Определение по дело №31/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 34/16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 80/2015 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявената от турския гражданин М. Й., претенция с правно основание чл.73, във вр. с чл.53, т.5, във вр. с чл.19, ал.1 и във вр. с чл.14, ал.1 от ЗГР, за допускане на промяна в издадения Акт за сключен граждански брак № 0087/ 10.05.2013 г. на лицето по гражданско състояние при Община А., в частта му относно фамилното име на съпругата след брака.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволната молителка в първоинстанционното производство, М. Й. В депозираната чрез процесуален представител въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Излагат се съображения, че съдът не съобразил обстоятелството, че молителката била турски гражданин с имена М. М., а след сключването на гражданския си брак в Р.Т. с И. Й., приела неговата фамилия Й. Не съобразил, че от този момент молителката била известна с това си фамилно име, както в Р.Т., така и в Р.Б., защото съпругът й притежавал двойно гражданство, турско и българско, което обяснявало честите им посещения в Р.Б. Решаващият съд не съобразил, че при пресъздаване на акта за сключен граждански брак в Р.Б., на молителката не бил назначен преводач, а тя не владеела български език, поради което не разбрала че турската й фамилия Йозтюрк няма да бъде запазена, а ще бъде вписана фамилията М. Твърди също, че в издаденото й разрешение за пребиваване в Р.Б била вписана с фамилия Й. Твърди, че наличието на две различни фамилни имена създава проблеми. Жалбодателката моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, вместо което бъде постановено друго, с което бъде допусната исканата промяна във фамилното й име М, вписано в Акт за сключен граждански брак № 0087/ 10.05.2013 г. на Община А, като вместо него бъде вписано фамилно име Й.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, Община А.

В съдебно заседание, жалбодателката, чрез депозирано от процесуалния й представител писмено становище, поддържа въззивната жалба. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие на задължителната съдебна практика, като се цитира решение № 14/08.05.2012 г.,постановено по гр.д.№ 628/2011 на ІV ГО , ГК на ВКС, както и практиката на ЕСПЧ –решение от 14.10.2008 г. по дело № С 353/2006 г. Представя нововъзникнало писмено доказателство – Акт за установяване на административно нарушение № 67/21.08015 г. , издаден от ОДМВР, гр.К.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Община А., редовно призована, не изпраща представител.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура, гр.К., призована по реда и при условията на чл.544, ал.1 от ГПК, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои, предявената от М. Й. молба, с която моли съда да допусне промяна в Акт за сключен граждански брак № 0087/ 10.05.2013 г., издаден от Общинска администрация, гр.Ардино, в частта му относно фамилното й име, като вместо вписаното фамилно име М. бъде вписано фамилно име Й. Молителката обосновава правната си претенция с доводите, че е турска гражданка, родена в Р Т. с имена М. М., като след сключване на граждански брак в Р Турция с И. Й. на 26.09.2010 г., приела неговата фамилия Й., но в пресъздадения Акт за сключен граждански брак № 0087/ 10.05.2013 г. на Общинска администрация, гр.Ардино била вписана с фамилно име М. Изтъква, че не само в притежаваните от нея турски документи за самоличност, но включително и в българския й документ- Разрешение за пребиваване № *********/23.10.2014 г.на МВР, била записана с фамилното име Й.

От анализа на събраните по делото доказателства, в частност от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0087/ 10.05.2013 г. на община А., се установява, че на 26.09.2010 г. в Р.Т. е сключен граждански брак между И. Х. М., с ЕГН ********** и М. М., родена на 28.05.1986 г., като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си - М. Установява се, че при съставянето на акта, е приложен : писмен документ №202 /10.04.2013 г. на общ.Б., обл. И. - препис-извлечение за сключен граждански брак и идентичност на имена от Р.Т. От прочита на легализирания превод на Акт за сключен граждански брак №202, притежаващ апостил, се установява, че на 26.09.2010 г. в Б., обл. И., е сключен граждански брак между И. Й., роден на 06.09.1979 г.в гр.К. и М. М., родена на 28.05.1986 г. във Ф., като съпругата е приела да носи след брака фамилното име на съпруга Й. Установява се, че в издаденото на молителката Разрешение за пребиваване №*********/23.10.2014 г. на МВР, същата е вписана с имената М. Й. Приетият от въззивната инстанция, имащ качеството на новосъздаден писмен документ – Акт за установяване на административно нарушение № 67/21.08.2015 г.,издаден от младши експерт на група „Миграция” при ОДМВР, гр.К., установява, че ±ъщият е съставен на молителката за нарушение на чл.4,ал.1 от ЗБЛД.

С разпоредбата на чл.69 и сл. от Закона за гражданската регистрация, са уредени особени случаи за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина. С разпоредбата на чл.70, ал.2 от закона е предвидена възможност за същите, ако не са могли да предадат или изпратят съставения от местен орган по гражданско състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, да могат да го представят направо на длъжностно лице по гражданско състояние в общината по постоянен адрес на съпруга, български гражданин, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.3 от ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние в общината въз основа на преписа съставя акт за гражданско състояние, като данните в акта относно имената на сключилите брак, се вписват без изменение въз основа на получения препис. Промяна в тези данни за гражданско състояние на лицата в съставените актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред, по смисъла на чл.73 от същия закон.

Всъщност, именно това е искането на молителката в настоящото производство, по съдебен ред да бъде допусната промяна във фамилното й име, вписано в акт за гражданско състояние, издаден в Р.Б., поради това, че като невладееща български език, никой не й обяснил и не я попитал коя фамилия ще приеме след брака, както и поради това, че така вписаната фамилия М. не съответства на фамилията й в притежаваните от нея турски и български документи, което й създавало затруднения.

Съдът намира направеното искане за основателно. Не е спорно в производството, че молителката е родена в Р.Т. и е турска гражданка, и като такава е сключила на 26.09.2010 г. в община Б., обл. И., граждански брак с лице, имащо двойно гражданство, вкл. и българско такова, като след сключване на брака, същата е приела да носи неговото фамилно име- Й. Установено е и това, че след сключване на брака в Р.Т., по реда на чл.70, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, актът за това е бил представен и е бил съставен нов акт за сключен граждански брак от компетентното длъжностно лице по гражданското състояние при община А. - по постоянния адрес на съпруга, български гражданин. В така създадения акт за фамилно име на съпругата, което тя да носи след брака, е било вписано името М. Към момента на извършеното вписване това фамилно име е съответствало на фамилното име на съпруга-български гражданин, с което последният е вписан в регистрите за гражданското състояние в Р.Б., а именно И. Х. М.. Това вписване обаче към момента на депозиране на молбата пред компетентния съд, когато молителката вече е притежавала както турски, така и български документ- Разрешение за пребиваване №*********/23.10.2014 г. на МВР, с фамилно име Й., се явява несъответстващо на разпоредбата на чл.9, ал.4 от Закона за гражданската регистрация. Съгласно цитираната разпоредба името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Р. Б., обстоятелства, които са безспорно установени за молителката в производството, се вписва в регистрите на актовете за гражданско състояние, какъвто е и актът за сключване на граждански брак, така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Р. Б.. В този аспект е видно, че молителката е избрала към момента на сключване на гражданския си брак фамилното име Й. и с това именно име е била записана, както в националния й документ, видно от приложения по делото легализиран препис –извлечение от Акт за сключен граждански брак № 202/ 10.04.2013 г. на отдел „Гражданско състояние” при общ. Б., обл.И., така и в документа за предоставен статут на пребиваване в Р.Б.- Разрешение за пребиваване №*********/23.10.2014 г. на МВР. Тази констатация води до извода за наличие на важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, което налага исканата промяна.Прочие, ВКС е имал възможност в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и задължително за настоящата инстанция, да посочи, че нормата на чл.9 от ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. /решение № 200/14.04.2010 г. по гр.д. № 25/2009 г. на ІV ГО, ГК/.

Като е стигнал до други правни изводи, решаващият съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Следва да бъде постановен нов, с който бъде уважена депозираната от молителката молба.

И при този изход на делото във фазата на въззивното производство, доколкото изрично не са поискани, разноски на жалбодателката не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯрешение № 34/16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 80/2015 г. описа на Ардинския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА промяна във фамилното име на М. Й., гражданка на Р.Т., с ЛНЧ **********, с адрес: гр.А., ул.”Т.” № *Б, ет.*, ап.* , с което същата е вписана в Акт за сключен граждански брак № 0087/10.05.2013 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Ардино, а именно от М. на Й.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.