е дало съгласие за изплащане на застрахователното
обезщетение на ищеца.
От заключението на вещото лице Й. се установява, че освен описаните от ответника
щети в зоната на увреждане се намират и рамо чистачка, облицовка двигател, решетки
платформа – 2 бр.,и калобран, които са и видимо увредени от изготвените снимки при
огледа на автомобила. Вещото лице определя сумата от 54977,56 лв. като необходима
според средните пазарни цени за отстраняване на вредите, идентифицирани като резултат от
увреждането и стойността на необходимите части. При защита на заключението си сочи, че
спецификата на превозното средство – кран предполага високи нива на сигурност, което пък
2
налага влагане на оригинални детайли и изключва възможността за пригодяване на части от
алтернативни доставчици..
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.405 ал.1 КЗ
Предявеният иск сочи на търсено обезщетение по имуществена застраховка и
предполага да бъде установено в процеса постигнато съгласие в предписана от закона форма
ответникът да заплати обезщетение при настъпване на договорен риск. Съгласно чл.406 КЗ
застрахователят може със съгласието на застрахования и да възстанови претърпените вреди
в натура като в срока за изплащане на обезщетението или изрично договорен със
застрахования, писмено възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите (чл.
108 ал. 7 КЗ). В случая се установява, че застрахованият е изразил писмено съгласие за
отстраняване на вредите в т. 7 от договора. Ответникът обаче не твърди да е възложил това
на свой доверен сервиз. След като ответникът не е изпълнил нормативно дадените
предписания за ограничаване на отговорността си до договорени преференциални цени, в
сила е правилото на чл. 399 КЗ и застрахователят дължи да възмезди застрахования за
засегнатото му право в очертания от чл. 400 ал. 1 КЗ обем – според действителната му
стойност.
Освен че заявеното от управителя на ищеца искане за определяне размера на
обезщетението не е в състояние да повлияе върху поетото с договора задължение – макар и
посочен в договора, ищецът се явява трето на застрахователното правоотношение лице,
заявеният избор сочи на избран подход за определяне на обезщетението, а не на отказ от
следващото се обезщетение.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че поисканата от ищеца сума е
по-ниска от необходимата за постигане на очаквания резултат – възстановяване на
функционалността и външния вид на застрахованото имущество.
Дори да се приеме, че застраховател, договорил възможност за възстановяване в
натура на увреденото имущество, може да ограничи отговорността си до стойността, която
би заплатил на доверен му сервиз в отклонение от правилото на чл. 108 ал. 7 КЗ, по делото
не се доказана такава възможност да е съществувала. Освен това, вещото лице Й. е
категоричен, че спецификата на превозното средство изисква специализиран подход, а
потенциалът да извърши такъв ремонт налага конкретно изследване. Съдът споделя извода
на вещото лице, че при отчитане на необходимите средства следва да се държи сметка за
необходимото, обезпечаващо и адекватно ниво на сигурност на увредения кран. При
положение и че в рамките на делото не се доказа ответникът да разполага с доверен сервиз,
който разполага с необходимото за целта оборудване и квалифициран персонал, заявеното
оспорване на размера остава недоказано.
Предвид доказаното в процеса правоотношение по договор за лизинг между ищеца и
собственика на увреденото превозно средство и даденото съгласие за плащане, ищецът се
явява легитимиран да изиска от свое име изпълнението.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
3
По искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон установява изключение от правилата за огласяване на
съдебно предявеното и признато притезание досежно лихва, дължима след датата на
потърсена защита пред съд за ликвоносно вземане. В този случай съдът дължи да
установи и обяви с решението си съществуването на вземането, а неговият размер
подлежи на определяне към момента на погасяване на главницата. Установеното в
процеса парично задължение, непогасено нито към момента на предявяване на
исковата молба, нито в хода на съдебното производство, е лихвоносно и изискуемо от
преди предявяване на исковата молба. Ето защо и главницата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва, считано от 21.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските
При установения изход от спора ищецът е в правото си да получи изцяло
направените и доказани в процеса разноски.
Ответникът няма право на разноски, което обаче нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК изисква,
за да възникне вземането за възнаграждение за юрисконсулт. Настоящият състав приема, че
с оглед нормата на чл. 81 ГПК дължи да се произнесе с нарочен диспозитив по
самостоятелното от материалноправна гледна точка искане за разноски, каквото съставлява
и претендираното юрисконсултско възнаграждение.
. Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. „**** да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК **** с адрес по делото:
гр. София, р-н „Подуяне“ кв. „Кремиковци“, ул. „****, както следва:
1. на основание чл. 405 ал. 1 КЗ сумата от 46732,07 лв. – обезщетение по полица №
19-0300/352/0007621 за вреди, причинени от увреждане на 27-28.09.2020 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК считано
от 21.04.2021 г до окончателно изплащане на сумата;
2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 4769,29 лв. – разноски пред Софийски
градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАД А.Б.“ по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5