Р Е Ш Е Н И
Е № 260032
гр.Пазарджик,13.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
окръжен съд ,търговска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря П. Б като разгледа докладваното от съдията т.д.№145 описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „КОНСОЛИД
КОМЕРС“ ЕАД /в ликвидация/ , ЕИК
*********, град София, район Триадица, бул.„Княз Борис І“ №24, ет.4, ап.12,
представлявано от Изпълнителния директор В Ч С против „ФИДЕЛИТИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул.„Цар Самуил“ №3, представлявано от Управителя П.Е.К.,с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.631а от ТЗ, подлежащ на
разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК предвид търговския характер на
спора.
Ищецът
твърди,че „Фиделити Асет Мениджмънт“
ЕООД подал до СГС молба за обявяване
неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност с обявяване
на начална дата на неплатежоспособността на „Консолид Комерс“ ЕАД на основание
неплатежоспособност, изразяваща се в неплащане от страна на дружеството на
парично задължение в общ размер на 785 605.60лв. - главница и лихви, което
задължение се основа на цедирано вземане на „Пампорово“ АД към „Консолид
Комерс“ ЕАД по договор за възмездна цесия от 04.01.2006г.По молбата е образувано търговско дело №1022 по
описа за 2006г. на Софийски градски съд.
С определение от 07.07.2006г. по т.д. №1022/2006г.,
СГС по молба на ответника за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.629а от ТЗ, назначил временен синдик на „Консолид Комерс“ ЕАД /в
ликвидация към онзи момент/ с правомощия по чл.635 ал.1 от ТЗ и на основание
чл.635 ал.2 от ТЗ във вр. с чл.629а от ТЗ лишил „Консолйд комерс“ ЕАД от
правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си като това право се
предоставило на временния синдик. Със същото определение, на основание чл.629а
ал.1, т.4 от ТЗ във вр. с чл.630 ал.1, т.4 от ТЗ наложил запор и възбрана върху
имуществото на „Консолид Комерс“ ЕАД. Твърди се, че било определено
възнаграждение за временния синдик в размер на 1 100лв. месечно.
С решение №281/16.07.2007г. по т.д. №1022/2006г.,
Софийският градски съд, Търговска колегия, VI - 2 състав, отхвърлил молбата на
„Фиделити Асет Менинджмънт“ ЕООД за обявяване в неплатежоспособност и откриване
на производство по несъстоятелност на „Консолйд Комерс“ ЕАД. С решение №
114/09.04.2008г. по т.д. №744/2007г., Върховният касационен съд, Второ търговско
отделение, отменил решението от 16.07.2007г. по т.д. №1022/2006г. на СГС и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При връщане на делото било образувано т. д.
№954/2008г. по описа на СГС.При новото разглеждане на делото, с решение
№1980/12.11.2012г., постановено по т. д. №954/2008г. отхвърлил молбата на
„Фиделити Асет Мениджмънт“ ЕООД за обявяване в неплатежоспособност и откриване
на производство по несъстоятелност на „Консолид Комерс“ ЕАД. С решение №
196/30.01.2014г., постановено по т.д. №337/2013г., Софийският апелативен съд, 9
- ти състав потвърдил решение №1980/12.11.12г. по т.д. №954/2008г. по описа на
СГС. С определение №1009/18.12.2014г., постановено по т. д. № 1545/2014г., ВКС,
ТК, Първо отделение не допуснал касационно обжалване на решение №1545/2014г.,
постановено по в.т.д. №337/2013г. на САС.
За да отхвърли молбата на „Фиделити Асет Мениджмънт“
ЕООД, съдът приел, че същото не притежава активна легитимация да иска откриване
на производство по несъстоятелност на „Консолид Комерс“ ЕАД, тъй като липсва
изискуемо и неплатено задължение на „Консолид Комерс“ ЕАД към „Фиделити Асет
Мениджмънт“ ЕООД, произтичащо от търговска сделка. Твърди се, че приетото за
установено от съдебните състави в тази насока, е било известно на ответника
като обективен факт от действителността, тъй като било очевидно, че не е налице
изискуемо и неплатено задължение на „Консолид Комерс“ ЕАД към „Фиделити Асет
Мениджмънт“ ЕООД, произтичащо от търговска сделка. Твърди се и че целта на
ответника била в производство по несъстоятелност и с назначаването на временен
синдик да отнеме управлението на дружеството, което се определея като
недопустимо противоправно действие, което противоречи на закона и търговската
практика.
Ищецът сочи, че в резултат на описаните действия са му
причинени вреди. Освен че ответникът нямал вземане към „Консолид Комерс“ ЕАД,
съгласно посочените в решенията показатели, по отношение на „Консолид Комерс“
ЕАД не било налице състоянието на неплатежоспособност или свръхзадължнялост.
Въпреки това ответникът подал молба за откриване на производство по
несъстоятелност и предявил искане за обезпечителни мерки на основание чл.629а
от ТЗ, което искане, както е посочено по-горе, било уважено. В резултат на това
от месец юли 2006г. до месец април 2015г., „Консолид Комерс“ ЕАД имало временен
синдик, който го управлявал. Временният синдик е заличен от Търговския регистър
на 29.04.2015г. С допуснато обезпечение -назначаване на временен синдик и
предоставянето на правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на
дружеството, са причини вреди на „Консолид Комерс“ ЕАД. Определеното месечно
възнаграждение на временния синдик в размер на 1 100лв. е заплащано от месец
юни 2007г. до месец януари 2015г., включително, като за този период е заплатена
общо сума в размер на 101 200лв. За посочения период са заплатени осигуровки на
временния синдик /за сметка на работодателя/ - ДО и ЗО в общ размер на 14
413.80лв.
Поради изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да „Фиделити Асет Мениджмънт“ ЕООД да бъде осъдено да заплати
на „Консолид Комерс“ ЕАД /в ликвидация/ сумата от
101 200лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в
резултат на заплатено възнаграждение на временен синдик, назначен на основание
чл.629а от ТЗ по търговско дело № 1022/2006г. по описа на Софийски градски съд,
за периода от месец юли 2007г. до месец януари 2015г., включително, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане; сумата от 14 413.80лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на заплатени здравни осигуровки и
осигуровки за ДОО за временен синдик, назначен на основание чл.629а от ТЗ по
т.д. № 1022/2006г. по описа на СГС за периода от месец юли 2007г. до месец
януари 2015г., включително, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се сторените
по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
предявено е искане за допускане на съдебноикономическа експертиза с формулирана
задача.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК , не е постъпил отговор
от ответника „ФИДЕЛИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. Такъв е постъпил след изтичане на
срока ,в който е изразено становище за неоснователност на заявената
претенция.Представени са писмени доказателства.
Постъпилият отговор от ответника е нередовен – като
постъпил след изтичане на предвидения от чл.367 ал.1 преклузивен двуседмичен
срок и правото на отговор е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК.
Същото се отнася и до приложените с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдат прие за
установено следнто:
На 12.06.2006г.„ФИДЕЛИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е
подало молба против „Консолид Комерс“ ЕАД /в ликвидация/ пред СГС,по която е образувано т.д.№1022/2006г.с
предмет по чл.608 ал.1 и ал.3 от ТЗ.В исковата молба ищецът е изложил
обстоятелства относно активната си материално правна легитимация като е
формулирал твърдения,че по силата на възмезден
договор за цесия от 04.01.2006г.му е било прехвърлено вземането на
„Пампорово“ АД към „Консолид Комерс“ ЕАД ,като последното всъпило в дълга на „Лифтстрой“ ООД към цедента по догово за заем от
16.06.1999г.Не са изложени твръдения относно начина и обстоятелствата,при
които„Консолид Комерс“ ЕАД е встъпил в дълга на
„Лифтстрой“ ООД.В исковата молба са изложени твърдения,че цесията е
съобщена на длъжника и въпреки,че същия чрез ликвидатора не оспорва
задължението си в размер на 785605,60лв.,от които главница в размер на
423857,23лв.и лихва в размер на 361748,37лв.,до момента не било извършено плащане.Твърди се,че
първоначално ликвидатора отказал да извърши плащане,тъй като срока на
ликвидацията изтекъл на 31.12.2005г.и не било ясно дали дружеството ще бъде
заличено или ликвидацията ще продължи.Не било извършено плащане и след
удължаване на срока за ликвидация с решение на СГС от 04.05.2006г.до края на
2006г.Твърди се,че вместо да се пристъпи към удовлетворяване на
кредиторите,едноличния собственик на капитала на дружеството взел решение на
30.05.2006г.производството по ликвидация да се прекрати и дружеството да
продължи дейността си в хипотезата на чл.274 от ТЗ.Твърди,че това решение
застрашава интерисите му като кредитор,тъй като отпада защитата по чл.272 ал.3
от ТЗ и се затруднява събираемостта на вземането.Не са изложени обстоятелства
във връзка с финансовото състояние на дружеството ответник.Формулирано е искане
за допускане на предварителни обезпечителни мерки с цел запазване на имуществото
на длъжника /без изложени обстоятелства за неговото разпиляване или увреждане
или за наличие на реална опасност за такова/,а именно :назначаване на временен
синдик и лишаване на длъжника от правото му да управлява дружеството и да се
разпорежда с имуществото си.Видно от описанието на приложените към исковата
молба писмени доказетелства не са представени такива за установяване на
материално правните предпоставки за
откриване напроизводство по несъстоятелност.
С определение на СГС по т.д.№1022/2016г.от 07.07.2006г.на
основание чл.629а от ТЗ и без да изложи каквито и да било мотиви,съдът е
назначил временен синдик с правомощията по чл.635ал.1 от ТЗ,лишил е длъжника от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото си като е предоставил това право на синдика
и е наложен запор и възбарна върху длъжниковото имущество. Определението е
обжалвано,но частната жалба е отавена без разглеждане от САС като просрочена.
Синдикът е встъпил в правомощията си на
12.07.2006г.,видно от представенния като доказателство по делото акт
завстъпване от същата дата.
Длъжника е депозирал становище по предявения иск на
13.10.2006г.,в което е посочил,че ищеца не сочи доказателства за встъпването в
дълг,нито излага конкретни твърдиния за това.
По искане на ищеца от 09.11.2006г.,съдът е отменил
протоколно определение от 27.10.2006г.,с което е даден ход на устните
състезания по делото и същото е насрочено в открито съдебно заседание за
събиране на доказателства,с които ищецът твръди,че не е разполагал.Впечатление
прави ,че сред същите е и самия договор за цесия,от който ищеца извежда
активната си материално правна легитимация.Видно от съдържанието на договора за
цесия от 04.01.2006г.,на ищеца е прехвърлено вземането на „Пампорово“ АД към „Лифтстрой“ ООД.В договора не е посочено,че друг правен
субект е встъпил в дълга на „Лифтстрой“
ООД към цедента.
От констативния протокол на Инспекотрата към ВСС
,приложен като доказателство по делото,се установява,че делото е било насрочено
за 26.01.2007г.В съдебно заседание проведено на 23.03.2007г.,съдът е дал ходна
делото по същество.На 23.04.2007г.молителя е сезирал съда с искане да отмени
определението за даване ход по същество и делото да бъде насрочено в открито
съдебно заседание за събиране на доказателства.С определение от
26.04.2007г.съдът е уважил молбата и делото е насрочено за 18.05.2007г.
В насроченото по делото съдебно заседание на
18.05.2007г.,ищецът е формулирал доказателствено искане във връзка с
установяване на обстоятелството,че ответникът е съдружник в „Лифтстрой“
ООД,което съдът е уважил.На 18.06.2007г.е даден ход на делото по същество.
С решение от 16.07.2007г.съдът е отхвърлил молбата за
откриване на произвоствто по несъстоятелност като е приел,че ответникът с оглед
експертното заключение по първоначалната експертиза ,изготвена без да се вземе
предвид спорното вземане на ищеца,не е в
състоние на неплатежоспособност ,както и че по делото не е доказано
съществуването на установено по размер изискуемо задължение на ответника към
ищеца.Съдът в мотивите си е отбелязал,че липсват доказателства длъжника да е
встъпил в дълга на „Лифтстрой“ ООД,а така също и че факта ,че ищеца е съдружник
в дружеството не означава встъпване в задълженията му към кредиторите.
Решението е обжалвано от ищеца и по образуваното по
касационната му жалба т.д.№744 по описа на ВКС за 2007г.,съдът с решение от
09.04.2008г.е отменил същото и е върнал делото за ново разглеждане за
изясняване на въпроса дали длъжника е встъплил в дълга на „Лифтстрой“ АД.
Образувано е т.д.№954/2008г.по описа на СГС приключило
на 12.06.2012г.,по което е постановено решение на 12.11.2012г.Иска е отхвърлен
поради липса на установено задължение на длъжника към ищеца като в мотивите на
решението е прието,че не е налице встъпване на ответника в дълга на „Лифтстрой“
АД,както и че дружеството е платежоспособно.Решението е потвърдено с решение на
САС по в.т.д.№337/2013г.,като съдът е
препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК като е посочено,че споделя решаващия
извод на първата инстанция за неоснователност на иска поради липса на
установено и изискуемо задължение на ответника към ищцовото дружество.Изложени
са допълнително мотиви в тази връзка на база представени пред въззивната
инстанция нови писмени доказателства,а именно представен от въззивника нотариано заверен препис от протокол на ОСС
„Лифтстрой“ ООД от 20.01.2000г.,който е различен от двата преписа от същия
протокол представени от страните в производството пред СГС.Съдът е констанирал
идентичност на текста по т.1.2 в преписите представи от ищеца пред двете
инстанции като разликата се състои в това,че последния е подисан в края от
всички съдружници.
Съдът е изложил подробни съображения защо не кредитира
представения от ищеца нотариално заверен пропис и защо същия не е в състояние
да промени изводите на първата инстанция.Установено е ,че в съдържанието на представените от „Фиделити
Асет Мениджмънт“ ЕООД два екземпляра от протокола се констатират
несъответствия.Същите се свеждат до това,че в т.1 от дневния ред е включено
утвърждаване на окончателни разчети на финансовите взаимоотношения между
„Пампорово“ АД и „Лифтстрой“ ООД и не е включено обсъждане на въпроса за
заместване на последното от „Консолид Комерс“ ЕАД,което е обективирано в
решението по т.1.2.В същото време в решението по т.2.3 е предвидено задължението
на „Лифтстрой“ ООД към „Пампорово“ АД
да се счита погасено от момента на възстановяването им от „Лифтстрой“
ООД,съгласно утвърдения финансов разчет.Разчета е представен единствено от
ответника и в него „Консолид Комерс“ ЕАД не фигурира.Съдът е приел,въз основа
на закючението по допуснатата пред СГС
съдебно графологическа експертиза,неоспорена от страните,че на стр.2 от
протокола предсатвен от ищеца по отношение на текста от решението по т.1.2 са
извършени промени,довели до различия по отношение на дясното поле на
страницата,,на интервалите между думите и в разположението и съдържанието на
текста.
Решението на САС не е допуснато до касационно
обжалване с решение на ВКС по 18.12.2014г.,с
което съдът приема,че молбата на ответника по настоящето дело за
откриване на производство по несъстоятелонст на ищеца е отхвърлена.
Ищецът представя като доказателство по делото
опрделение на съда по несъстоятелността по т.д.№1022/2006г.от 17.04.2007г.,с
което на синдика по делото е определено месечно възнаграждение в размер на
1100,00лв.
По делото е допусната съдебно икономическа експертиза
за установяване на размера на изплатените от ищеца възнаграждения на синдика и
изплатените осигуровки.От заключението на в.л.Л.Я.-Т. ,което съдът като
обосновано и компетентно изготвено,цени и кредитира като доказателство по
делото, се установява,че за процесния период от м.юни 2007г.до м.януари
2015г.на синдика са изплатени 92 месечни възнаграждения на обща стойност
101200,00лв.,а заплатените от ищеца осигурителни вноски възлизат на 14431,80лв.
При така приетата за установена по делото фактическа
обстановка,от правна страна съдът приема,че предявения иск е основателен.
Основанието на заявената осъдителна претенция е в
разпоредбата на чл.631а от ТЗ,съгласно която когато с влязло в сила решение
молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност е
отхвърлена,длъжникът има право на обезщетение,ако кредиторът е действал
умишлено или с груба небрежност.Право на обезщетение следва да се признае на
длъжника -физическо или юридическо лице и за всички вреди били те имуществени
или неимуществени,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай
първата от визираните в закона
предпоставки е налице-влязлов сила решение ,с което молбата на отетника по
настоящето дело за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца е
отхвърлена.
Съдът приема за установена и вредата.Касае се до
имуществена вреда,чийто размер е установен от вещото лице и представлява
изплатеното за исковия период възнаграждение на назначения по делото времемен
синдик от 101200,00лв.,ведно с осигурителните вноски в размер на 14431,80лв.
Съдът приема,че връзката между настъпилата в
патримониума на ищеца имуществена вреда и действията на ответника е пряка и
непосредствена.Вредата е последица от предявената от ответника молба за
откриване на производство по несъстоятелонст и формулираното от него искане за
предарителни обезпечителни мерки.
Съдът намира,че е налице и последната предпоставка за
уважаване на иска като приема,че
ответникът е действал най-малко при условията на груба небрежност .В гражданското право
смисълът на понятието груба небрежност се свързва с недобросъвестно
изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това
изпълнение,с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗЗД.Изводи за субективното
отношение на ответника следва да се направят в зависимост от конкретния
случай.В конекста на конкретната ситуация ответникът е знаел,или най-малкото
при появена в по-голяма степен грижа,е могъл да знае,че не е титуляр на
вземането против ищеща и че ищеца не е в състояние на неплатежоспособност.Съдът
приема за неслучаен факта,че в исковата молба ответникът не е изложил ясно и
категорично твърденията си ,от които следва да е възникнало задължението на
ищеца.Споменаването на правния институт на поемането на дълг в хипотезата на
чл.101 от ЗЗД не е достатъчно и не дава
нужната информация както за определяне на предмета на спора и предмета на
доказване,така и за гарантиране на защитата на ищеца като ответник в производството
по несъстоятелност.При първоначалното разглеждане на делото пред СГС по
т.д.№1022/2006г.ответникът нито твърди,нито сочи доказателства за възникване на
задължеието на ищеца.В твърденията си се позовава на изразено становище от
ликвидатора на ищцовото дружество,че признава предявеното вземане.Ответикът е
следвало да е наясно,че това признание не може да породи материалноправното
задължение на дружеството,поради което следва да се приеме,че същото се сочи в
исковата молба единствено с намерението ищеца по иска по чл.608 от ТЗ да
извлече изгодни за себе си правни последици за сметка на другата страна.От
данните по делото прави впечатление,че с исковата молба ищецът не предсатвя
никакви писмени доказателства за установяване на твърденията си,че налице
поемане на дълг от страна на ответинка.Нещо повече,ищеца не представя дори
договора за цесия,по силата на който твърди,че е придобил вземането.Това съдът
приема,че не е случаен пропуск предвид факта,че в договора за цесия от
04.01.2006г.като длъжник не е посочено „Конослид Комерс“ ЕАД,при положение,че
се твърди,че дружеството е встъпило в дълга на длъжника на цедента още през
2000г.Писмени доказателства за т.нар.встъпване в дълг ищеца представя едва след
връщането на делото от ВКС за ново разглеждане и даване на указания за
установяване на това релевантно за изхода на делото обстоятелство.Пред СГС по
т.д.№954/2008г.двете страни представят протокола от ОС на съдружниците на
„Лифтстрой“ ООД от 20.01.2000г.СГрЕ е установила въздействие върху екзепляра
представен от „Фиделити Асет Мениджмънт“ ЕООД /в тази връзка виж мотивите на
САС в решението по в.т.д.№337/2013г./,което е довело да промяна в дясното
поле,интервала между думите и др.От мотивите на съдебното решение на САС по в.т.д.№337/2013г.се установява,че пред
въззивния съд „Фиделити Асет Мениджмънт“ ЕООД предствавя отново копие от същия протокол,в
който освен че има разлики с този представен по т.д.№954/2008г.на СГС досежно
подписите на последната страница,съдът е констатирал и смислови несъответствия
цитирани по-горе.Всичко това освен,че е дискредитирало протокола като
доказателство по делото и е мотивирало съдилищата да направят извода,че
протокола не доказва встъпване в дълг на „Консолид Комерс“ ЕАД,навежда на
мисълта за предриети от ответника действия по съставяне на документи за нуждите
на делото.
Ответника по настоящия иск от друга страна
не излага твърдения и не сочи доказателства за неплатежоспособност и
сврхзадлъжнялост на ищеца в производството по несъстоятелност.Напротив ,от
допуснатите по делото експретизи се установява точно обратното.
Не на последно място съдът следва да
отбележи,че неоснователно се явява възражението на ответника,че същия не следва
да отговаря за вреди поради продължилото
почти 10 години съдебно производство до отхвърлянето на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност.Вярно е точно обратното:налице са действия на
ответника довели до забавяне на производството по делото.Само в производството
по т.д.№1022/2006г.по молба на ответника съдът на два пъти е отменял дадения
ход на устните състезания по деолото и е насрочвал същото в открито съдебно
заседание за събиране на доказателства,които съдът приема,че страната е могла
да представи своевременно.Че процесуалното поведение на ищеца по
т.д.№1022/2006г.е било укоримо от гледна точка на забавянето на съдебното
производство е констатирано и от съда,койно е наложил глоба за това.
Водим от горното иска се явява основателен и ще сладва да бъде уважен от съда в пълен размер с
присъждане и на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото основателно се
явява искането на ищцовото дружество за присъждане на деловодни
разноски.Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК.Ответника следва да
бъде осъден да заплати действиетлно сторените от ищеца разноски
:4624,55лв.-внесена ДТ и 400,00лв.-възнагаждение на вещо лице.Неоснователно е
искането за присъждане на разноски в размер на 4529,00лв.-адвокатско
възнаграждение.Принципно ищеца има право на разнски представляващи възнаграждение на един
адвокат при условията на чл.78 ал.1 от ГПК,но в случая липсват
доказателства за заплащането.В представения по делото догвор за правна защита и
съдействие е отразено,че уговореното адвокатско възнаграждение подлежи на
изплащане по банков път по посочена в договора банкова сметка.***,че за
доказване на твърдения от страната разход- заплащане на уговореното
възнаграждение,следва да се установи чрез съответния документ заверяващ
банковата сметка на пълномощника със съответната сума.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ФИДЕЛИТИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул.„Цар Самуил“ №3, представлявано от Управителя П.Е.К. да заплати на „КОНСОЛИД КОМЕРС“ ЕАД /в
ликвидация/, ЕИК *********, град София, район Триадица, бул.„Княз Борис І“ №24,
ет.4, ап.12, представлявано от Изпълнителния директор В Ч С на основание
чл.631а от ТЗ обезщетение за имуществени вреди
в размер на 101200,00лв.-изплатено възнаграждение на назначения времемен
синдик за периода от м.юни 2007г.до м.януари 2015г.и изплатени за същия период
осигурителни вноски върху
възнаграждението в размер на
14431,80лв.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на
подаване на исковата молба-27.08.2015г.до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ФИДЕЛИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на „КОНСОЛИД КОМЕРС“ ЕАД /в
ликвидация/, ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 5024,55лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: