Р
Е Ш Е Н И Е № 265
Бургас, 16.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Окръжен
съдия : Иван Воденичаров
при секретаря В.Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1890 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по повод на
редовна и допустима искова молба на А.Н.А. с ЕГН ********** чрез адв. Т. – БАК,
съд. адрес *** против Я.Т.Д. с ЕГН **********,***, Л.Е.Т. с ЕГН **********,***
и детето Х.Я.Д. с ЕГН **********, представлявано от адв. Е.И. ***
В исковата молба ищцата твърди, че с първия ответник са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен
с решение от 06.12.2016 г. по гд № 417/2016 г. на ЦРС. Детето Х. е родено две
седмици след прекратяването на брака и не било заченато от бившия съпруг Я.Д.,
с когото 2-3 години преди прекратяването на брака живели във фактическа
раздяла. Детето било заченато от втория ответник Л.Т., с когото ищцата живеела
и продължава да живее на семейни начала. Той знае, че детето е зачевнато от
него и го счита за свое. Тъй като раждането било до триста дни от
прекратяването на брака, за баща на детето бил записан първия ответник.
Ищцата отправя искането: да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено:
1/ че Я.Т.Д. с ЕГН **********,***
не е баща на детето Х.Я.Д. с ЕГН **********, родено от майка А.Н.А. с
ЕГН **********;
2/ че Л.Е.Т. с ЕГН **********,***
е баща на детето Х.Я.Д. с ЕГН **********,
родено от майка А.Н.А. с ЕГН **********.
Исковете имат правно основание в чл. 62, ал.2 и чл. 69 от СК.
Детето Х. чрез адв. Е.И. счита
иска за допустим и в интерес на детето, но следва да се ангажират и други
доказателства в подкрепа на исканията
В съдебно заседание чрез адв. Т. исковата
молба се поддържа, пледира се за уважаването й.
Ответникът Я.Д. не се явява и не се
представлява.
Ответникът Л.Т. се явява лично и пледира
за уважаване на иска.
Детето Х.Д. чрез адв. С. не възразява
против иска, пледира за уважаване.
Фактическа
обстановка:
С влязло на 06.12.2016 г. решение по гд №
417/2016 г. на КРС бракът между ищцата и първия ответник, сключен на 27.05.2000
г., е бил прекратен. От представеното удостоверение за раждане № 1251 на Община
Бургас се установява, че на *** г. ищцата родила дете – Х.Д.. Като негови родители
в акта за раждане са посочени: майка – ищцата А.Н.А. и баща – първи ответник Я.Т.Д..
С нарочни нотариално заверени декларации ответниците са декларирали: че детето Х.
не е дете на Я.Д. и че е дете на Л.Т.. Пред съда в качеството на свидетел е
разпитана Димитринка Георгиев. Дава показания, че познава ищцата и бившия й
съпруг. Преди прекратяването на брака през 2016 г. те живеели разделено един от
друг от около година и половина – от края на лятото на 2015 г. След раздялата
ищцата А. отишла да живее при ответника Л.Т. *** и никога не се е връщала при
бившия си съпруг. Освен с Л. тя не е имала връзка с други мъже. За детето знае,
че е на Л.. Към момента Л. и А. живеят заедно и оглеждат детето. Ответникът Л.Т.
заявява лично пред съда, че живее с ищцата в едно домакинство и заедно се
грижат за отглеждането на детето.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
Исковете за оспорване на
бащинство, съответно за установяване на бащинство, предявени от майката са
допустими, тъй като са предявени в законовите преклузивни срокове, респ. една
година и три години от раждането на детето. Чл. 61, ал.І СК установява т.нар.
„презумпция за бащинство”: Съпругът на
майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди
изтичането на триста дни от неговото прекратяване. След като Х. е роден
преди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака, то за негов баща по силата на закона се счита ответникът Я.Д..
За да се обори тази законова презумпция в хипотезата на иск, предявен от
майката, е необходимо тя да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от бившия
й съпруг. Това доказване в настоящия процес е проведено успешно. Установено е,
че ищцата живее разделено от първия ответник около година и половина преди
прекратяването на брака, от раздялата със съпруга си живее в едно домакинство с
ответника Л.Т., както и че детето е заченато по време на фактическата раздяла
между съпрузите и не е могло да бъде заченато от ответника Я.Д.. Поради това,
като съобрази и признанието на фактите от страна на двамата ответници и
изразеното от страните желание да бъде оборен произхода на детето от първия
ответник и да бъде установен произхода му от втория ответник, съдът намира, че
исковете са доказани и основателни. Със съдебното решение следва да се обори
произхода на детето от Я.Д., като се приеме за установено, че Л.Т. е негов
баща.
При това положение съгласно закона
и искането е необходима промяна на бащиното и фамилно име на детето: от Х.Я.Д.
на Х. Люсиенов Т..
С оглед установеното по делото
обстоятелство, че двамата родители живеят заедно с детето и се грижат за него,
съдът намира, че интересът на детето не налага служебно произнасяне по останали
въпроси.
На назначения представител на
детето адв. С. следва да се заплатят 250 лв. от бюджетните сметки на съда.
Мотивиран
от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Т.Д. с ЕГН **********,*** не е баща на детето Х.Я.Д. ЕГН **********,
роден на *** *** от майка А.Н.А. с ЕГН **********.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Е.Т. с ЕГН **********,***
е баща на детето Х.Я.Д. с ЕГН **********,
родено от майка А.Н.А. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА промяна на бащиното и
фамилното име на детето Х.Я.Д. ЕГН **********, от Х.Я.Д. на Х. Люсиенов Т..
Да се заплати на адв. Е.С. – БАК, адрес
*** сумата от 250 лв. от бюджета на съда, хонорар за процесуалното
представителство.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Община Бургас за
отразяване в акта за раждане.
Окръжен съдия :