Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 26.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шести юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1701 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в
производство пред първата инстанция.
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от И.Б. против Е.Ш..
В
исковата молба се сочи, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба №
168, том 2, дело № 254/2013г., вписан в СВ с вх. № 655/22.02.20213г.,
(оформянето на който се предшествало от сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2012 г.) ищецът закупил, (а още със
сключването на предварителния договор и установил фактическа власт) върху недвижим
имот, който бил индивидуализиран като Поземлен имот с № 012151 по КВС на с.
Друмохар, в землището на с. Друмохар, ЕКАТТЕ 23827, общ. Невестино, в
местността „Скилското“, с площ отм 2,998 дка, с начин на трайно ползване:
Овощна градина, категория 10, при граници и съседи: имот № 012150, имот №
012118, имот № 021219, имот с № 012127, имот с № 012144, имот с № 012152 и имот
с № 012146, а по сега действащата КККР на с. Друмохар, община Невестино,
одобрени със Заповед № РД-18-1404/01.08.2018г., представляващ Поземлен имот с
идентификатор 23827.12.151.
Сочи
се още, че с влязло в сила Решение 264/12.12.2018г. по в.гр.д. № 247/2018г. на
КОС, претендираната от ответника Ш. по реда на чл. 108 ЗС площ от 670 кв. м.
(или 1/3 ид. ч.) от имот № 012146 по КВС на с. Друмохар или по сега действащата
КККР на селото имот с идентификатор 23827.12.146, ищецът бил осъден да предаде
владението на 670 кв.м. на „така описаните реални части“, които по скицата на
вещото лице по заключение № 6948/28.09.2018г. били защтриховани в оранжев цвят.
По силата на сочения съдебен акт била осъдена ответницата да заплати на ищеца
сумата от 623 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот в
резултата на извършени подобрения в описаната реална част от имот с идентификатор
№ 012146 по картата на землището на с. Друмохар – засаждане на 19 броя овощни
дръвчета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2015г., като
ищеца било признато и право на задържане върху сочения имот до заплащане на
подобренията.
Видно
от диспозитива на посоченото съдебно решение обаче било, че стойността на
подобренията била определена към 10.02.2015г., а съдебното решение било влязло
в сила близо пет години по-късно – на 20.03.2020г.
Така,
в периода 10.02.2015г. до 20.03.2020 г. ищецът бил добросъвестен владелец на
посочените части от имота, владял е последния на годно правно основание
(добросъвестен купувач) като продължавал да извършва множество подобрения в
него, които определял на стойност от 5276,00 лв. Подобренията се изразявали в
следното – мероприятия по поддържане и отглеждане на 19 бр. черешови дървета
(същите засадени от него през есента на 2012г.) от следните сортове: Козерска и
Гермарсдорфска на подложка Махалебка. През 2019г. едно от черешовите дръвчета
било изсъхнало и на негово място било засадено ново от същия сорт. Твърди се,
че понастоящем 18-те черешови дръвчета били в период на активно плододаване.
Срокът на експлоатацията им, който включвал само годините на плододаване, бил
определен до 2037 г. При оглед щяло да се установи, че дърветата били в отлично
физиологично състояние, с добре оформени корони и много добър хабитус на
развитие, което се дължало на полаганите в тази насока от Б. грижи.
Така,
на ищеца следвало да бъде заплатено от ответницата обезщетение за 18 бр.
черешови дървета по 292 лв. всяко (общо 5256 лв.), както и 1 бр. черешово дърво
на стойност 20 лв. (стойността на които подобрения била определена от
лицензиран оценител на черешова овощна градина).
С
оглед изложеното се оказало, че процесният имот, в който ищецът засадил 19 бр.
черешови дръвчета бил определен за собственост на ответницата в производството
по чл. 108 от ЗС, поради което и същата следвало да му заплати обезщетение за
сторените от него разноски в размер на 4653 лв. (след извършено приспадане със
сумата от 623,00 лв., присъдена с Решение № 264/12.12.2018г., постановено по
в.гр.д. 247/2018г. на КОС), с която сума се е увеличила стойността на имота, за
който са направени разноските.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да
се осъди ответницата Е.Г.Ш., ЕГН: **********,***, да заплати на ищеца И.С.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 2978 лв., (намалена по реда на чл.214 ал.1 във вр. с чл.233 от ГПК) –
получена след приспадане от действителната стойност от 3601 лева, за плодни
дръвчета – 13 бр. череши, до съдебно признатата за периода 2012г. –
10.02.2015г. сума от 623 лева по влязло в сила Решение № 264/12.12.2018г.,
постановено по в.гр.д. № 247/2018г по описа на КОС, представляваща стойността
на извършените от последния подобрения, в резултат на което и с посочената сума
се е увеличила стойността на имот, собственост на ответницата и
индивидуализиран, както следва: 1/3 (една трета) идеална част от реални части
от поземлен имот с идентификатор 23827.12.146 по КККР на землището на с.
Друмохар, общ. Невестино, одобрена със Заповед № РД-18-1404/01.08.2018г. на
Изп. директор на АГКК – София, по скица към заключение № 6948/28.09.2018г. на
в.л. Б. Г., защриховани с оранжев цвят с обща площ от 670,00 кв.м., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане, КАТО бъде постановено, че И.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** има право на задържане на процесния имот, представляващ 1/3 (една
трета) идеална част от реални части от поземлен имот с идентификатор
23827.12.146 по КККР на землището на с. Друмохар, общ. Невестино, одобрена със
Заповед № РД-18-1404/01.08.2018г. на Изп. директор на АГКК – София, по скица
към заключение № 6948/28.09.2018г. на в.л. Б. Г., защриховани с оранжев цвят с
обща площ от 670,00 кв.м. до окончателното изплащане на подобренията в имота.
(В съдебно заседание на
06.07.2021 г. размерът на претенцията е намален по реда на чл.214 ал.1 във вр. с чл.233 от ГПК, като искът се счита предявен за сумата от 2978,00 лв.)
Претендират се и сторените в
производството разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че в
производството по в.гр.д. № 247/2018г. от описа на КОС, в което било
постановено и влязлото в законна сила понастоящем Решение № 264/12.12.2018г.,
били събрани доказателства, които установявали, че от сочените от ищеца 670,00
кв.м. от процесния имот, едва 255,00 кв.м., с насадени в тях 6 бр. черешови
дървета, попадали в съседния имот 01251 (собственост на ищеца). Останалите
415,00 кв.м., насадени с 13 бр. черешови дървета, попадали в друг съседен имот
– такъв с номер 012142, който бил собственост на трети лица. Тези 415 кв.м. не
се владеели от ищеца, в който смисъл били и възраженията на процесуалния му
представител. Въпреки това съдът осъдил Б. да предаде владението на същите на Ш.,
като му е признал право на задържане върху тези 415 кв.м. От присъдената в
полза на Б. сума от 623,00 лв., 198,00 лв. представлявали пазарната стойност на
6-те броя дървета, засадени в сочените 255,00 кв.м., а 425 лв. – пазарната
стойност към 10.02.2015г. на 13-те бр. черешови дървета в площта от 415 кв.м.
Вместо съдът да осъди Ш. да заплати само 19,00 лв. на Б., той я осъдил и за
останалите 425,00 лв., представляващи
пазарната стойност на дръвчета, засадени в площ, която Б. не владеел. Отделно
имотът на Ш. представлявал нива, а не овощна градина, поради което и засадените
в част от имота черешови дървета не представлявали подобрения. Неизяснен
оставал и въпросът колко от тези 6/13 бр. дървета били засадени на съответното
отстояние от границите на имотите (дърветата по отношение на които не е спазено
съответното отстояние следвало да бъдат премахнати и стойността им не следвало
да се включва в претендираните от ищеца подобрения).
В съдебно
заседание
исковата молба се поддържа от ищеца и се оспорва от ответната страна.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
През 2013 г. по силата на правна сделка,
материализирана в нотариален акт №91/2013 г., ищецът придобил поземлен имот №
012151 по картата на землището на с. Друмохар, местността Скилското, с площ от
2998 дка. При съставянето на акта е представено решение
№05035/02.03.2011г. и скица №Ф13876/06.02.2013г. на ОСЗ – Кюстендил.
Приложен е и заверен препис от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2012 г., сключен между Б.
А. и И.Б., досежно горния имот.
С Решение 264/12.12.2018г. по в.гр.д. №
247/2018г. на КОС настоящата ответница била призната за собственик по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция на 1/3
ид. част от реални части от поземлен имот с идентификатор №02146 по
кадастралната карта на землището на с.Друмохар общ. Невестино, одобрена със
заповед №РД-18-1404/01.08.2018г.на АГКК, индивидуализирани на приподписаната от
съда скица към заключение №6948/28.09.2018г.на в.л.Б.Г., защриховани с оранжев
цвят с обща площ 670 кв.м, и е осъдил настоящия ищец да й предаде владението на така описаните
реални части. При това е осъдил настоящия ответник да заплати на настоящия ищец
сумата 623лв., представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат
на извършени от ответника И.Б. (тук ищец) подобрения в гореописаната реална
част от имот с идентификатор №02146 по картата на землището на с.Друмохар
- засаждане на 19 броя овощни дървета, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.02.2015 г., до заплащане на подобренията е признал право на задържане на същата
реална част от имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС в
полза на И.Б..
Поради това е било образувано изпълнително
производство по изп.д. №202117450400001/2021 г., за което на И.Б. била
изпратена покана за доброволно изпълнение.
Видно
от приложения Протокол от 19.03.2021 г. ответницата е въведена във владение на
обособената реална част. Към този имотът е бил трасиран, видно от протокол на
л. 76 от делото.
С Нотариален акт № 67/2016 г. ответницата
била призната за собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор №02146 по кадастралната карта на
землището на с.Друмохар общ. Невестино, одобрена със заповед №РД-18-1404/01.08.2018г.на
АГКК.
Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпита на Ю. А., В.Й., С.Ш. и П. П..
Приложена е експертна
оценка на насажденията в имот с идентификатор 23827.12.151 и 23827.12.144.
Прието е заключение по допуснатата съдебна
експертиза, изготвено от вещото лице агр. Ц.Т., според което стойността на 13
бр. насаждения в обособената реална част е 2978 лв., а ако се намали стойността
на овошките, които за на отстояния, които законът не позволява – 2156 лв.
Останалите доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради това не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното:
Предявеният иск
намира своето основание в разпоредбата на чл. 72 от Закона за собствеността
(ЗС).
За да бъде уважена тази претенция в тежест на
ищеца бе да установи със средствата на ГПК, че е извършил подобрения в чужд имот – в случая в имота с
площ от 670 кв., описан в петитума, които са увеличили неговата стойност,
размерът на това увеличение, както и че към момента на извършване на подобренията е имал качеството на добросъвестен
владелец.
Ответникът по този иск следва да докаже
възраженията, на които се позовава.
При така разпределената доказателствена тежест
са ангажирани доказателства, че по силата на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2012 г., сключен между Б.
А. и И.Б., досежно горния имот. ищецът придобил поземлен имот № 012151 по картата на землището на с.
Друмохар, местността Скилското, с площ от 2998 дка. През 2013 г. е
съставен и Нотариален акт №91/2013 г., в който е материализиран договора за покупко-продабжа
на имота.
Страните не спорят,
като и от приобщеното гр.д. № 2360/2013 г., се установява, че с
Решение 264/12.12.2018г. по в.гр.д. № 247/2018г. на КОС, било отменено
първоинстанционното решение на КРС, като вместо него настоящата ответница била
призната за собственик по силата на наследствено правоприемство и
земеделска реституция на 1/3 ид. част от реални части от поземлен имот с
идентификатор №02146 по кадастралната карта на землището на с.Друмохар
общ. Невестино, одобрена със заповед №РД-18-1404/01.08.2018г.на АГКК,
индивидуализирани на приподписаната от съда скица към заключение
№6948/28.09.2018г.на в.л.Б.Г., защриховани с оранжев цвят с обща площ 670 кв.м.
Не е спорно също, че
посочената площ се владее от ответницата, считано от
19.03.2021 г., когато тя е въведена във владение на обособената реална част по
пътя на принудителното изпълнение.
Поддържа се, че
процесните подобрения са извършени в периода 10.02.2015г. до 20.03.2020 г.,
като ищецът смята себе си за добросъвестен владелец в този период (въпреки
проведеното към този момент производство по чл. 108 от ЗС).
При тези данни
следва да се приеме, че
процесните подобрения са извършени върху имот, придобит от ищеца, след придобиване на владението по предварителния договор
през 2012 г., като към този момент и пространствените предели на имота, за
който е сключена покупко-продажбата е включвала и 1/3 ид. част от реални части от поземлен имот с идентификатор
№02146 по кадастралната карта на землището на с.Друмохар общ. Невестино,
одобрена със Заповед №РД-18-1404/01.08.2018г.на АГКК, с обща площ 670 кв.м., но
досежно тази част
е налице съдебно решение, с което за собственик на тази част е обявена
ответницата. Посоченото решение е влязло в законна сила на 20.03.2020 г.
Не е спорно, че с него в полза на ищеца е била присъдена и сумата 623лв., представляваща увеличената стойност на
процесния имот в резултат на извършени от ответника И.Б. (тук ищец) подобрения
в гореописаната реална част от имот с идентификатор №02146 по картата на землището
на с.Друмохар - засаждане на 19 броя овощни дървета, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2015 г., до заплащане на
подобренията, като е признато и право на задържане до заплащане на сумата. Съдът е приел, че е налице добросъвестност на владението в лицето на
настоящия ищец, като подобренията са извършени след придобиване на владението
по предварителния договор през 2012 г., като към този момент и пространствените
предели на имота, за който е сключена покупко-продажбата с приобретател
настоящия ищец, е включвала частите, предмет на ревандикационния иск, като
решението е постановено на 12.12.2018 г., а влязло в законна сила на 20.03.2020
г.
Твърдението
в настоящото производство е, че оценката на подобренията е извършена към
10.02.2015 г., и след като в периода 10.02.2015г. до 20.03.2020 г.
ищецът бил добросъвестен владелец на посочените части от имота, владял е
последния на годно правно основание (добросъвестен купувач), като продължавал
да извършва множество подобрения в него – мероприятия по поддържане и
отглеждане на 19 бр. черешови дървета, които определял на исковата сума, се
иска присъждането й, като се твърди, че с тази сума се е увеличила стойността на имота. Правилото на чл. 72, ал. 1 обаче, императивно разпорежда,
че добросъвестният
владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта в следствие на тези подобрения, но това
увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. То в случая
е било постановено на 12.12.2018 г., а с Решение на ВКС по гр.д. № 2224/2019
г., постановено на 20.03.2020 г., е оставено в законна сила.
От това следва, че е
налице хипотезата на чл. 298, ал. 4 ГПК, тъй
като по насрещния иск за извършени подобрения на настоящия ищец – ответник по
предходното дело с предмет иск по чл.108 ЗС, е формирана сила на пресъдено нещо,
която препятства повторното предявяване на същото материално право с иск по чл.72, ал. 1 ЗС, и то за период, в който е било висящо
производството по чл. 108 от ЗС, в хода на което бил предявен и насрещния иск
за подобрения на стойност 1040 лв., възприет за основателен до размера на 623
лв. и обезпечен с допуснато в полза на ищеца тук право на задържане.
Твърдението, че оценката им била извършена на 10.02.2015 г., поради което тук
исковият период бил 10.02.2015 г. 20.03.2020 г., в който се твърди, че ищецът
бил добросъвестен владелец и продължавал да го подобрява, заради което му се
следва исковата сума за засадените плодни дръвчета – 13 бр. череши, представляваща
стойността на извършените от последния подобрения, в резултат на което и с
посочената сума се е увеличила стойността на имот, собственост на ответницата,
не може да бъде споделено, с оглед императива на чл. 72, ал. 1, изр. 2. Поради това следва да
се приеме, че предявеният иск е недопустим и производството по
него подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Допълнителни доводи
следват и от характеристиките и анализа на правото на задържане, което
съдебната практика определя като акцесорно, обезпечително право на владелеца -
кредитор срещу собственика – длъжник и правна гаранция за добросъвестния
владелец, че ще удовлетвори вземането си за извършените по време на владението
върху процесния имот подобрения - ТР № 48/3.04.1961 г.,ОСГК, Определение №
45/2012 г. по ч.гр.д. № 495/2011 г., ВКС, І г.о. Силата на пресъдено нещо на
решението се разпростира по отношение на възраженията на ответника за
подобрения, а с още по-голямо основание за предявените такива с насрещен иск, за
които той има право на задържане – спр. Определение № 45/2012 г. по ч.гр.д. №
495/2011 г. Определение № 903/2013 г. по ч. т. д. № 3015/2013 г., ВКС, II т. о.
и т.н., респ. разбирането, че пределите на силата на присъдено нещо, съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК, се
разпростират не само по отношение на акцесорната претенция по чл. 72, ал. 3 ЗС, но и спрямо самото материално
право, което тя обезпечава. В този смисъл не е допустимо упражнилият чрез
възражение за задържане на имота своето право наново да предявява иск за същите
подобрения – така Определение № 605/2014 г. по ч. гр. д. № 3670/2014 г., ВКС,
ІІІ г.о. Възражението за задържане обхваща и искането за плащане на увеличената
стойност на имота, дължаща се за направените подобрения – спр.ТР № 111/1962 г.,
ОСГК, ВКС.
В съответствие с тази
установена съдебна практика следва да се приеме, че по възражението за
задържане на имота до изплащане стойността на подобренията се формира сила на
пресъдено нещо, с оглед чл. 298, ал. 4 ГПК, и
повторно заведеното дело между същите страни, с предмет – заплащане стойността
на извършените подобрения, заради които се упражнява право на задържане е
недопустимо и следва да бъде прекратено. Силата на пресъдено нещо е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка, поради която страните изгубват правото си
на иск относно същото материално право. Необходима последица от
правоустановяващото й действие се явява непререшаемостта на правния спор.
Непререшаемостта обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото
действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по
същия спор между същите страни.
По разноските:
При този изход на
делото деловодни разноски се следват единствено на ответната страна. Доказани
са такива в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по Договора на л. 45 от
делото, 150 лв. – внесен депозит за допусната съдебно техническа експертиза –
спр. л. 63, като и 300 лв. – заплатен депозит за допълнителна експертиза – л.
84, и те ще бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата претенция на И.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** против Е.Г.Ш., ЕГН: **********,***, за
присъждане на сумата 2978, 00 лв., намалена по реда на чл.214 ал.1 във вр. с чл.233 от ГПК,
получена след приспадане от действителната стойност от 3601 лева, до съдебно
признатата за периода 2012г. – 10.02.2015г. сума от 623 лева по влязло в сила
Решение № 264/12.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 247/2018г по описа на КОС,
представляваща стойността на извършените от последния подобрения, в резултат на
което и с посочената сума се е увеличила стойността на имот, собственост на
ответницата и индивидуализиран, както следва: 1/3 (една трета) идеална част от
реални части от поземлен имот с идентификатор 23827.12.146 по КККР на землището
на с. Друмохар, общ. Невестино, одобрена със Заповед № РД-18-1404/01.08.2018г.
на Изп. директор на АГКК – София, по скица към заключение № 6948/28.09.2018г.
на в.л. Б. Г., защриховани с оранжев цвят с обща площ от 670,00 кв.м., за
засадени и отгледани: едно плодно дърво – череши (на една година) – на стойност
20 лв. и 18 броя плодни дръвчета – череши, на девет години, на обща стойност
5256 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното й изплащане, КАТО бъде постановено, че И.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** има право на задържане на процесния имот, представляващ 1/3 (една
трета) идеална част от реални части от поземлен имот с идентификатор
23827.12.146 по КККР на землището на с. Друмохар, общ. Невестино, одобрена със
Заповед № РД-18-1404/01.08.2018г. на Изп. директор на АГКК – София, по скица
към заключение № 6948/28.09.2018г. на в.л. Б. Г., защриховани с оранжев цвят с
обща площ от 670,00 кв.м. до окончателното изплащане на подобренията в имота, КАТО
НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА И.С.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Е.Г.Ш., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 1050,00 лв. (хиляда и петдесет лева нула стотинки), за сторените по
делото разноски.
Решението (с характер на определение) подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Окръжен съд-Кюстендил.
СЪДИЯ при
Районен съд – Кюстендил:_______________