№ 218
гр. Б., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500276 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от инж. С. Б. Т., ********** Б., ул.
А.Х.*, чрез адв. А. Б., против Решение № 872/11.12.23г., по гр.д. № 2579/21 г на БРС.
В жалбата се твърди, че - съдът е извел правни изводи без да обоснове кои доказателства ги
подкрепят и въз основа на какво са направени същите, както и каква е връзката им с
конкретните твърдения на всяка от страните по спора. За да отхвърли исковете, БРС е приел
за установено, че ищецът не е работил при същия работодател по друг трудов договор освен
спорния, което дава възможност за включване на клауза за срок за изпитване, както и че
липсва идентичност във функциите, които ищецът е заемал по служебното и по трудовото
правоотношение. Тези изводи на съда са неправилни, необосновани и в пълно противоречие
на доказателствата по спора, които както вече се посочи - не са обсъдени по никакъв начин
и то от гледна точка на възраженията и доводите на всяка от страните, както и на
изискванията на закона. Изразява се становище, че за да бъде законосъобразно прекратено
от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките,
които пораждат потестативното му право на уволнение. В случая трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което преценката дали е
налице действителна клауза за срок за изпитване, се явява преюдициялна по отношение на
исковете по чл. 344 КТ. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза
от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор
или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се
постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена,
целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Твърди се,
че в случая с исковата молба е заявено твърдение, че при сключване на спорния трудов
договор, не е имало нужда от включване на изпитателен срок в полза на когото и да било.
Изрично е заявено твърдение, че след продължителна работа като държавен служител на
длъжност, която е сходна на изпълняваната по трудовия договор, при същия работодател и
1
при сходни, а донякъде и идентични отговорности, ищецът е назначен на трудов договор.
Заявено е твърдение, че не е имало нужда да се изпитва работника, тъй като работодателя е
бил наясно както с възможностите на служителя, така и с качествата му на работник.
Вместо да обсъди тези твърдения и да извърши преценка дали е налице недействителност на
клаузата като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ, както и чрез
сравняване на трудовите функции да извърши преценка дали има сходство или идентичност
във функциите по служебното и трудовото правоотношение на база на събраните
доказателства, БРС е направил само и единствено декларативен извод, че изискванията за
служебното правоотношение не могат да се преценяват във връзка с иска по чл. 74 КТ, тъй
като разпоредбите на закона изискват да е съществувало друго трудово правоотношение.
Този извод сам по себе си е неправилен и не кореспондира със съдържанието на относимите
към спора норми на КТ. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от КТ, когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за
изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година -
срокът за изпитване е до един месец. Никъде в цитираната норма не се предвижда
проверката да е предшествана от друг трудов договор, върху какъвто е разсъждавал БРС.
Точно обратното - единствената предпоставка, която КТ предвижда като възможност за
включване на клауза със срок за изпитване, е необходимост от проверка на годността на
работника. С оглед на това без значение е дали Т. е заемал длъжност преди спорния ТД по
служебно или по трудово правоотношение.
Въз въззивната жалба се твърди и, че при постановяване на решението РС не е взел предвид
ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ, което обхваща случаите, когато се касае за изпълнение на
същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника/служителя вече
е проверена. В тази връзка и за установяване естеството на трудовите функции по трудовото
и по служебното правоотношение, по делото са ангажирани писмени доказателства,
изслушана е експертиза и са събрани гласни доказателства, но същите не са обсъдени.
Счита, че изпълняваните по ТД функции са сходни на част от изпълняваните по
служебното правоотношение, доколкото последното е включвало и контролни и
организационни функции, които при ТД са отпаднали. Тези различни функции обаче не
следва да се преценяват във връзка с исковата претенция за недействителност на клаузата,
тъй като за тях не е било необходимо да се преценяват качествата и възможностите на
служителя във връзка с трудовото правоотношение. Всички останали възложени с
длъжностна характеристика задължения са били част от изпълняваните от Т. функции и до
заемане на длъжността по ТД, като те дори са били с по-висока степен на отговорност и
изисквания от тези по ТД. Твърди, че тези изводи на експерта се подкрепят и от свидетеля
по делото, който установява идентични обстоятелства. Ето защо неправилно съдът не е
кредитирал експертизата, тъй като се касае до изключително специфични функции и
задължения, които не биха могли да се съпоставят само чрез елементарно сравняване на
текстовете от длъжностните характеристики, а само чрез преценка на естеството на задачите
по двете правоотношения.
Предвид изложеното искат от съда да постанови решение, с което да отмените изцяло
решението по гр.д. № 2579/21 г на БРС и вместо него постанови решение по съществото на
спора, с което да уважи всички предявени искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от Областна администрация Б. и М.Д. – Областенуправител на
Област Б., адрес пл. Г.И. * е постъпи писмен отговор.
В отговора се твърди, че първоинстнционният съд правилно е преценил разпоредбата на чл.
70 , ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да изпълнява определена длъжност, има предвид проверката да е предшествана
2
от друг трудов договор, а не от служебно правоотношение. Сключеният на 12.04.2021 г.
трудов договор между ищеца и ответника е първи и единствен такъв. Преди да заеме
длъжността дежурен в ОСС ищецът не е работил по друго трудово, а по служебно
правоотношение. Наличието на служебно правоотношение, възникнало по силата на
административен акт не е еднозначно с трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор. Възникналото по силата на трудовия договор правоотношение между
ищеца и Областния управител на област Б., е първо по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ,
доколкото преди неговото сключване, между същите страни, не е съществувало трудово
правоотношение, а служебно такова. В тази връзка, за работодателя е възникнало правото да
сключи договор със срок за изпитване. Доколкото не е налице непосредствено предхождащо
трудово правоотношение със същия служител, за същата работа, клаузата от договора, по
силата на която работодателят има право да прекрати трудовия договор в срока за
изпитване, е действителна и съобразена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ. Считат, че
съдът се е съобразил и със съдебната практика по такива казуси - в този смисъл е Решение
от 19.12.2007 г. по гр. дело № 763/2007 г., ГК на САС, което е окончателно.
На следващо място, намират за неоснователни са доводите във въззивната жалба, че съдът не
е обсъдил събраните доказателства по делото нито отделно, нито в съвкупност, поради което
крайните му изводи, че липсва идентичност във функциите на двете длъжности са
неправилни. Считат, че в самата въззивна жалба по бланкетен начин е констатирано, че
длъжностите са сходни, като не е посочено конкретно кои функции са идентични и по двете
правоотношения. Жалбоподателят се позовава на експертизата, според която „експерта
сочи, че по своето естество всичко, което ищецът е изпълнявал по трудовия договор, е
изпълнявал и като държавен служител и дори повече от това“. Но съдът в решението си
ясно е обосновал, че заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано,
доколкото се касае до правен въпрос, който е от преценката на съда. В тази си част
решението съответства на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 195 от ГПК
вещо лице се назначава, когато за някои възникнали въпроси са необходими специални
знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. В настоящия случай, такива
специални знания не са необходими, тъй като са събрани писмени и гласни доказателства,
въз основа на които съдът следва да формира своите изводи и да приложи закона, като за
сравнението на трудови функции не се изисква специална компетентност. На тези
основания са оспорили назначаването на експертиза по искане на ищеца, породи което
правилно съдът в решението си не я е взел предвид.
Излага, че в този ред на мисли, правилен е и вторият основен извод на съда, че сключеният
на 12.04.2021 г. трудов договор между ищеца и Областния управител на област Б. не само е
първи по ред трудов такъв за страните, но е и за друга длъжност, както по наименование,
така и по трудови задължения. Поради което и клаузата за изпитване, уговорена в полза на
двете страни е действителна, тъй като не само работодателят има възможност да провери
качествата на работника на новата длъжност, но и работникът също е имал възможност да
провери своите възможности за изпълнение на длъжността по трудово правоотношение. За
да е налице една и съща работа по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ, е необходимо дейността,
която работникът или служителят е изпълнявал преди сключването на трудовия договор с
уговорката „със срок за изпитване “ да е идентична с тази, която ще изпълнява по новото
трудово правоотношение, т. е. да не е налице промяна на длъжностната характеристика и
свързаните с нея трудови функции, което да налага нова проверка на годността на служителя
да я изпълнява. Всяка промяна на трудовата функция, изразяваща се във вменяване на
различни от досега осъществяваните трудови задължения и отговорности, създава за
работодателя право да провери качествата на служителя и в случай на непригодност на
същия да прекрати трудовото му правоотношение. Твърди, че съдът е извършил задълбочен
сравнителен анализ на длъжностните характеристики на двете длъжности. Правилно е
приел, че не се установява идентичност на трудовите функции, а че всяка от длъжностите
3
има свои специфични отговорности и задължения. Длъжността на дежурния по Областен
съвет за сигурност е изпълнителска - да дава (“носи“) дежурства, включително нощни, в
извънработно време, отговаря за пропускателния режим в сградата; работи със свързочни
средства за оповестяване; осъществява видеонаблюдението в сградата на администрацията и
други специфични единствено за тази длъжност дейности. Този вид функции старшия
експерт в дирекция АПОФУС не изпълнява, т.е. той никога не е „носил“ дежурства по
смисъла на ПМС 212/10.11.1993 г., което е видно както от длъжностната характеристика на
длъжността на държавния служител - „старши експерт“ в дирекция АПОФУС, така и от
Инструкция с per. №RB501001-001-06/515/04.02.2015 г. за задълженията на дежурните по
Областен съвет за сигурност. Новата длъжност по трудово правоотношение включва в
обхвата си и други задължения, освен тези по отбранително мобилизационна подготовка
(ОМП), които също не са проверени и не са били изпълнявани от длъжността старши
експерт. Всяка промяна на трудовата функция, изразяваща се във вменяване на различни от
досега осъществяваните трудови задължения и отговорности, създава за работодателя право
да провери качествата на служителя и в случай на непригодност на същия да прекрати
трудовото му правоотношение. Поради което не е вярно твърдението във въззивната жалба,
че изпълняваните функции са сходни на изпълняваните такива по служебното
правоотношение.
При преценка дали работата е една и съща, правно релевантна е трудовата функция в
съществените й задължения, като например работното време, ползването на междудневни
/междуседмични почивки. В единия случай работното време е 8 часа, а в другия - по график,
с работа в почивни и празнични дни. Това има значение за престирането на труд и е
определящо за характера на трудовата функция, поради което е налице съществена разлика
между двете длъжности. Това е така, тъй като основен елемент на трудовия договор
съгласно чл. 66, т. 8 от КТ е работното време. Промяната на всеки елемент от трудовия
договор води до неговото изменение по чл. 119 от КТ, следователно и до изменение на
трудовите задължения. Съществена промяна на работата би било промяната на работното
време и начина на полагане на труд. В този смисъл, работодателят трябва да провери на
самостоятелно правно основание годността на работника да полага труд, на смени, по
график, в почивни и празнични дни, да поема дежурства на свои колеги в тяхно отсъствие,
което води понякога и до полагане на извънреден труд. Самият служител, както се посочи
по-горе също следва да провери възможността си да полага труд при така установеното
разпределение на работното време. Следователно се налага извода, че е налице съществено
изменение на трудовите задължения, поради което не може да се приеме, че работата е
идентична.
Твърдят, че съдът е обсъдил не само че няма противоречие на клаузата на изпитване със
закона, но и защо не е налице и неговото заобикаляне. Това е така, тъй като клаузата за
изпитване е уговорена в полза на двете страни. Поради което не е била сключена, както
неправилно се твърди във въззивната жалба с цел прекратяване на договора по облекчения
ред, а единствено с цел проверка годността на работника или служителя от страна на
работодателя, съответно работника да провери своите възможности. Фикцията по чл. 75, ал.
1 от КТ поражда правни последици единствено когато работникът е действал добросъвестно
при сключване на трудовия договор. В настоящия случай, това не е налице. Считат, че при
сключване на Трудов договор №0003/12.04.2021 г., ищецът С. Б. Т. е действал
недобросъвестно. Съгласно съдебната практика на ВКС работникът е добросъвестен по
смисъла на чл. 75 от КТ, когато не е знаел опорочаващите договора или съответна клауза от
договора факти, но не и когато се позовава на незнанието на закона. Излагат, че към
момента на сключване на трудовия договор С. Б. Т. е знаел твърдените от него с исковата
молба опорочаващи клаузата от договора, предвиждаща срок за изпитване факти. Това е
видно от исковата молба, както и от Протокол № 421/19.04.2022 г. на Районен съд - Б. за
разпит на С. Т., в който признава, че е получил трудовия договор и го е прегледал, което
4
означава, че се е запознал и с неговото съдържание. Също така към момента на сключване
на договора, лицето е било наясно с обстоятелствата от колко време работи в Областна
администрация Б., какви длъжности е заемало през годините, какви функции изпълнява,
какви са правата и задълженията му както като старши експерт в дирекция АПОФУС, така и
какви ще бъдат задълженията му, когато заеме длъжността дежурен по Областен съвет за
сигурност.
Предвид изложеното, молят да се постанови решение, което да потвърди изцяло решението
на Районен съд – Б..
Окръжният съд, като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение и
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от инж. С. Б. Т., с ЕГН
**********, в условията на евентуалност против всеки един от следните ответници:
Областна администрация Б., представлявана от Областен управител Н.Ш., с адрес: Б., пл.
Г.И.*; Област с административен център Б., представлявяна от Областен управител Н.Ш., с
адрес: Б., пл. Г.И.* и Областен управител на Област с административен център Б., с адрес:
Б., пл. Г.И.*.
От съда се иска да постанови решение, с което:
- да обяви за недействителна, на основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата в Трудов договор с №
0003/12.04.2021 г., сключен между ищеца и Областен управител на Област с
административен център Б., с която на основание чл. 70, ал. 1 от КТ е въведен срок за
изпитване от 6 месеца;
- да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ
със Заповед № ОА-ЧР223/03.09.2021 г. на Областен управител на Област с административен
център гр. Блатоевград и да отмени като незаконосъобразна посочената заповед;
- да възстанови ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност - ,,Дежурен по ,,Областен съвет за сигурност”;
- да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на
шест брутни месечни възнаграждения, т.е. сумата от 4569,54 лв., за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, считано от датата на прекратяване на
правоотношението – 03.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и присъждане на разноски за производството.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Претендира разноски.
Страните не спорят относно установените от Районния съд факти, както следва:
Ищецът е започнал работа при ответника за първи път, считано от 01.03.2012 г., заемайки
длъжността ,,Младши експерт” в дирекция АКРРДС /по заместване –до завръщане на
титуляра/, съгласно Заповед № ОА – ЧР – 106/29.02.2012 г. на Областния управител на
област Б. и Акт за встъпване в длъжност от 01.03.2012 г. С последваща заповед № ОА-ЧР-
5
189/03.04.2012 г. на Областния управител на област Б., лицето е преназначено от длъжността
,,Младши експерт” в дирекция АКРРДС на длъжността ,,Младши експерт” в дирекция
АПОФУС при О., считано от 02.04.2012 г. Със Заповед №ОА-ЧР-104/29.02.2016 г. на
Областния управител на област Б., ищецът е преназначен от длъжността ,,Младши експерт”
в дирекция АПОФУС на длъжността ,,Старши експерт” в дирекция АПОФУС, считано от
29.02.2016 г., като ищецът заемал тази длъжност до 11.04.2021 г., включително. Служебното
му правоотношение е прекратено със Заповед № ОА-ЧР-99/06.04.2021 г. на Областния
управител на област Б., на основание чл. 103 от, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния сружител
- по взаимно съгласие на страните.
Процесното правоотношение между страните е възникнало на основание Трудов договор №
0003/12.04.2021 г. По силата на същия, ищецът е назначен на длъжността ,,Дежурен” по
Областен съвет за сигурност, считано от 12.04.2021 г. с място на работа - Областна
администрация на област Б., като договорът е сключен със срок за изпитване шест месеца в
полза и на двете страни.
С атакуваната Заповед № ОА-ЧР-223/03.09.2021 г. на Областния управител на област Б.,
правоотношението е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 03.09.2021 г.
Спорът между страните се съсредоточава в това дали включената в трудовия. договор между
страните клауза за срок за изпитване е в нарушение разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ и на
това основание - недействителна.
По отношение на възникналото по силата на трудовия договор правоотношение между
страните, ответникът твърди, че е първо по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ, доколкото преди
неговото сключване не е съществувало трудово правоотношение, а служебно такова. Преди
да заеме длъжността дежурен в ОСС ищецът не е работил по друго трудово, а по служебно
правоотношение. Наличието на служебно правоотношение, възникнало по силата на
административен акт не е еднозначно с гтрудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор. По отношение на изпълняваните от ищеца трудови функции на новата
длъжност ,,Оперативен дежурен” в Областен съвет по сигурността, ответникът твърди, че те
са различни от трудовите функции изпълнявани на длъжността ,,Старши експерт” в
дирекция АПОФУС. Според ответника новата длъжност по трудово правоотношение
включва в обхвата си и други задължения, освен тези по отбранително мобилизационна
подготовка (ОМП), които не са проверявани и не са били изпълнявани от от длъжността
стари експерт. Тази длъжност е изпълнителска – дава (,,носи”) дежурства, включително
нощни, в извънработно време, отговаря за пропусквателния режим в сградата, работи със
свързочни материали за оповестяване, осъществява видеонаблюдение в сградата на
администрацията и други специфични дейности единствено за тази длъжност дейности.
Ответникът твърди, че този вид функции старши експерт в дирекция АПОФУС не
изпълнява, тъй като никога не е носил дежурства по смисъла на ПМС 212/10.11.1993 г.
Тези твърдения съдът приема за неоснователни.
В съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд приема, че договорът по чл. 70,
6
ал. 1 от КТ е сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ, поради което уговорката за срок за
изпитване е недействителна и договорът следва да се счита сключен за неопределено време.
По делото са приложени Заповед № ОА – ЧР – 106/29.02.2012 г., Заповед № ОА-ЧР-
189/03.04.2012 г. и Заповед №ОА-ЧР-104/29.02.2016 г. на Областния управител на област Б.,
от които се установява, че за времето от 01.03.2012 г. до 11.04.2021 г. включително, ищецът
е заемал длъжностите ,,Младши експерт” в дирекция АКРРДС, ,,Младши експерт” в
дирекция АПОФУС и длъжността ,,Старши експерт” в дирекция АПОФУС при О.. По
делото са представени длъжностните характеристики за тези длъжности, от които в раздел
VII. ,,Отговорности, свързани с организацията на работа, управление на персонала и
ресурсите”, се установява, че на тези длъжности са подчинени дежурните по Областен съвет
за сигурност. В раздел V ,,Преки задължения” от длъжностните характеристики за тези
длъжности е посочено още, че - ,,провежда занятия с дежурните по ОСС за дейността им при
привеждане в по-високо съС.ие на готовност”. В периода от 01.03.2012 г. до 11.04.2021 г.
ищецът е изпълнявал в Областна администрация Б. длъжността ,,Младши експерт” в
дирекция АКРРДС, ,,Младши експерт” в дирекция АПОФУС и длъжността ,,Старши
експерт” в дирекция АПОФУС, чиито трудови функции са включвали организацията и
контрола на работата на заемащия длъжността ,,Оперативен дежурен” в Областен съвет по
сигурността. В продължение на 9 години и 10 дни, същият е осъществявал цялостен контрол
върху работата на заемащия длъжността Дежурен по ,,Областен съвет за сигурност” и
същевременно пряко е отговарял за изпълнението на работата му. С това годността му да
изпълнява работата на ,,Дежурен” по Областен съвет за сигурност е изпитана и към момента
на сключване на трудовия договор работодателят е знаел, че ищецът е годен да изпълнява
тази длъжност, поради което клаузата по чл. 70, ал. 1 КТ в Трудов договор №
0003/12.04.2021 г. е недействителна, в който смисъл е и Определение № 902 от 07.12.2016 г.
по гр. д. № 3229/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
Според правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник или
служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се
сключва само веднъж. В тази норма не съществува изискване относно характера на
правоотношението – дали е трудово или служебно. Ограничението посочено в чл. 70, ал. 5
от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при
съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовияовия
договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по
естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече
е проверена. В този смисъл изрично са постановените по реда на чл. 290 от ГПК: Решение №
261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о. и Решение № 26 от 28.02.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2545/2017 г., III г. о. Съгласно тази трайно установена практика на ВКС,
клаузата със срок за изпитване е недействителна във всички случаи, когато
работникът/служителят вече е бил изпитан за годността му да изпълнява съответната
процесна длъжност, включително в случаите, когато преди това е изпълнявал друга, но
ръководна спрямо нея длъжност, включваща осъществяването на цялостен контрол и пряка
отговорност за изпълнението на работата на процесната нисшестояща длъжност (в този
7
смисъл са решение № 215/17.07.2012 г. по гр. дело № 722/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 160/08.05.2015 г. по гр. дело № 4811/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 369/03.02.2014 г. по гр. дело № 3037/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
118/04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС). Без значение е дали
осъществяваната, преди процесната нисшестояща длъжност, ръководна длъжност е била
заемана също по трудово правоотношение, по служебно правоотношение или по договор за
управление (мандат) - същественото е в нея, или да е била включена и съществената дейност
по трудовата функция на процесната нисшестояща длъжност, или по отношение на
последната да са били осъществявани цялостни ръководство, контрол и пряка отговорност.
От приетото по делото заключение, на поставените въпроси относно налице ли е
идентичност на двете длъжности заемани от ищеца по трудово и служебно правоотношение,
вещото лице е отговорило, че между двете длъжности са налице разлики в задачите свързани
с контролните дейности в ГКПП в областта, като това са контрол на чистотата, контрол за
правилно използване на техниката, целостта на надписите на герба на РБ, следене за
спазването на правилата за безопасност и охрана на труда по отношение на лицата ползващи
техниката за почистване, следи за опазване целостта на държавната собственост, наблюдава
и координира СМР по поддръжка и преустройство в общите части на ГКПП и др. Също така
вещото лице е посочило, че се констатират разлики на дежурните по ОСС, както следва:
задълженията на дежурните по ОСС, относно задълженията за видеонаблюдение и в
извънработно време да отговарят за пропускателния режим в сградата на Областна
администрация; да следи системата за противопожарна защита в сградата на Областна
администрация.
Според вещото лице в дейностите, касаещи отбранително-мобилизационната подготовка,
при съпоставяне на длъжностните характеристики не са констатирани разлики в задачите по
ОМП и относно съхранение на документите със съдържание на класифицирана информация.
В тази част ясно се откроява функцията на ,,Старшия експерт по ОМП” от дейностите на
дежурния по ОСС. Цялостната дейност изпълнявана от дежурните по ОСС се намира във
фокуса на служителя по ОМП. Той ръководи дейността по съхранение и водене на
документацията по регистриране на получаваната информация в дежурния дневник. Той
ръководи и изготвя списъците с членовете и организационните ръководители за
оповестяване при бедствия и аварии и осигурява ресурсите и списъците с отсрочените от
военна служба за освобождаване при привеждане на областта от мирно във военно време,
провежда тренировките с дежурния по ОСС за работа с технически средства за оповестяване
на населението и реално ежегодно задействане на СРПО, обучава дежурните по ОСС за
оповестяване с явни и защитени линии за комуникация по време на събития от различен
характер, провежда обучения на администрацията и участва в реални тренировки при
тероризъм и обучава дежурните по ОСС и администрацията за адекватно поведение,
съхранява и подготвя дежурните по ОСС за оповестяване на членовете с ПИН кодове при
необходимост, завежда и ръководи регистратурата с документи със съдържание на КИ, води
списък на хора с нива на достъп до класифицирана информация, следи срокове на
8
документи с КИ и за движението на документи с КИ до лицата, които имат право на достъп
и съответно навременното им връчване.
Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал експертизата, тъй като се касае за
изключително специфични функции и задължения, регламентирани в редица нормативни
актове посочени в заключението, които не биха могли да се съпоставят само чрез
елементарно сравняване на текстовете от длъжностните характеристики, а чрез преценка на
естеството на задачите по двете правоотношения.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Зашев - бивш
служител на Областна администрация Б.. Свидетелят дава показания, че е работил от 2011 –
2016 г. в Областна администрация – Б. като дежурен заедно с ищеца, който е бил Началник
на дежурните. Посочва, че неговите функции и функциите на ищеца са се припокривали, но
той е имал по-високо ниво до участие в оперативните щабове по бедствия и аварии.
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа - трудовата функция в съществените й права и задължения. Изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. В случаите,
когато първоначално изпълняваната от работника/служителя длъжност включва в обема си
и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова
длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай
включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването на служителя, е
недопустимо и същата клауза е недействителна - чл. 74, ал. 4 КТ/ В този смисъл е решение
№ 369 от 03.02.2014 г. по гр. дело № 3037/2013 г. на ВКС, IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика/.
При това положение следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните се е
превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното
основание за уволнение - чл. 71, ал. 1 от КТ.
По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отменено като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо него се постанови ново, с което предявеният иск за отмяна на
уволнението следва да бъде уважен. Основателен, поради обусловеността си от първия
предявен иск се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност - ,,Дежурен” по Областен съвет за сигурност, поради което този иск следва също
да бъде уважен. Основателен се явява и третият обективно съединен иск - с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като работникът
има право на обезщетение, за периода, за който е останал без работа, поради незаконното си
уволнение, но за не повече от 6 месеца. От събраните по делото доказателства – справка
актуално съС.ие на действащи трудови договори за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2022 г.
от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – София е видно, че ищецът
няма сключени трудови договори след прекратяването на трудовото му правоотношение с
9
ответника в правнорелевантния период от време. Поради това, съдът приема, че на ищеца се
дължи обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ. От Удостоверение с изх. № 11-03-
2/13/26.04.2022 г., издадено от Областна администрация – Б. се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец, предшестващ уволнението му е
било в размер на 761.59 лева. При това положение, обезщетението на ищеца на горното
основание следва да се присъди в размер на 4569.54 лв.
Ще следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда - 18.10.2021 г. - до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд - Б. направените разноски за вещо лице и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Б. държавна такса върху уважените искове.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 872/11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2579/2021 г. по
описа на Районен съд Б., вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението, извършено със Заповед № ОА-
ЧР223/03.09.2021 г., издадена от Областния управител на Област с административен център
Б., с която е прекратено трудовото правоотношение с С. Б. Т., с ЕГН **********, на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Б. Т. с ЕГН **********, НА ЗАЕМАНАТА преди уволнението
длъжност ,,Дежурен по ,,Областен съвет за сигурност”.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област с административен център Б., с адрес: Б., пл.
Г.И.*, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Т. с ЕГН ********** обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 4569.54 лв. за времето, през което е останал без работа, считано от датата на
прекратяване на правоотношението – 03.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба 18.10.2021 г. - до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област с административен център Б., с адрес: Б., пл.
Г.И.* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Б. направените разноски за вещо лице в
размер на 682.50 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Б.
държавна такса върху уважените искове в размер общо на 282.78 лева.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област с административен център Б., с адрес: Б., пл.
Г.И.* ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Т. с ЕГН **********, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
10
едномесечен срок, считано от 25.04.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11