РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 16.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 115 / 2021 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Н.С.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. И.К. ***, срещу Разпореждане на полицейски орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г.
Оспорващият твърди, че обжалваното разпореждане не отговаря на реквизитите за форма на административния акт, като не са изложени фактически и правни основания. Допълнително акцентира, че в самото разпореждане са извършени ръкописни поправки относно правното основание, което според жалбоподателя опорочава напълно правното основание. Допълнително сочи, че липсват доказателства за приложимост на текста на чл. 162, ал. 7 от ЗДвП. Сочи, че постоянният му и настоящ адрес е в Испания. В заключение се моли съда да отмени оспореното разпореждане, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез адв. И.К. от ЛАК жалбоподателят поддържа жалбата, признава, че не е променял официално постоянния си и настоящ адрес, който е в Р България, признава, че не е уведомил българските власти за промяна на постоянния си и настоящ адрес, като сочи, че признава наличието на трудови договори в Р България, които се установяват и от представените от жалбоподателя и от ТД на НАП писмени доказателства. Независимо от горното, жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане страда от порок на формата – липса на фактически основания и липса на правно основание, поради което намира същото за незаконосъобразно. Поддържа се искането за присъждане на разноски на жалбоподателя съгласно списък на разноски на л. 54 от делото.
Ответникът – полицейски орган – полицейски инспектор от сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, се представлява от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за законосъобразно. Ответникът признава, че в обжалваното разпореждане при изписване на правното основание върху бланката на МВР е задраскан текстът на чл. 62 от ЗМВР, вместо което ръкописно е изписан текстът на чл. 64 от ЗМВР, но твърди, че това е направено на 1000 образеца на същите бланки и липсва законова забрана текстът на чл. 64 от ЗМВР да бъде изписан ръкописно, като сочи, че по никакъв начин това не нарушава правото на защита на наказаното лице. Ответникът поддържа, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Обжалваното разпореждане е съобщено на 29.03.2021 г., което се сочи и от двете страни, предвид липсата на доказателства за съобщаването на същото, съдът е изискал служебно такива, като жалбоподателят в молба вх. № 1648/18.05.2021 г. сочи за дата на съобщаване датата 29.03.2021 г., която дата се потвърждава и от ответника с писмо вх. № 2693/25.08.2021 г., в което ответникът изрично ангажира становище за допустимост на жалбата. Жалбата е подадена на 01.04.2021 г., поради което е подадена в преклузивния срок и от надлежна страна – адресат на разпореждането, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
Следва да се посочи, че страните не спорят по фактите, като в съдебно заседание на 08.12.2021 г. съдът е приел за безспорно между страните, че към датата на издаване на обжалваното разпореждане – 29.03.2021 г. жалбоподателят Н.С.С., ЕГН: **********, е с постоянен и настоящ адрес:***. В същото съдебно заседание е прието за безспорно между страните, че жалбоподателят не е заявил пред българските власти промяна нито на постоянния си адрес, нито на настоящия си адрес.
Безспорно е между страните, а и ведно от писмените доказателства на л. 46 – 52 от делото, че към датата на издаване на обжалваното разпореждане – 29.03.2021 г., жалбоподателят е бил в трудово правоотношение в Р България с работодател „****“ ООД, гр. София, прекратено на 23.07.2021 г., като няма спор, че и предходния работодател на жалбоподателя за периода от 01.10.2020 г. до 08.12.2020 г. отново е българско дружество „****“ ЕООД, гр. София.
Административната преписка, представена от ответника, се състои само от обжалваното Разпореждане на полицейски орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г. и копие на Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, което е издадено за друго нарушение, а именно, че Н.С.С. като водач на МПС не използва обезопасителен колан – нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП /на л. 16 от делото/.
С определение от з.с.з. на 30.06.2021 г. съдът е констатирал изрично, че с писмо вх. № 1608/14.05.2021 г. по повод на предходно разпореждане на съда от 28.04.2021 г., с което е изискано заверено копие на административна преписка в цялост, ответникът представя единствено заверено копие на обжалваното Разпореждане на полицейски орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г., както и заверено копие на Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, което не е относимо по делото, т.к. касае административно нарушение – неизползване на обезопасителен колан. Не се представя административна преписка – в цялост, липсват доказателства за компетентност на издателя обжалваното разпореждане – на каква длъжност е издателят към датата на издаването -29.03.2021 г. /заповеди за назначаване, удостоверение, служебна бележка/, поради което съдът повторно е изискал със същото определение от ответника административна преписка в цялост, както и доказателства за компетентност на издателя на разпореждането.
Със същото определение съдът е указал на основание чл. 170, ал. 1 от АПК на ответника, че носи доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Ответникът е представил единствено доказателства за компетентност на издателя на разпореждането с писмо вх. № 2440/21.07.2021 г. /на л. 26 от делото/ и писмо вх. № 2693/25.08.2021 г. /на л. 32 от делото/.
Ето защо съдът констатира, че
въпреки многократните указания до ответника и служебно изискваните допълнителни
доказателства, административната преписка
се състои единствено от заверено копие на обжалваното Разпореждане на
полицейски орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г., както
и заверено копие на Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г.
на началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Ловеч /на л. 16 от делото/.
Горното е особено съществено във връзка с проверката дали липсата на фактически основания в обжалваното разпореждане, може да бъде преодоляна с писмени доказателства в административната преписка във вр. с Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. В процесния случай липсва административна преписка, а Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч /на л. 16 от делото/ е неотносимо, т.к. е издадено за друго нарушение, а именно, че Н.С.С. като водач на МПС не използва обезопасителен колан – нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваното Разпореждане на полицейски орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г., е издадено от компетентен орган, видно и от писмените доказателства, представени от ответника с писмо вх. № 2440/21.07.2021 г. /на л. 26 от делото/ и с писмо вх. № 2693/25.08.2021 г. /на л. 32 от делото/. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя във връзка с ръкописното изписване на правното основание, както и във връзка със зачертаването на текста на чл. 62 от ЗМВР и ръкописното изписване на чл. 64 от ЗМВР, като намира, че само по себе си това изписване не представлява порок, но в случая налице е особено съществено нарушение на формата на административния акт, поради липса на посочване на каквито и да било фактически основания, както и поради неясно посочване на правно основание и неясното препращане единствено към текста на чл. 162, ал. 7 от ЗДвП, без посочване в каква връзка е това препращане.
Видно от съдържанието на обжалваното разпореждане, същото е издадено в нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липсват конкретни фактически основания, както и непълнота на правното основание.
С оспореното разпореждане е указано на жалбоподателя следното: „Да подмени свидетелството си за управление на МПС с български образец, на основание чл. 162, ал. 7 от ЗДвП и във връзка с наказателно постановление № 21-0906-000010/21. Същото следва да се подмени в 1-месечен срок“.
Липсват каквито и да било мотиви защо се налага разпореденото, защо е указано на жалбоподателя същото, какво е констатирано, какво е наложило тази констатация, какво свидетелство за управление и от коя друга държава е представил С., липсва посочване на конкретно нарушение от жалбоподателя С., като липсва и яснота в случай на констатирано нарушение на коя дата е станало същото и какво е било констатирано.
Отделно, видно от съдържанието на Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч /на л. 16 от делото/, същото е неотносимо, т.к. е издадено за нарушение, че Н.С.С., като водач на МПС, не използва обезопасителен колан – нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. В допълнение съдът намира, че при липсата на посочване от издателя на ожалваното разпореждане каква е връзката на Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч с разпореждането по чл. 64 от ЗМВР няма как съдът да предполага и да излага хипотези, а както беше посочено по-горе, административна преписка липсва, като дори няма докладна записка, протокол за проверка и каквито и да било други писмени доказателства, от които да се изведат фактически основания, които не са посочени изобщо в обжалвания административен акт - Разпореждане на полицейски орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г.
В допълнение ответникът не представя и доказателства дали Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч /на л. 16 от делото/ е влязло в сила и на коя дата, нито сочи аргументи каква е връзката на същото с обжалваното разпореждане.
Както беше посочено по-горе, поради липса на административна преписка, неприложимо е Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС.
В оспореното разпореждане не са посочени конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия срещу оспорващия. В случая липсва и докладна записка, както и каквито и да било писмени доказателства. Следователно липсата на подробни мотиви в административния акт не е санирано, тъй като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му не се съдържат в единствения друг документ - Наказателно постановление № 21-0906-000010 от 12.01.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч /на л. 16 от делото/. С горното са нарушени целите, които законодателят преследва с изискването за мотивиране на акта – страната да е наясно със съображенията за издаването му и да е възможен контролът за законосъобразност.
Органът – издател на оспорения акт - е длъжен да обоснове с изрични мотиви издаването на полицейско разпореждане във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т.е. да провери наличието на материалноправните предпоставки за постановяването му. Възможността за издаване на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР не е императивна, а органът следва да я упражни в рамките на оперативната си самостоятелност, но само ако аргументира наличие на съответните законови предпоставки за това. След като в случая такава аргументация липсва, съдът намира непълнотата на мотивите до степен липсващи такива, по отношение на обстоятелствата, регламентирани в чл. 64, ал. 5, т. 3, предл.1 от ЗМВР. Горното е самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на процесното разпореждане.
В допълнение в разпореждането не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което също е порок на формата съгласно чл. 64, ал. 5, т. 5 от ЗМВР.
Както беше посочено по-горе съдът констатира и липса на прецизно правно основание, като следва да се отбележи, че посочването на чл. 64 от ЗМВР е недостатъчно, без препращане към други законови разпоредби. В разпореждането е посочено единствено чл. 162, ал. 7 от ЗДвП, което също е недостатъчно.
Съгласно чл. 162, ал. 7 от ЗДвП - Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Следвало е издателят на административния акт да конкретизира какво административно нарушение е установено, на коя дата е установено с какъв акт, дали наказателното постановление е влязло в сила на коя дата, от къде е установено, че адресатът на разпореждането е с „обичайно пребиваване в Република България“, какво свидетелство за управление е представил на проверяващите, издадено от коя държава и на коя дата.
Както беше посочено по-горе неясно остава съдържанието на разпореденото, както и неясно е въз основа на какви конкретни фактически обстоятелства е разпоредено.
Поради сочения съществен порок на формата на административния акт – не са изложени фактически основания, като такива липсват и в административна преписка, като липсват и правни основания – конкретни разпоредби нормативен акт и конкретно препращане към такива разпоредби, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено на основание нарушение на изискванията за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Отделно неизлагането на достатъчно правни и фактически основания затруднява преценката за материална законосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК.
В допълнение съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, но поради порокът на формата е невъзможна проверката на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 54 от делото общо в размер на 410 лв., от които за платена д.т. 10 лв. и за платен адвокатски хонорар от 400 лв., или общо 410 лв. Видно от платежно нареждане на л. 6 от делото, доказан е разход за заплатена държавна такса от 10 лв., а видно от договор за правна защита и съдействие на л. 5 от делото, доказан е разход за адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв. съответстват на минималните такива - съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва да бъде осъдена ОДМВР – Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.С., ЕГН: **********,***, чрез адв.
И.К. ***, Разпореждане на полицейски
орган ПИ от сектор „Пътна полиция“, издадено на 29.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Ловеч да заплати на Н.С.С., ЕГН: **********,***, сумата от 410 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: