№ 720
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на СВ. М. Л. против Наказателно Постановление № 21-0819-004124/
08.10.2021г. на Началника на група в сектор ПП към ОД МВР-Варна, с което
на СВ. М. Л. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, изпраща
становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 26.09.2021г. в гр.Варна на път Автомагистрала № А2 Хемус около
км.421 посока Варна жалбоподателя управлява товарен автомобил с рег № В
4187ТС като се движил в лентата за принудително спиране без основателна
причина.
1
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свид. Г. и свид. Д.. Съдът
кредитира показанията им като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед №
I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.58 т.3 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно императивната разпоредба на чл. 58,
т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи
или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
2
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство.
Съдът намира, че въззивникът е извършил от обективна страна
нарушение на посочената разпоредба, тъй като от доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин, че на 26.09.2021г. по автомагистрала
"Хемус" в посока към гр. Варна управлявал товарен автомобил с рег. №В
4187 ТС, се е движил в лентата за принудително спиране.
От субективна страна предвид формалния характер на
престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде
извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът е
управлявал моторното превозно средство с ясното съзнание, че се намира в
аварийна лента, без да са налице някое от освобождаващите отговорността
обстоятелства – повреда на МПС или здравословни проблеми на водача и
пътниците в превозното средство.
По възраженията на въззивната страна:
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на въззивната страна, че автомобилът е бил повреден доколкото не са
представени никакви доказателства в тази насока. Свидетелите разпитани в
хода на съд.следствие твърдят, че автомобила се е движил с около 100 км в
час и водача не е споделял за възникнала повреда. Същият бил заявил, че
превозва пътник до Летище Варна и бърза. Поради тази причина служителите
на полицията движейки се след автомобила на жалбоподателя го
съпроводили до летището, където му съставили АУАН.
Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за
защитна теза с оглед избягване на административно наказателната
отговорност. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни.
Съдът намира, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Съдът приема, че действията жалбоподателя не
попадат сред едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 ЗДвП, при
които е допустимо движението на ППС в лентата за принудително спиране.
Направените твърдения в тази насока не бяха подкрепени с доказателства.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
3
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава
от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган
се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на
нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма
процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът
намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в три съдебни заседания, но
не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-004124/
08.10.2021г. на Началника на група в сектор ПП към ОД МВР-Варна, с което
на СВ. М. Л. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДП.
4
ОСЪЖДА СВ. М. Л. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5