Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Габрово

С Решение №41/28.02.2024г. по АНД №899/2023г. РС Габрово е отменил НП №Р-002727/09.10.2023 г. на Член на КЗП, упълномощен със Заповед №28/13.01.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на „Билла България“ ЕООД [населено място], ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25000,00 лева като неправилно и незаконосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от Член на КЗП, упълномощен със Заповед №28/13.01.2023 г. на Председателя на КЗП .

В касационната жалба се твърди, че Решението на Районен съд Габрово е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно бил приложен материалния закон, водещ след себе си неправилен и необоснован извод за маловажност на извършеното нарушение. Отсъствието на предходни нарушения било смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото не било изключително и не можело да обуслови нито приложението на чл.28 от ЗАНН, нито намаляване на размера на административното наказание.

Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на Наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за адвокатски хонорар като се прави и възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски на насрещната страна.

В касационното производство касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. Представено е писмено становище на процесуалния му представител, в което се поддържа отговора на касационната жалба и се излагат мотиви по същество. Претендира се и присъждане на разноски

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово също изразява становище, че касационната жалба е основателна и решението на РС Габрово следва да бъде отменено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови писмени доказателства.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:

Касационната жалба е частично основателна.

„Билла България“ ЕООД [населено място], ЕИК ********* е санкционирано за това, че при извършена проверка на 20.02.2023г., в магазин „Билла“ с адрес: [населено място], [улица], е установено че търговецът прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл.68д ал.1 във вр. с ал.2 т.4 във вр. с чл.68г ал.4 от ЗЗП.

На 02.03.2023г. служители в КЗП извършили проверка в посочения търговски обект, стопанисван от търговеца „Билла България“ ЕООД. В хода на проверката произволно били избрани 18 вида стоки, за които търговецът е поставил съобщение за намаление чрез етикет в червен цвят. При проверката на каса е установено, че при една от стоките – пилешко роле „Мес ко“ потребителят ще заплати същото на по-висока цена от обявената. В близост до стоката бил поставен етикет със следната информация „Мес ко“ пилешко роле, бр.270 гр., 7,15 /зачертана/, -15%, 6,07 /зачертана/, 4,55 лв., валидност 20230126 до 20230222, 1 кг. 22,48 лв.. Допълнително върху опаковката на стоката е поставен стикер в жълт цвят и червени надписи „намаление -25%“. Потребителят, обаче ще заплати не прогресивно намалената цена от 4,55 за брой,  а предишната намалена цена, а именно 6,07 лв.

В хода на проверката управителят на обекта устно е заявил, че служителката на касата вероятно не е натиснала бутон за допълнително намаление от -25% за конкретната стока.

При тези установени фактически обстоятелства Районен съд Габрово е направил анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдил е подробно осъщественото административно нарушение, за които е санкциониран търговецът с процесното наказателно постановление. Анализирал е доказателствата, въз основа на които е мотивирал извода да извършено от търговеца административно нарушение. Правилно е прието, че фактите изложени в АУАН и НП са установени и доказани по несъмнен начин.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че търговецът, чрез търговски етикет в червен цвят с надпис „акция“, посочва три цени, две зачертани и посочена цена след намалението, посочен процент на намаление „Намаление -25%“, с което отправя покана към потребите за покупка на стоката на прогресивно намалена цена от 4,55 лв. като същевременно на каса стоката е маркирана на цена 6,07 лв.

Правилно АНО и първоинстанционния съд са стигнали до извода, че нарушението за което е съставено НП и наложена санкция е безспорно доказано и установено. Същото се доказва, както от свидетелските показания на Д. Б., З. Д. и Н. С., така и от приложените по делото писмени доказателства. Нарушението е описано цифрово и словесно, като посочването на относимата законова разпоредба не създава неяснота относно осъщественото деяние от търговеца.

Събрани са относимите писмени доказателства, като е направен анализ на посочените в тях стойности. Въз основа на този анализ е видно, че в търговския обект, стопанисван от санкционираното Дружество, по отношение на една от проверените стоки – пилешко роле „Мес ко“ се заплаща по-висока цена от обявената. Правилно съдът е споделил становището на АНО, че по този начин, с действията си търговеца е осъществил нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Настоящият съдебен състав споделя направените изводи за съставомерност на нарушението, но не възприе тезата на първоинстанционния съд за маловажност на случая.

За да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН РС Габрово е приел наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства: липса на санкции, наложени на дружеството за други сходни нарушения на предвидените законови изисквания до датата на издаване но постановление чрез други влезли в законна сила такива, конкретния брой на съответните артикули от стоки – общо една,, които безспорно са представлявали незначителна част от асортимента на търговеца в магазина, липсата на какви и да било неблагоприятни последици, установени като настъпили за потребителите от самото нарушение. Прието е, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Именно последният от така направените изводи не се споделя от настоящия съдебен състав. Конкретното деяние нарушава правата на потребителите. Търговецът трябва да създаде такава организация, която не води до пропуски в ущърб на потребителя. Цената на дадена стока е основен, дори решаващ фактор за нейното закупуване. Затова и законодателят не го е предвидил като резултатно нарушение, а е счел, че е достатъчно то да бъде осъществено като деяние на просто извършване, без значение дали от него са произтекли или не вреди. Липсата на вредоносен резултат в тази връзка също не е достатъчно основание конкретното деяние да се окачестви като маловажен случай.

Така установеното нарушение е типично за вида си, не разкрива такива индивидуализиращи признаци, които да го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност. В случая ясно и точно е посочено, че нарушената правна норма е по ЗЗП, като в тази насока съдът приема, че е осъществен състава на вмененото във вина административно нарушение.

Съдът, обаче не споделя становището на административнонаказващия орган, относно размера на наложената имуществена санкция. Наложената санкция в размер на 25000 лв. е неадекватна и не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Всички обстоятелства, посочени от първоинстанционния съд като основание за приложение на чл.28 от ЗАНН безспорно са налице и обосновават санкция към минималния размер, предвиден в закона. Предмет на проверката са били 18 произволно избрани хранителни продукти, като само при една от стоките е установено нарушение. Несъстоятелен е довода за обвързване на имуществената санкция с приходите от продажби на търговеца. Последните не са критерий за имущественото състояние на едно търговско дружество, тъй като решаващи са неговите активите и пасиви. Тяхното обследване не е предмет на настоящето производство и не следва да се използва като база за определяне на имуществена санкция за конкретно нарушение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че АНО не следва да се позовава на Заповед №271 от 14.03.2023 г. с която на „Билла България“ ЕООД се забранява използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Цитираната заповед е издадена във връзка с конкретната проверка и установеното нарушение последващо, т.е. към момента на неговото извършване /20.02.2023 г./ такава заповед не е съществувала, респективно търговецът няма как да се съобрази с нея. Ето защо е несъстоятелен извода на АНО, че забраната не е постигнала превъзпитаващ ефект.

В заключение може да се обобщи, че според настоящият съдебен състав не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, определящ случая като маловажен. Този извод обуславя необходимостта първоинстанционното решение да бъде отменено.

С наказателното постановление, от своя страна, е наложен размер на административно наказание, който е несъответстващ на тежестта на нарушението. Преценявайки степента на засягане на обществените отношение, съдът намира, че целите на административното наказание могат да бъдат постигнати и с налагане на имуществена санкция в минимален размер. Целите, посочени в чл.12 от ЗАНН имат за цел да се предупреди и превъзпита нарушителя, а не да се осъществява репресираща функция. Индивидуализацията на нарушението изисква да бъде преценена неговата степен на обществена опасност и да се наложи адекватна санкция.

Според чл.210а от ЗЗП, „За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.“ В конкретния случай съдът намира, че на търговеца следва да бъде наложена имуществена санкция в минималния размер от 2000,00 лева, т.е наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената имуществена санкция.

При този изход на правния спор претендираните от страните разноски следва да бъдат присъдени съобразно крайния изход от делото. „Билла България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на КЗП сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Процесуалният представител на „БИЛЛА България“ ЕООД адв. Р. И. от САК е представил списък с разноски, договор за правна помощ и фактура, видно от която дружеството е заплатило адвокатски хонорар в размер на 3180,00 лева. От страна на КЗП е направено възражение за прекомерност на разноските, което съдът споделя.

При разглеждане на делото пред първата инстанция е изготвена жалба срещу наказателното постановление като упълномощеният представител не се е явил в съдебно заседание. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде присъдено в минималния предвиден размер. Съгласно чл.18 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв.“

Съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата, при интерес от 10 000 до 25 000 лв. възнаграждението е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.

Вземайки предвид наложената имуществена санкция в размер на 25 000 лв., съгласно горните правила, КЗП следва да заплати на „Билла България“ ЕООД разноски във вид на адвокатство възнаграждение в размер на 1525,00 лева за първоинстанционното производство

Пред касационната инстанция е приложен отговор на касационна жалба, но не е осъществено процесуално представителство. Възнаграждението следва да бъде определено в съответствие с чл.18 ал.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно : 500,00 лева.

По този начин за двете съдебни инстанции на „Билла България“ се дължат разноски общо в размер на 2025,00 лева.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №41/28.02.2024г. по АНД №899/2023г. РС Габрово, с което е отменено НП №Р-002727/09.10.2023 г. на Член на КЗП, упълномощен със Заповед №28/13.01.2023 г. на Председателя на КЗП, вместо което

 

ПОСТАНОВИ:

 

ИЗМЕНЯ НП №Р-002727/09.10.2023 г. на Член на КЗП, упълномощен със Заповед №28/13.01.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на с което на „Билла България“ ЕООД [населено място], ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25 000,00 лева за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 пр.1 във вр. с чл.68д ал.2 т.4 във вр. с чл.68г ал.4 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 210а от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 25 000,00 лева като намалява размера на имуществената санкция на 2000,00 лева.

ОСЪЖДА „Билла България“ ЕООД [населено място], ЕИК ********* да заплати на КЗП – София сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД [населено място], ЕИК ********* сумата от 2025,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се връчи на страните в едно със съобщението.