Р Е Ш Е Н И
Е № 4
гр. Сливен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 206 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение № 255 от
09.11.2021 г., постановено по АНД № 20212230201017/2021 г. по описа на Районен
съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 581161-F610110 от 29.06.2021 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „С. 1994“ ЕООД гр.
Сливен за нарушение на чл.118, ал.8 от Закона за данъка върху добавената
стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.3, ал.12 във връзка с чл.3, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС.
В жалбата касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Счита, че въпреки липсата на точно посочена дата на извършване
на нарушението, приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, т.к. фактът на нарушението бил безспорно установен. Прави искане за
отмяна на обжалваното съдебно решение с постановяване на решение по същество, с
което НП да бъде потвърдено, по съображения изложени в касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от п. п. юриск. С. Д., който поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът по касацията не се явява. С постъпило по делото становище от п. п. -
адв. М.Р. ***, надлежно упълномощен, оспорва жалбата
и излага съображенията си относно правилността на първоинстанционното
решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
сторените в касационната инстанция разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде оставено в
сила решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени НП,
Районният съд е приел, че административнонаказващият
орган е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не е посочил в АУАН и НП
датата на извършване на нарушението, което е нарушение на императивните
разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съставения АУАН, в издаденото
НП и в съставения при извършване на проверката Протокол за извършена проверка били
отбелязани мястото и датата на извършване на самата проверка – 23.04.2021 год. Посочено
било единствено, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да
регистрира зареждането на техника за дърводобив и транспорт посредством ЕСФП,
но не и кога е следвало да бъде извършена регистрацията и съответно датата, от
която насетне дружеството - жалбоподател вече е било в нарушение. При тези
мотиви Районният съд е отменил процесното НП.
Изводите на Районния съд
са съобразени със събраните по делото доказателства, и постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.04.2021 г. в 10.40 часа служители от Национална агенция за приходите извършили проверка в обект за зареждане на течни горива, стопанисван от „С. 1994“ ЕООД, находящ се в о. Т., с. Ж. б., п. „С.“ №***. При проверката се установило, че в обекта има стационарно закрепен, стоящ върху собствената си тежест, резервоар с вместимост над 1000 литра – около 2000 литра, с размери 1,3 м диаметър и дължина 1,8 м. Резервоарът се използвал за съхранение и зареждане с дизелово гориво за собствени нужди на техника за дърводобив и транспорт, собственост на дружеството. По време на проверката бил съставен протокол за извършената проверка № 0047342 от 23.04.2021 г. Дружеството не било регистрирано като земеделски производител и горивото не се използвало за производство или отопление. Проверяващите констатирали, че дружеството -жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира зареждането на техниката за дърводобив и транспорт, посредством ЕСФП. На основание чл. 56, ал. 1 от ДОПК, у. на дружеството дал обяснения, според които резервоарът не се използвал от 15.03.2021 г. поради повреда. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F610110 от 23.04.2021 г., с който нарушението било квалифицирано по чл. 118, ал.8 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал.12, вр. чл. 3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
С оглед доводите на касатора, че непосочването в АУАН и НП на датата на извършване на нарушението е нередовност, спрямо която приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, т.к. фактът на нарушението бил безспорно установен, следва да се посочи следното: Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение и наказателно постановление трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. Тези правни норми уреждат императивно реквизитите на АУАН и НП, като по този начин се осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно кога се твърди, че е извършил нарушението, което му е вменено. При съставянето на АУАН и НП датата на извършване на нарушението не е посочена, което възпрепятства възможността нарушителят да организира защитата си в пълен обем. Ограничаването на правото на защита във всички случаи представлява съществено процесуално нарушение и води до порочност на издаденото наказателно постановление. В този смисъл при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като изобщо не е посочил датата на извършване на нарушението.
Допуснатото съществено процесуално нарушение изцяло опорочава административнонаказателното производство и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Фактът, че е от категорията на съществените процесуални нарушения изключва приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 440 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 255 от 09.11.2021
г., постановено по АНД № 20212230201017/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София да
заплати на „С. 1994“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 440 /четиристотин и
четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: