РЕШЕНИЕ
№ 3105
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110117944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е. С.” АД, срещу Ю. Д. И. обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сума в размер от 1
973.99 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за обект
на потребление с клиентски № * и абонатен № *, начислена след извършена корекция за
периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2019 г., за която сума е издадена фактура №
ФМ**********/06.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда –27.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 365.18 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.08.2019
г. до 09.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 11007/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника е налице
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия до процесния обект на
потребление, находящ се в *, с клиентски № * и абонатен № *. Сочи, че Ю. И. е предявила
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 1 973,99 лева, за
която била издадена фактура № ФМ**********/06.08.2019 г., но същият бил отхвърлен с
влязло в законна сила решение, постановно по в. гр. д № 1491 по описа на ОС-Варна за 2020
г. Излага, че въпреки влизането в сила на посоченото решение, към момента дължимата от
ответника сума не била заплатена. Поддържа, че за посочените суми за главница и лихва се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на исковите претенции
и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, вкл. адвокатско
1
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
от съда особен представител. Същият оспорва дължимостта на посочените в исковата молба
суми, както по основание, така и по размер.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се
от юрк. В. В., чрез която поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат
уважени.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. С молба от 20.09.2022 г., подадена от адв. А. поддържа отговора на исковата
молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните със сила на пресъдено нещо от фактическа страна е установено в
хода на производството по гр. д. № 18405 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 46-ти
съдебен състав, приключило с крайния съдебен акт, постановен по в. гр. д. № 1491 по описа
за 2020 г. на ОС-Варна, ГО, I въззивен съдебен състав, че същите са съконтрагенти по
договор за доставка на ел. енергия, по силата на който ищецът е доставчик, а ответникът –
битов потребител.
На абонат № * с клиентски номер № ********** е монтиран електромер № * с нулеви
показатели. Който факт се констатира от протокол за монтаж № 1034893/14.10.2015 г.
Протоколът е подписан единствено от служители на дружеството доставчик, но не и от
абоната или свидетели.
На 03.06.2019 г. служители на „Е. С.” АД са извършили техническа проверка на СТИ,
находящо се в * на потребител с клиентски номер **********, видно от ангажирания по гр.
д. № 18405/2019 г. на РС-Варна констативен протокол № 1105600/03.06.2019 г. Отразено е
още, че СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ при показания 1.8.1-004160,
1.8.2- 011516, 1.8.3-013582. Протоколът е бил подписан от служителите извършили
проверката и от един свидетел
Между страните е изготвена метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО
В., за което е съставен констативен протокол № 1413/23.07.2019 г., в който е документирано,
че е при оглед се установява отсъствие на механични дефекти на клемите и клемния блок на
СТИ. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е наличие на преминала през трета тарифа ел. енергия от 013582.3 kWh, която
не е визуализирана на дисплея. СТИ съответства на мeтрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност.
Със „становище” от 05.08.2019 г. на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено
начисляването на допълнителни 13582 кВТч. потребление за периода от 15.10.2015 г. до
03.06.2019 г. Отбелязано е, че корекцията е извършена за след прочитане паметта на СТИ.
Въз основа на справката по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество ел. енергия за периода 15.10.2015 г. до 03.06.2019 г. по фактура №
**********/06.08.2019 г. за сумата 1973,99 лева. Видно от съдържанието на фактурата
въпросното количество ел. енергия е остойностено по цени за технологични разходи.
От заключението на в. л. инж. Б. П. по изслушана в производството по гр. д. №
18405/2019 г. на РС-Варна СТЕ, вкл. с разясненията дадени в о.с.з. при изслушването му се
установява, че СТИ е метрологично годно. Същевременно СТИ не отговаря на техническите
изисквания, тъй като е налице вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-
2
точно в тарифната схема. В случая показанието на регистър 1.8.3 не визуализирано на
дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите
две тарифи /дневна и нощна/. Начисленото допълнително количество ел. енергия е реално
преминало през СТИ и съответно е потребено от абоната.
От показанията на свидетеля С. Г., който е служител на ответното дружество “Е. С.“
АД, не се установява нищо конкретно. В общи линии свидетелят не си спомня нищо за
конкретната проверка, а говори по принцип.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55, ал. 2 вр. ал. 1 от ПИККЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за
продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е
извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност,
включително и че е спазена едностранната корекционна процедура по ПИКЕЕ. Следва да
установи претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че
ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от кредитора – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия.
Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019г., в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с
Решение на ДКЕВР с Протокол № 67/24.04.2019 г. в сила от 04.05.2019 г., в съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция
не е лишена от законово основание.
Изрично действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
уреждат правомощията на операторите на съответните мрежи да извършват проверки на
измервателните системи /чл. 45, ал. 1/, включително технически проверки /чл. 46, ал. 1/, да
съставят констативни протоколи за проверките /чл. 49, ал. 1/, както и да коригира сметките
на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./. Съгласно разпоредбата чл.
49 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните
системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя
констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол, както и при отказ от негова страна да го подпише,
констативният протокол се подписва от представител на оператора и от един свидетел /чл.
49, ал. 3 ПИКЕЕ/. В разглеждания случай посочените изискания са спазени - документът е
съставен от служители на оператора, като проверката е извършена в присъствието на един
3
свидетел при удостоверено отсъствието на абоната.
Протоколът от проверката съставлява частен свидетелстващ документ, който не се
ползва със задължителната доказателствена сила, но като писмено доказателство същият
следва да се цени с оглед останалите доказателства по делото. Същевременно съдът отчита,
освен протоколът от проверката, и експертното заключение по назначената СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. В своята
съвкупност доказателствата установяват по несъмнен начин основанието за провеждане на
корекционна процедура, а именно отразяване на количествата потребена ел. енергия в
невизуализирани регистри.
Ето защо, настоящият съдебен състав не констатира пропуски по отношение самата
корекционна процедура.
На осн. чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите в които се установи, че са налице измерени
количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези
регистри.
В случая на абоната е начислено допълнително количество ел. енергия за периода от
дата, следваща монтажа на СТИ – 14.10.2015 г. /удостоверена с констативен протокол за
монтаж/ до датата на процесната проверка - 03.06.2019 г., поради което следва обосновано
да се приеме, че операторът е спазил изискването относно периода на проверката.
В заключение събраните по делото доказателства обосновават категоричния извод, че
операторът е спазил процедурата по извършване на корекцията, поради което следва да се
приеме, че корекцията на сметката на ищеца по методиката, е правомерно проведена, което
обуславя уважаването на исковете.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 13 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете както в исковото, така и в
заповедното производство, чийто общ размер възлиза на 478.96 лева, от които –
юрисконсултско възнагражение в размер на 100.00 лева за защита интереса на ищеца в
исковото производство и 50.00 лева – в заповедното производство; 200.00 лева – депозит за
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК в исковото производство и
128.96 лева – държавна такса.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55, ал. 2 вр. ал. 1 от ПИККЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ю. Д. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: * дължи на „Е. С.”
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление * сумата в размер на 1 973.99 лева,
представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за обект на
потребление с клиентски № * и абонатен № *, начислена след извършена корекция за
периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2019 г., за която сума е издадена фактура №
ФМ**********/06.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 365.18 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
17.08.2019 г. до 09.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 11007/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, Ю. Д. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: * да заплати на „Е. С.” АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление * сумата в общ размер на 478.96 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- разноски сторени по ч. гр. д. № 11007 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав: 50.00 лева – юрисконсултско възнагражение и 46.78 лева – държавна такса;
- разноски сторени по настоящото исково производство – 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение; 200.00 лева – депозит за особен представител и 82.18 лева
– държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5