Р Е Ш Е Н И Е № 256
гр. Шумен, 05.12.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев
2. Т. Димитрова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 328 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Ф.О.чрез пълномощника адв.
И. И. от ШАК срещу решение № 212/02.07.2018 г. по гр.д. № 1225/2017 г. по описа
на НПРС, в частта, в която е осъден да заплати на С.С.М. разликата над 500 лева
от претендираната сума от 1 000 лева, представляваща частичен иск за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от нанесена на 09.10.2014 г.
лека телесна повреда, като цялата претенция е в размер на 5 000 лева.
Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд го да отмени и вместо него постанови друго, с което да определи обезщетение по справедливост в размер на 500 лева, съгласно ПП на ВКС № 4/23.12.1968 г. и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата С.С.М. не изпраща отговор на жалбата. В хода на съдебните прения, пълномощникът й адв. Д. М. от САК оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1225/2017 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, имаща за предмет иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева, като част от искова претенция за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, причинени на ищцата от ответника, в резултат на извършено от него на 09.10.2014 г. деяние, за което е съден с влязла в сила присъда № 32/05.05.2015 г. по НОХД № 394/2015 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането до завеждане на исковата молба, в размер на 1 010.29 лева и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна.
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения частичен иск по чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД, като с решението си е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева, представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесена на 09.10.2014 г. лека телесна повреда, като цялата претенция е в размер на 5 000 лева, ведно със сумата от 202.35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.10.2015 г. до 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 05.10.2017 г. до окончателното й плащане и 671 лева - деловодни разноски, като е отхвърлил иска за лихва над присъдения размер от 202.35 лева до пълния предявен размер от 1 010.29 лева и е осъдил ответника да заплати по сметка на съда държавна такса по делото в размер на 50 лева. Решението се обжалва от ответника в частта, в която е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 500 лева, ведно със законната лихва и съответната част от разноските.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи, че с присъда № 32/05.05.2015 г. по НОХД № 394/2015 г. по описа на ШРС, в сила от 21.05.2015 г. жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 09.10.2014 г., в гр. Шумен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удар с ръка в областта на лицето на въззиваемата, притискал я към стълбището и я дърпал по него, дърпал я и за косата, с което й причинил лека телесна повреда – престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което му е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 1 000 лева. В мотивите към присъдата е прието за установено и не се спори между страните, че, вследствие на упражненото от жалбоподателя физическо насилие върху въззиваемата на същата са били причинени следните травматични увреждания: охлузване на кожата на горната устна в ляво, подлигавично кръвонасядане на горната устна в ляво, кръвонасядане на долната устна в ляво външно, дълбоко кръвонасядане в областта на брадичката вляво, плитко петнисто охлузване на кожата на дясната буза, зачервяване и лек отток на кожата в поясната област срединно, бледо ивицовидно кръвонасядане по задната страна на лявата ребрена дъга с ивицовидно зачервяване на кожата, бледо ивицовидно хоризонтално разположено кръвонасядане в дясната поясна област, хоризонтално кръвонасядане с лек отток по задната страна на дясната мишница, плитко охлузване на кожата по задната страна на десния лакът, синкаво кръвонасядане по вътрешната страна на дясната предмишница, обширно кръвонасядане по задната страна на лявата мишница и дребно кръвонасядане в областта на лявата гривнена става, като посочените травматични увреждания покриват медикобиологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. На основание чл.300 от ГПК, визираната присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, което налага да се приеме за доказано в настоящото производство, че на 09.10.2014 г. жалбоподателят е извършил виновно непозволено увреждане на въззиваемата, причинявайки й посочените по-горе травматични увреждания. С оглед характера им, следва да се заключи, че, поради уврежданията пострадалата е търпяла постепенно отзвучаващи физически болки и дискомфорт в продължение около 10 дни. От мотивите към присъдата на ШРС по НОХД № 394/2015 г., показанията на разпитаната свидетелка С. Димитрова, приложените списък на ЦС на ДПС, извадка от статия в сп. „ Общество и право „, извадка от статия на Дарик – Добрич, списък на допуснатите до подбор и списък на допуснатите кандидати за длъжност социален работник, както и от заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на 09.10.2014 г., излизайки от питейното заведение, в което двамата се забавлявали, жалбоподателят забелязал въззиваемата, която изглеждала разстроена и се опитал да я заговори, въпреки че до този момент не се познавали. След като тя поискала да не я безпокои, жалбоподателят осъществил неправомерно физическо посегателство върху въззиваемата като я хванал, започнал да я притиска към парапета на стълбите и да я дърпа нагоре, както и да й скубе косата, при което тя изпитала силен страх за здравето и живота си и започнала да крещи. Малко след това на помощ се притекъл неин познат, който отблъснал нападателя. След инцидента, въззиваемата, която тогава била на 27 години, неомъжена, се изолирала от приятелския си кръг, свела до минимум социалните си контакти, затворила се в себе си, изпитвала страх от тъмното и при шум от движещи се след нея стъпки, както и ужас, че може да срещне отново с нападателя си. Сънувала кошмари и започнала да страда от безсъние. Изпитвала тревожност, срам и чувство на лична вина за инцидента, като дълго след него криела за случилото се от близките и приятелите си. За да преодолее негативните си емоции и забрави за нападението, се отдала изцяло на работа, учене / записала докторантура / и социални и политически дейности, които отнемали голяма част от времето й. Вследствие, започнала да пренебрегва личните си нужди и стигнала до физическо и емоционално изтощение. На опитите на приятелите й да я разсеят и да я накарат да се включи в забавления и пътувания, най-често не се отзовавала или го правела без ентусиазъм. След психологично изследване на пострадалата, вещото лице по допуснатата СПЕ дава заключение, че в личностовия профил на въззиваемата се очертава социална насоченост на контактите, общителност и добър социален резонанс. Склонна е към променливо настроение, но преобладаващо в позитивния регистър. Има уязвима чувствителност, проявява често безпокойство и тревожност, като страха присъства в личностовата й диспозиция от по-ранни години. Характерни за нея са лесното безпокойство и страха, които често биха могли да определят поведението й. Емоционалното отношение към инцидента и изживяванията й са все още значими до степен да определят нейните мисли, чувства и качество на живот. Все още изтласква, а не преработва вътрешния си конфликт и подпомага проявите на застойност в преработката на стреса. Реагира емоционално. Защитните й механизми на поведение – стремежа да се ангажира и свръхангажира с професионалностите си, да изтласка и „ забравя „ случилото се до момента не са работещи и не я променят в желаната за нея посока. Така описаните характеристики в момента са в лека степен на изразеност, но са придобили хроничен ход и придават все още значимост на действаща психотравма за личността й. И към момента са налице изразена емоционална лабилност, нервност, плачливост, гневливост, която се стреми да подтиска. Все още се очертава външен локус на контрола. Освидетелстваната общува, позиционира се в социума си и поема ангажименти, но това още повече засилва психичния й дискомфорт. Има малоценностни изживявания. Все още доминират уязвима чувствителност, проява на безпокойство и тревожност, страх от тъмно и нападение. Поддържа тенденция за психическа астенизация, раздразнителна слабост, разстройство на съня, очертан фобиен и социален страх. Що се отнася до показанията на водения от жалбоподателя свидетел Г.И., съдът счита, че не следва да се кредитират като достоверни във връзка с установяване състоянието на въззиваемата след инцидента, тъй като от разпита на свидетеля се установи, че той не познава пострадалата и гради впечатленията си единствено от снимки във Фейсбук, за които е било посочено, че са на лице с имена като нейните.
Позовавайки се на установените
факти, съдът приема за доказано, че, в резултат от причиненото й виновно от
жалбоподателя непозволено увреждане, осъществено на 09.10.2014 г., въззиваемата
е претърпяла, като пряка и непосредствена последица от деянието, физически
болки - в продължение на около 10 дни, както и психични страдания, изразяващи
се в първоначален силен шок, последващи стрес, страх от тъмното и от
преследване, нарушение на съня, чувство на срам и вина, трудности при общуването
и поддържането на пълноценен личен и социален живот, малоценностни изживявания
и психичен дискомфорт, които, предвид пола, възрастта й, психичните й,
културологични нагласи и интелектуален и социален статус, са рефлектирали силно
върху общото й емоционално състояние и са ограничили възможностите й за
справяне с негативните преживявания след нападението, като предприетите от нея
защитни механизми, макар и да се изразяват обективно в свръхнатовареност в
професионалната й и социална активност, все още не са й помогнали да преодолее последиците
от преживяното и да преработи нанесената й психична травма. Ето защо,
заключава, че са налице обективните и субективни елементи от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, предпоставящи ангажиране отговорността на жалбоподателя за
репариране причинените на въззиваемата неимуществени вреди, причинени й като
пряка и непосредствена последица от увреждането, относно който факт
жалбоподателят не спори.
Що се касае до спорния въпрос, касаещ размера на конкретно дължимото обезщетение, правилото на чл.52 от ЗЗД е, че то се определя по справедливост. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. С оглед изложеното и като съобрази вида и естеството на причинените на въззиваемата физически и психични увреждания, че конкретното непозволеното увреждане засяга пряко и по недопустим начин физическата неприкосновеност на млада и социално активна жена, която не е провокирала нападателя със съответно на нападението поведение, че деликвентът е от противоположен пол и физически по-силен от потърпевшата и, че е преустановил нападението си едва след активната намеса на трети лица, което неминуемо е провокирало у пострадалата силен стрес, страх, чувство за срам, вина и невъзможност за пълноценна и адекватна изява в социума, както и за поддържане на нормални междуличностни отношения, проявяващи се и към момента, макар и в по-лека степен, както и икономическото състояние в страната към датата на увреждането, настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което жалбоподателят дължи на въззиваемата за причинените й болки и страдания следва да бъде определено в размер на 1 000 лева, за която сума предявеният частичен иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава, считано от датата на непозволено увреждане да окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
В съответствие с изложените фактически и правни изводи, настоящата инстанция приема, че в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено на 09.10.2014 г., в размер над 500 лева, до пълния размер от 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта и припадащата се част от направените деловодни разноски, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 400.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212/02.07.2018 г. по гр.д. № 1225/2017 г. по описа на Районен съд – Нови пазар в ЧАСТТА, в която Д.Ф.О.ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на С.С.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 21, сумата над 500 лева, до пълния размер от 1 000 лева, представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесена на 09.10.2014 г. лека телесна повреда, като цялата претенция е в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволено увреждане до окончателното й плащане и съответната част от направените по делото разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.Ф.О.ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 21, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 400 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.