Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,12.09.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №2436 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** против С.И.К., в която се твърди че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че
срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение. Твърди се, че по
силата на договор за заем№5334077/02.02.2017г., сключен между „Вива кредит“ и ответника, на
ответника е представен паричен заем в размер 800лв., които заемателят се е
задължил да върне съгласно договора. Твърди се, че между „Вива кредит“ и ищеца
е сключен договор за цесия от 01.12.2016г., по силата на който вземането на
„Вива кредит“ към ответника е прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з. ООД изцяло
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди се, че е
върната сумата 904лв. Твърди се, че ответникът не е върнал изцяло заетата сума, поради което дължи и
лихва.Твърди се, че поради неизпълнение на задължение за обезпечаване на
задължението по договора, заемателя дължи и неустойка.Посочва се, че ответникът е следвало да изплати заема на
12.10.2017г. последната падежна дата, преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите 692,22лв., представляваща
главница, неустойка за неизпълнение не задължението
от 252,03лв., лихва за забава в размер на 17,45лв. за периода 13.10.2017г.- 31.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№952/2018г. по
описа на ПлРС се установява, че на 07.02.2018год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу
ответницата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата 692,22 лева,
представляваща главница, сумата 252,03 лева неустойка за неизпълнение на
задължение за периода 06.02.2017г. – 12.10.2017г., сумата 17,45 лева,
представляваща законна лихва за периода
от 13.10.2017г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 125, 00 лв.
разноски по делото, от които 25, 00 лв. внесена държавна такса и 100, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кредитора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 100лв.Вземането
произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит
№5334077/02.02.2017г. с „Вива Кредит“ООД, договор за цесия от 01.12.2016г. и
Приложение №1 от 01.10.2017г.
В срок е подадено възражение от
длъжника, инициирало предявяването на настоящата искова претенция на основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 25.06.2018г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявените искове,
предмет на делото са вероятно основателни, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се
присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 125лв.
Следва да се осъди
ответника да заплати направени разноски в настоящето производство 225лв. -125лв.
д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят и разноски
по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С.И.К. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, следните суми: сумата 692,22 лева, представляваща главница,
сумата 252,03 лева неустойка за неизпълнение на задължение за периода
06.02.2017г. – 12.10.2017г., сумата 17,45 лева, представляваща законна лихва
за периода от 13.10.2017г. до
31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.02.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №599/08.02.2018г. по ч.гр.д. №952/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.И.К. с ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, юрк Н.С., сумата от 125лв., представляваща разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК С.И.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, юрк Н.С. сумата от 225лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: