Решение по дело №152/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 83
Дата: 30 май 2023 г. (в сила от 30 май 2023 г.)
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20235000600152
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600152 по описа за 2023 година
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане, наименовано като молба, от осъдения С. Л. И. чрез
защитника му адв.Й. Д. за възобновяване на ВНОХД № 1008/2022г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив, по което с решение № 332 от 20.12.2022г. е била
потвърдена присъда № 80 /12.04.2022г., постановена по НОХД № 1435/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив. С присъдата С. Л. И. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.128 ал.1 НК и при условията на
чл.58а ал.1 НК и чл.54 НК е бил осъден на две години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален общ режим.
В искането за възобновяване на осъдения са изложени съображения за явна
несправедливост на наказанието и за нарушение на материалния закон заради
отказа да се приложи института на условното осъждане по чл.66 от НК и на
разпоредбата на чл.55 от НК, както и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно за постановяване на въззивното решение от
незаконен състав в нарушение на чл.29 ал.2 НПК по отношение на съдиите
Е. Р. и С. З., поради което моли да се отмени решението на въззивната
инстанция и да се приложи чл.66 от НК.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив искането за
възобновяване на делото е неоснователно.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на
делото, приема за установено следното:
Искането е подадено в срок от осъдения С. Л. И. чрез защитника му адв.Й. Д.
и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Доколкото в искането не се навеждат доводи за некоректна доказателствена
дейност на съдилищата, твърдението за допуснати съществени процесуални
нарушения е за постановяване на въззивното решение от незаконен съдебен
състав, тъй като според осъдения и защитата му за съдиите Е. Р. и С. З. е било
налице основанието на чл.29 ал.2 от НПК да се отведат от разглеждане на
делото поради това, че са заемали длъжността “*“ заедно с пострадалия И. Г.
в Окръжна следствена служба – *. Освен че не се конкретизира в какво точно
се изразява тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
само по себе си бившето професионално качество на тези съдии от състава на
въззивния съд / при това с огромна отдалеченост във времето / не е основание
за отвеждането им от разглеждане и решаване на делото, а и изрично искане
за отвод заради това в съдебното заседание не е било направено. От друга
страна прочитът на съдебното решение на въззивната инстанция не поражда и
най-малкото съмнение за някаква предубеденост или необективност при
решаване на делото и по никакъв начин не проличава то да е постановено в
ущърб на подс. С. И. или в полза на пострадалия И. Г.. и това проличава
както при анализа и оценката на доказателствата, така и при
индивидуализация на наказанието и преценката за начина на неговото
изтърпяване. Така че решението е постановено от законен състав по смисъла
на НПК и не е допуснато визираното в искането съществено процесуално
нарушение, като са били спазени стандартите на НПК и на ЕКПЧ за
разглеждане на делото от независим, безпристрастен и обективен съд и на
подсъдимия тогава И. е било осигурено правото на справедлив процес.
На следващо място е неоснователно искането за определяне на наказанието
при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-ниското предвидено от закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко съгласно чл.55 ал.1 т.1 НК. Съдилищата са изложили
правилни, обосновани и законосъобразни съображения за индивидуализация
на наказанието на подс. С. И. при условията на чл.54 НК като са му наложили
минималното наказание по чл.128 ал.1 НК от три години лишаване от
свобода, респ. две години лишаване от свобода след редукцията по чл.58а от
НК именно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, трудова и семейна
ангажираност, признание на вината и изразеното съжаление за извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са били отчетени. Така
индивидуализирано и според настоящата инстанция, наказанието на осъдения
С. И. за извършеното престъпление по чл.128 ал.1 НК по вид и размер не е
явно несправедливо и е съобразено със степента му на обществена опасност, с
прекия умисъл на дееца, за който и районният и окръжният съд са изложили
убедителни и законосъобразни доводи предвид на установените по делото
2
факти, силата на удара, мястото, където е попаднал и настъпилия вредоносен
резултат, съответно е на тежестта на вината и на превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което са адекватно постижими
залегналите цели по чл.36 НК.
Също така наказанието не е явно несправедливо и заради това, че съдът е
отказал да приложи института на условното осъждане. В това отношение
както първата, така и втората инстанция правилно са преценели, че за
реализиране на задачите на наказателната репресия, и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на осъдения И. да не извършва с лекота и
воден от първични пориви и волева неустойчивост такива тежки и с нищо
непредизвикани спрямо него от пострадалия действия против телесната
непрекосновеност на личността, е необходимо да изтърпи ефективно
наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим на основание
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.
Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на делото
следва да се остави без уважение, поради което ПАС

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Л. И. за възобновяване
на ВНОХД № 1008/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3