РЕШЕНИЕ
№ 3413
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330107372 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС.
Заявява се в исковата молба от Н. М. С., че на ....г.бил сключен граждански брак
с ответника М. Й. Д., който бил прекратен с решение №4537 от 21.12. 2018 г. През
време на брака страните придобили в режим на СИО лек автомобил „Мазда 3“, с рег.
№ ..., който се трансформирал в обикновена съсобственост.
Ищцата многократно заявявала искания ответника да й предостави въпросния
автомобил за ползване, но опитите останали безуспешни.
Поканила с нотариална покана ответника да предостави ключовете за
автомобила и документите, като с поканата изрично го уведомила, че в противен
случай ще счита, че ответникът се съгласява да изплаща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на нейната ½ идеална част, считано от датата на получаване на
поканата.
Поканата била връчена лично на ответника на 07.12.2018 г. След развода
ответника продължил еднолично да ползва автомобила, като отказвал да го
предостави. Не е заплатил каквато и да била сума за обезщетение.
С решение на 14.12.2020 г. по гражданско дело № 21044/2019 г. по описа на РС –
Пловдив ответника вече бил осъден да заплати на ищцата сумата от 756 лв.
обезщетение, за ползата от която е лишена, поради невъзможността да ползва ½
идеална част от процесния автомобил за периода от 07.12.2018 г. до 19.12.2019 г. по 63
лв на месец.
1
С настоящата искова молба се иска осъждането на ответника да заплати сумата
от 3000 лв. обезщетение по чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за невъзможността да ползва процесния автомобил, ведно
със законнната лихва за забава, считано от датата на депозирането на исковата молба -
07.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ответника не подава отговор по чл. 131 ГПК чрез в. Н.П. в първото по делото
открито съдебно заседание заявява че така предявеният иск е недопустим поради липса
на правен интерес. Основанието на претенцията по чл. 31, ал. 2 е препятстване на
ползването на вещта от неползващия съсобственик. Твърди се в исковата молба, че е
приложена нотариална покана, която е за заден период 2018 г.и тя си е изиграла ролята
за предходно дело. Има процесен период, който е 2020г и така според редакцията на
самата норма на чл.31 ал. 2 ЗС трябва да има писмено поискане. Заявява се че подписа
в договора за покупко-продажба не е на М. Й. Д. и се иска ищцата да бъде задължена
да представи оригинала на документа. Твърди се нищожност на договора за покупко-
продажба. Оспорва се сделката и договора като документ. Счита се че има липса на
волеизявление в сделката от страна на купувач и продавач. Иска се да се признае за
нищожна сделката на основание липсващо съгласие по чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД като
поради липсващото съгласие ответникът не е подписал документа и той е неистински.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
От представеното удостоверение на сключен граждански брак на ...и договорът
за покупко-продажба на МПС от 03.08.2017г. се установява, че страните са придобили
в режим на СИО процесния лек/ Автомобилът е бил регистриран с рег. № ... След
прекратяването на брака с решение от 21.12.2018г., в сила от същата дата, между
страните е възникнала обикновена съсобственост при равни права, съгласно чл. 28 СК.
Ответникът не оспорва, че след прекратяването на брака автомобилът е останал в
негово държане, който факт е бил установен между страните и с влязлото в сила
Решение от 14.12.2020г. по гр.д. № 21044/2019г., респ. за исковия период не установи
ответникът да е предоставил възможност на ищцата да ползва вещта.
С нотариална покана ищцата е поискала от ответника ползването на автомобила
или плащането на обезщетение. Поканата е връчена лично на ответника 07.12.2018г.
Няма спор в съдебната практика затова, че неползващия собственик е
достатъчно да покани веднъж ползващия собственик по реда на чл. 31, ал.2 ЗС като не
е необходима покана за всеки нов исков период поради което и възражението на
ответника се отхвърля. Годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко
писмено изявление на съсобственик към съсобственик, съдържащо искане за лично
ползване или за заплащане на обезщетение за лишаването от това. За да се освободи от
отговорност, съсобственикът следва да предложи ползване на вещта лично според
правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това
свое право. В този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3204/2008 г., II г. о., ГК.
Фактът, че процесното МПС е било с прекратена регистрация поради наложен
2
ЗППАМ с № 20-1030-000277 за срок от 6 месеца не интервенира върху правото на
ищцата да иска обезщетение за ползата от която е лишена, първо защото ПАМ е
наложена не поради виновно действие/бездействие на ищцата тъй като не тя е
управлявала МПС, респ. не тя го е предоставила за управление на неправоспособен
водач – л.81 от делото и второ защото обезщетението не се влияе от обстоятелството
дали МПС може да се движи по Републиканската пътна мрежа.
Не се установи договорът за покупко-продажба на МПС да е нищожен поради
липса на съгласие за сключването му, тъй като ако това беше факт, ответникът не би
заявил МПС за регистрация в С-р „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, т.е
ответникът е целял да придобие МПС , регистрирал го е, ползвал го е с оглед на което
и се изключва с категоричност твърдението за нищожност на сделката поради липса на
съгласие.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие със
средното месечно наемно възнаграждение. За процесния период същото е в размер на
3600 лева за 1/2 ид.ч. съгласно САТЕ с вещо лице А. П., която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна и която страните са приели без оспорвания.Ищцата
претендира 3000 лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени и направените разноски в настоящето производството, както и в
производството по обжалване Определението за допускане на обезпечение развило се
по ч.гр.д. № 1524/2022г. по описа на ПОС или общо сума в размер на 1045 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. Д. ЕГН ********** с адрес: ...., да заплати на Н. М. С. с ЕГН
********** с адрес: ..... сумата от 3000 лева, която представлява дължимото
обезщетение за ползите, от които е била лишена ищцата поради невъзможността да
ползва собствената си 1/2 ид.ч. от лек автомобил Мазда, модел 3, с с рег. № ... за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата- 07.05.2021г. до окончателното й погасяване, както и
сумата от 1045 разноски по настоящето делото и по в.ч.гр.д. № 1524/2022г. по описа на
ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3