№ 7744
гр. С, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С ВЛ. Гражданско дело №
20221110134917 по описа за 2022 година
Софийски районен съд е сезиран от „ф-ма“ с осъдителен иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу С о за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 2613,60 лв., представляваща дължима сума за възстановяване на
имуществени вреди на лек автомобил марка „марка“, модел „С80“, с рег. № ****, увреден
при пътно-транспортно произшествие от 05.05.2022 г., като вредите са настъпили
вследствие преминаване през паве на пътното платно, излязло от дупка, намираща се на
пешеходната пътека на бул. Тотлебен в гр. С, ведно със законна лихва от 05.05.2022 г. до
изплащане на вземането.
Ответникът С о в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
констатациите в приложения към исковата молба протокол за ПТП и размера на
обезщетението. Оспорва механизма на ПТП. Изразява се и становище, че вредите са
настъпили, вследствие на случайно събитие. Евентуално се твърди, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка, във връзка с което въвежда възражение за съпричиняване.
Ответникът е направил искане за привличане на дружествата, участващи в „Банкя Зона 2”
ДЗЗД, а именно: „ф-ма“ ЕООД, „А С“ ЕООД и „П С“ ООД и в условията на евентуалност и
при уважаване на иска на ищеца е предявил обратен иск срещу тях, като се твърди, че на
това лице е възложено да поддържа пътната мрежа в процесния участък и поради неточно
изпълнение на това задължение е възникнало вземане за обезвреда.
Конституираните като трети лица помагачи на страната на ответника „ф-ма“ ЕООД
и „А С“ ЕООД са депозирали становища по исковата молба на ищеца и отговор по
предявения срещу тях обратен иск с еднотипно съдържание. Считат предявените искове за
неоснователни. Не оспорват сключването на договор за изпълнение на обществена поръчка
№ СОА19-ДГ55—447/27.06.2019 г. с ответника по главния иск, но поддържат, че са
извършвали строително ремонтни дейности само по възлагане, които са изпълнени и приети
от възложителя без забележки. Сочат, че не са разполагат със свобода на действие и
самостоятелност, поради което са осъществявали единствено възложените им дейности.
Не е постъпил отговор на исковата молба от третото лице помагач „П С“ ЕООД.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
За уважаването на предявения иск ищецът е следвало да докаже вида и размера на
претърпените вреди и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение –
действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения, при
причиняване на увреждащото събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък,
наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия.
От представеното в заверен препис по делото свидетелство за регистрация част I за
лек автомобил марка „марка“, модел „С80“, с рег. № **** се установява, че ищецът „ф-ма“ е
бил собственик на процесното МПС към момента на настъпване на ПТП, което
обстоятелство не е спорно между страните.
Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1795349 от 05.05.2022 г.,
причина за ПТП е преминаване през дупка в пътната настилка, от която е излязло паве,
което е нанесло щети по лек автомобил марка „марка“, модел „С80“, с рег. № ****, движел
се по бул. „Г. Т“, на кръстовището с бул. „П С“. Констатирани са щети по лекия автомобил –
теч на масло.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на
основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за
констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието
моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия
по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./.
Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в
протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като
произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта, което в случая
е посочено и в смия него. Протоколът има доказателствена сила за установеното от
актосъставителя на място - че на пътното платно има несигнализирана и необезопасена
дупка, както и, че при посещението на място е установен лек автомобил марка“, модел
„С80“, с рег. № ****, от който е изтичало масло.
Представена е и административната преписка, образувана по повод процесното ПТП
и снимков материал. По нея е изготвена докладна записка от Е К, младши автоконтрольор,
който дава сведения за механизма на ПТП, който съответства на посоченото в протокола за
ПТП № 1795349, скица на пътно транспортното произшествие, както и декларация от Ц. Т.
В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и
главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК
доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изслушано заключението на
САТЕ. Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ – на
05.05.2022 г., около 12:30 часа, лек автомобил „марка C 80“, с рег. № **** се движи по бул.
„Г. Т“ с посока от бул. „Цар Борис III“ към пл. „Руски паметник“ и на кръстовището с бул.
„П С“, в района на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, излиза паве от пътната настилка, което
контактува с долната част на автомобила в зоната на предната част под двигателя,
вследствие на което настъпват увреждания по автомобила (теч на масло), поради което при
оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с
посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че между механизма на
ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.
По делото е проведен разпит на свидетеля С П, който е бил в колата при настъпване
на ПТП. Свидетелят посочва, че процесното ПТП е настъпило през месец май 2022 г. около
обяд, като на кръстовището на бул. „Цар Борис III“, при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, след
преминаване на светофарната уредба, от някой от предните леки автомобили, попаднал в
необезопасената дупка, намираща се на асфалта, вследствие на което изхвърчало паве, което
2
влязло под процесния лек автомобил „марка C 80“, с рег. № **** и се чул звук от долната
част на автомобила. Управлявалият лекия автомобил Ц. Т спрял по-надолу и двамата със
свидетеля забелязали дълга ивица от масло. Сочи, че Ц. Т не е могъл да избегне павето, тъй
като е имало автомобили и от двете му страни.
За механизма на ПТП свидетелства и К. С. – младшият автоконтрольор, изготвил
протокола за ПТП, който заявява че на мястото на ПТП е имало разхлабени павета, а върху
конкретното паве, на което са направени и снимки, е имало масло. Дава показания че на
лекия автомобил са нанесени щети – теч на масло от картера, като същият е оставил следи и
по пътната настилка.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като съдържат сведения за
факти и обстоятелства, които са от значение за спора и са възприети непосредствени от
свидетелите, а освен това кореспондират изцяло на останалите събрани по делото
доказателства.
Съгласно чл. 8, ал. 3 Закона за Пта, общинските П са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 Закона за Пта на общината като
юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в
състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на
всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане
на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДвП
предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Не се спори между страните по делото, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП, съставлява част от общинска пътна мрежа на С о. От обстоятелството, че
на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е
имало необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на САТЕ, се
налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в
изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице
осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената
им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това
тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя - С о за обезщетяване на вредите. Бездействието на
натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно,
като не е налице надлежно проведено обратно доказване с цел оборване на установената в
закона презумпция. Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като Законът за Пта предвижда общо и
абстрактно задължение на общината да поддържа общинските П, без значение под
въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на
САТЕ. При движение по процесната улица, собственият на ищеца автомобил е бил ударен
от паве, излязло от дупка, намираща се на пътното платно, която не е била обозначена, което
обективно и неизбежно е довело да увреждането му като движима вещ, чрез привеждането
му в състояние негодно за употребата му по предназначение, предвид нанасянето на щети
МПС – теч на масло.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране
на отговорността на С о, поради което ответникът дължи заплащане на действително
причинените вреди. Съгласно кредитираното заключение на САТЕ, стойността необходима
за възстановяване на лек автомобил „марка C 80“, с рег. № ****, изчислена на база цени на
3
официалния представител на марката към датата на ПТП е 2613,60 лева, а на база средни
пазарни цени с нови части от алтернативни доставчици към датата на ПТП – 1882,75 лева,
като е посочено, че единствено масления радиатор се предлага от алтернативен доставчик. В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че основната разлика в цената идва от разликата
в цената за труд, която се начислява в официалния сервиз на „марка“ и тази при
алтернативни доставчици. Съдът намира, че вредите, които следва да се обезщетят са
действително претърпените от увреденото лице, като меродавна е цената, която то е
заплатило за ремонт и възстановяване не увредените части, а именно 2613,60 лева
(Проформа фактура № 2027_WQP_003513). Увреденият е положил дължимата грижа за
възстановяване на увредените детайли, като не може да му се вмени задължението да търси
различни доставчици, респективно най-евтините такива. Същото се отнася и по отношение
на цените за труд.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива
/а дори и знанието за това само по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре.
Не са изложени твърдения, които да обосновават извод за наличието на случайно
събитие (непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и независимо от човешка
воля, причинява вреди на някого), поради което не следва да се обсъжда подробно това
възражение на ответника. Поддръжката на пътната настилка от деликвента му в вменена
като задължение, както се посочи по-горе, поради което наличието на дупка и разхлабени
павета по нея, респективно попадането на движещ се по пътната мрежа лек автомобил, не
представляват случайно събитие, а тъй като резултатът от събитието е предотвратим чрез
вземане на съответните допустими и необходими мерки.
Предвид изложеното искът е основателен и доказан за пълния предявен размер, а
именно – 2613,60 лв. Като законна последица от това и на основание ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законна лихва върху уважения размер на главницата от датата на
деликта – 05.05.2022 г. Противно на наведеното от ответника възражение, законна лихва се
дължи от датата на деликта, като не е необходима покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, вр. чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него е имал
задължението да поддържа пътния участък, възникнало по силата на договор, причинно-
следствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /неговите работници/
служители/ и нанесени твърдени имуществени вреди на процесния автомобил, както и
размерът на дължимото обезщетение. В тежест на ответното дружество по обратния иск е да
докаже възраженията си, съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора, касаещи процесния пътен участък, респ. че е погасил
задължението си.
Страните не спорят, а и се установява по делото, че са сключили Договор № СОА19-
4
ДГ55—447/27.06.2019 г. с предмет дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територията на С о – II зона, включваща „Овча Купел“,
„Красно село“, „Красна поляна“ и „Банкя“. В чл. 1, ал. 1 т. 1 е посочено, че за посочените в
списък Приложение 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели
на изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 6 ниво на поддържане.
Изпълнителят се е задължил да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането
на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на
пътя, определени от нивото на поддържане. В точка втора е посочено, че за цялата останала
част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 6,
изпълнителят се съгласява да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания по необходимост. По делото не се твърди проценият участък да
попада в рамките на Приложение 6 (което не е представено по делото), следователно
изпълнителят е следвало да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания по необходимост. В тази връзка са представени три броя възлагателни
писма, които се отнасят до ремонтни дейности на бул. Тотлебен в участъка от площад
„Руски паметник“ до бул. „Акад. И.Е.Гешов“, както и протоколи за установяване и
заплащане на натурални видове СМР (акт обр. 19), двустранно сметки за изплащане на
извършени СМТ въз снова на протокол обр. 19, количествена сметка със ситуационна схема
и фактура и акт за фактическо приключване на СМР, относими към всяко от тях. По делото
се доказа, че процесната дупка с нарушена паважна настилка се е намирала на пешеходната
пътека на бул. Тотлебен, при кръстовището с бул. П. Славейков. Видно от представените
възлагателни писма и количествените сметки към него, в които има и схема на ремонтните
дейности се установява, че процесният участък не влиза във възлагането, респективно не са
извършвани СМР на него. Отделно от това са съставени актове за фактическо приключване
на дейностите по всяко възлагане, в които е посочено, че СМР са изпълнени с необходимото
добро качество. Не са посочени основания за ангажиране на гаранционната отговорност на
ответника.
При тези констатации съдът достигна до извода, че не е налице основание за
ангажиране на договорната отговорност на „ф-ма“ ЕООД, „А С“ ЕООД и „П С“ ООД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 994,55 лева, от
които държавна такса в размер на 104,55 лева, 290 лева – депозит за експертиза и свидетел,
600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по обратния иск също имат право на разноски, като са поискали такива
с отговорите на исковата молба, но не са доказали направата им, поради което не следва да
им се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С о, БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. С, ул. „М“ № 33, да заплати на „ф-ма“,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д Г“ № 21, ет. 5, ап. 17, на
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 2613,60 лв., представляваща
обезщетение за вреди по л.а. „марка“, модел „С80“, с рег. № ****, увреден при пътно-
транспортно произшествие от 05.05.2022 г., около 12:30 часа, като вредите са настъпили
вследствие преминаване през паве на пътното платно, излязло от дупка, намираща се на
пешеходната пътека на бул. Тотлебен, при кръстовището с бул. „П С“, в района на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в гр. С, ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 994,55 лева,
представляваща заплатени разноски в настоящото производство.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от С о, БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. С, ул. „М“ № 33 в
условията на евентуалност обратни искове с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, вр. чл. 258
ЗЗД срещу „ф-ма“ ЕООД, ЕИК: *****, „А С“ ЕООД, ЕИК: **** и „П С“ ООД, ЕИК: ****,
за сумата от 2613,60 лв., представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от
неизпълнение на задължение на ответника по договор с № СОА19-ДГ55—447/27.06.2019 г.,
което неизпълнение е станало причина за попадане на МПС марка „марка“, модел „С80“, с
рег. № **** в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на бул. Тотлебен,
при кръстовището с бул. „П С“, в района на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в гр. С от
05.05.2022 г., около 12:30 часа, като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕООД, ЕИК: *****, „А С“ ЕООД,
ЕИК: **** и „П С“ ООД, ЕИК: ****, като трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6