№ 31581
гр. София, 25.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110127307 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от С. Г. Н. срещу М. Ж. К..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде уважено искането на страните за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на по двама свидетели при режим на довеждане
за установяване на посочените във формулираните доказателствени искания факти и
обстоятелства. Неоснователно е направеното от ответника възражение за липса на
конкретизирани от ищеца факти, които ще бъдат установявани със свидетелските
показания. Видно е, че същите са конкретно посочени, като установяването им със
свидетелски показания е относимо и допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на по двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца и от ответника за установяване на
посочените във формулираните доказателствени искания факти и обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на страните за довеждане на допуснатите
до разпит свидетели в първото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без
доказването на уважителна причина за това, производството по делото още продължи
без събиране на допуснатите доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.10.2025 г.
от 11:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждането на
ответника да върне на ищеца сумата от 5000 лева поради отпадане на основанието за
1
получаването й – разваляне на сключен между страните договор за проектиране от м.
август 2023 г.
Ищецът С. Г. Н. твърди, че като собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1380.193 с адрес: ***, с площ от 361кв.м., през лятото на 2023 г. решил да
разшири и модернизира дейността си, като премахне съществуващата в имота сграда и
построи автосервиз с РЗП от около 800 кв.м. За целта било необходимо поземленият
имот да се обедини с друг, също собствен на ищеца, съседен поземлен имот с
идентификатор 68134.1380.191 с площ от 441 кв.м. и да се изработи подробен
устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване на двата имота. През
м. август 2023 г. се свързал с ответника, който да му съдейства в качеството си на
архитект. Уговорили среща, на която ищецът обяснил какво иска. Архитектът поискал
копия от документите за собственост на имотите, за да ги проучи и даде оферта за
проектиране. След около десет дни ответникът се обадил на ищеца и му казал, че може
да се ангажира със задачата. Ответникът казал, че обединяването на двата поземлени
имота и проектирането на автосервиза ще струва общо 30000 лв. Ищецът се съгласил,
като му предоставил сумата от 5000 лева авансово. Ищецът държал срокът за
изпълнение да бъде спазен. Уговореният срок бил до м. март 2024 г. Ищецът дал на
архитекта нотариално заверено пълномощно, за да може да го представлява за
изпълнение на работата. Сочи, че в края на м. септември 2023 г. ищецът получил от
ответника 3-D визуализация на бъдещата сграда чрез съобщение във Viber. Разбрал се с
архитекта да се срещнат и обсъдят визията и разпределението на помещенията. След
около месец всички детайли относно визията на бъдещата сграда били уточнени.
С писмо изх. № ***(1)/24.11.2023г., изпратено на 11.12.2023г. от началник отдел
„Устройствено планиране“ в Направление „Архитектура и градоустройство“ към
Столична община, ищецът бил уведомен, че „за разрешаване изработването на проект
за ПУП-изменение на план за регулация и застрояване за УПИ-*** от кв. 172 м.
„Военна рампа-запад“ район „Надежда“, за създаване на нов VIII- *** „за автосервиз и
жилище“, с предвидено свързано застрояване на общата имотна граница между ПИ
68134.1380.193 и ПИ 68134.1380.2118 по КККР е необходимо да се представи ново
мотивирано предложение и задание по чл. 125 от ЗУТ за изменение на ПУП, в чийто
обхват да е включен и поземлен имот с идентификатор 68134.1380.2118 по КККР.“
Указано му било да се представи ново искане/заявление от всички собственици на ПИ
68134.1380.2118 по КККР, заедно с документ за собственост и скица на имота.
Изискано било да се представи комбинирана скица за пълна или частична идентичност
на имота по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР и да се прецизира заглавието на мотивираното
предложение. Сочи, че малко след това ответникът се обадил на ищеца с предложение
да се срещнат да уточнят нещо. На срещата заявил, че проектът ще се оскъпи с 5000
лева и ще струва общо 35000 лева. Ищецът се съгласил.
Твърди, че в началото на м. януари 2024г. страните провели поредна среща, на
която архитектът помолил за допълнителни два месеца, за да завърши заданието.
Ищецът се съгласил, като новоуговореният срок бил до м. май 2024 г. През м. май
2024 г. ищецът попитал архитекта какво се случва с разрешението за строеж, а
ответникът отговорил, че чака документите да се върнат от НАГ в общината. Ако
същите се върнат, градоустройството щяло да стане в общината и той щял да спази
обещания срок. Ищецът приел, че забавянето на проектирането и обединяването на
имотите е резонно и предпочел да изчака още малко. Твърди, че в следващите два
месеца арх. К. не внесъл за одобрение в НАГ нито задания, нито проекти.
През м. юли 2024 г. при ищеца отишъл ответникът, като му заявил, че за да
продължи да работи ищецът трябва да му плати допълнително 21 000 лева - за три
парцела /три градоустройства/ по 7000 лева, но казал, че ще му вземе по-малко. В този
2
момент ищецът заявил на ответника, че ангажиментът му към него е приключен и
поискал да му върне сумата от 5000 лева, срещу която ищецът твърди, че ответникът
не свършил никаква работа. Въпреки предоставената от ищеца отстрочка за връщане
на сумата със срок от 10 дни, ответникът не изпълнил задължението си за връщане.
Вместо това ответникът го обвинил в нанесена средна телесна повреда, за което е
налице образувано наказателно производство.
Поради тези и останалите подрбоно изложени съображения, ищецът моли съда да
осъди ответника да му върне предадената авансово сума поради разваляне на договора
през м. юли 2024 г. поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът М. Ж. К. оспорва изцяло основателността
на предявения иск. Признава единствено фактите, че ищецът е собственик на
процесните имоти, че бил ангажиран да проектира нов сервиз за него, както и че през
м. август 2023 г. получил сумата от 5000 лева, която счита за напълно недостатъчна с
оглед извършената впоследствие работа. Излага обаче различна фактическа обстановка
по отношение на развилите се помежду им отношения. Оспорва факта на доказаност
да е поемал срочни ангажименти спрямо ищеца. Сочи, че след възлагането ме от
страна на ищеца, започна проучване, събирал изходна информация, ходил до
Районната администрация 3-4 пъти (поне два пъти говорил с Гл. архитект на Района
относно съответствието на ПУП с изискванията и сроковете за процедиране; сочи, че
разполага с имейл от 18.06.23 г., с който му била изпратена подложка на квартала и
оферта на геодезистите), разработил варианти на застрояване, като пристрояване и
надстрояване на сервиза. През месеците юни, юли и началото на август сочи, че е
посещавал сервиза на ищеца и това било поне 5-6 пъти, за да коментират различните
варианти, какво може и какво не може съобразно нормите. Сочи, че ищецът изразявал
възмущение, че не може да застрои имота както си иска, а трябва да се съобразява със
закони и наредби. Възможните варианти не го устройвали и в началото на август му се
обадил по телефона да отиде до сервиза, за да говорят. След като отново обсъдили
възможните варианти, ищецът взел решение да събори съществуващата сграда и да
направи нов сервиз с жилище на втория етаж, като казал на ответника как иска да се
направи, както и че иска ЗП визуализации на бъдещата сграда. Ответникът поискал
аванс, като бил заставен да посочи крайна цена на проекта, при което направил
набързо изчисление в размер на 32 000 лева, заедно с таксите. Постигнали
споразумение за крайна цена от 30 000 лева. Ищецът попитал кога ще е готов
проектът, като ответникът обясни, че градоустройствената процедура в района отнема
около 6 месеца, през което ще бъде направен инвестиционният проект, докато тече
градоустройството, за да може, когато ПУП-ът е готов, направо да имат проект и да
входират за разрешение за строеж. Сочи, че не е въвеждал ищеца за срокове, като
изрчино му обяснил, че те не зависят само от него. Разбрали се проектът да е готов за
края на март 2024 г. Получил 5000 лв. аванс, въпреки че ответникът обяснил, че
авансът следва да е около 40-50 % от договореното възнаграждение. Предложил да
подготвят писмен договор и да изготви разписка за сумата, но ищецът отказал.
Уговорили за края на м. септември да изготви идеен проект, по който да коментират
впоследствие.
Ответникът сочи, че по време на отпуска организирал геодезисти да заснемат
имотите и прибирайки се в София получил заснемането на 07.09.2023 г. и започнал
работа. До края на септември идейният проект бил направен и трябвало да се видят с
ищеца, за да му го покаже. Ищецът искал промени по проекта, като обяснил, че
проектът трябва да стане много бързо, защото строителят го искал, за да го включи в
графика си. Ответникът направил преработките и по искане на ищеца му изпратил
проекта по Вайбър на 07.10.23 г. Последвали нови искания за промени от ищеца: да се
3
увеличи площта на сервиза, да има фотоволтаици на покрива, който по съвет на
негови приятели да стане скатен, а не плосък. Ответникът удовлетворил всички
искания на ищеца. Ответникът неколкократно напомнял, че за да задвижи процедурата
по изменение на ПУП, са необходими копия на документите за собственост и актуални
скици, с каквито ищецът не разполагал на свое име. След месец изчакване ищецът
заявил на ответника, че иска да го упълномощи, за да задвижи той тези неща. Едва
през ноември 2023 г. ответникът бил упълномощен да започне каквото и да било по
градоустройството. Сочи, че след като геодезистите вписали ищеца като собственик и
излезли скиците на имотите, входирал мотивирано предложение за разрешаване
изработване на изменение на ПУП в район Надежда на 22.11.23 г. Междувременно
последвали допълнителни искания от ищеца за корекции на проекта, като на среща,
състояла се на 9 или 10.12.2023 поискал термопанелите на бъдещата сграда да бъдат
разположени хоризонтално и да се променят прозорците. Тъй като мащабът на
сградата се увеличил от 500-600 м2 на 780 м2, ответникът заявил, че следва да
предоговорят и уговорения хонорар, като се споразумели за 35000 лв., включващи и
таксите. Последвали допълнителни административни процедури, изпращане на мейл
до конструктора от 12.12.2023 г. за поисканата от ищеца преработка; последващ
разговор с Гл. архитект на района. От НАГ искали ново мотивирано предложение, в
което да се включи и съседният имот, с който искал ищецът да строи на граница, като
заявлението да бъде подписано от всички собственици, като това съгласуване щяло да
отнеме поне два месеца. Ищецът бил недоволен от факта на забавяне, за което
ответникът сочи, ме няма вина.
Сочи, че в края на декември 2023 г. — началото на януари 2024 г. завършили
архитектурния и конструктивния проекти и ги изпратили по и-мейл на две строителни
фирми, избрани от възложителя за оферти за строителство. Сочи, че на 14.05.2024 г.
получил заповед за Разрешаване изработването на изменение на ПУП, издадена от Гл.
архитект на София, която влязло в сила на 07.06.2024 г., с която се изисквало освен
съгласуване с експлоатационните дружества, придружено с изходни данни и ген. план
за организация на движението, съгласуван с ПП-СДВР и дирекция „Управление и
анализ на трафика“ СО — средства за допълнително проектиране и средства за
административни такси, които би трябвало да осигури възложителят, което
многократно твърди да е обяснявал и разяснявал по телефона. ПУП бил изработен
като окончателен проект и съвместно с геодезистите (ответникът и като проектант, и
като пълномощник) го изпратили за съгласуване в АГК К — СГКК-София на 11.06.24,
а от 26.06.24 г. твърди да разполага с Удостоверение от СГКК-София. На 15.06.24
изпратил по и-мейл на ищеца и съседите със Заповедта за допускане и Окончателния
проект на ПУП. На 17.06.24 твърди да е изпратил по и-мейл на комуникаторите (пътни
инженери) подложка за изработване на ген. план. След излизане на заповедта сочи, че
няколко пъти говорил по телефона с ищеца, като всеки път обяснявал, че не негово
желание са се променили изискванията за ПУП и за това трябва да се договорят да
заплати допълнителните проекти и разходи. Твърди, че получил сумата от само 5000
лв., а разплатил 9000 лв. на другите проектанти, като общо свършената до този момент
работа възлизала на над 20000 лв. Излага, че по проектите работил отговорно и повече
от своевременно, обем от работа далеч по-голям от първоначалната му уговорка с
ищеца. Съгласил се да бъде упълномощи, за да движа (без заплащане) документите
административно. Разполага с имейли с колегите, от които е виден работният процес.
На 28.06.2024 г. около 16 ч. ответникът посетил ищеца в сервиза му в ***, където
ищецът го заплашил с убийство, от което ответникът изпитал основателен страх.
Ответникът бил завлечен и затворен в средната сервизна клетка /сервизът имал 3
клетки за ремонт на коли/. Той крещял през цялото време, че ще го убие, обиждал го,
че е лъжец, измамник, гнида, обяснявал какво ще му се случи, хвърлял предмети. Бил
4
принуден да напише и подпише разписка за получения аванс от 5000 лева, получен
през август 2023 г., за който аванс още тогава ответникът предлагал разписка и
договор за проектиране, но ищецът отказал. Бил заставен да се съгласи, че ще върне
авансът. Ищецът започнал да притиска и дърпа ответника. Тъй като го държал за
ръцете, ответникът трябвало да се отскубне и да избяга - имал синини и
кръвонасядания на дясната ръка, а на лявата освен това, подкожен хематом и счупен
пръст. Понаястоящем сочи, че е образувано наказателно прозиводство, в което ищецът
е подсъдим за нанесена средна телесна повреда.
С пълномощник, на 30.07.2024г., ответникът уведомил ищеца, че на основание
чл.258 и сл. от ЗЗД е невъзможно да продължи да изпълнява възложеното, че работата
му до момента е предадена и че срещу него е приложена принуда. Съответно на
основание чл.266 и чл.267 от ЗЗД счита, че изработеното е годно за ползване, поради
което авансовото плащане от 5,000.00 лева не подлежи на връщане.
Счита, че между страните е сключен неформален договор за изработка, като
съгласно разпоредбата на чл. 268 ЗЗД при наличие на основателни причини
възложителят има право да се откаже от договора, макар изпълнението му да е
започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и
печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Следователно счита, че
дори и да се тълкува, че ищецът е прекратил договор, то ответникът не му дължи
връщане на суми, т.к. той е получил изработеното и то в много по-голям обем.
Възразява извършената работа да е негодна, както и че е в неизпълнение на
договорните си задължения. В условията на евентуалност прави възражение за изтекъл
период на погасителна давност на осн. чл. 265, ал. 3 ЗЗД, тъй като 6-месечният период,
след който ищецът считал договорът за прекратен, е бил изтекъл към подаване на
исковата молба. Излага и съображения, че искът, предявен в хипотезата на отпаднало
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗЗД, е неоснователен. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е ответникът е получил процесната сума,
както и да докаже отпадане на основанието за получаване на сумата.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
неговото връщане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответницата са страни по процесния устен
договор за проектиране, сключен през лятото на 2023 г., по силата на който на
ответника била предадена сумата от 5000 лева авансово плащане.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5