РЕШЕНИЕ № 248
гр. Монтана,
9 юни 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.05.2022 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета
Лазарова, с участието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова КАНД № 90 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от Б.Р.И., адрес ***, чрез процесуален представител адвокат Р.Р.
– САК, адрес ***, против решение № 159
от 30.12.2021 г. по АНД 822 от 2021 г. по описа на Районен съд – Монтана, с
което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2657207 от 07.04.2019 г. издаден от
ОД на МВР – Монтана, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. номер С6104МА, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Твърди, че въззивният съд не е обсъдил приобщените по делото писмени документи,
имащи характер на доказателства в процеса, както и е направил неправилни
тълкувания. Събраните доказателства са анализирани неправилно и липсват мотиви
за изводите на съда. Допуснати са съществени нарушения и административното
нарушение не е безспорно доказано. Наказанието е незаконосъобразно и неправилно
определено. Фактическата обстановка е установена неправилно от районния съд.
Административнонаказващият орган не е спазил разпоредбата на ЗДвП за
установяване по безспорен начин на мястото, на което е извършено нарушението,
което води до незаконосъобразност на проведеното производство, налагащо отмяна
на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Електронният
фиш не отговоря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Решението е
постановено при неправилно прилагане на закона, тъй като не е доказано
безспорно нарушението. Счита, че за измерване на скоростта от мобилно АТСС се
използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния
поток, или работещи на място за контрол. В случаите на осъществяване на контрол
с мобилно АТСС, във време на движение, нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административнонаказателна отговорност
за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС, във време на
движение, електронни фишове не се издават. Счита, че е нарушен текстът на чл.189,
ал. 4 от ЗДвП, според който електронен фиш се издава при констатирано с АТСС
нарушение в отсъствие на контролен орган с разпоредбата на § 6, т. 65, б.
„б" от ДР на ЗДвП, според която мобилните системи установяват нарушение в
присъствие на контролен орган /независимо дали превозното средство, към което
са прикрепени е в движение или спряло/, следва, че при установени с мобилни
АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, а следва
административнонаказателната отговорност да се реализира по общия ред със
съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди противоречие между разпоредбите на
Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и
тези на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван
електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС, като
според Наредбата това е възможно при монтирано върху спрял автомобил мобилно
АТСС, а според закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното
АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган. При установения в
чл.15, ал. З от ЗНА принцип за приложимост на по-високия по степен нормативен
акт, когато постановление, правилник, наредба или инструкция му противоречат,
следва извод, че приложим е установеният със ЗДвП режим на установяване и
заснемане с АТСС на нарушения, при които се съставят електронни фишове, а
именно при установяване на такива с АТСС в отсъствие на контролен орган,
каквито са само стационарните – Тълкувателно решение № 1/2014 г.на ВАС. Твърди
се още, че издаденият електронният фиш е съставен от некомпетентен орган, като
неколкократно се повтаря, че при издаването му е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, както и че административното нарушение не е
установено по несъмнен начин. Безспорно в производството липсват удостоверителни
документи за техническата годност на използваното техническо средство и, че то
е преминало метрологична проверка, което поставя под съмнение реалната скорост
на движение. Електронният фиш противоречал на разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. От
посочените в електронния фиш координати не се установява по категоричен начин,
че те кореспондират с местонахождението посочено в него, нито посоката, в която
е било насочено техническото средство. Не се установява и съответствие между
посоченото в електронния фиш географско място и обективираните в снимковия
материал GPS координати. Посоченото място на нарушение в обжалвания електронен
фиш, категорично не съответства на действителното такова, доколкото посоченото
място в същия касае населено място, а не това, което е видно от представения
снимков материал, което се установява по безспорен начин, че касае извън
населеното място. Липсват и доказателства, че нарушението е заснето и
установено с техническо средство за видеоконтрол в рамките на неговия обхват,
означен със съответните знаци.
Неустановено
останало и обстоятелството дали автоматизираното техническо средство е било
монтирано и дали е трябвало по утвърдения график да се извършва контрол на
скоростта. Не се установява несъмнено точността и верността на извършеното
измерване, скоростта на движение на лекия автомобил, предвид липсата на
представени по делото доказателства за преминат периодичен преглед и
калиброване от органите на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор на техническо средство. Твърди, че липсват доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че действително на датата, отразена в електронния
фиш, както и описаният в него автомобил и водач е извършил движение с превишена
скорост. Липсват и доказателства, че това обстоятелство е установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство, което да е с издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване при БИМ и валидно към датата на
нарушението. Не са представени и безспорни доказателства за действителната
скорост на автомобила, като е налице разминаване между установената съгласно
снимковия материал и т.нар. наказуема скорост, която е отразена във фиша, както
и изчисленото на тази база превишение. В настоящия случай не са изчислени в
полза на водача наказуемата скорост, поради което е налице сериозно разминаване
в посочената в електронния фиш правна квалификация. Електронният фиш не съдържа
нужните и предвидени в закона реквизити – липсва описание на нарушението от
фактическа и правна страна. В протокола за използване на АТСС не е посочено и
разположението на пътния знак преди мястото на контрол, както и че посоченият в
електронния фиш участък е включен в одобрените списъци за страната. Установи
се, че липсват доказателства удостоверяващи изпълнението на изискванията за
обозначаване на мястото за контрол с пътен знак по време на самото заснема на
нарушението. Установява се и, че пътната отсечка, обхваната от техническото
средство, не е била предварително обозначена. На посоченото в електронния фиш
местоположение няма поставен пътен знак за ограничение на скоростта. Моли отмяна
на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно и отмяна на
електронния фиш като нищожен, неправилен и незаконосъобразен. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА за
оказана безплатна правна помощ на две инстанции. В съдебно заседания, надлежно
призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба
от надлежно упълномощен процесуален представител на касационния жалбоподател
адв. Р., с която се поддържа жалбата.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован,
се представлява от гл. юрисконсулт Димитрова с пълномощно по делото, която оспорва
жалбата. В с.з. изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Счита, че безспорно е установено
извършеното нарушение и същото е извършено виновно от административнонаказаното
лице. При издаване на електронния фиш не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на
189, ал. 4 от ЗДвП. Възраженията в касационната жалба, както и в молбата, по
същество са правени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил и правилно ги е
отхвърлил със своето решение. Mоли решението като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила. При евентуалност, ако касационната жалба бъде уважена от
съда, моли да не се присъжда адвокатски хонорар така, както е претендиран от
касатора, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, тъй като не е представен договор
за правна помощ и съдействие, в който да е отбелязано, че процесуалното
представителство се извършва именно безплатно съгласно тази правна възможност.
Прокурорът от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш
отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да ограничат правото на
защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Възраженията, направени в касационната жалба,
са наведи и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Въззивното решение е обосновано и мотивирано,
поради което предлага да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Монтана
е потвърдил Електронен фиш серия К, № 2657207 на ОД на МВР – Монтана, с който на
Б.Р.И., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. номер С6104МА, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Въззивният съд
приема за безспорно установено от представените по делото писмени доказателства,
че на 07.04.2019 г. мобилна система за видеоконтролиране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, АТСС ARH CAM S1 била включена и автоматично
заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост. След приключване
на работната смяна операторите на мобилното устройство снели информацията от
камерата.
В издадения Електронен фиш за
налагане на глоба е отразено, че на 07.04.2019 г. в 17:49 часа по път П-81, км.
113+300 разклон за село Безденица, при наличие на пътен знак В-26 – 50км/ч., с
автоматизирано техническо средство било заснето движение на лек автомобил
„Фолксваген Пасат", с peг. № С6104МА, със скорост от 72 км./ч., която е
над разрешената скорост от 50 км./ч. за този участък в населеното място,
урегулирана с пътен знак В-26.
Въз основа на заснемането бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 2657207, в който като нарушител
бил вписан собственикът – Б.Р.И.. В издадения Електронен фиш за налагане на
глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. З от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100.00 лева.
При събраните в производството
доказателства въззивният съд намира, че правилно административнонаказващият
орган е издал електронен фиш, като правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца. При безспорно установено
нарушение, нарушител и неговата вина, при което и правилно и законосъобразно е
издаден електронен фиш. Наложеното наказание съответства на тежестта на
извършеното деяние и на личността на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
След изменението на чл.189, ал. 4 от ЗДвП
/ДВ, бр. 9/2015г./ и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 36/2015г./, електронен фиш
за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван винаги, когато
нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо
средство, при условие, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения
подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно
доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна
оценка на всички събрани доказателства.
Електронният фиш, съгласно §1 от ДР
на ЗАНН и §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е
властнически акт, който по правно действие се приравнява едновременно към АУАН
и НП. Данните, които следва да съдържа са изрично посочени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, като не се изисква същият да съдържа името и подписа на издателя. Издава
се в съкратено производство и няма състезателен характер. В този смисъл е
изискването по чл. 189, ал. 4 ЗДвП за отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не физически на мястото на установяване и заснемане на нарушението
да не присъства контролен орган.
При постановяване на TP № 1/2014 г.
на ВАС не е действала Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която урежда
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. В мотивите на цитираното тълкувателно
решение ВАС приема, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура
и при спазване на тези определени изисквания. Процедурата и изискванията са
регламентирани именно с Наредба №8121з-532/12.05.15г., а съгласно §6, т. 65,
буква б) от ДР на ЗДвП мобилните камери са признати за „автоматизирани
технически средства и системи".
Видно от приложените доказателства се
обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е
правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и
определен размера на наложеното наказание.
От събраните във въззивното
производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната
система за видеоконтрол, мястото на което е извършван контрола, обозначаването
му и публичното му оповестяване. Спазени са изискванията на Наредбата.
Жалбоподателят Б.Р.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. З от ЗДвП, тъй като на 07.04.2019 г. в 17:49 часа по път П-81,
км. 113+300 разклон за село Безденица, при наличие на пътен знак В-26 – 50км/ч,
с автоматизирано техническо средство било заснето движение на лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с per. № С6104МА със скорост от 72 км./ч. – която е над
разрешената скорост от 50 км./ч. за този участък в населеното място,
урегулирана с пътен знак В-26. От субективна страна, жалбоподателят е действал
при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва
да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над
разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано,
което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на
моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това
кой е действителният негов извършител, като в тази връзка оплакванията за
недоказаност авторството на нарушението са неоснователни. Законодателят е
предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Предоставянето на декларацията
от собственика на автомобила е именно изпълнение на тази предоставена законова
възможност. В случая собственикът на МПС не е подал до наказващия орган
доказателства, от които да е видно, че на въпросната дата той не е управлявал
лекият автомобил.
Предмет на касационнен контрол е
постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
Този
касационен състав следва да отбележи, че от една страна касаторът прави
възражения за липса на доказателства, но същевременно обсъжда представените такива
като счита същите за недостатъчни да установят вмененото нарушение. С оглед на
това съставът на съда приема, че касационната жалба е лишена от обосновани логични
фактически твърдения/възражения, тъй като за съда не става ясно какви доказателства
този касатор, респ. неговият процесуален представител, възприема за налични по
делото, а от там за кои факти и обстоятелства липсват такива. В тази връзка, от
представения Протокол от проверка № 66-С-ИСИ от 19.10.2018 г. е видно времето
на извършената метрологична проверка на техническото средство, с което е
установено нарушението, а съответствието на последното се установява от цитирането
му по вид и фабричен номер отразени, както в Протокола, така и в Електронния
фиш. От представената снимка /л. 4 от АНД № 822/2021 г. на РС –
Монтана/ безспорно се установява изискуемата по закон информация, касаеща
участъка от пътя с ясно описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, в който смисъл е чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. От друга страна възраженията,
касаещи несъответствие на мястото на нарушението с посочените координати,
включително несъответствие на доказателствата с твърдяното място за нарушение,
са възражения по събраните в хода на въззивното производство доказателства, а
за тяхното оспорване и оборване касаторът е разполагал с всички процесуални
средства пред въззивната инстанция, която инстанция е по същество
на спора и по фактите, докато касационната инстанция е такава по правото. В
тази връзка в тежест на административнонаказаното лице е да установи
възраженията си, на които се позовава, като навеждането на нови възражения едва
пред касационната инстанция е недопустимо, предвид възможността за това пред
въззивния съд. Електронният фиш е редовен от формална страна, в който смисъл е чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а изискващата се по закон информация
е надлежно представена по делото. Този акт съдържа всички изискуеми императивни
по закон реквизити, като няма основание за аналогия с чл. 57 от ЗАНН, касаещ
реквизитите на издаваните наказателни постановления. От самия ЕФ е видна
информацията за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР Монтана, мястото
- обл. Монтана, Път II 81 км. 113+300 разклон за с. Безденица, дата 07.04.2019
г., точен час на извършване на нарушението 17:49 ч., регистрационен номер на
моторното превозно средство С6104МА, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство – именно настоящият касатор, описание на нарушението –
превишена стойност на скоростта, нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
размерът на глобата – 100 лв., срока за заплащане, сметката, начините за
доброволното ѝ заплащане, в който смисъл е утвърденият от министъра на
вътрешните работи образец.
Наведеното
от касатора възражение, че електронният фиш е съставен от некомпетентен орган е
неоснователно, тъй като мястото на установеното нарушение е обл. Монтана, Път II 81 км. 113+300 разклон за с. Безденица, а
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, ЕФ се издава от териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, именно ОД на МВР – Монтана, който орган е издател на
оспорения акт, предмет на въззивното решение.
По
отношение на възражението, че не е установено условието за липсата на контролен
орган и нарушител, поради което текста на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП не
е приложим, съдът счита за неоснователно. Текстът на чл. 189, ал. 4, изр. първо
от ЗДвП, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Тълкуването
на касатора е превратно на вложеното в нормата съдържание, тъй като фразата „се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител” не е
разделена с препинателен знак, а е едно цяло, т.е. Електронен фиш се издава, тогава
когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, с каквото средство е заснето процесното нарушение, което
обстоятелство не е спорно. Отсъствието на контролен орган и нарушител се отнася
към момента на издаването на акта, в случая Електронният фиш. Правната норма
включва, както стационарните, така и мобилните системи и средства, когато са
автоматизирани, без да въвежда изключения или прави разграничения. Наличието
или липсата на контролен орган, респ. нарушител не е обстоятелство, което да
обуславя реда, по който следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност и в този смисъл дали да бъде издаден Електронния фиш или съставен
АУАН. Процесуалната възможност, дадена от законодателя, за издаване на
Електронен фиш единствено е обусловена от обстоятелството нарушението да бъде
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. В този случай наличието на контролен
орган и нарушител не е необходимо, тъй като нарушението е заснето от самото
техническо средство и актът се издава въз основа на отразеното в тази система,
за разлика от АУАН, който акт се съставя от контролен орган и от това, което
този орган лично е констатирал като нарушение. Отново съгласно текста на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система /какъвто е процесният случай/, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Именно на това основание е издаден ЕФ, а не
е съставен АУАН от контролните органи и съответно НП от наказващия орган,
каквито възражения навежда касаторът.
Относно
възражението на касатора, че се констатира несъответствие на отчетената и
наказуемата скорост, следва да се отбележи, че от приложения оснимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение,
а именно 75 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения
снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша
от 72 км/ч., на чиято база е изчислено наказуемото превишение, като
тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър
на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост при стационарна система от 3 процента. В тази
връзка и видно от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, е
изчислен толеранс в полза на водача на наказуемата скорост и наказуемото
превишение, като действително установената скорост от 75 км/ч
е намалена на 72 км/ч.
С
оглед на изложеното, касационната инстанция намира решението на въззивния съд
за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно решение № 159 от 30.12.2021 г. по АНД 822/2021 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: