Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа ч. търг. дело № 1711 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25
от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“
ГПК.
Образувано е по жалба № 20190822111946, подадена от "Б." ООД /н./, ЕИК *******, срещу отказ № 20190807171225-2/14.08.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20190807171225/07.08.2019 г..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като същият бил необоснован, а изводите в него несъответни на закона. Изтъква се, че производството пред ТР е започнало по повод на подадено заявление за вписване заличаването на лицето – Д. Б., като съдружник в дружеството-жалбоподател, като това следвало от подадено писмено предизвестие от страна на цитирания съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане и изтичане на нормативно установения 3-месечен срок. Основното съображение, на което ДЛР е базирало своя негативен охранителен акт е отсъствието на ангажирано към заявлението съгласие изходящо от заложния кредитор - „ББР“ АД по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОЗ, доколкото било налице вписване по партидата на "Б." ООД /н./ на два залога на дружествените дялове притежавани от съдружника – Д.Б. в капитала на посоченото търговско дружество. В отговор на този довод на ДЛР жалбоподателят подчертава, че с изрично свое решение ОС на "Б." ООД още през 2016 г. съдружникът - Д.Б. е бил освободен, като такъв, а дяловете му в търговското дружество са били поети от другия съдружник – „ВИА К.П.“ ЕООД, като с поемането правата върху овакантените дружествени дялове новия им титуляр се обременявал и с вписаните спрямо тях два залога в полза на „ББР“ АД. Акцентирано е върху това, че с поемането на дружествените дялове част от капитала на "Б." ООД не се преследвало за последица погасяване на заложните права учредени и съществуващи върху тях, поради което и не е било давано изрично писмено съгласие от заложния кредитор, а единствено се стига до промяна в притежателя на правото на собственост над тези дялове, но „ВИА К.П.“ ЕООД придобива правното положение на залогодател, а „ББР“ АД продължава да бъде носител на заложните права върху поетите от друг съдружник дружествени дялове. Обръща се внимание и върху нормативното разрешение дадено от законодателя в чл. 8, ал. 4 ЗОЗ, а именно, че при сделка приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има правното положение на залогодател. В този контекст чл. 10, ал. 5 от ЗОЗ позволявал на заложния кредитор да впише по всяко време и залога срещу приобретателя на заложеното имущество. Предвид така допуснатите нарушения в преценката на ДЛР относно заявеното искане за вписване се настоява от съда да постанови решение, с което да отмени оспорвания отказ и да даде към органа по регистрация задължителни указания за вписване на заявеното обстоятелство.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със заявление А4, вх. № 20190807171225/07.08.2019 г., подадено от законния представител на "Б." ООД /н./, е поискано вписване в търговския регистър по партидата на "Б." ООД /н./ заличаване на съдружника – Д.А.Б., поради доброволното му напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Със заявлението е представен и нов учредителен акт, отразяващ промяната в собствеността на капитала и трансформирането на дружеството от ООД в еднолично ООД.
Длъжностното лице при АВ постановило обжалвания отказ като приело, че при надлежно направена проверка по електронната партида на дружеството – заявител се констатира наличието на вписани два залога на притежаваните от съдружника – Д.А.Б. дружествени дялове, като заложен кредитор по тези залози е „ББР“ АД. Предвид това, че напускането на съдружник по правилото на чл. 125, ал. 2 ТЗ е съпроводено, както с прекратяване на членственото му правоотношение, така и до право на съдружника да уреди имуществените си отношения по реда на чл. чл. 125, ал. 3 ТЗ, като в негова полза възниква право на вземане по отношение на дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца през които е настъпило прекратяването. Предвид тези ефекти на напускането на съдружника, към заявлението му за вписване е трябвало да се ангажира и съгласие на заложния кредитор по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОЗ, а такова нямало, вкл. и след осигуряването на изрична възможност за това, с оглед даването на ясни указания в тази насока от ДЛР до заявителя и изтичане на предоставен срок.
Жалбата е основателна.
Обжалваният отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен.
На първо място е необходимо да се отбележи, че проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата, която регламентира съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона да се установява от представените документи по т. 4, което означава, че длъжностното лице по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват основателността на заявеното искане. Длъжностното лице не разполага с правомощието да извършва проверка по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че със заявлението е направено искане за вписване на обстоятелството за напускане на съдружник по партидата на дружеството, като към заявлението са представени всички необходими документи свидетелстващи за реализация на предпоставките на доброволното напускане на ООД, поради което длъжностното лице по регистрация незаконосъобразно отказва на заявителя исканото вписване.
Съгласно Решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т. О. на ВКС, основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите – чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието.
В случая е налице редовно известяване до дружеството, което е видно от съдържанието придружаващото заявлението писмено уведомление, което е подписано от съдружника - Д.А.Б., инкорпориращо изявление на това лице, че желае на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ да прекрати участието си като съдружник в „ЕР ВИА“ ООД, считано от изтичането на 3-месечен срок, считано от получаване на предизвестието. Това изявление е адресирано до дружеството, в което посоченото лице има участие в капитала, като е удостоверено от служител, че е било получено на датата – 01.06.2016 г. Следователно от този момент е постановено началото в течението на уредения в чл. 125, ал. 2 ТЗ 3-месечен срок, като същия следва да се смята за изтекъл на 01.09.2016 г. В този смисъл едностранното волеизявление за прекратяване на членството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е достигнало до своя адресат и е проявило правните си последици, като към момента на подаване на заявлението пред АВ-ТР е изтекъл предвидения в закона три месечен срок от получаването му.
Основният въпрос, който следва да получи отговор в разглеждания случай е дали, наред с условието постановено в нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, за да се допусне доброволно напускане на съдружник в дружество с ограничена отговорност, в хипотезата когато дружествените дялове притежавани от същия са предмет на учреден особен залог в полза на дадено трето лице /заложен кредитор/ е необходимо даването на съгласие от това лице. Прегледът на вписванията по партидата на "Б." ООД /н./ /с предходно наименование /„ЕР ВИА“ ООД/ показва обременяване на дружествените дялове притежавани от Д.А.Б. с учредени и вписани по отношение на тях два особени залога в полза на заложния кредитор „ББР“ АД. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОЗ - за извършването на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. До какво води обаче, липсата на подобно съгласие, било защото не е било поискано от залогодателя, било защото е било поискано, но му е отказано от заложния кредитор. Според настоящия състав изискването за даване на съгласие по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ има за цел да позволи на притежателя на заложените права да се разпореди с тях в полза на трето лице, като последното няма да бъде обременено с учредения в полза на заложния кредитор особен залог върху придобиваното имущество, което е било в предметния обхват на учредения особен залог. По естеството си даването на подобно съгласие от заложния кредитор означава, отказ от заложни права, учредени в негова полза от носителя на заложеното имущество. Когато такова съгласие не е налице, и въпреки това разпоредителна сделка със заложеното имущество е била извършена от неговия собственик, то законодателя е дал ясно разрешение в нормата на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ и то е в насока, че приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен. Следователно правата на заложния кредитор са защитени и той не губи учреденото нему обезпечение, а продължава да е негов носител, и като такъв да разполага с възможността да се удовлетвори от стойността му, тогава когато не получи изпълнение на паричното си вземане, обезпечено с това имущество. Овакантяването на дружествените дялове притежавани от съдружника - Д.А.Б. при неговото напускане и поемането на тези дялове от другия съдружник – ВИА К.П. ЕООД по естеството си не би могло да се квалифицира, като разпоредителна сделка по смисъла вложен в чл. 8, ал. 3 ЗОЗ. Важно е да се отбележи, че имуществените отношения свързани със съдбата на овакантените дружествени дялове след напускането на съдружника - Д.А.Б. е въпрос, който е намерил своята нормативна регулация в чл. 125, ал. 3 ГПК. В този смисъл създаденото вземане за равностойността на овакантените дялове изчислени съобразно данните по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването е престация, която замества имуществото предмет на особен залог /овакантените дружествени дялове/ и учреденият залог продължава да се разпростира върху нея, като заложния кредитор разполага с възможността да се удовлетвори от така възникналото вземане за равностойността на дяловете.
Същественото обаче в случая е, че напускането на съдружника и прекратяване на правоотношението му на членство с даденото дружество, съставляват упражняване на субективно преобразуващо право и правна последица от него, и не се влияят от имуществените отношения, които се създават след прекратяването на членството в ООД. Въпросът с обременяването с особен залог на дяловете притежавани от напускащия съдружник, също не е елемент от фактическия състав нужен за възникването на правото на съдружника да напусне доброволно участието си в дадено търговско дружество, респективно поведението на кредитора по учредения особен залог и в частност наличието на съгласие по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ е без всякакво релевантно значение по отношение реализацията на това право, и не могат да съставляват пречка било за упражняването му, било за възникването на присъщите му правни последици – прекратяване на членство и овакантяване на дружествени дялове. В обобщение се формира извода, че заявеното за вписване обстоятелство по заличаване на Д.А.Б., като съдружник в "Б." ООД /н./ /с предходно наименование /„ЕР ВИА“ ООД/ е налице, защото посоченият съдружник валидно и по доброволен ред е напуснал/прекратил участието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
С оглед изложеното, обжалваният отказ трябва да бъде отменен и на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да бъде указано да извърши вписване на промененото обстоятелство по партидата на жалбоподателя "Б." ООД /н./, ЕИК *******, така както е заявено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба № 20190822111946, подадена от "Б." ООД /н./, ЕИК *******, ОТКАЗ № 20190807171225-2/14.08.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20190807171225/07.08.2019 г.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата на "Б." ООД /н./, ЕИК *******, заявеното обстоятелство посочено с подаденото заявление А4, вх. № 20190807171225/07.08.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: