№ 24
гр. Сливен, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201027 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от А. С. А., ЕГН **********, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против НП № 24-0804-
006484/26.07.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Сливен, сектор
„Пътна полиция“Сливен, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото
писмено становище упълномощеният процесуален представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно, като излага съображенията си за това.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай,
че бъде поискано присъждане на разноските и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2024г. против жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №
1296277 за това, че на 08.07.2024г. в 14.07 часа, в гр. Сливен, на бул. „Банско
шосе“ 2, в двора на КАТ – Сливен (с достъп за обществено ползване)
управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег. № СН 06 50 ВК, със свидетелство за
управление на МПС Х8085721-W, издадено от Република Испания и вА.дно
до 15.11.2031г., като по време на движение водачът преднамерено извежда
МПС извън контрол чрез презавИ.е на колелета и форсиране на двигателя,
като така довежда МПС до загуба на сцеплението на част от колелата и МПС
се движи странично, под влияние на тежестта си. Посочено е, че водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер алкотест 7510
с фабричен номер ARPM 0800, като уредът отчел 0 промила алкохол. При
извършената проверка се установило, че СРМПС част 2 е отнета със ЗППАМ
№ 24-1670-000204/29.05.2024г. от началника на РУ-Сливен и се намира в
Сектор „ПП“-Сливен. Посочено било, че водачът виновно е нарушил чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и двама свидетели. На
датата на съставянето му той бил връчен на нарушителя и подписан от него,
като в АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива
не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на осн. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. В него било посочено, че
на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останА.те участници в движението.
Видно от разписката, процесното НП било получено от жалбоподателя
на 30.07.2024г., като на 08.08.2024г. против него била подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като безпротиворечиви.
Довери се напълно на показанията на св. И., който е очевидец на извършеното
от жалбоподателя нарушение и като такъв описва подробно констатираното
нарушение, мястото на извършването му и обстоятелствата, при които то е
било извършено. Свидетелят в показанията си сочи, че лично е обяснил на
жалбоподателя, който преди това изпреварил колона с повече от двадесет
автомобила, чакащи за регистрация в двора на КАТ –Сливен, къде трябва да се
нареди за автомобилна регистрация. След което същият „най-демонстративно,
с пълна газ“ направил десен завой, за да се върне на опашката, при което
поднесла задницата на колата. Това поведение предизвикало възмущението на
околните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на
АУАН и издаване на процесното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават
административнонаказателното производство или да нарушават правата на
нарушителя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че редовно
съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът счита, че в хода на съдебното дирене не бяха оборени
констатациите, обективирани в процесния АУАН. Както в жалбата, така и в
писменото становище, в което процесуалният представител на жалбоподателя
излага основанията си по същество, е описал друга фактическа обстановка,
различна от възприетата в акта и в НП, но не бяха ангажирани доказателства
за установяването на същата, респективно за оборване на констатациите в
акта. Гласните доказателства, събрани в хода на производството
кореспондират с констатациите в съставения АУАН, поради което последният
се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС се
забранява да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Нарушаването на тази забрана представлява административно
нарушение, за което е предвидена санкция по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Съдът счита, че доказателствената съвкупност налага извода, че
жалбоподателят, като водач на МПС, е извършил действия в разрез със
забраната, въведена в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Нарушение по смисъла чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП може да бъде извършено единствено при форма на вината - пряк
умисъл, т. е. водачът целенасочено и преднамерено да използва път, отворен
за обществено ползване за цел, несъответстваща на предназначението на пътя.
Съдът счита, че в случая е установен и субективния елемент от фактическия
състав на цитираната разпоредба. По време на движение водачът съзнателно
предприел рязко подаване на газ, форсиране на двигателя, презавИ.е на
колелата и така довел МПС до загуба на сцепление на част от колелата и
движение на МПС странично, под влияние на тежестта си. Това поведение на
водача категорично показва, че използва пътища, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че
тъй като мястото за обръщане било много малко се наложило да извърши
няколко маневри, при които автомобилът не е губил сцепление и не се е
движел странично. Точно обратното се установява от показанията на
свидетеля очевидец И., че „най-демонстративно, с пълна газ“ е направил
десен завой, за да се върне на опашката.
Съдът намира за неоснователен довода на процесуалния представител на
3
жалбоподателя, наведен в писменото му становище, че жалбоподателят е
чакал на опашка пред контролно-технически пункт в сектор „ПП“ в ОД на
МВР-Сливен, а не на път, отворен за обществено ползване. В тази връзка
съдът счита, че няма спор по отношение на мястото на извършване на
нарушението така, както е описано в АУАН и в НП, и като се установява от
доказателствата по делото. Въпросът, на който съдът дължи отговор, с оглед
посочения довод е, дА. мястото, на което е извършено нарушението, се явява
път, отворен за обществено ползване.
Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Следователно "път" по смисъла на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП е всяко едно място, което е предназначено или дори само обикновено се
използва за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая
нарушението е извършено в двора на КАТ – Сливен, който безспорно е
предназначен или обикновено ползван за движение на превозни средства, още
повече като се има предвид естеството на предлаганите от КАТ-Сливен
административни услуги, поради което разкрива белезите на "път" по смисъла
на ЗДвП.
Освен това в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че отворен
за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища,
които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
В случая в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението е
извършено в гр. Сливен, на бул. „Банско шосе“ 2, в двора на КАТ-Сливен-(с
достъп за обществено ползване), като по делото не са представени
доказателства, от които да се установи, че мястото на извършване на
нарушението е било обозначено като път, който не е отворен за обществено
ползване. Точно обратното, дворът на КАТ-Сливен е отворен за обществено
ползване от всички, които са ползватели на административните услуги,
предоставяни от намиращата се там институция, и не само от тях.
С оглед гореизложеното, съдът следва да потвърди наказателното
постановление като законосъобразно.
Въззиваемата страна е направила своевременно искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът намира че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-
006484/26.07.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Сливен, сектор
4
„Пътна полиция“ - Сливен, с което на А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. Е. №......, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по
пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено
нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР-Сливен, разноски в размер на 100 лева (сто лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5