Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
27.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 15130 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 169000 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 49917/2018 г., допълнено по
реда на чл. 250 ГПК с решение № 244424 от 15.10.2019 г. Софийски районен съд, 164
състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, да
заплати на „М.А.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 700.00
лева, представляваща частично обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек
автомобил „Киа К5“, рег. № *****, в резултат от ПТП, настъпило на 15.01.2018 г.
на бул. „Сливница“ в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил „БМВ“
с рег. № ******– М.С., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на
27.07.2018 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 520.00 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно първостепенният
съд приел, че всички описани от застрахователя и отразени в протокола за ПТП
видими увреждания по процесния лек автомобил са в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 15.01.2018 г. ПТП. Непонятно било защо СРС кредитирал
заключението на САТЕ като мерило за наличие на такава, след като ноторно
известно било, че наличието или липсата на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите в чуждата правна сфера негативни последици следвало да
бъде изследвано не от вещо лице, а от съда. В мотивите си районният съд приел,
че има три начина, по които може да бъде „обезщетено увреденото имущество“ – по
средни пазарни цени към датата на ПТП, по цени от алтернативни доставчици и по
Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане, без да посочи кой от
трите начина ще бъде използван в случая, като се задоволил само с бланкетно
изброяване на приетите от вещото лице по САТЕ методи за изчисление на размера
на обезщетението. Това значително ограничавало правото на защита на ответника,
който бил лишен от възможност да научи какъв е точният размер на дължимото
обезщетение, а това било особено важно с оглед обстоятелството, че искът е
предявен като частичен. В диспозитива на решението не била посочена и общата
сума, за която предявеният иск е основателен, което също ограничавало правото
на защита на ответника. Съгласно заключението на САТЕ, стойността, необходима
за възстановяване на увредения автомобил, определена по средни пазарни цени към
датата на ПТП била 3 222.31 лв., а не 4 550.35 лв. В условията на
евентуалност твърдял, че обезщетението следва да бъде съобразено с посочения от
вещото лице размер, изчислен по цени от алтернативни доставчици, възлизащ на
3 365.84 лв. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, евентуално - „да измени“
първоинстанционното решение, като намали размера на присъденото застрахователно
обезщетение, ведно с произтичащите от това законни последици относно
разноските, отчитайки завишения размер и наличието на съпричиняване. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Заявява и че
оспорва размера на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна „М.А.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
След допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение,
първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, предявен като частичен за сумата 700 лв. от общо дължими 2 300
лв., представляващи неплатен остатък от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени по собствения на ищеца лек автомобил „Киа К5“,
рег. № *****, при ПТП, състояло се на 15.01.2018 г. в гр. София, на бул.
„Сливница“ преди кръстовището с ул. „Перник“, по вина на водача на „БМВ 530Д“ с
рег. № ******– М.С., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество към датата на ПТП. Претендирана е и законната лихва от подаване на
исковата молба в съда на 27.07.2018 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вина,
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди, пораждащи отговорността на прекия причинител спрямо
увредения. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че
ищецът е заявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, като по
образуваната щета му е платена сумата 2 743.88 лв. Не е било спорно също,
че към датата на ПТП между ответника и собственика на лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № ******, е бил налице валиден договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
От приетия двустранен констативен протокол, опис по щета
№ 0801-000142/2018-01, изготвен от служител на ответното дружество, показанията
на св. Г. и неоспореното заключение на САТЕ се установява по безспорен начин
механизма на ПТП и причинените в резултат на същото имуществени вреди. От тях
се установява, че на 15.01.2018 г., около 00.30 ч., лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № ******, се движи по бул.
„Сливница“, и преди кръстовището с ул. „Перник“ реализира ПТП с попътно
движещия се в лентата отдясно лек автомобил „Киа К5“, рег. № *****, като
от удара последният се блъска в тротоара. В КП са
описани видими вреди по автомобила, като при описа, извършен на същия ден от служители
на ответното дружество са описани всички причинени в резултат на ПТП вреди.
Съгласно заключението на САТЕ, при описания в КП механизъм и видими
вреди и след извършено от вещото лице сравнение с описа на щетите, изготвен от
ответника, вредите са в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. В тази връзка
неоснователен е поддържаният в жалбата довод, че СРС неправилно основал извода
си за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
водача на л.а. „БМВ“ и вредите на заключението на САТЕ. Вещото лице е дало
заключение въз основа специалните знания, които има, че от техническа гледна
точка вредите съответстват на механизма на ПТП, а констатациите на вещото лице
се подкрепят от събрания доказателствен материал, вкл. изготвения от служител
на ответника-застраховател опис на щетите и от показанията на св. Г., поради
което правилно СРС е кредитирал заключението в тази част. Ето защо по делото са
доказани обективните предпоставки на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а презумпцията,
установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от ответника.
Неоснователни са и доводите
в жалбата във връзка с размера на дължимото обезщетение. Няма спор в съдебната
практика, че дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” се определя в размер на действителната стойност на вредата към
деня на настъпване на събитието – арг. чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Противно на твърдяното в жалбата, районният съд ясно е посочил в мотивите
си, че застрахователно обезщетение следва да бъде равно на действително
претърпените вреди, определени по средни пазарни цени към деня на настъпване на
събитието, като е взел предвид неоспореното заключение на САТЕ. При изслушване
на заключението в открито съдебно заседание на 11.02.2019 г., в което
ответникът е бил надлежно представляван, вещото лице е уточнило, че е допуснало
техническа грешка относно стойността на сервизния час, като е поправило и
приподписало заключението в тази част, като стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП, е 4 550.35 лв. Същият е размерът на обезщетението и при
определянето му по реда на Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (Приложение
№ 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане,
наредбата отменена, с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6 -
ДВ, бр. 90 от 30 октомври 2014 г.), съгласно отговора по задача 7 от
заключението, тъй като към датата на ПТП увреденият автомобил е бил на 2
години, 8 месеца и 20 дни от датата на първоначална регистрация. Районният съд правилно
не е взел предвид размера на обезщетението задача 5 от 3 365.84 лв.,
изчислено по цени от алтернативни доставчици към датата на ПТП. Тази сума не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като е
изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици,
т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент на пазара.
Ето защо дължимото от ответника обезщетение е в размер на
4 550.35 лв., и след приспадане на платената от ответника извънсъдебно
сума от 2 743.88 лв., дължимата и незаплатена част е в размер на
1 806.47 лв., както е приел и районният съд.
Възражението
за съпричиняване, заявено с отговора на исковата молба, е напълно
неконкретизирано, а при доказателствена тежест за ответника съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК, и въпреки дадените му от районния съд указания, същият не е доказал
увреденият да е допринесъл за настъпването на вредите. Поради това предявеният
частичен иск за сумата 700 лв. е основателен и правилно е уважен от районния
съд.
Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено. Съобразно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, при
потвърждаване на решението въззивният съд следва да посочи целия установен размер
на вземането на ищеца, частично предявено по настоящото дело.
При този изход и изричната претенция, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива
са в размер на 360 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков
път съгласно представеното извлечение от сметка. Доколкото заявеното от
въззивника оспорване на разноските на насрещната страна представлява възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд намира същото
за неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение не надвишава значително
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 169000 от
17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 49917/2018 г. на Софийски районен съд,
164 състав, с което „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, е
осъдено да заплати на „М.А.“ ЕООД, ЕИК *****, по предявения частичен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 700.00 лева, представляваща част от
неплатен остатък от 1 806.47 лв. от застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил „Киа К5“, рег. № *****, в
резултат от ПТП, настъпило на 15.01.2018 г. в гр. София, на бул. „Сливница“
преди пресечката с ул. „Перник“, причинено по вина на водача на лек автомобил „БМВ
530Д“, с рег. № ******– М.С., чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника към датата на ПТП, вкл. в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „М.А.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 78 ГПК сумата 360.00 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.