Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пирдоп 26.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори
състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА
при секретаря Гергана
Юнлю като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 621 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 54, във връзка с чл. 50, във връзка с чл. 127, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Производството по
делото е образувано по искова молба от „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чамкория“ №
9, ет. 2/3, представлявана от инж. Недялка Лулчева Райкова – Изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт Грета Първанова – пълномощник, срещу „ДИ БИ КАРГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп
2070, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от Христо Петканов и
Любомир Гарчев – Управители.
По обстоятелствата
подробно изложени в ИМ, в уточнителната молба от 29.08.2019г. и в уточнителната
молба от 20.09.2019г., ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 17 812.54 лева (седемнадесет хиляди
осемстотин и дванадесет лева и 54 стотинки), представляваща главница, ведно с
мораторната лихва, считано от поканата за доброволно плащане – 01.10.2017г. до
датата на завеждане на ИМ, в размер на 3 127.34 лева (три хиляди сто двадесет и
седем лева и 34 стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на
депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
моли предявения иск да бъде уважен ведно със законните последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
и направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пирдоп 2070, Софийска област, Индустриална зона,
представлявано от Христо Петканов и Любомир Гарчев – Управители, чрез адвокат Ф.А.К.
от САК – пълномощник, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Цветкова,
Бебов, Комаревски“, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил
е заверени копия на писмени доказателства по опис от № 1.1 до № 1.10
включително и е направил доказателствени искания.
Ответникът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, чрез пълномощника адв.Ф.К. от САК, в писмения отговор оспорва предявения иск по
основание и размер по подробно изложените съображения и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Ответникът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез
пълномощника адв.Ф.К. от САК, с писмения отговор моли, на основание чл.219,
ал.1 от ГПК да бъде привлечено, като трето лице помагач „ЗК Уника“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Възраждане“,
бул.“Тодор А.“ №18, което да помага от страна на ответника.
Ответникът моли да му бъдат присъдени направените
разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Възраждане“, бул. “Тодор А.“ №18, представлявана от Димитър Стоянов
Тонев – Изпълнителен директор и Н. Генчев Иванов – Главен изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт Василена Иванова Иванова, оспорват предявения иск и
молят да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване
следните обстоятелства по делото: че между „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД
и „Аурубис България“ АД е бил сключен
договор за жп превоз на товари от 03.06.2016г., като задължението на клиента е
да предостави на превозвача вагоните, с които да се извършва превоза; че в
изпълнение на тази договорна клауза, „Аурубис България“ АД е сключил договор за
наем на вагони с ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и в края на м.12.2016г.,
от страна на ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се предадени на „БЪЛГАРСКА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД /„БЖК“ ЕАД/ вагоните, с които ще се извършва
превозът, като при предаването е съставен приемо-предавателен протокол, тъй
като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни
писмени доказателства – договор от 03.06.2016 г., сключен между „БЪЛГАРСКА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД и „Аурубис България“ АД за жп превоз на товари,
приемо-предавателен протокол от 04.01.2017 г. за приемане и предаване на 36
броя товарни вагони за меден концентрат на комисия с представители на „БЖК“
ЕАД, „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“ АД, с приложения №№ 05, 06,
07 и 08./приложени в папката на СОС/. Съдът не е събирал допълнителни доказателства
във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът
приема за спорни и подлежат на доказване всички останали доказателства по
делото: че на 05.05.2017г. в района на гара Шивачево е дерайлирал вагон №
8452538 от влак №30690 на „БЪЛГАРСКА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, който е бил предоставен от „Аурубис България“ АД и е собственост на „ДИ
БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; че по силата на окончателен доклад №68/26.06.2017г. от
заседание на РКК-Пловдив се е установило, че причината за железопътното
произшествие-дерайлиране е скъсване на първа колоос №368 на първата талига в
задглавинната част на дясното колело на вагон №84525383089-5; че не е
констатирано виновно поведение на персонала на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД при процесното произшествие; че
с протокол от 27.07.2017г. на Комисия по чл.17 от Договора между „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД и ДП НКЖИ №3413/15.04.2010г. за
достъп и използване на железопътната инфраструктура-изключителна държавна
собственост, по констатирания Окончателен доклад №68/26.06.2017г. е прието, че
щетите по железния път, осигурителната техника и вдигане на дерайлиралия вагон
са причинени от неизправен вагон, собственост на ответника „ДИ БИ КАРГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; че Окончателният доклад №68/26.06.2017г. на РКК-Пловдив е
изпратен на ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на „Аурубис България“ АД и
процесният доклад е съставен от компетентен орган, който има законови
правомощия да се произнася по причината за железопътното произшествие; че на
база горният протокол „БЪЛГАРСКА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД е извършила плащане на щетите към ДП НКЖИ в общ размер на 33 022.22 лева с
платежно нареждане от 05.09.2017г., като в допълнение са платени и други суми
по тази щета подробно описани в протокол на ищеца №**********/01.10.2017г.; че
с протокол №**********/01.10.2017г. на обща стойност 35 625.08 лева, ищеца
е предявил сумата за плащане от „Аурубис България“ АД, тъй като с него са били
в преки договорни отношения и не е имало преки договорни отношения с „ДИ БИ
КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; че с ел.писмо „Аурубис България“ АД е отказал да извърши
плащане по претенцията на ищеца, като причината за отказа е становището на „ДИ
БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който е собственик на вагона; че ищецът „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД е направил отново опит да се
изясни конкретната причина за скъсването на колооста и с цитираните писма от
08.03.2018г. и от 20.04.2018г. са поискани от ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД да предостави пробен образец от скъсаната колоос от дерайлиралия вагон за
извършване на металографски анализ в независима лаборатория; че с писмо от
21.03.2018г. ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уведомил ищеца „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД и „Аурубис България“ АД, че
дерайлиралата колоос е бракувана и предадена на отпадъци за скрап, поради което
е налице фактическа невъзможност да се установи действителната причина за
скъсването на колооста; че ищецът „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД е положил усилия да уреди
доброволно отношенията с ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което до настоящият момент не е сторено; че ответникът
„ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД дължи на ищеца „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД претендираната сума от 17 812.54
лв./седемнадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и 54 стотинки/,
представляваща главница, ведно с мораторната лихва, считано от поканата за
доброволно плащане – 01.10.2017г. до датата на завеждане на ИМ, в размер на 3
127.34 лв./три хиляди сто двадесет и седем лева и 34 стотинки/, тъй като в тази
насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства
са оспорени от страните. Съдът е допуснал събирането на допълнителни
доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.
Видно
от Договор № 3413/ 15.04.2010 г., че същият е сключен между ДП „НКЖИ“ и „БЖК“
ЕАД на основание чл. 33, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт и във връзка
с достъпа и използване на железопътната инфраструктура в Република България –
публична държавна собственост./приложен в папката на СОС/ Видно от Окончателен
доклад №68/26.06.2017г. от заседание на РКК-Пловдив, че причината за
железопътното произшествие-дерайлиране е скъсване на първа колоос №368 на
първата талига в задглавинната част на дясното колело на вагон №84525383089-5 и
не е констатирано виновно поведение на персонала на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД при процесното произшествие,
като Окончателният доклад №68/26.06.2017г. на РКК-Пловдив е изпратен на
ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на „Аурубис България“ АД./приложени в
папката на СОС/ Видно от протокол от
27.07.2017г. на Комисия по чл.17 от Договора между „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД и ДП НКЖИ №3413/15.04.2010г. за
достъп и използване на железопътната инфраструктура-изключителна държавна
собственост, по констатирания Окончателен доклад №68/26.06.2017г. е прието, че
щетите по железния път, осигурителната техника и вдигане на дерайлиралия вагон
са причинени от неизправен вагон, собственост на ответника „ДИ БИ КАРГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД./приложен в папката на СОС/ По делото са представени писмени
доказателства, че на база горният протокол „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД е извършила плащане на щетите
към ДП „НКЖИ“ в общ размер на 33 022.22 лева с платежно нареждане от
05.09.2017г., като в допълнение са платени и други суми по тази щета подробно
описани в протокол на ищеца №**********/01.10.2017г./приложени в папката на
СОС/ По делото са представени писмени доказателства, че с протокол
№**********/01.10.2017г. на обща стойност 35 625.08 лева, ищеца е предявил
сумата за плащане от „Аурубис България“ АД, тъй като с него са били в преки
договорни отношения и не е имало преки договорни отношения с „ДИ БИ КАРГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но с ел.писмо „Аурубис България“ АД е отказал да извърши
плащане по претенцията на ищеца, като причината за отказа е становището на „ДИ
БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който е собственик на вагона./приложени към папката на
СОС/ По делото са представени писма от 08.03.2018г. и от 20.04.2018г., с които
ищецът е поискал от ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да предостави пробен
образец от скъсаната колоос от дерайлиралия вагон за извършване на
металографски анализ в независима лаборатория, като с писмо от 21.03.2018г.
ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уведомил ищеца „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД и „Аурубис България“ АД, че
дерайлиралата колоос е бракувана и предадена на отпадъци за скрап, поради което
е налице фактическа невъзможност да се установи действителната причина за
скъсването на колооста./приложени към папката на СОС/ Видно от Договор за наем,
сключен на 10.09.2012 г. между „Ди Би Шенкер Рейл България“ ЕООД /понастоящем
„ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ като „наемодател“ и „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“ АД като
„наемател“, че наемодателят отдава под наем на наемателя 87, 6-осни покрити
вагони, сред които е и дерайлиралият вагон № 8452538./приложен към папката на
СОС/ По делото са представени приемо-предавателен протокол за извършен планов
ремонт на вагон от 14.01.2015 г., протокол за изпитване на автоматична спирачка
на триосен вагон, схеми, инспекционни протоколи, общ протокол за ултразвуково
изпитване на венците на моноблокови колела от 28.12.2014 г., общ протокол за
ултразвуково изпитване на колоосови оси от 28.12.2014 г., констативен протокол
за техническо състояние на вагон от 09.05.2017 г., застрахователна полица №
17005121006 с приложени специални условия към нея, протокол № 002/ 19.06.2017
г. за бракуване на 10 броя, шест осни товарни вагони, сред които е и
дерайлиралият вагон № 84525383089-5, сертификат за произход, складова
разписка./приложени към папката на СОС/
Във
връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна
назначаването на инженерна-техническа експертиза.
Видно
от заключението на инженерна-техническа експертиза /л.52-л.58/, депозирано от
вещото лице инж. Н.Д.Н., което не е оспорено от страните и е прието от съда
като обосновано и правилно в с.з. на 06.10.2020 г./л.65,66/, че най-вероятната
причина породила скъсването на вагонната ос на първа колоос № 368 на първа
талига по посока на движението, в областта на задглавинната част на оста на
дясното колело на вагон № 84525383089-5, е натрупана умора на материала и
натрупано влошаване на физичните характеристики на детайла вследствие на
интензивни експлоатационни въздействия. Видно е от заключението, че умора на
материала е процес на постепенно натрупване на структурни повреди в резултат на
повтарящи се променливи натоварвания, при което якостта на материала
прогресивно намалява, скоростта на развитие на процеса зависи от честотата на
натоварване, свойствата на материала и прилаганата сила. Видно е от
заключението, че умората на материала и нарастващото влошаване на физичните
характеристики на оста на вагонна колоос № 368 е можело да бъдат диагностицирани
чрез навременно и коректно извършена ултразвукова дефектоскопия. При разпита в
с.з. на 06.10.2020 г. вещото лице установява, че на процесния вагон са
извършени два планови ремонта: един среден ремонт на 19.12.2011 г. в гр.
Бургас, другият е четири години по – късно, при който е извършена междинна
ревизия на ходовата част и четири години след това отново следва среден ремонт,
като и при двата ремонта е извършена диагностика с ултразвук за пукнатини на
ходовата част, на осите и на колелата. При разпита в с.з. на 06.10.2020 г.
вещото лице установява, че в конкретния случай процесната влакова композиция
представлява 35 пълни вагона, начело на нея е имало локомотив и в края е имало
локомотив, дерайлиралият вагон е бил 33-ти поред т.е. в края на композицията,
след него са били 34-ти и 35-ти вагон и бутащ локомотив, в който задължително
има машинист, един вагон има дължина около 20 метра т.е. дерайлиралия вагон е
бил на около 70-80 метра от задния локомотив, от такова разстояние е трудно
машиниста в бутащия локомотив да види дерайлирал вагон, визуално машиниста може
да забележи дерайлирал вагон, ако полегне на железопътната линия. При разпита в
с.з. на 06.10.2020 г. вещото лице установява, че в конкретния случай във влака
не е имало система за отчитане на дерайлирал вагон, във вагона не е имало
автоматична спирачка и по принцип може да се усети дерайлирал вагон, ако влака
се движи по – тежко при даване на газ, усеща се придърпване и скоростта на
влака няма да се усилва, тъй като колелата на вагона се търкалят извън релсите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира
за доказано, че ответникът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е собственик на вагон №
84525383089-5, че този вагон е бил предоставен под наем на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“
АД, който от своя страна е предоставил процесния вагон на ищеца „БЖК“ ЕАД за жп превоз на товари. Съдът намира за доказано също
така, че на 05.05.2017г. в района на гара Шивачево процесният вагон е
дерайлирал, поради скъсването на вагонната ос на първа колоос № 368 в областта
на задглавинната част на оста на дясното колело и най-вероятната причина за
това е натрупана умора на материала и натрупано влошаване на физичните характеристики
на детайла вследствие на интензивни експлоатационни въздействия, като умората
на материала и нарастващото влошаване на физичните характеристики на оста е
можело да бъдат диагностицирани чрез навременно и коректно извършена
ултразвукова дефектоскопия, което в случая не е направено. Съдът намира за
доказано също така, че ищецът „БЖК“ ЕАД е заплатил на ДП „НКЖИ“ обезщетение за
причинените имуществени вреди на железопътната инфраструктура при дерайлирането
на вагона в размер на 35 625.08 лева без ДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50, изр. 1 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да
са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. Установи се безспорно по делото,
че на 05.05.2017г. в
района на гара Шивачево вагон № 84525383089-5 е дерайлирал, при което са били
причинени имуществени вреди на железопътната инфраструктура в размер на
35 625.08 лева без ДДС, които са били заплатени изцяло от ищеца, че
процесният вагон е собственост на ответника и към посочената дата е ползван от
ищеца т.е. намирал се е под негов надзор, че не е налице виновно поведение на
персонала на „БЖК“ ЕАД ползващ вагона за превоза. Установи се също така, че е
налице пряка причинна връзка между счупването на колооста на вагона,
собственост на ответника, и причиняването на щетата на железопътната
инфраструктура.
Ето защо съдът
счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответника с правно основание по чл. 54,
във връзка с чл. 50, във връзка с чл. 127, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, се явява основателен и доказан, и следва да
бъде уважен, ведно със законните последици.
Следва да бъде осъден
ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца „БЪЛГАРСКА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 17 812.54 лева (седемнадесет
хиляди осемстотин и дванадесет лева и 54 стотинки), представляваща главница,
ведно с мораторната лихва, считано от поканата за доброволно плащане –
01.10.2017г. до датата на завеждане на ИМ – 26.06.2019 г., в размер на 3 127.34
лева (три хиляди сто двадесет и седем лева и 34 стотинки), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ – 26.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „ДИ БИ КАРГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, следва да заплати на ищеца „БЪЛГАРСКА
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, направените разноски по делото в
размер на 1 037.60 лева (хиляда тридесет и седем лева, 60 ст.) – върху уважения
иск и съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 54, във връзка с чл. 50, във връзка с чл. 127, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пирдоп 2070, Софийска област,
Индустриална зона, представлявано от Христо Петканов и Любомир Гарчев –
Управители, да заплати на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чамкория“ № 9, ет. 2/3,
представлявана от инж. Недялка Лулчева Райкова – Изпълнителен директор, сумата от
17 812.54 лева (седемнадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и 54 стотинки),
представляваща главница, ведно с мораторната лихва, считано от поканата за
доброволно плащане – 01.10.2017г. до датата на завеждане на ИМ – 26.06.2019 г.,
в размер на 3 127.34 лева (три хиляди сто двадесет и седем лева и 34 стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ – 26.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пирдоп 2070, Софийска област,
Индустриална зона, представлявано от Христо Петканов и Любомир Гарчев –
Управители, да заплати на „БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чамкория“ № 9, ет. 2/3,
представлявана от инж. Недялка Лулчева Райкова – Изпълнителен директор, направените
разноски по делото в размер на 1 037.60 лева (хиляда тридесет и седем лева, 60
ст.).
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Възраждане“, бул. “Тодор
А.“ №18, представлявана от Димитър Стоянов Тонев – Изпълнителен директор и Н.
Генчев Иванов – Главен изпълнителен директор.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: