Определение по дело №21772/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2025 г.
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110121772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17044
гр. С., 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110121772 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца Д. П., чрез адвокат К. В., в която се съдържа искане за
изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 600/13.01.2025 г. по гр. д. №
21772/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските, чрез присъждане в полза на
молителя на сторените разноски по изпълнително дело № 1099/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б,
с рег. № *** на КЧСИ.
В молбата се развиват доводи за основателност на направеното искане за изменение на
решението в частта за разноските, мотивирани с аргументи от практиката на ВКС, че
обезпечителният процес има две фази – по допускане на обезпечението на иска и по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка и независимо, че те се развиват пред различни
органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния изход на спора. В
случая, въз основа на издадена в полза на молителя обезпечителна заповед по ч. гр. д. №
14864/2024 г. на СРС, 74 състав, молителят инициирал производството по изпълнително
дело № 1099/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б, с рег. № *** на КЧСИ, в рамките на което сторил
разноски за платена такса в размер на 120,00 лева и разноски за платен адвокатски хонорар в
размер на 497,72 лева, които като сторени в хода на фазата по налагане на допуснатата
обезпечителна мярка по ч. гр. д. № 14864/2024 г. на СРС, 74 състав, подлежат на присъждане
с крайния акт на исковия съд.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – „Г.“ ЕООД, не е изразила становище
по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
С Решение № 600/13.01.2025 г. по гр. д. № 21772/2024 г. на СРС, 29 състав, е уважен
предявеният от Д. П., гражданин на Федерална Република Г., роден на ********* г., срещу
„Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., летище С.,
**********, представлявано от Г.К.С Пига, иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. "а"
от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата в размер на 250,00
евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на редовен
пътнически полет № IV677 от 30.07.2022 г. на ответника по маршрута Н., Г. – П., К., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2024 г. до
окончателното плащане.
С оглед на изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 550,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 21772/2024 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 537,72 лева
– сторени разноски в производството по ч. гр. д. № 14864/2024 г. на СРС, 74 състав. В
мотивите си исковият съд е приел, че в полза на ищеца не следва да се присъждат сторените
1
разноски по изпълнително дело № 1099/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б, с рег. № *** на КЧСИ.
По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските съдът намира следното
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта
за разноските е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок по чл. 248, ал.
1 ГПК.
Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 8 и т. 9 от
Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето
на списък на разноските по чл. 80 ГПК съставлява положителна процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните за надлежно упражняване правото на страна в процеса да иска
изменение на решението в частта относно размера на присъдените й разноски.
В настоящия случай списък по чл. 80 ГПК е бил представен от ищеца преди
приключване на устните състезания по делото, поради което молбата за изменение на
решението в частта за разноските е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна, поради следното:
Съгласно приетото по т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед на
крайния му изход. Въпреки, че е самостоятелна форма за защита, производството по
обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото
създава сигурност за осъществяване на правата по решението.
Съобразявайки се с практиката на ВКС, обективирана в Определение №
5041/28.11.2022 г. по частно гражданско дело № 2983/2020 г. на ВКС, III ГО, настоящият
състав на СРС приема, че, независимо, че се развиват пред различни органи, направените от
страните в обезпечителното производство разноски както във фазата по допускане на
обезпечението на иска, така и във фазата по налагане на допуснатата обезпечителна мярка,
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния
му изход. Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането
му, която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл. 400 ал. 1 ГПК приключва с
извършване от съдебния изпълнител на действията за привеждане в изпълнение на
издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва
и предметът на образуваното пред съдебния изпълнител изпълнително дело, като въпросът
за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес. С оглед
на тези правни разрешения, дадени в практиката на ВКС, и доколкото в настоящия процес
своевременно от ищеца са ангажирани надлежни доказателства, че е сторил такива разходи
по изпълнително дело № 1099/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б, с рег. № *** на КЧСИ, то
последните следва да му се присъдят от исковия съд.
При горните мотиви, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за основателна, поради
което следва да измени крайния акт по делото чрез присъждане в полза на ищеца на сумата
от още 617,72 лева – сторени разноски в изпълнително дело № 1099/2024 г. по описа на ЧСИ
М.Б, с рег. № *** на КЧСИ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 600/13.01.2025 г. по гр. д. № 21772/2024 г. на СРС, 29 състав, в
частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
летище С., **********, представлявано от Г.К.С Пига, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П., гражданин
на Федерална Република Г., роден на ********* г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от още 617,72 лева – сторени разноски в изпълнително дело № 1099/2024 г. по описа на
ЧСИ М.Б, с рег. № *** на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3