Определение по дело №54555/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25210
Дата: 18 юли 2023 г. (в сила от 18 юли 2023 г.)
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20221110154555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25210
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110154555 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Съдът констатира нередовност на исковата молба, като за процесуална икономия
с настоящото определение следва да бъдат дадени указания за отстраняването ѝ.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
посочени от него задачи, което съдът счита за допустимо и необходимо, поради което
следва да се допусне.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че оспорва наличието на
облигационна връзка, като твърди, че процесния договор за кредит не носи негов
подпис, с оглед на което прави искане за задължаване на ищеца на основание чл. 183
ГПК да представи оригинала на договора за кредит. Съдът намира искането за
основателно, поради което следва да се уважи.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи оригинал на ОУ,
погасителен план, Договор за цесия и Приложение 1 към него, известието за доставка и
уведомлението за цесия, съдът намира за неоснователно, доколкото представените
копия са заверени от процесуалния представител на ищеца и липсват конкретно
изложени твърдения в насока оспорване на авторството.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи краен момент
до който претендира вземането за лихва за забава, както и законна лихва върху
главницата, като съобрази посочената дата в исковата молба и датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
При неизпълнение на указанията исковата молба в тази част ще бъде върната.

1
ПРИЛАГА към делото ч.гр. дело № 66039/2021 г. по описа на СРС, 81 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до първото по делото
съдебно заседание да представи в оригинал Договор за потребителски кредит №
3450930 от 19.11.2018г., в противен случай представеният препис ще се изключи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Ал. Д., 0888 903 885.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца на
основание чл. 183 ГПК да представи оригинал на ОУ, погасителен план, Договор за
цесия и Приложение 1 към него, известието за доставка, уведомлението за цесия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 24.10.2023г. от 13:40 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Еос Матрикс“
ЕООД срещу Е. П. Е. за сумата от 669,99 лв., представляваща неплатени вноски по
главница с настъпил падеж за периода от 14.02.2021г. до 14.10.2021г. по договор за
потребителски кредит № 3450930/19.11.2018г., сумата 108,78 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021г. до 14.10.2021г., сумата 51,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 14.02.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 66039/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника, е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
3450930/19.11.2018г., по силата на който кредиторът предоставил кредит в размер на
3408,11 лева. Излага, че ГЛП към датата на сключване на договора е в размер на 9,99 %
, ГПР по кредита е 11,49 %, както и че ответникът се задължил да погасява отпуснатия
кредит на 48 месечни вноски. Твърди, че крайният срок на погасяване на кредита е
14.11.2022г. Поддържа, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасявал,
след което в преустановил плащане. Излага, че по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 17.02.2021г., вземането спрямо ответника, произтичащо от
договора за кредит, е прехвърлено на ищцовото дружество. Сочи, че уведомлението за
извършено прехвърляне на вземания е изпратено на 07.04.2021г. до ответника на
постоянния в договора адрес, като писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“.
Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен и с връчването на
уведомлението като приложение към исковата молба. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответника Е. П. Е., с който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва
наличието на облигационни отношения между страните по процесния договор за
кредит, като твърди, че липсва положен негов подпис, поради което прави искане за
задължаване на ищеца да представи договора в оригинал. Оспорва да е налице валиден
договор за цесия, както и да е надлежно уведомен за извършената цесия, като във
връзка с последното излага подробни съображения. Счита, че доколкото не е уведомен
за цесията, то настоящият ищец няма активна процесуална легитимация. Оспорва
кредиторът да е предоставил сумата по процесния договор. Навежда доводи за
нищожност на процесния договор на осн. чл.22, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК, а именно, че
шрифтът на договора не е 12, както и на осн. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 ЗПК. Твърди, че
договорът за кредит е нищожен и в частта, в която са уредени лихвите, поради
противоречие с добрите нрави. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главницата и лихвите. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните
по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна
на ответника, размера на непогасената главница и възнаградителна лихва, изпадането
на ответника в забава, размера на дължимата мораторна лихва, сключването на
договора за цесия; съобщаването на цесията на ответника.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването на дълга,
както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже надлежното
изпълнение на своите договорни задължения.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3