Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 229 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Съдебното производство е образувано въз основа на жалба
вх.№ 94Ю-00-10/17 от
15.07.2021г. по описа на Областна администрация (ОА) - Шумен, депозирана от
"Т.2."ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от едноличния собственик и управител Ю.Д.П., чрез адв.Б.Б.от
ШАК, със съдебен адрес гр.Шумен, ул.Д.В.№ 9-13, ет.3, кантора № 32, против
Отказ за продажба на имот по чл.44, ал.3 от Закона за държавната собственост
(ЗДС), обективиран в писмо с изх.№ 94Ю-00-10-16 от
05.07.2021г. на областния управител на област Шумен, с който е отказана
продажбата на 1/2 идеална част от имот № 000014 с ЕКАТТЕ 99164 по КВС, намиращ
се в местност "Ат Йолу" в землището на с.В.,
общ.В., представляващ Поземлен имот с идентификатор № 70398.216.14 по КККР на
с.С., общ.В., обл.Шумен.
В жалбата
се твърди, че в качеството
си на собственик на 1/2 идеална
част от масивна жилищна сграда на два етажа, построена в имот № 000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местност "Ат Йолу"
в землището на с.В., общ.В., ПИ с ид.№ 70398.216.14
по КККР на с.С., общ.В., оспорващото дружество е депозирало Заявление вх.№ 94Ю-00-10 от 20.02.2020г. по
описа на ОА - Шумен, с което е отправило искане до областния управител на област
Шумен да бъде осъществена процедурата по чл.44, ал.3 от ЗДС, във вр.с чл.84 и 85 от ППЗДС и дружеството, в качеството на
собственик на 1/2 идеална част от сграда, ситуирана в
поземлен имот – частна държавна собственост, да закупи 1/2 идеална част от
поземления имот. С атакуваното писмо областният управител отказал да
удовлетвори искането да "Т.2."ЕООД, което породило правния му интерес
да оспори постановения изричен отказ по съдебен ред. В жалбата се излагат
аргументи, че същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон. В тази връзка се твърди, че отказът е постановен
при допуснати съществени нарушения на чл.9, чл.35 и чл.36 от АПК, доколкото е
формиран при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се също, че са налице
предпоставките на чл.44, ал.3 от ЗДС за продажба на 1/2 идеална част от
поземления имот, доколкото дружеството е собственик на 1/2 идеална част от
сградата, построена в него, и искането му е за придобиване на 1/2 идеална част
от поземления имот, съответстваща на правата му върху жилищната сграда, като в
този случай областният управител действа при обвързана компетентност и е длъжен
да проведе процедурата по чл.84-85 от ППЗДС. Навеждат се аргументи, че
поземленият имот е частна държавна собственост и не е налице законова пречка за
продажбата на такъв имот, като обстоятелството, че е инициирано административно
производство за промяна на статута му от частна в публична държавна собственост
е ирелевантно, доколкото към датата на формиране на
изричния отказ имотът все още е частна държавна собственост, а преценката за
законосъобразност на акта се прави към момента на постановяването му. Въз
основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакувания
отказ, обективиран в писмо с изх.№ 94Ю-00-10-16 от
05.07.2021г. и за връщане на преписката на областния управител на област Шумен
със задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на деловодни разноски. В
проведеното открито съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от управителя на дружеството Ю.Д.П. и адв.Б.Б.от АК-Шумен, редовно упълномощен, които поддържат жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответната страна – областен
управител на област Шумен, в придружително писмо
изх.№ ДА-01-2162 от 30.07.2021г. по описа на ШАдмС
излага становище за неоснователност на оспорването, доколкото към датата на
подаване на заявлението от „Т.2.“ЕООД за продажба на 1/2 идеална част от имота
вече е била налице инициирана процедура за преобразуване на имота в публична
държавна собственост. В проведеното открито съдебно заседание ответната страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Заинтересованата страна –
Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в депозирано писмено
становище рег.№ ДА-01-2468/20.09.2021г. по описа на ШАдмС
излага аргументи за недопустимост на оспорването, доколкото атакуваното писмо
не притежава белези на индивидуален административен акт, тъй като не е краен
акт по инициираната административна процедура. Алтернативно счита жалбата за
неоснователна, предвид липсата на съгласие от страна на МЗХГ за продажба на
поземления имот и наличието на инициирана процедура за промяна статута на същия
от частна държавна собственост в публична държавна собственост. В проведеното
открито съдебно заседание заинтересованата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството
писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Видно от нотариален
акт за покупко-продажба на идеална
част от недвижим имот № 131/19.09.2г., том ХII, рег.№ 4833, дело № 1190/2г. на нотариус с район на
действие ВПРС( Акт № 45, том 9, рег.№ 3198, дело 1641 от 19.09.2г. по описа на
Служба по вписвания-гр.В.П.), «Т. 2»ЕООД се легитимира като собственик на ½ идеална част от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва:
първи етаж, целият с площ 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж
със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два
апартамента от стая, кухня, санитарен възел; осем броя
избени помещения с обща застроена площ
от 125 кв.м., по скица с площ 233 кв.м. Въпросната жилищна сграда е ситуирана в поземлен имот № 000014, с ЕКАТТЕ
99164 в местността «Ат Йолу“ в землището на В., общ.В..
По делото е приложен Акт за частна държавна
собственост № 3006 от 28.04.2017г., от който е видно, че поземлен имот № 000014
по КВС, с площ 19.945 дка, начин на
трайно ползване – „за водостопанско съоръжение“; както
и ½ ид.част от сграда 01 „Сграда многожилищна“ – ЗП 246 кв.м., 2 етажа, конструкция -масивна, година на строителство –
1978г.; предназначение – «Сграда многожилищна»,
състояща се от първи етаж с площ 246 кв.м., включващ канцелария, столова, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел, и два апартамента със
стая, кухня и санитарен възел;
втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., включващ два апартамента с
две стаи, кухня и санитарен възел;
избен етаж с площ 125 кв.м., включващ осем броя
избени помещения и сграда
02 «Сграда с друго
предназначение» - ЗП 165 кв.м., конструкция – масивна, един етаж, година на строителство – 1991г., включваща
гаражи, склад, работилница и навес, намиращ се в землището на В., общ.В., обл.Шумен, местност «Ат Йолу»,
с бивш собственик «Напоителни системи»ЕАД – гр.София, със съсобственик
«Т. 2»ЕООД – ½ идеална част от сграда 01 «Сграда многожилищна», с предоставени
права на управление на МЗХГ съгласно Постановление №
86/26.01.2017г. на МС, са частна
държавна собственост. В гража «Забележки» на АДС е посочено, че на основание чл.71, ал.1 от ЗДС за имота е съставен нов АДС №
3191/09.12.2019г.
Съгласно Акт за частна държавна собственост № 3191
от 09.12.2019г., поземлен имот с ид.№ 70398.216.14 с
начин на трайно ползване – „за водостопанско и
хидромелиоративно съоръжение“, заедно с построената в него ½ идеална част от сграда с идентификатор № 70398.216.14.1 , ЗП 246 кв.м., 2 етажа, конструкция-масивна,
година на строителство – 1978г.; предназначение – «Жилищна сграда – многофамилна», състояща се от първи етаж с площ
246 кв.м., включващ канцелария, столова, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел, и два апартамента със
стая, кухня и санитарен възел;
втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., включващ два апартамента с
две стаи, кухня и санитарен възел;
избен етаж с площ 125 кв.м., включващ осем броя
избени помещения и сграда
02 «Сграда с друго
предназначение» - ЗП 165 кв.м., конструкция – масивна, един етаж, година на строителство – 1991г., включваща
гаражи, склад, работилница и навес, съставляващи частна държавна собственост (на основание чл.71, ал.1 и
чл.2, ал.3 от ЗДС и Решение № 86 от 26.01.2017г. на МС), са предоставени за
управление на МЗХГ.
Видно от Скица
на сграда № 15-144455-19.02.2019г. по описа на СГКК-гр.Шумен, сграда с ид.№ 70398.216.14.1 е разположена в поземлен имот с ид. № 70398.216.14
по описа на КККР на с.С., общ.В., като собственици на същата са МЗХГ – ½
идеална част от правото на собственост върху сградата, като няма документ за
собственост и „Т.2.“ЕООД - ½ идеална част от правото на собственост върху
сградата съгласно нотариален акт № 45, том 9, рег.№ 3198, дело 1641 от 19.09.2г.,
издаден от Служба по вписвания-гр.В.П..
Със Заявление вх.№ 94Ю-00-10 от 20.02.2020г. по описа
на ОА- Шумен «Т. 2»ЕООД сезирало областния
управител на област Шумен с
искане да бъде осъществена процедурата по чл.44,
ал.3 от ЗДС, чл.84 и чл.85 от ППЗДС, като в качеството му на собственик на законно изградена сграда в имот – частна държавна собственост, да закупи
и придобие собствеността
върху ½ идеална част
от поземлен имот с № 000014
по КВС с площ 19.945 дка, с
ЕКАТТЕ 99164, находящ се в местност
«Ат Йолу» в землището на В., общ.В.. Към същото били приложени нотариален акт за покупко-продажба на идеална част
от недвижим имот № 131/19.09.2г., том ХII, рег.№ 4833, дело № 1190/2г. на нотариус с район на
действие ВПРС( Акт № 45, том 9, рег.№ 3198, дело 1641 от 19.09.2г. по описа на
Служба по вписвания-гр.В.П.); акт за частна държавна собственост №
3191/09.12.2019г. и скица № 15-144455-19.02.2019г. по описа на СГКК-гр.Шумен,
от която е видно, че въпросният поземлен имот е с ид.№
70398.216.14 по КККР-с.С., общ.В. и в него е построена двуетажна жилищна сграда-многофамилна, която е собственост на „Т.2.“ЕООД –
½ ид.част и МЗХГ – ½ ид.част.
Видно от Протокол на постоянната комисия,
назначена по чл.74 от ППЗДС при ОА - Шумен, към преписката, образувана по
Заявление вх.№ 94Ю-00-10 от 20.02.2020г.
по описа на ОА - Шумен са приложени документ за собственост
на заявителя върху
построената сграда, скица на имота от одобрена кадастрална карта, удостоверение от съответната
общинска администрация, че сградата
е законно построена и акт за частна държавна собственост за поземления имот и за ½ идеална част от двуетажна сграда 01 и цялата едноетажна сграда 02. Посочено е, че няма представено удостоверение за поделяемостта
на имота съгласно чл.84,
ал.3, т.6 от ППЗДС. Посочено е също,
че имотът е предоставен за
управление на МЗХГ, което е инициирало
процедура по чл.6, ал.2 от ЗДС, във вр.с чл.5, ал.1 от ППЗДС за обявяване
на предоставения му имот за публична държавна собственост, поради това, че язовир «Т.» е определен като стратегически обект от значение
за националната сигурност с
Постановление № 181/20.07.2009г. на Министерския съвет (МС) и поземлен имот № 000014 по КВС на землището
на В. представлява прилежащ
терен към хидротехническото съоръжение язовир «Т.», и попада в стратегическата зона. Въз основа
на изложеното комисията
решила да се изиска изрично
становище от МЗХГ по отправеното предложение от съсобственика «Т. 2»ЕООД за придобиване
на ½ идеална част от правото
на собственост върху земята, на основание чл.85, ал.7 от ППЗДС.
С молба
вх.№ 94Ю-00-10/1 от 24.02.2020г. управителят
на оспорващото дружество представил на областния управител на област Шумен Удостоверение изх.№
26-00-68 от 24.02.2020г. по описа на община В., издадено от главния архитект на посочената община, от
което е видно, че сграда с
ид.№ 70398.216.14.1 е въведена в експлоатация
съгласно представения
протокол за приемане и въвеждане
в действия на същата по действащата
към дадения момент
нормативна уредба.
С Писмо
изх.№ 94Ю-00-10/2 от 26.02.2020г. областният
управител сезирал министъра на земеделието, храните
и горите с искане за становище относно
Заявление вх.№ 94Ю-00-10 от 20.02.2020г. по описа на ОА - Шумен, подадено от
«Т. 2»ЕООД.
Междувременно с Молба
вх.№ 94Ю-00-10/3 от 02.03.2020г. «Т. 2»ЕООД представило на областния
управител на област Шумен скица предложение за делба на ПИ
с ид.№ 70398.216.14 по КККР на с.С., общ.В.. С последваща Молба вх.№ 94Ю-00-10/4 от 19.03.2020г. «Т. 2»ЕООД представило на областния
управител на област Шумен
Становище № 26-00-94/17.03.2020г. за поделяемост на имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164, в местност
«Ат Йолу» в землището на с.В., общ.В. и 2 броя скици, от които се установява поделяемостта на поземления имот, но само при възможност за делба на сградата на две самостоятелни по реда на чл.202 от ЗУТ.
С Писмо
№ 06-70/04.05.2020г. министърът на земеделието, храните и горите уведомил областния
управител, че искането на «Т.
2»ЕООД за закупуване на ½ идеална
част от поземлен имот с
идентификатор № 70398.216.14 не може да бъде удовлетворено.
С Писмо
изх.№ 94Ю-00-0/8 от 12.05.2020г. областният
управител уведомил «Т. 2»ЕООД, че министърът
на земеделието, храните и горите е изразил категорично несъгласие за
извършване на разпоредителни
сделки с поземлен имот с
идентификатор № 70398.216.14.
С Искане
вх.№ 94Ю-0010/9 от 13.05.2020г. «Т. 2»ЕООД отново сезирало областния управител с искане да се произнесе дали уважава или отхвърля искането на дружеството да закупи
част от поземлен имот с
ид.№ 70398.216.14 по КККР на с.С., общ.В..
С писмо
изх.№ 94Ю-00-10/10 от 19.05.2020г. областният управител уведомил «Т.
2»ЕООД, че поради наличието
на предхождаща неговото
заявление процедура по обявяване на поземлен имот с ид.№ 70398.216.14
по КККР на с.С., общ.В. за
публична държавна собственост,
образуваната административна
преписка по подаденото от
него заявление ще бъде
приключена след произнасянето на Министерски
съвет на РБ. Цитираното писмо било съобщено с известие за
доставяне с обратна разписка
на 22.05.2020г. на «Т. 2»ЕООД.
Междувременно с Искане
вх.№ 70-58/15.05.2020г. по описа
на МЗХГ «Т. 2»ЕООД сезирало министъра
на земеделието, храните и горите за становище относно искането му за закупуване на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 70398.216.14. В отговор на същото, с Писмо №
70-58/15.06.2020г. министърът на земеделието,
храните и горите уведомил «Т. 2»ЕООД, че искането му не може да бъде
удовлетворено.
С Искане
вх.№ 94-Ю-10/12 от 16.06.2020г. «Т. 2»ЕООД уведомило областния управител, че с Решение
№ 6856/08.06.2020г. по адм.д.№ 867/2020г. Върховният административен съд е отменил Заповед №
РД-09-71/11.09.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която
са утвърдени стратегически зони и съоръжения към тях за язовир «Т.».
Видно от Решение №
834/22.01.2021г. по адм.д.№ 8397/2020г., петчленен състав на Върховния административен съд е обезсилил Решение №
6856/08.06.2020г. по адм.д.№ 867/2020г. по описа на същия съд и е оставил жалбата на «Т. 2»ЕООД
без разглеждане, като е
прекратил производството по същото.
С писмо
изх.№ 94Ю-00-10/13 от 18.06.2021г. областният управител на област Шумен сезирал министъра на регионалното
развитие и благоустройството с питане
относно това следва ли да се изисква съгласие/становище от МЗХГ за продажба
на идеална част от поземлен
имот с ид.№ 70398.216.14 и дали при наличие на
удостоверение за поделяемост на имота
е необходимо събият да е разделен с влязъл в сила ПУП, и кой следва
да предприеме действия за това.
С писмо
вх.№ 94Ю-00-10/14 от 29.06.2021г. по описа на ОА - Шумен заместник министъра на МРРБ уведомил оластен
управител на област Шумен,
МЗХГ и «Т. 2»ЕООД, че съгласно чл.45а, ал.1 и чл.55
от ЗДС, прекратяване на съсобствеността
между държавата и физически или юридически лица чрез продажба на частта от държавата, респ. чрез доброволна делба, се осъществява от областния управител по местонахождение на имота,
като при наличие на предоставено
управление на ведомство, се изисква и становище от ръководителя на това ведомство. С
оглед на това преписката е предоставена на МЗХГ
за запознаване и изразяване
на становище по направеното искане
от «Т. 2»ЕООД. Посочено е също,
че в МРРБ е образувана преписка
вх.№ 90-05-324/2019г. по повод предложение на министъра на земеделието, храните
и горите за обявяване на имот,
предмет на АЧДС № 3191/09.12.2019г., за имот –
публична държавна собственост,
по реда на чл. 6, ал.2 от ЗДС и чл.5, ал.1 от ППЗДС, която към момента на изготвяне на писмото не е финализирана с гласувано и прието решение на МС в тази насока.
С Искане
вх.№ 94Ю-0010/15 от 30.06.2021г. «Т. 2»ЕООД отново сезирало областния управител на област Шумен с искане на
основание чл.85, ал.1 от ППЗДС да издаде заповед, с която да определи «Т.2.
ЕООД за купувач на ½ ид.част
от поземлен имот № 000014,
с ЕКАТТЕ 99164 в местността «Ат
Йолу“ в землището на В., общ.В., ид.№ 70398.216.14 по описа на КККР - с.С., общ.В..
С писмо
изх.№ 94Ю-00-10/16 от 05.07.2021г. по описа на ОА - Шумен областният управител на област Шумен
уведомил оспорващото дружество, че образуваната административна преписка по искането му за придобиване на собственост върху част от поземлен имот с ид.№ 70398.216.14 по описа на КККР -
с.С., общ.В. ще бъде приключена с акт на областен управител на област Шумен след произнасянето на
Министерски съвет (МС) на РБ по образуваната преди това преписка от МРРБ с №
90-05-324/2019г. За да постанови този правен резултат административният орган
приел, че, на първо място, поземленият имот, чиято продажба се иска, е
предоставен с акт на МС за управление на МЗХГ, поради което областният
управител не може да осъществи продажба без изрично съгласие на министъра на
земеделието, храните и горите. Посочено е също, че още през 2019г. досежно поземления имот от страна на МЗХГ са предприети
действия за промяна на статута му от частна държавна собственост в публична
държавна собственост и е налице образувана преписка в Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с № 90-05-324/2019г., като в
тази връзка МЗХГ е изразило несъгласие за извършване на разпоредителни действия
с имота. Посочено е също, че инициираната процедура е на етап съгласуване
проект на доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
проект на решение на МС за обявяване на имот № 70398.216.14 по КККР на с.С. за имот – публична държавна собственост.
Заявено е и, че язовир „Т.“ е определен като стратегически обект от значение за
националната сигурност и е включен в приложение към чл.1, ал.1 от Постановление
№ 181/20.07.2009г. на МС, допълнено с Постановление № 85 от 14.04.2015г. на МС,
във връзка с което е издадена Заповед № РД-09-719 от 11.09.2019г. на МЗХГ, с
която са утвърдени стратегическите зони и съоръженията за тях на язовир „Т.“, в
т.ч. и поземлен имот с ид.№ 000014 по КВС на
землището на с.В., общ.В., обл.Шумен, с начин на
трайно ползване „за водостопанско, хидромелиоративно
съоръжение“.
Несъгласно с цитираното
писмо, «Т. 2»ЕООД го
оспорило пред Административен съд-гр.Шумен
с жалба вх.№ 94Ю-0010/17 от
15.07.2021г. по описа на ОА - Шумен.
Междувременно с писмо
№ 0406-74/02.08.2021г. по описа на МЗХГ заместник министър на земеделието, храните и горите уведомил областния
управител на област Шумен,
«Т. 2»ЕООД и министъра на регионалното
развитие и благоустройството, че предвид
чл.7, ал.1 от ЗДС, искането на дружеството
за закупуване на ½ ид.част
от ПИ с ид.№ 70398.216.14 по КККР на с.С., не може да бъде удовлетворено.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Атакуваното с нея писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла, вложен в чл.21, ал.1 от АПК, доколкото обективира
властническо волеизявление, с което областният управител на област Шумен отказва
да уважи подадено заявление по чл.44, ал.3 от ЗДС за продажба на ½
идеална част от поземлен имот – частна държавна собственост. Действително в писмото не е посочено
изрично, че се отказва да се удовлетвори искането на оспорващото дружество, но
този отказ се съдържа имплицитно в него, доколкото при изрично изразено
несъгласие от страна на МЗХГ за продажба на имота, е заявено, че по подаденото
заявление може да се постанови позитивен за заявителя акт само при съгласие от
страна на ведомството, на което е предоставено управлението на поземления имот
– частна държавна собственост; както и е посочено, че е налице инициирано
производство за промяна статута на имота в публична държавна собственост, което
е пречка за произнасянето на административния орган преди неговото приключване,
а по същество приключването на това производство с обявяване на имота за
публична държавна собственост би препятствало възможността за продажбата му по
реда на чл.44, ал.3 от ЗДС, относим единствено досежно сгради на физически и юридически лица, построени
върху земя - частна държавна
собственост.
На следващо място, оспорването е инициирано от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с наличие на права,
засегнати от изричния отказ и в срока, посочен в чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което жалбата е процесуално допустима.
Разгледано по
същество, оспорването е основателно
по следните съображения:
Съгласно чл.44, ал.3 от ЗДС, продажбата на
земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на
лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху
нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг
по ред, определен с правилника за
прилагане на закона. Цитираната разпоредба дословно е възпроизведена
и в чл.84, ал.2 от ППЗДС. Доколкото процесният акт е постановен по заявление, депозирано по
реда на чл.44, ал.3 от ЗДС и чл.84, ал.2 от ППЗДС, и по същество обективира волеизявление за отказ за продажба при условията
на цитираната разпоредба на 1/2 идеална част от поземлен имот – частна държавна
собственост, намиращ се на територията на област Шумен, както и с оглед факта,
че същият е формиран от областния управител на област Шумен, изричният отказ е
издаден от материално и териториално компетентен административен орган.
Актът е издаден в
изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, но не притежава всички
изискуеми от чл.59, ал.2 от с.к.
реквизити. Като фактически основания за издаването му са посочени наличието на
по-рано инициирано производство за обявяване на поземления имот за публична
държавна собственост, както и изразено несъгласие от страна на МЗХГ, на което е
предоставено управлението на другата ½ идеална част от сградата, чийто
съсобственик е „Т.2.“ЕООД, и на самия поземлен имот. Цитираните фактически
основания обаче не са посочени нито в чл.44, ал.3 от ЗДС, нито в чл.84-85 от
правилника за приложението му, поради което не могат да се третират като годни
фактически основания за формиране на изричен отказ по чл.44, ал.3 от ЗДС. В
същото време в оспорения акт липсват изложени фактически основания досежно обстоятелствата, релевантни за преценка наличието
на предпоставките за провеждане на процедура за продажба на поземлен имот – частна
държавна собственост без търг, по реда на чл.44, ал.3 от ЗДС, което обосновава
извода за немотивираност на акта, респективно за издаването му при допуснато
съществено нарушение в изискванията за форма.
Административният
акт е издаден и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. По-конкретно, областният управител е сезиран с искане за продажба на
½ част от поземлен имот и в хода
на административното производство са представени доказателства досежно неговата поделяемост. При
тези обстоятелства чл.85, ал.2 от ППЗДС задължава областния управител да предприеме
необходимите действия за разделянето на имота, като същият може да извърши
продажбата по чл. 84, ал. 1 само след като имотът бъде
разделен с влязъл в сила подробен устройствен план. В
случая от страна на административния орган не са предприети необходимите
действия в тази насока, което е довело до нарушаване на регламентираното в
цитираната разпоредба административно производствено правило, чието
несъблюдаване е пречка за произнасянето на административния орган по
заявлението, с което е сезиран.
На следващо място,
формираният отказ е издаден в нарушение на материалноправните
разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, поради следните съображения:
Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗДС, продажбата на земя или
части от нея на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда,
се извършва от областния управител без търг по ред, определен в ППЗДС. Законовата
разпоредба е възпроизведена в чл.84, ал.1 и ал.2 от ППЗДС, като е допълнено, че
физически и юридически лица могат да упражнят правото си за придобиване право
на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител
по местонахождението й. В чл.84, ал.3 от ППЗДС са описани документите, които
заинтересуваните лица следва да приложат към заявлението си, в това число документ
за собственост върху построената сграда; скица на имота от одобрена кадастрална
карта; удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е
законно изградена; удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата;
ЕИК по Закона за Търговския регистър на заявителя – юридическо лице. В чл.84,
ал.4 от ППЗДС е предвидена възможност при необходимост да се изискват и
допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от
значение за продажбата. А в чл.85, ал.1 и 2 от ППЗДС е посочено, че въз основа
на представените документи областният управител издава заповед, в която
определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и дължимите данъци, такси
и режийни разноски, като в случаите, когато имотът, върху който е изградена
сградата, е поделяем, областният управител предприема
необходимите действия за разделянето му и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 от ППЗДС само след като имотът бъде разделен с
влязъл в сила подробен устройствен план.
Или, от цитираните относими към казуса нормативни разпоредби следва, че
продажбата на земя – частна държавна собственост, по реда на чл.44, ал.3 от ЗДС, може да бъде осъществена въз основа на заявление на лице, притежаващо
собственост върху сграда или част от нея, която е законно построена. В
случаите, когато заявителят притежава идеални части от сградата, ситуирана в имот – частна държавна собственост, заявителят може
да придобие съответната част от поземления имот, когато последният е поделяем, като в тази хипотеза продажбата се извършва след
разделянето на имота с влязъл в сила подробен устройствен
план, за разделянето на който областният управител предприема необходимите
действия. Това са предпоставките, които областният управител следва да установи
и ако констатира тяхното наличие, действайки при условията на обвързана
компетентност, дължи извършването на нормативно разписаните действия за
продажба на поземления имот или съответната идеална част от него.
В конкретния случай
се установява, а и не е спорно, че „Т.2.“ЕООД е собственик на ½ идеална
част от сграда с ид.№ 70398.216.14.1, ситуирана в поземлен имот с ид.№
70398.216.14 по КККР на с.С., общ.В..
Установява се също,
видно от АЧДС № 3191/09.12.2019г., че поземлен имот с ид.№
70398.216.14 по КККР на с.С., общ.В. е частна държавна собственост, както и, че
същият е предоставен за управление на МЗХГ, ведно с ½ идеална част от
изградената в него сграда с ид.№ 70398.216.14.1,
както и ведно със сграда с ид.№ 70398.216.14.2.
Безспорно е
установено и обстоятелството, че от страна на МЗХГ през 2019г. по отношение на поземлен
имот с ид.№ 70398.216.14 по КККР е инициирано
административно производство за обявяването му за публична държавна
собственост, като в тази връзка в МРРБ е образувана преписка с вх.№
90-05-324/2019г., която не е финализирана с гласувано
и прието решение на МС в тази насока (арг. от писмо
вх.№ 94Ю-00-10/14 от 29.06.2021г. на заместник министър на МРРБ).
Установява се и, че към заявлението са
приложени изискуемите от чл.84, ал.3 от ППЗДС документи, в т.ч. скица на имота,
издадена от СГКК-гр.Шумен; доказателства, че сградата е законно построена; ЕИК
на оспорващото дружество; както и доказателства за поделяемостта
на поземления имот (видно от Протокол на постоянната комисия по чл.74 от ППЗДС
от 26.02.2020г.; както и от приложените към заявлението и допълненията към него
документи от оспорващото дружество).
С оглед на това
съдът приема, че в случая са били налице
материалноправните
предпоставки за провеждане на процедурата по подялба на имота, визирана в
чл.85, ал.2 от ППЗДС, след което да бъде финализирано
административното производство за продажба на съответната част от поземления
имот. Това е така, доколкото от представените по делото доказателства се
установява наличието на визираните в чл.44, ал.3 от ЗДС предпоставки за това –
заявление на юридическо лице, което се легитимира като собственик на ½
идеална част от законно построена сграда; сградата е ситуирана
в поземлен имот – частна държавна собственост, който е поделяем,
както и самата сграда; и към заявлението са приложени изискуемите съгласно
чл.84, ал.3 от ППЗДС документи.
Действително,
чл.84, ал.4 от ППЗДС дава възможност на административния орган да изиска и
допълнителни документи, но само ако са такива, които удостоверяват факти и
обстоятелства, които са от значение за продажбата. Наличието на съгласие от
страна на ведомството, на което поземленият имот е предоставен за управление
обаче, не представлява такова обстоятелство. Нито в разпоредбата на чл.44, ал.3
от ЗДС, нито в чл.84 и чл.85 от ППЗДС е предвидено изискване за набавяне на
съгласие от ведомството, на което другата
идеална част от сградата и поземления имот – частна държавна
собственост, са предоставени за управление. И това е така, защото правото на
придобиване на поземления имот или идеална част от него е продиктувано от вече
съществуващо право на собственост върху законно построена сграда или част от
нея в имота и същото представлява произТ.що от закона
неотменимо субективно право, което може да бъде ограничено само в предвидените
със закон случаи. Обстоятелството, че въпросният поземлен имот е предоставен за
управление на МЗХГ не представлява основание за изискване на съгласие за
продажбата му от посоченото ведомство, тъй като липсва нормативно изискване за
това.
Цитираните в
обжалвания акт разпоредби на чл.14 от ЗДС и чл.12 от ППЗДС не променят този
извод. В чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗДС е предвидено, че министрите и ръководителите
на другите ведомства управляват предоставените им имоти - държавна собственост за
нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. Чл.14, ал.3 от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС дефинират какво включва управлението по смисъла на
ЗДС и ППЗДС, а именно - право на ведомствата и юридическите лица на бюджетна
издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка
и на своя отговорност, като за целта същите се завеждат в баланса на
ведомството, на юридическите лица на бюджетна издръжка и на държавните
предприятия.
С предоставянето на
МЗХГ на право на управление върху поземления имот, същото е овластено
да го владее, ползва и поддържа от името на държавата за своя сметка и на своя
отговорност, както и да го заведе в баланса си. Управлението обаче не включва
право на разпореждане с този имот, каквото по същество би представлявало
даването на съгласие за продажбата му. След като не може да се разпорежда с
предоставения му за управление имот, съответното ведомство (в случая МЗХГ) не
притежава и право да изразява съгласие за неговата продажба, поради което
заявеното от последното несъгласие за разпореждане с имота е ирелевантно за приложението на чл.44, ал.3 от ЗДС.
В този смисъл,
заявеното от министъра на земеделието, храните и горите несъгласие за
продажбата не може да обуслови отказ за извършване на продажбата на 1/2 идеална
част от поземления имот без търг на физическо или юридическо лице, притежаващо
собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна
държавна собственост, по реда на чл.44, ал.3 от ЗДС.
Аналогичен извод
следва да се направи и досежно инициираната процедура
за обявяване на поземления имот за публична държавна собственост. И към момента
на подаване на заявлението на „Т.2.“ЕООД за продажба на съответната част от поземления
имот, и към момента на издаване на оспорвания акт, поземлен имот с ид.№ 70398.216.14 е частна държавна собственост, доколкото
от представените доказателства се установява, а и по същество не е спорно, че
не е налице решение на МС за промяна на статута му в публична държавна
собственост. А съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на индивидуалния
административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. В случая към 05.07.2021г., на която дата е формиран изричният отказ,
предмет на обжалване по делото, поземленият имот е частна държавна собственост,
респективно към момента на произнасяне на административния орган не е налице
пречка за неговата продажба при условията на чл.44, ал.3 от ЗДС. Като е приел
обратното, областният управител е постановил своя акт в нарушение на цитираната
материалноправна разпоредба.
Обстоятелствата, че
язовир „Т.“ е обявен за стратегически обект съгласно п.III, т.2, подт.2.1., б.“т“ от Приложение към чл.1, ал.1 от Постановление № 181/20.07.2009г.
на МС, а със Заповед № РД-09-719 от 11.09.2019г. на министъра на земеделието,
храните и горите поземлен имот № 000014 по КВС на с.В., общ.В., обл.Шумен, е включен в стратегическата зона около язовир „Т.“,
също са ирелевантни за приложението на чл.44, ал.3 от ЗДС, тъй като не променят факта, че в поземлен имот – частна държавна
собственост, е ситуирана законно построена сграда,
½ идеална част от която е частна собственост и в съответното ПМС не е
предвидено ограничение за продажба на намиращите се около язовира поземлени
имоти. Нещо повече, субективните права на гражданите, произТ.щи
от закона, да участват в гражданския оборот, не могат да бъдат ограничени от
подзаконови норми, каквито безусловно са разпоредбите на Постановление №
181/20.07.2009г. на МС за определяне на стратегическите обекти и дейности,
които са от значение за националната сигурност, а още по-малко същите могат да
бъдат ограничавани с актове на органи на изпълнителната власт (каквито са и
министрите съгласно чл.25, ал.1 от Закона за администрацията).
Нещо повече, в
случай, че административният орган счита, че въпросното производство за обявяване
на поземления имот за публична държавна собственост, е преюдициално
за произнасянето му по реда на чл.44, ал.3 от ЗДС, е разполагал с възможността
по чл.54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на процесното
административно производство, от която последният не се е възползвал.
Всичко изложено
обосновава извода за постановяване на атакувания отказ в нарушение на
материалния закон и неговата цел.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че отказът на областния управител, обективиран
в писмо с изх.№ 94Ю-00-10-16 от 05.07.2021г., е постановен от компетентен
орган, но същият е издаден при допуснати съществени нарушения на изискванията
за форма и на административнопроизводствените
правила, както и в разрез с материалния закон и неговата цел. Ето защо същият
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите,
изложени в настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да
се присъди сума в размер общо на 650 лева, включваща внесена държавна такса в
размер на 50 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева с ДДС (видно от фактура №
**********/12.07.2021г. – л.69), като посочената сума следва да бъде възложена
в тежест на юридическото лице Областна администрация - Шумен (чл.57, ал.2 от
Закона за администрацията).
Водим от горното и на основание чл. 173, ал.1
и ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на "Т.2."ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от едноличния
собственик и управител Ю.Д.П., Отказ за продажба на имот по чл.44, ал.3 от
Закона за държавната собственост, обективиран в писмо
с изх.№ 94Ю-00-10/16 от 05.07.2021г. на областния управител на област Шумен, с
който е отказана продажбата на 1/2 идеална част от имот № 000014 с ЕКАТТЕ 99164
в местност "Ат Йолу" в землището на с.В.,
общ.В., представляващ поземлен имот с идентификатор № 70398.216.14 по КККР на с.С., общ.В., обл.Шумен.
ВРЪЩА преписката на областния управител на област Шумен за ново
произнасяне, при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна
администрация - Шумен да заплати на «Т.2. ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от едноличния
собственик и управител Ю.Д.П., направените по делото разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок
от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: