РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Ямбол, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330103315 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Джони сервиз” ЕООД- гр.Я.,
представлявано от управителя И. П. Д., срещу “Р.Ф.” ЕООД –гр. Я.,
представлявано от управителя Р. Е. Ф.. Ищецът твърди, че в началото на 2022
година ответното дружество му е възложило ремонт на автомобил „Мерцедес
Актрос“, влекач „Волво“ и полуремарке. Ищецът е извършил ремонта и е
предал трите МПС на възложителя. За ремонта са съставени фактури №***от
18.02.2022 г. на стойност 12400 лв. с ДДС и №***/18.04.2022 г. за 3410 лв. с
ДДС. Ответникът е платил сумата общо от 5000 лв. по първата фактура, а не е
извършил плащане по втората, въпреки проведените разговори. От съда се
иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата общо от 10810 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира се и присъждане на разноските
в настоящото производство и направените в обезпечителното по ч.гр.д. №
***/2022 г. на ЯРС.
В хода на делото искът се поддържа от процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за извършване на
1
описаните в исковата молба услуги срещу претендираната цена по първата
фактура, от която е заплатена сумата от 5000 лв., но твърди че е налице
некачествено изпълнение. Проблемът със скоростната кутия на автомобил
„Мерцедес Актрос“ не е бил отстранен, поради което след ремонта е върнат в
сервиза повторно. Отново обаче е бил предаден на възложителя без очаквания
резултат. При ремонта на влекач „Волво“ е извършено привързване на
гърнето с обикновена тел, което не е редно и е довело няколко пъти до
падането му по време на движение. Поради това ответникът е поискал да му
се предостави опис на вложените материали и труд, за да заплати само реално
извършеното. Ремонт на автомобилите е възложен и извършен от друг сервиз.
Прави възражение за намаляване на възнаграждението на осн. чл. 265 ал.1 от
ЗЗД поради некачествено изпълнение на възложената работа. Изтъква се, че
ответникът не е възлагал друга работа, нито е извършвана такава и
представената втора фактура не е получавана и не фигурира в счетоводството
на възложителя.
В с.з. пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване на претендираното възнаграждение по първата
фактура.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между страните са съществували през 2022 г. търговски
отношения, като ответникът е възложил и ищецът е осъществил ремонт на
собствените на първия автомобили.
Представената фактура №*** от 18.02.2022 г. на стойност 12400 лв. с
ДДС е подписана от двете страни, а фактура № ***/18.04.2022 г. за 3410 лв. с
ДДС е подписана само от ищеца. Първата фактура се отнася до ремонт и
техническо обслужване на „Мерцедес Актрос“, влекачи „Волво“ и
полуремаркета- ремонт на скоростна кутия, ходова част, спирачна система,
техническо обслужване, части и труд. Втората фактура се отнася до ремонт и
техническо обслужване на автопарк-и труд, и части. Според Сервизен
приемо-предавателен протокол от 18.02.2022г., подписан от управителя на
ищцовото дружество и свидетеля Н. М.-*** в ответното дружество, в сервиза
са приети автомобилите „Волво“, „Мерцедес Актрос“, ремаркета с посочени
два регистрационни номера. Извършени са обслужващи дейности-смяна на
2
масла и филтри на „Мерцедес Актрос“, ремонт на спирачна система и
окачване на две ремаркета, Смяна на водна помпа и ауспух на „Волво“, части
и труд. Управителят И. П. Д. признава, че на 18.02.2022г. е извършен
последен ремонт. Сочи, че фактурата от 18.04.2022 г. се отнася за него и е
свързана с данните по приемо-предавателния протокол.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза,
фактура №***от 18.02.2022 г. е осчетоводена от ответника, като са
дебитирани сметки *** „Разходи за външни услуги" и сметка ***„Начислен
данък за покупките", срещу кредита на сметка *** „Доставчици". Фактурата е
въведена в Дневник на покупките по ЗДДС, участва във формирането на
резултата, отразен в Справка-декларация за данъчен период м.02.2022 г., и
правото за ползване на данъчен кредит е упражнено. Втората фактура не е
осчетоводена. В счетоводните регистри на ответното дружество
задължението към ищеца е в размер на 7 400 лв. по първата фактура.
Представени са преводни нареждания за частични плащания по първата
фактура в размер на общо 5 000 лв., които според счетоводната експертиза
действително са извършени от ответника: на 14.03.2022 г. -2000 лв., с
основание „***/18.02.22"; на 18.05.2022 г. - 2000 лв., с основание
„***/18.02.22"; на 05.09.2022 г. - 1000 лв., с основание „***/18.02.22".
От депозираните гласни доказателства от св. С. Т. Т. и св. С. М.-
работещи в „Джони сервиз“ като ***- се установява, че първият е извършил
ремонта на влекач „Мерцедес Актрос“, 2 влекача „Волво“ и ремаркета на
„Р.Ф.“ ЕООД. Не помни точно месеците, но счита че е било в началото на
годината. Вторият свидетел сочи края на 2021 г.-началото на 2022 г., когато
са оставени влекачите „Мерцедес Актрос“, и „Волво“ за ремонт. Св.Т. е
поправял скоростната кутия на „Мерцедес Актрос“. Сменил е половинките-
синхронизатори и редуктора, който е бил разбит. След приключване на
ремонта собственикът е взел автомобила, но заради наличие на проблем го е
върнал обратно след седмица-две. При повторния ремонт е отстранен
проблемът- счупен лагер на една от скоростите, който първия път не е бил
забелязан. След като възложителят си е взел влекача след втория ремонт, не е
посещавал сервиза с друго искане за поправка на скоростната кутия.
Впоследствие го е предоставил за смяна на масла и филтри-т.е. за
обслужване. Освен ремонта на скоростната кутия на този „Мерцедес“, в
3
сервиза е сменян лагер на ремаркето, спирачни дискове и накладки. На
единия от влекачите „Волво“ е била отстранена повреда на водната помпа и
сменена меката връзка на ауспуха, а на другия – отстранена повреда на
ходовата част. След ремонтите ответникът е получил автомобилите си.
„Мерцедесът“ е престоял в сервиза около седмица за ремонт на скоростната
кутия, при втория й ремонт- за същото време. На двата влекача „Волво“
ремонтът е извършен по-бързо. Престояли са в сервиза ден –два. Не е имало
възражения след това, че камионите не са поправени както трябва. За същите
камиони „Мерцедес“ и „Волво“, на които е направен ремонт и обслужване,
преди това са предоставяни редовно автоуслуги в сервиза.
Процесните услуги по автомобилите не са извършвани по едно и също
време, а последователно. На „Волвата“ е поправяна ходовата част, биалетки,
кормилни накрайници, цилиндър (на бялото „Волво“); водна помпа, мека
връзка на ауспуха (на червеното „Волво“). На черното ремарке е сменян
лагерът на главината; дисковете на спирачки, правен е ремонт на спирачни
апарати. Вложени са нови части. Относно меката връзка, която свидетелят Т.
е сменил, не си спомня автомобилът да е връщан втори път за смяна.
Свидетелят сочи, че практиката е, автомобилът да се приема за ремонт от
управителя. Клиентът му казва какъв е проблемът. Камионът се преглежда и
след това се прави ремонт. Прави се пътен тест за установяване, дали е решен
проблемът на автомобила. Според свидетеля след ремонта на скоростната
кутия е направен такъв тест. Необходимото време да се свали скоростната
кутия е 7-8 часа на един работник. Самият ремонт отнема седмица. Смяната
на кормилни щанги продължава 3-4 часа. Ремонтът на спирачния апарат
включва смяна на втулки и вътрешностите на апарата, тресчотки.
Свид. Р. – живеещ на семейни начала с управителя на ответното
дружество Р.Ф. и работещ в дружеството-сочи, че страните са имали
търговски отношения от една година преди процесните ремонти. Не е имал
преди това оплаквания от предоставяните автоуслуги на камионите му. В
началото на 2022 г. е предоставил за ремонт влекачите „Мерцедес“ и „Волво“.
Съобщил е, че първият има проблем със скоростната кутия. Извършени са
били два ремонта-първият неуспешен, а след втория автомобилът е тръгнал
на път. Според св. Н. М. – работещ при ответника като ***– не е правен тест с
представител на изпълнителя, за да се установи, отстранена ли е
неизправността. На връщане от първия курс проблемът се е проявил отново.
4
Автомобилът е бил натоварен. Такива курсове е продължил да извършва
всеки работен ден от седмицата до гр.С. и обратно, по 600 км. на ден до преди
два месеца (от с.з. на 12.05.2023 г.). Оттогава се ползва за кратки, вътрешни
курсове. На автомобилите „Волво“ е правен ремонт на водна помпа, на ходова
част, на ауспух. Извършвана е смяна на масла, консумативи многократно в
сервиза на ищеца. Тъй като не е била поставена подходяща мека връзка на
ауспуха, е паднал. Ищецът е бил уведомен и е било дадено уверение, че
проблемът ще бъде отстранен. Свидетелят Р. е закарал автомобила в друг
сервиз за поставяне на скоби. След ремонта от ищеца на дискове на
ремаркето, проблемът се е появил отново -след два месеца движение. Св.Р.
сочи, че е оставял автомобили с уговорка, сервизът да установи
неизправността и да я отстрани. Относно първата фактура е обещал да я
заплати. Втората не е получавал. Относно представените фактури №*** от
09.09.2022 г., издадена от „Ф.Ф.“ ЕООД (за лицето Ф.Ф. свидетелят заявява,
че е брат на Р.Ф.), и фактура №*** от 04.11.2022 г., издадена от ЕТ „***“ –
с.К., приложени към отговора на ответника свид. Р. заявява, че само това са
ремонтите, правени в други сервизи след втория ремонт на ищеца. Фактурите
съдържат изброяване на други части, необсъждани от свидетелите.
Според вещото лице по автотехническата експертиза, тези части, които
са описани в заключението въз основа на представените от ищеца Опис по
фактура № ***/18.02.2022 г. за извършени ремонтни дейности и Опис по
фактура № ***/18.04.2022 г., както и Сервизен приемо-предавателен
протокол от 18.02.2022г., е било необходимо да се вложат при процесния
ремонт, но това е предмет на решение на самия сервиз след консултация със
собственика. Това са елементи и части, които следва да бъдат вложени при
подобни ремонти. Цените на вложените частите са: по първата фактура-12
348 лева и по втората -3 310 лева. Вещото лице заявява, че трудно би могло да
се отговори, дали цените са адекватни на пазарните цени към онзи момент, т.
к. това са много специфични части. Предоставена му е от сервиза проформа
фактурата от фирмата-доставчик на резервни части, чиито цени съответстват
на описаните във фактурите на ищеца. В оторизиран сервиз обаче цените за
труд са три пъти по-високи. За да се сравнят цените с други сервизи от типа
на ищцовия, е необходимо това да се направи преди да е започнал ремонтът.
Вещото лице обяснява разминаването в изчисленията по фактурите с
5
изчисленията в експертизата с това, че в една част на описите има
припокриване на труда- 2 пъти е записан труд за нещо, докато за други
ремонтни дейности изобщо няма записан труд.
По въпроса за качеството на ремонта, вещото лице сочи, че
информацията, с която разполага, е прекалено хаотична, за да отговори. Не е
издадена сервизна поръчка, нито гаранция от изпълнителя за изминат пробег
или за определено време. За да даде обективен и конкретен отговор,
експертът е следвало да присъства на огледа в момента на ревизиране на
увредените части, за да се изготви алгоритъм за техния ремонт, т. е. какво
следва да се подмени, какво да се ремонтира. В с.з. сочи, че по принцип при
проблем с една предавателна кутия, автомобилът не може да се движи. Ако не
е отремонтиран автомобилът, не може да измине 120 000 км с увредена кутия.
Експертът изказва предположения, че ако хипотетично скоростната кутия
създава проблем при по- висок товар, т.е. при по-тежко натоварено
полуремарке, възможно е да се шофира с по-малък товар, за да не се изразява
този проблем и да се щади кутията. Но ако са изминати 120 000 км, то
кутията е работила.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 266 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Вземането на ищеца произтича от договор за услуга-ненаименован
договор, разновидност на договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД, чието
сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето,
установен с чл.9 от ЗЗД. Съгласно чл. 266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да
плати възнаграждението за приетата работа.
Касае се за валиден договор между търговци, неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден. Съгласно чл. 293 ал.1 от ТЗ за действителността на
търговските сделки по правило не се изисква форма. Поради това
сключването може да се доказва с всички допустими доказателства.
По делото е безспорно наличието на търговски отношения между
страните, сключването на договор за услуга и извършването на ремонт. Не е
6
спорно, че ответникът е оставил автомобили в сервиза с неизправност. Както
се установи от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза,
първата фактура е осчетоводена и от ответната страна, вписана е в
дневниците й за покупка и е ползвала данъчен кредит за нея. С това
своеобразно е признала наличието на процесното правоотношение-
сключването на търговската сделка и извършването на услугата по нея. В
потвърждение на възникването на договорното правоотношение между
страните е и извършеното частично плащане.
Съгласно Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г., т. к., І т.
о. на ВКС, Решение № 121 от 21.07.2016 г. по т.дело № 1622/2015 г., І т. о. на
ВКС дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска
продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като
доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по
нея. В този смисъл е и Решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на
ІІ Т.О. и Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г., постановени по
реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г.,
т. к., ІІ т. о. на ВКС също е прието, че фактурите отразяват възникналата
между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Следователно, след като ответникът е извършил описаните счетоводни
действия, е признал съществуването на договорно правоотношение за сумата
от 12400 лв. с ДДС по фактура №*** от 18.02.2022 г., подписана от
представители на двете страни. Задължението за плащане на услугите е
възникнало за възложителя и то във фактурирания размер, признат от него
счетоводно.
По възражението за намаляване на възнаграждението на осн. чл. 265 ал.1
от ЗЗД поради некачествено изпълнение на възложената работа съдът приема
следното:
След приключване на втория ремонт автомобилът „Мерцедес“ е получен
от дружеството-възложител. Св. Н. М. сочи, че още на връщане от първия
7
курс е установил проблем със скоростната кутия, т.е. следвало е да се отправи
към този момент възражение от страна на законния представител относно
извършването на ремонта. Св. Т. дава показания, че влекачът в последващия
период е оставян в сервиза само за обслужване- за смяна на масла и филтри,
както е и описано в описа към фактурата и в приемо-предавателния протокол,
подписан от свидетеля Н. М., с дата 18.02.2022 г. Не е направено друго искане
за поправка на скоростната кутия, т.е. работата е приета. Автомобилът е
използван според показанията на свидетелите на ответника в продължение на
около една година след ремонта за превоз на товари всеки работен ден от
седмицата до гр.С. и обратно, по 600 км. на ден (до два месеца преди датата
на с.з. - 12.05.2023 г.). Вещото лице заявява в с.з., че ако не е отремонтиран
автомобилът, не може да измине 120 000 км с увредена скоростна кутия и ако
са изминати тези километри, то кутията е работила. Т.е. не може да се приеме,
че е бил налице некачествен ремонт или уредените в чл. 265 ал.1 от ЗЗД
недостатъци. Поради това възражението е неоснователно. В представените от
ответника фактури №*** от 09.09.2022 г., издадена от „Ф.Ф.“ ЕООД (за
лицето Ф.Ф. свидетелят заявява, че е брат на Р.Ф.), и фактура №***от
04.11.2022 г., издадена от ЕТ „***“ –с.К., не фигурира ремонт на скоростна
кутия. Свид. Р. заявява, че само това са ремонтите, правени в други сервизи
след втория ремонт на ищеца.
Доводите на ищеца в пледоарията по същество, че правото на
възложителя е погасено, тъй като не е упражнено своевременно- в 6-месечния
срок, се споделят от съда, доколкото от момента, в който според свидетеля е
констатиран недостатъкът до предявяване на възражението по делото, срокът
е изтекъл. Освен това основателни са доводите, че в рамките на този срок и
след него са извършвани трите частични плащания по фактурата, които
потвърждават задължението на ответника. С оглед на това искът за сумата по
първата фактура следва да бъде уважен изцяло.
По втората фактура липсва подпис на възложителя и осчетоводяване, но
всички свидетели сочат извършване на дейностите по обслужване на
автомобилите- ремонта на водна помпа, ауспух, спирачна система и окачване,
смяна на масла и филтри, стоящи извън дейностите по първата фактура.
Вещото лице сочи, че описаните от ищеца части са необходими за тези
ремонти, посочени във фактурите, описите им и приемо-предавателния
протокол. Т.е. след като са извършени ремонтните дейности, посочени от
8
гласните доказателства, то частите са вложени в автомобилите, съответно
консумативите, за които и св. Р., съжителстващ на семейни начала с
управителя на ответното дружество, сочи, че многократно са предоставяни в
сервиза. Следователно има извършени услуги извън тези, за които се отнася
първата фактура, които са възложени допълнително и удостоверени с подписа
на св.Н. М. в приемо-предавателния протокол. Това, че фактурата е издадена
през април 2022 г., не означава извършването на услугите към този момент.
Няма спор, че автомобилите са получени от собственика в изправно
състояние към 18.02.2022 г.. Т.е. с приемането на работата е станало
изискуемо задължението за плащане на възнаграждение. Възражението
относно недостатъци на поставената мека връзка на ауспуха е направено след
изтичане на срока по чл. 265 ал.3. Дори и да се приеме за своевременно, няма
данни относно стойността на тази връзка и труда за смяната й, за да бъде
приспадната евентуално от цената на ремонта по фактурата. В описа на
вложени части е включена само стойност на ауспух, а не на меки връзки.
Също така не е установено, как се отразява на ремонта на самия ауспух
некачествената смяна на връзката. Възражението на ответника, че се е
наложило да прави ремонт в други сервизи, не е подкрепено с представените
от него фактури, които съдържат изброяване на други части, необсъждани от
свидетелите като вложени при извършване на процесните услуги.
Относно стойността на извършените работи, според заключението на
вещото лице сумата от 3 310 лв. съответства на цените на закупените с
проформа фактура части и на труда, който, ако бе извършен в оторизиран
сервиз, би струвал три пъти повече. Вещото лице не може да го съпостави с
цените за труд в сервизи от типа на ищцовия, тъй като счита за необходимо
това да се направи преди да е започнал ремонтът. Следователно е възникнало
претендираното от ищеца вземане и искът му за него следва да бъде уважен
за сумата, посочена от вещото лице по автотехническата експертиза,
доколкото е установило несъответствие в изчисленията на ищеца по
фактурата. За разликата до претендирания размер искът следва да се
отхвърли.
Налице е неизпълнение на задължението на ответника при приемането на
работата, поради което той е в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а ал.1 от ТЗ, претендирано от
9
датата на подаване на исковата молба.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на
разноските следва да се уважи съгл. чл. 78 ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ВКС, т.5, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. Ето защо искането на ищеца
за присъждане на разноските по ч.гр.д.№ ***/2022 г. на ЯРС следва да се
разгледа в настоящото производство. Следва да се присъди съразмерно
заплатеното адвокатско възнаграждение и дължимата ДТ, която съгласно
чл.22 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на
40 лв.
Искането на ответника за разноските е основателно съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Ф.” ЕООД –гр. Я., ***, представлявано от управителя Р.Е.Ф.,
ЕИК ***, да заплати на „Джони сервиз” ЕООД- гр.Я., ***, представлявано от
управителя И. П. Д., ЕИК ***, сумата общо от 10710 лв., от която 7400 лв.,
представляващи неплатена цена за извършен ремонт по фактура №*** от
18.02.2022 г., 3 310 лв. -по фактура № ***/18.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както
направените по делото разноски в размер на 3261,94 лв., по банковата сметка
с IBAN ***, а искът за разликата над 3 310 лв. по фактура № ***/18.04.2022 г.
до 3410 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Джони сервиз” ЕООД- гр.Я.,***, представлявано от
управителя И. П. Д., ЕИК *** да заплати на Р.Ф.” ЕООД –гр. Я., ***,
представлявано от управителя Р.Е. Ф., ЕИК ***, направените по делото
разноски в размер на 12,03 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ЯОС.
10
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11