№ 5015
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110133146 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, предложение първо, евентуално второ,
евентуално трето ЗЗД от ищеца М. Т. М., ЕГН **********, срещу ответника
***************, ЕИК ********* за прогласяване нищожност на клаузата,
предвиждаща „ такса за бързо разглеждане“ по Договор за потребителски кредит №
***********/ 16.03.2023г. съгласно уточнителна молба от 09.12.2024 г./л.67/. Ищецът
М. Т. М., ЕГН **********, твърди, че с ответника има сключен Договор за
потребителски кредит № ***********/16.03.2023 г., по силата на който последният, в
качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1200 лв. в полза на ищеца и
кредитополучател по кредита срещу задължението да я върне на вноски. Съгласно
договора кредитополучателят следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни
услуги - "такса за бързо разглеждане" в размер на 247,57 лева, уточнено в молба от
09.12.2024 г. / л. 67/. Счита клаузата, предвиждаща възнаграждение за допълнителна
услуга, за нищожна поради противоречие на чл. 10а, ал. 12 ЗПК, евентуално
накърняването на добрите нрави, тъй като се постигала значителна нееквИ.лентност
между насрещните престации. Също така добавя, че е нарушена забраната за събиране
на такси срещу услуги, представляваща действия по усвояване и управление на
кредита. Било налице заобикаляне на забраната, уредена в чл. 19, ал. 4 ЗПК за
максималния размер на ГПР. Размерът на възнаграждението за допълнителна услуга
бил прекомерен спрямо стойността на сумата по кредита. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********, ЕИК *********, редовно
уведомен на 17.07.2024 г., не депозира отговор на исковата молба, не прави
възражения, нито доказателствени искания. По делото е депозирано становище от
***************, с което оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
1
За уважаване на предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че на 16.03.2023 г. между М. Т. М. и *************** е бил сключен Договор
за потребителски кредит № *********** с посоченото съдържание; обстоятелствата,
от които произтича, че клаузата, предвиждаща възнаграждение за допълнителна услуга
по Договор за потребителски кредит № *********** от 16.03.2023 г., е недействителна
на посочените основания- поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй
като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е
длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока:
от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса
на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на
морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно
от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение
№ 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021
г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. №
4746/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният договор за кредит № *********** от 16.03.2023 г. попада в обхвата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по
ЗПК.
С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски
кредит на 16.03.2023 г. в размер на 1200 лв., за срок от 30 дни, с краен срок да връщане
на кредита 15.04.2023 г. при лихвен процент в размер на 40,99 %, годишен процент на
разходите в размер на 49,7 %, като е уговорено задължение за заплащане на такса за
бързо разглеждане в размер на 247,57 лв., а общата дължима сума по договора за
кредит възлиза на 1488 лв. Страните са уговорили, че неразделна част от процесния
договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от
кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието относно
таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на
искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен
път, по телефон или на носител в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане
може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или
Допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно
Тарифата на кредитора.
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика следва да
бъде разгледан твърдяния порок, обуславящ нищожност поради противоречието със
закона. В исковата молба, ищецът сочи нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Настоящият
състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е
налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в
2
облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на
заема и неговото администриране. Таксите за бързо разглеждане са свързани с
усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в
тежест на потребителя следователно противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който
забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Освен това, таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за
извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по
кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи
на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси,
начислени от страна на Кредитора. Невключването на таксата за бързо разглеждане в
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП
и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, което означава, че клаузата
относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
При включването на посочената такса към ГПР по договора, последният многократно
би надхвърлил законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като таксата не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно с
процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17, и др./. На осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4, се считат за нищожни. Следователно
предявеният иск за нищожност на клаузата за бързо разглеждане с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за
разглеждането на другите релевирани от ищеца основания за нищожност на
процесната клауза - заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно списък по чл.
80 ГПК / л. 68 от делото/ , ищецът претендира 50 лева -държавна такса, която следва
да бъде възложена в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес:
****************************** срещу ответника ***************, ЕИК
*********, с адрес: ***************************** иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса
за бързо разглеждане“ от Договор за потребителски кредит № ***********/16.03.2023
г. сключен между М. Т. М., ЕГН ********** и ***************, поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК ********* да заплати в полза на М. Т. М.,
ЕГН ********** с адрес: ****************************** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4