РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 28.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 12
юли през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5147
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищците А.А., Ф.А. Т. и
Х.И. Т. са предявили против ответниците М. А. Д. и И.З. Д. ревандикационен
иск.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че вторият и третият ищци са собственици на недвижим имот обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №63; том 2/2016год., за следният недвижим
имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 732 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот II-728/две римско тире седемстотин двадесет и осем/ арабско в
кв.102 / сто и две/ по плана на гр. Глоджево, Община Ветово, област Русе, на
улица „ Ивайло „ № 27 /двадесет и седем/, заедно с построените в това дворно
място жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м./ шестдесет и
четири/кавдратни метра, второстепенна сграда със застроена площ от 48кв./
четиридесет и осем/ квадратни метра и м. и гараж със застроена площ от 20кв.
м./двадесет/ квадратни метра, при граници: УПИ I -729, 730, УПИ III - 726, 727,
УПИ IX - 834 и от една страна улицата, по скица: УПИ II квартал 102, образуван
от имот 782 по кадастрален и регулационен план на гр. Глоджево, ЕКАТТЕ: 15151,
община Ветово, одобрен със заповед 163 от 24.04.1976г. на ИК на ОНС Разград,
УПИ II има площ 732 кв.м. и е
отреден за жилищно застрояване, има следните съседи: УПИ I - от квартал 102,
УПИ XI - от квартал 102, УПИ IX - от квартал 102, УПИ VIII - от квартал 102,УПИ
III - от квартал 102, а първият ищец притежава ограничено вещно
право на ползване върху същия имот.
Молят съда да постанови решение , с което да осъди ответниците
да предадат владението на процесния недвижим имот на Ф.А.Т. и Х. И.Т., като
съсобственици на имота, и респективно ползването на А.А.Т., като носител на
запазено вещно право на ползване. Претендират се разноски
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците, чрез процесуалния си представител са депозирали отговор на
исковата молба, с който развиват пространни съображения за неоснователност на
предявените субективно съединени искове.
След анализ на представените по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представените писмени
доказателства се установява, че ищецът А.А.Т. е придобил
по наследство и давност собствеността върху процесния недвижим имот в
гр.Глоджево, Община Ветово, област Русе, целият от 700 кв.м., съставляващ
урегулиран парцел II-728, в кв.102 по плана на селото, с построените в него
масивна жилищна сграда и стопански постройки, при съседи на този имот: парцел I
- 729, 730; парцел IX - 834; парцел VIII - 835 и парцел Ш-726, 727.
Като
собственик на имота А. Т. се легитимира с приложения по делото
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №21, том 21, дело №4618/05.08.1998г.
Установява се , че имота е бил наследствен от родителите на А.Т.,
както и че той винаги е живял в него, владението
му е било постоянно, непрекъснато и явно. Упражняваното повече от 10 години от А.Т.
владение върху процесния имот преди 1998г. Следва да се счита за
категорично и безспорно установено въз основа на
наличните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и от показанията
на посочените от ответниците свидетели.
Отношенията
на ищеца А.Т. с другия сънаследник на имота -сестра
му Р.А.А. са били уредени и помежду им не е имало спор относно собствеността
върху наследения имот, видно от представената по делото декларация от Р.А.А.. Предвид изложеното и доколкото никой не би могъл да упражнява
чужди права, следва да се приеме, че възраженията на ответниците в обратния
смисъл, изложени в т.2 от отговора на адв.В., са несъстоятелни и съответно
неоснователни.
Това е така, тъй като на 17.08.2016г. първият ищец А. Т. прехвърля
процесния имот, чрез договор за покупко-продажба на сина
си Ф.А.Т. и на племенника си Х.И.Т., за което е съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №96, том III, рег.№ 5410, н.д. №357/2016г. по
описа на нотариус №624 Любен Шилков, като продавачът си запазва правото на
ползване върху имота.
Описаната сделка съдът приема за действителна и не страдаща
от посочените от ответниците пороци,като съображенията за
това са
следните:
Относно
изложеното във втория отговор възражение за нищожност на посочения договор на
основание чл.26, ал.2 пред.З от ЗЗД във вр. с чл.576, във вр. вр. с чл.579 от ГПК, във вр. с чл.18 от ЗЗД.
Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК
сочи, че когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може
да се подпише поради неграмотност или недъгавост, то следва да намери
приложение чл.189 от ГПК, съгласно който документът вместо подпис следва да
носи отпечатък от десния палец на лицето. Ето
защо, доколкото в случая ищецът А.А.Т. е положил отпечатък от палец, не е
нарушен чл.576 във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК, тъй като е спазено законовото
изискване, даващо дори по-голяма сигурност за автентичността на направеното
изявление.
Възражението на ответната страна, че не следвало да се полага
отпечатък, тъй като видно от представените други документи А.Т. се бил подписал
на декларации, разписка и пълномощни, съдът приема за
неоснователно. Очевидно, на
сочените документи ищецът А.Т. е положил подпис и е изписал трите си
имена, но видно от самите документи, това явно е
представлявало за него изключително голямо затруднение. Освен това, поради
преклонната му възраст и при наличието на тремор, подписът му и начина
изписване на имената му невинаги са идентични, което прави същите недостатъчно
идентифицируеми. Следва да се съобрази и това, че по принцип за нотариалното
оформяне на договора с подписи и изписване на три имена от страна на А.Т., той
е следвало да стори това около 10 пъти, което очевидно не е било по силите и
възможностите му. Съдът приема, че в тази връзка единствено
меродавна е преценката на нотариуса, изповядал сделката, тъй като той е имал
пряко впечатление от състоянието на А.Т. в момента на оформянето й и очевидно
точно в този момент А.Т. не е бил в състояние да положи около 10 подписа и да
изпише около 10 пъти трите си имена.
В този
смисъл е константната практика на ВКС /вж. решение
от 22.06.2011г. по гр.д. №1409/2010г., IV г.о. на ВКС, решение от 05.05.2010г.
по гр.д. № 37/2009г., III г.о. на ВКС и решение от 20.02.2009г. по гр.д.
№633/2008г. на IV г.о. на ВКС/.
Съобразно
тази практика, когато увреждането на страната-участник в нотариалното
производство е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на
волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да
стане с отпечатък от десния палец, поради уникалността на дактилоскопските
линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват
идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на
почерка и подписа. Именно в правомощията на нотариуса е да прецени дали се
налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Ако
състоянието на лицето не е позволявало то да изпише трите си имена, за да
потвърди подписа си, то и в този случай това е направено с поставяне на
отпечатък от палеца на дясната си ръка. В случая, полагането на пръстов
отпечатък от десния палец на лицето вместо подпис е удостоверено от длъжностно
лице в кръга на изпълнение на служебната му функция като нотариус и последният
е отбелязал защо не е било възможно полагането на подпис, а се е наложило
полагане на пръстов отпечатък — „поради старост". В тази връзка следва да
се отбележи, че тълкуването на ответниците в насока, че в нормата на чл.579,
ал.2 от ГПК липсвала хипотезата „поради старост" е изключително формално,
буквално и изцяло несъобразено с духа и смисъла на закона. Вън от всякакво
съмнение е, че под „недъгавост" би следвало да се разбира всяка хипотеза,
в която по една или друга причина определено лице физически не е в състояние да
положи подписа си /и съответно да изпише трите си имена, в съответствие с
въведените по-късно изисквания относно нотариалното оформяне на определена сделка/.
Когато
увреждането е свързано с невъзможност да се положи подпис изобщо, или не може
да се положи идентифициращ такъв,
като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на
изразената воля да стане с отпечатък
от десния палец. Безспшорно това е свързано с уникалността на
дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго
индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от
идентифициращите белези на подписа и почерка.
Установено е и не се спори, че на 27.09.2010г.
ответникът М. А. Д. се снабдил с приложения по
делото констативен нотариален акт №71, том 27/2010г. за
собственост върху процесния недвижим имот по обстоятелствена проверка.
От анализа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът формулира извод, че ответниците М.Д. и И.Д. не успяха при условията на пълно и
главно доказване да докажат твърденията си, че в полза на първия ответник е
изтекла предвидената в закона придобивна давност, както и че
респективно на това оригинерно основание той е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот.
Това е така, тъй като на първо място, не се доказа по безспорен и
категоричен начин, че в 10-годишния период преди издаването на констативния му
нотариален акт през 2010г. ответникът Д. е владял имота явно,
непрекъснато, трайно и необезпокоявано. По делото се установи безспорно, че от
1989г. Той заедно със семейството си, има постоянно
местожителство в Т., където живее и работи и откъдето получава
и пенсия за трудов стаж и възраст. В Б. той се
е завръщал инцидентно и за кратко и то основно след 2010г.
На
следващо място, през целия период, през който би следвало да е „текла"
придобивна давност в полза на първия ответник – М.Д., ищецът
А.Т. е живял в процесния имот и го е владял. Поради това по никакъв начин не
може да се приеме, че през целия този период ответника М.Д. е
владял имота за себе си, а още по-малко че е демонстрирал това владение по
отношение на баща си, който е неговият безспорен собственик. Към
2010г., когато се
снабдил с приложения констативен нотариален акт за
собственост по давност, ответникът М.Д. сам е считал баща си за собственик на
процесния имот и това е установено по безспорен и категоричен начин от показанията на св.П.А.и
св.О.Д., посочени от ответниците.
Разпитан
в качеството на свидетел, адв.П.А., който е
бил ангажиран за изготвянето на констативния нотариален акт на ответника М.Д.
за собственост по давностно владение, заявява следното: „Съдействал съм на М.Д.
да бъде изготвен на негово име по волята на бащата А. и на
него, нотариален акт с обстоятелствена проверка
за собственост на имот в Г.. Това се случи
през 2010г. А. беше при мен със сина си и искаха да помогна за оправянето на
жилището на М.. Бащата каза: „Това е на М.. Другите братя имат, това е на М..
Оправете го и толкова.
Св. О.Д., който е бил разпитан като свидетел и в производството по
извършване на обстоятелствена проверка в полза на отв.М.Д., дава следните
показания пред съда: „...Той /А./ преди ме е срещал, когато искаше да оправим собствеността, защото М. е собственик. Той
ми каза, посочвайки с пръст другите имоти: Тези двамата са оправени, докато съм
жив оправете и моята къща на М. да е собственост. Това се случи през 2010г….". Свидетелят
заявява също: „Бащата беше отредил тази къща, да
е за М.. Той отреди коя къща за кого да е ...".
Анализът
на посочените свидетелски показания, събрани от двама от свидетелите на
ответниците, по безспорен и категоричен начин сочи, че към
2010г. собственик на процесния имот е бил бащата на страните А.Т. и че по този
въпрос не е имало каквито и да било спорове между него и ответника М.Д..
Нещо повече, ако ответника М.Д. считаше имота за
свой собствен, той нямаше да води баща си пред адв.Ахмаков, за да може
последният да изрази волята и съгласието си процесния имот да стане собственост
на сина му.
Очевидно съгласието
от страна на А.Т. имота да премине в собственост на сина му, определено от
свидетелите като „оправяне на имота", категорично сочи на това, че
обективно към 2010г., а и преди
това ответника Д. не е имал субективното отношение
/анимус/ към процесния имот, като към свой
собствен имот. Точно обратното, такова субективно отношение към имота като към
свой собствен имот е имал баща му А.Т.. Това безспорно има и своята житейска
логика в отношенията между баща и син досежно наследствения бащин недвижимия
имот, в който е живяло семейството на А.Т. и в който последният е продължил да
живее и живее и понастоящем.
Следва
да се посочи, че показанията на свидетелите, участвали в извършването на
обстоятелствената проверка и разпитани и по делото, не установяват при
условията на пълно и главно доказване наличието на необходимото субективно
отношение /анимус/ в съзнанието на ответника Д. по
отношение придобиването по давност /своенето/ на процесния недвижим имот.
Свидетелите очевидно чисто житейски смесват живеенето и извършването на някакви
ремонтни работи и подобрения в един имот /в бащиния имот/ с владението и
своенето на същия и в крайна сметка от показанията им става ясно, че
свидетелите са сторили каквото им е било казано, за да „оправят" процесния
имот да стане собственост на М.Д.. Вън от всякакво съмнение обаче е, че това
„оправяне" е извършено по начин, който не е произвел правно действие, тъй
като в крайна сметка нотариусът е „констатирал" придобиването по давност
от страна на М.Д. на едно реално непридобито по давност от него вещно право на
собственост.
В тази
връзка, без всякакво значение, предвид последващите действия и отношения между
страните, е съгласието на А.Т., заявено през 2010г. в
качеството му на единствен и безспорен собственик на процесния имот, същия да
„бъде оправен" и да стане собственост на сина му М.Д.. Това съгласие, само
по себе си, не е основание за прехвърляне на собствеността върху имота, нито
може да промени занапред вече настъпилите преди това факти и обстоятелства.
Очевидно, това съгласие /желание/ впоследствие е било оттеглено.
На
02.09.2016г. ответника М. А. Д., заедно със съпругата си З.Ф.Д.,
„прехвърлят" процесния имот на дъщеря си и ответница по делото И.З.Д. с
приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №121,
том 33/2016г. Доколкото, обаче, по изложените по-горе съображения
прехвърлителите сами не са придобили и съответно не са притежавали правото на
собственост върху прехвърляния имот, то и приобретателката не е могла и
съответно не е придобила собствеността върху него.
Що се
отнася до заявения в т.2 от отговора на адв.В. довод в насока, че съпругата на А.Т.
и майка на ответника М.Д. - Х.Х.Т.-
била придобила права върху процесния имот, поради това, че такива права е
придобил съпругът й, съдът приема за неоснователен.
Това е така, тъй като А.Т. е придобил процесния недвижим имот по
наследство от родителите си и през 1998г. се е легитимирал като негов
собственик по давностно владение. Ответникът М.А.Д. не може да се позовава на
наследствено правоприемство, тъй като наследодателката
/неговата майка/ не е придобила собственост върху имота и приживе не е разполагала с титул за собственост. Х.Х.Т.е починала на
05.12.1997г., а нотариалният акт за давностно владение на съпруга й датира от
05.08.1998г., т.е. осем месеца, след като е тя починала. Не могат да й се признаят и права,
придобити по давност към момента на смъртта й, тъй като съгласно
чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а
заинтересованото лице следва да се позове на давността, каквото позоваване приживе на наследодателката Халиме Т.а няма. В тази насока
е Решение №1021/04.03.2010г. на ВКС по гр.
д.№23/2009г., I г.о., ГК с докладчик съдията Бранислава Павлова.
Макар
привиже да е ползвала имота, тя не се е позовала изрично на оригинерно
придобиване на собствеността, за да се зачетат нейни лични права. Това също
изцяло се подкрепя от житейската логика и от етническата и семейна традиции,
доколкото е безспорно, че посочения имот А.Т. е наследил от родителите си.
Следователно, М.А.Д. не е придобил и няма права по отношение на процесния имот
по наследство от майка си Х.Т..
Във
връзка с искането на процесуалния представител на ответниците – адв.В.,
направено в последното съдебно заседание, съдът служебно да се произнесе по
въведените от тяхна страна, но неприети за разглеждане от съда, две
допълнителни основания за нищожност на сключения между А.А., от една страна, и Ф.Т.
и Х.Т., от друга страна, договор за покупко-про дажба на недвижими имоти от
17.08.2016г. - поради симулативност и поради липса на съгласие, съдът намира същото за недопустимо и неоснователно.
Това е така, тъй като подобни възражения за нищожност не са
релевирани по делото в съответния преклузивен срок, то ищците не са могли да изложат
доводи и да ангажират събиране на относими доказателства в тази
връзка, с оглед на което при едно „служебно" произнасяне от страна на съда
по така „добавените" основания за нищожност, изцяло би било нарушено
правото им на защита, поради недопустимото включване в
предмета на делото на посочените възражения.
На
следващо място, отделно от изложеното, съдът счита позоваването
на посочените две основания за нищожност и за изцяло неоснователно и
недоказано. Волята на страните по сделката е ясно и недвусмислено изразена пред
съответния нотариус, изповядал сделката, и съответно обективирана в изготвения
за целта официален документ - нотариален акт №96, том III, дело №357/2016г. по
описа на Нотариус №624 Любен Шилков.
Видно от обясненията
на ищците, дадени в образуваното по жалба на първия ответник ДП №4479/2016г. по
описа на Русенска районна прокуратура, не могат по
никакъв начин да се направят някакви обосновани изводи в подкрепа на
твърденията за нищожност на сделката помежду им поради симулация или поради
липса на съгласие.
Това е така, тъй като на първо място, и трите участващи в сделката
лица на практика потвърждават, че се касае за сделка за „унаследяване след
смъртта на прехвърлителя", което ноторно известно е масовото житейско
разбиране на същността на прехвърлителна сделка със запазено право на ползване
за прехвърлителя.
На
следващо място, плащането на продажната цена е установено с неоспорени и
неопровергани писмени доказателства /разписка от 17.08.2016г./, а що се отнася
до това от кого тази цена е платена - дали от двамата приобретатели по сделката
или само от един от тях - Ф.А.Т. - то това касае единствено и само вътрешните
отношения помежду им и по никакъв начин не влияе върху действителността на
сделката.
На последно
място, от показанията на третия ищец става ясно, че той все пак е знаел, че се
прехвърлят и земите и процесния недвижим имот, а изразеното
от него последващо желание да не е съсобственик на къщата не може с обратна
сила да промени действителността на сделката и вече настъпилото нейно
вещноправно действие. Освен това, доколкото приобретателите по сделката са
двама, тези показания и изявления могат евентуално да бъдат тълкувани и
анализирани единствено и само в контекста на придобитите от посоченото лице
права, но по никакъв начин не могат да се отразят на действителността на
придобитите от доверителя ми такива.
По
изложените съображения съдът формулира извод, че предявените субективно
съединени искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, а именно да бъде признато за
установено, че вторият и третият ищци са собственици на процесния недвижим
имот, а първият ищец притежава ограничено вещно право на ползване върху същия
имот, както и да бъдат осъдите ответниците
да им предадат владението и ползването на процесния имот.
При този
изход на делото, основателно е искането на ищците за
присъждане на разноските, които са
направили в общ размер
на 1910 лева, за което има приети
по делото списъци по чл.80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.А. Т. с ЕГН:********** и Х.И. Т. с ЕГН:********** са собственици на недвижим имот обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №63; том 2/2016год., за следният недвижим
имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 732 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот II-728 в кв.102
по плана на гр. Г, Община В., област Р.,
на улица „И.„ № 27 , заедно с построените в това дворно
място жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., второстепенна сграда със
застроена площ от 48кв. и гараж със застроена площ от 20кв. м., при граници:
УПИ I -729, 730, УПИ III - 726, 727, УПИ IX - 834 и от една страна улицата, по
скица: УПИ II квартал 102, образуван от имот 782 по кадастрален и регулационен
план на гр. Глоджево, ЕКАТТЕ: 15151, община Ветово, одобрен със заповед 163 от
24.04.1976г. на ИК на ОНС Разград, УПИ II има площ 732 кв.м. и
е отреден за жилищно застрояване, има следните съседи: УПИ I - от квартал 102,
УПИ XI - от квартал 102, УПИ IX - от квартал 102, УПИ VIII - от квартал 102,УПИ
III - от квартал 102, а А.А. Т. с ЕГН:**********
притежава
ограничено вещно право на ползване върху същия имот.
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН:********** и И.З. Д. с ЕГН:********** да заплатят на Ф.А. Т. с
ЕГН:**********, Х.И. Т. с ЕГН:********** и А.А. Т. с ЕГН:********** сумата от 1910 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/