Определение по дело №33144/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48480
Дата: 28 ноември 2024 г. (в сила от 28 ноември 2024 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110133144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48480
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110133144 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 186495/06.06.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 251134/02.08.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 283013/05.09.2024г. на
СРС, подадена от М. Т. М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“
ЕООД.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с препис
за ответниците да посочи банкова сметка, по която би могла да получи плащане на
евентуално присъдени в нейна полза суми.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 04 февруари 2025г.
Час: 10:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата М. Т. М. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е предявила срещу ответниците
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр,
както следва:
1. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД:
иск за признаване за установено между страните, че сключения между тях
Договор за паричен заем № 4759121/28.03.2023г. е нищожен;
при условията на евентуалност, че чл. 4 от сключения между тях Договор
1
за паричен заем № 4759121/28.03.2023г. предвиждаща сключване на договор за
поръчителство, е нищожен.
2. срещу „Файненшъл България“ ЕООД:
иск за признаване за установено, че Договор за гаранция
№4759121/28.03.2023г. е нищожен;
при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 3 от Договор за гаранция
№4759121/28.03.2023г. предвиждаща заплащане на възнаграждение на гаранта в
размер на 304,50 лева, е нищожна.
Ищцата твърди, че на 28.03.2023г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор
за паричен заем № 4759121/28.03.2023г., по силата на който получила в заем сумата от
1500,00 лева при годишна лихва от 40,00% и ГПР 48,57%. Кредитът следвало да се погаси за
7 месеца. Съгласно чл. 4 от Договора заемателката се задължавала в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от описаните
в клаузата обезпечения. Неясно защо към датата на договора се появил Договор за
предоставяне на гаранция № 4759121, сключен с втория ответник и заемателката чрез
първия ответник. Съгласно чл. 3, ал. 1 от този договор тя дължала възнаграждение за гарант
в размер от 304,50 лева, платимо разсрочено на вноски на падежа на тези по договора за
кредит. Обосновава се нищожност поради изначална недействителност на договора,
недействителност на клаузата за договорна лихва, наличие на неравноправни клаузи, довели
до значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на потребителя с
цел извличане на финансова изгода за търговеца. Размерът на ГПР бил неправилно посочен.
Нарушени били принципите на добросъвестността и справедливостта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез юрк.
Диляна Кирилова е подал Отговор на исковата молба, вх. № 329303/17.10.2024г. на СРС, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че исковата молба е нередовна. Сочи, че искът е
недопустим, тъй като е предявен срещу лице без пасивна легитимация за това: ответникът
вече не бил носител на правата по договора, тъй като задълженията на ищцата по договора
за заем били погасени от втория ответник и той бил встъпил в правата на заемодателя.
Извън това предявените искове се оспорват като неоснователни. Подробно се обосновава, че
договорът е валиден, не страда от визираните в исковата молба пороци, респективно, и да
има такива, те не водят до неговата недействителност. Клаузите му съответствали на
изискванията на закона и не били неравноправни. ГПР бил правилно определен. Клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение, била валидна и законосъобразна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД чрез юрк.
Мария Златанова е подал Отговор на исковата молба, вх. № 329585/17.10.2024г. на СРС.
Оспорва исковата молба като нередовна. Сочи, че не е легитимиран да отговаря по
предявените срещу него искове, тъй като вземанията си е цедирал на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. Подробно обосновава действителност на сключения договор
2
за обезпечение, клаузите на който отговаряли на законовите изисквания.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 21 и чл. 22 ЗПКр е за ответниците. Същите следва да установят при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е сключен процесният договор за кредит и договор за
обезпечение, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр и останалите нормативни
актове, че клаузите им, включително на приложимите общи условия, са валидни и не са
неравноправни, като въз основа на тях са възникнали дължими и изискуеми вземания в
тежест на ищцата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства, тъй като
същите са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.
190, ал. 1 ГПК, да представят документите, описани в т. 2 от исковата молба.
Непредставянето ще се преценява съобразно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
3
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4