Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2020 год.
Номер 43 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 03 (трети) юли Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна П.
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия П.
АН
дело номер 115 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на жалба, подадена от „К.“ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
р.н ******, ж.к. „******“, ул.“***“№**, представлявано по закон от управителя А.В.А.срещу
НП №47/07.04.2020 г. издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ.
В жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено
при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Жалбоподателят не отрича ползването на посоченото в НП количество
вода за процесния период от време, което надвишава нормите в разрешителното за
водоползване, но твърди, че извършеното нарушение е маловажен случай, т.к количеството
на превишението е незначително. Освен това твърди, че с издаването на
обжалваното НП е нарушен чл.17 от ЗАНН, тъй като дружеството е вече наказано с
НП№25/20.02.2020 г. и НП№46/07.04.2020 г. за използване надвишаващи водни маси
над разрешението за месеците ноември 2019 г. и декември 2019 г., независимо че
посочените наказателни постановления не били влезли в сила.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител. В писмено становище поддържат жалбата
и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Ю.В., в съдебно заседание моли НП да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в
подкрепа на тезата си.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: при извършена документална проверка по изпълнение
на условията на разрешителното за водовземане с титуляр жалбоподателят от
повърхностен воден обект язовир „***“, с цел на водовземането: за производство
на електрическа енергия посредством ВЕЦ „***“, изградена на десния бряг на р.Г.К.,
под язовирната сетна на язовир „***“ е констатирано на 24.01.2020г. от служители
на БДЧР, че не е изпълнило условие по т.3 от Раздел „Условия за водовземането“
от Решение №319/21.10.2011г. за изменение на Разрешително № 0144
0013/23.04.2010г., като в периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г., при спряна
работа на основната турбина, е ползвало 19 816 000 куб.м. вода от язовир „***“
за осигуряване на минимално допустим отток (екологичен минимум) в река Г.К. след язовира, необходими за нормалното
функциониране на екосистемите на реката, преработени посредством малката турбина
на ВЕЦ „***“. Съгласно разрешителното за водовземане издадено от директора на
БДЧР със срок на действие 23.10.2010 г. – 23.04.2030 г. и с титуляр
жалбоподателя, разрешеното количество вода за ползване за едногодишен период от
време е 18 960 000 куб.м от повърхностен воден обект язовир „***“,
като водовземането и място на водоползването е за производство на ел.енергия
посредством ВЕЦ „***“, изградена на
десния бряг на р.Г.К., под язовирната стена на язовир „***“. Декларираното от
жалбоподателя количество ползвана вода за производство на ел.енергия е от
посочените източници и въз основа на посоченото разрешително. След установяване
на административното нарушение, а именно неизпълнение на условията на
разрешителното за водовземане на жалбоподателя
бил съставен и АУАН за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Въз основа на акта
било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства.
Показанията
на разпитаните като свидетели служители на БДЧР, осъществили процесната проверка,
са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и
писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на
св. Ф.Ф.И. и Е.П.Х. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице
противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите кореспондират
изцяло и с писмените доказателства.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №31/06.01.2020 г. на директора на
БДЧР.
АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още
към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения,
своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.
Съгласно чл.
48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този
закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
Извършеното
от жалбоподателя нарушение се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Безспорно е по делото, че „К.“ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, р.н ******, ж.к. „******“, ул.“***“№**, представлявано по
закон от управителя А.В.А. е титуляр на разрешително за
водовземане №01440013/23.04.2010
г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с Решение
№ 319/21.10.2011г. и продължено с Решение № 157/22.07.2019г. на Министъра на
ОСВ, за производство на електрическа енергия
посредством ВЕЦ „***“, изградена на десния бряг на р.Г.К., под язовирната сетна
на язовир „***“. Разрешеният годишен воден обем за ползване за
периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. е 18 960 000
куб.м от повърхностен воден обект язовир „***“ за производство на
електроенергия посредством ВЕЦ „***“, изградена на десния бряг на р.Г.К., под
язовирната стена на язовир „***“. При извършената документална проверка за
обекта ВЕЦ е установено ползвана вода за производство на ел.енергия за периода
от 01.01.2019 г. – 31.12.2019
г. в количество 19 816 000
куб.м. Това превишаване е установено, както от извършената документална проверка по досието и
документи на обекта ВЕЦ “***“,
постъпили в БДЧР, така и от
представената декларация по чл.
194б от ЗВ за процесния период.
Не се
установиха обстоятелства, които изключват отговорността на жалбоподателя. Направените
в тази насока възражения от жалбоподателя, че са издадени за същото нарушение още две
наказателни постановления от административнонаказващия орган №46/07.04.2020 г.
и №25/20.02.2020 г., съдът счита за неоснователни. Служебно известно е на
настоящият състав, че с НП№46/07.04.2020 г. изд. от Директора на Б.д. „Ч.р.“ е
повдигнато обвинение на жалбоподателя за различно административно нарушение по
чл.53, ал.4, т.3 вр. с чл.200, т.27 от ЗВ-нарушаване на утвърдения количествен
месечен график за ползване на водите на яз.“***“ за периода 01.12.2019 г.-
01.01.2020 г., различна е и времето на извършване на нарушението. С другото
№25/20.02.2020 г. изд. от Директора на Б.д. „Ч.р.“ е повдигнато обвинение на
жалбоподателя отново за административно нарушение по чл.53, ал.4, т.3 вр. с
чл.200, т.27 от ЗВ-нарушаване на утвърдения количествен месечен график за
ползване на водите на яз.“***“, но за периода 01.11.2019 г. – 01.12.2019
г. Няма идентичност между
административните нарушения в издадените наказателни постановления, още повече,
че нито едно от тях към момента не е влязло в сила, образувани са още две
АНД№114/20 г. и АНД№71/20 г. и двете по описа на ВПРС, които са висящи.
Неизпълнението
на задълженията от разрешителното е в нарушение на императивната норма на чл.
48, ал.1, т.11 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се осъществява
състава на установеното с акта нарушение. Въпросът за вината в конкретния
случай не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо лице.
В конкретният случай се касае за формално по характера си
нарушение и с факта на надвишаване на разрешените водни количества, задълженото
лице е осъществило фактическия състав на административното нарушение. Формално
нарушение е това на така нареченото "просто извършване", при което с
факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената
в правната норма административнонаказателна санкция, поради което за този род
административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата
или незначителността на вредните последици, поради липсата на преки такива.
При преценка
на вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че административно
наказващия орган е наложил имуществената санкция в съответствие със субекта на
нарушението и разпоредбата на чл.
200, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗВ, като при определяне размера на същата е
преценил всички релевантни по делото обстоятелства, включително и количеството
на превишението и е наложил санкция в минималния предвиден размер, респ.
съответстващ на тежестта и вида на извършеното нарушение съобразена с
обществената опасност на деянието и дееца. Липсват и предпоставките да се
приеме, че нарушението представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като осъщественото административно деяние е формално, на просто
извършване, като съставомерността му не е необходимо възникването на вредни
последици. Нарушението е дори с по-висока от типичната за този вид обществена опасност,
поради факта че и през 2019 г. нивото на язовира критично спада, поради суха
година и ползване на води, над разрешените лимити от жалбоподателя, като
собственик и ползвател на ВЕЦ, макар и в малък размер ще има пряка последица за
ползвателите на язовира за питейно-битово водоснабдяване на териториите на
Област *** и Област ***.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №47/07.04.2020 г. издадено от
Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски в размер на 100.00 лв. /чл.18, ал.2
вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №47/07.04.2020г.
издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ, с което на „К.“ ООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, р.н ******, ж.к. „******“, ул.“***“№**,
представлявано по закон от управителя а.в.а., за нарушение по чл.48, ал.1, т.11
от ЗВодите на основание чл.200,ал.1, т.1, б.“в“ от ЗВ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА „К.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, р.н ******, ж.к. „******“, ул.“***“№**, представлявано по
закон от управителя А.В.А. да заплати на Б.Д.
„Ч.р.“*** при МОСВ направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв./сто лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: