РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Пещера, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240100887 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
3119/20.07.2022 г., уточнена с молба с вх. № 5409/22.12.2022 г. и молба с вх.
№ 125/10.01.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от Ц. Д. Т.
против „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД за осъждане на ответника „ЕМ СИ
МИРЧЕВИ“ ЕООД да заплати на ищцата Ц. Д. Т. сумата в размер на 1300 лв.
– възнаграждение по устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за
обувки), за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата Ц. Т. твърди, че с ответника „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД са
сключили устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки), по
силата на който ищцата следвало да изработи детайли за обувки срещу
възнаграждение. Работата й се изразявала в чертаене на детайли за обувки с
шаблони. В периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата изработила
договорените детайли за обувки, за което ответното дружество следвало да й
заплати договореното възнаграждение от 1500 лв. С касов ордер на 08.03.2022
г. ответникът заплатил на ищцата 100 лв. На 21.04.2022 г. ответникът
заплатил на ищцата още 100 лв. с касов бон. Така останала дължима сумата в
размер на 1300 лв., която ответникът не заплатил на ищцата, въпреки
изпратената му и връчена на 20.06.2022 г. нотариална покана.
По изложените съображения ищцата моли съда да уважи предявения
1
иск, като постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 1300 лв. – възнаграждение по устен договор за
изработка (за изготвяне на детайли за обувки), за периода от 01.06.2021 г. до
06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД, чрез
адв. П. Х., в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа,
че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че през периода от
01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата е работила по облигационно
правоотношение в ответното дружество, че между страните е имало уговорка
за заплащане на възнаграждение, както и че на ищцата не била изплатена сума
в размер на 1300 лв. Ответникът твърди, че между него и ищцата не
съществува и не е съществувало нито трудово, нито облигационно
правоотношение и ответното дружество не дължи на ищцата никакви
парични суми, касаещи периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. Отрича да е
бил обвързан с ищцата по какъвто и да било договор през посочения в
исковата молба период - 01.06.2021 г. - 06.09.2021 г. Поддържа, че страните не
са сключвали нито трудов договор, нито договор за изработка, нито друг
ненаименован договор, от който да произтича задължение за ответника за
парични плащания. Сочи, че на ищцата не е била възлагана работа в полза на
ответното дружество и тя не е полагала труд, нито е изпълнявала, нито е
предавала извършена от нея работа в полза на ответника, която да е останала
невъзнаградена. Страните не са договаряли никакъв размер на
възнаграждение. Поради това намира за неоснователна претенцията на
ищцата да получава парични суми, произтичащи от положен от нея труд,
респ. от изпълнена работа по договор с ответника. Поддържа, че през лятото
на 2021 г. ищцата пожелала да работи в ответното дружество като крояч.
Въпреки че ответното дружество нямало нужда от нови работници,
ответникът предоставил на ищцата възможност до докаже уменията си, за да
я наеме на работа с цел да й помогне, но тя не се справила с поставените й
задачи по очертаване на няколко кожи с шаблони. Няколкото опита на ищцата
за нанасяне на шаблони върху материала се оказали негодни за изрязване и
употреба в производството. Поради това ответникът не ангажирал ищцата
като работник в дружеството, отказал услугите й и между тях не бил
подписан трудов договор. Ответникът твърди, че ищцата не се примирила със
съществуващото положение и започнала периодично да търси
възнаграждение, което не й се дължи. През март 2022 г. ответникът превел на
ищцата два пъти по 100 лв., съобразявайки, че е пенсионер със здравословни
проблеми, което добросърдечно отношение тя разбрала превратно,
настоявайки да й бъдат заплатени още пари като възнаграждение. Ответникът
сочи, че не отговорил на нотариалната покана на ищцата, за да не поощрява
2
необоснованите й желания за получаване на парични суми, които не й се
дължат.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен
предявения осъдителен иск. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния
си представител адв. И. Б.. Поддържа исковата молба и всички уточнения към
нея и моли за уважаване на предявения иск. Изрично заявява, че исковата й
претенция е за незаплатено възнаграждение по сключен между страните устен
договора за изработка – за изготвяне на детайли на обувки. В срока по чл. 149,
ал. 3 от ГПК депозира писмени бележки, в които излага съображения за
основателност на предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД,
редовно призован, се представлява от управителя С. М. и процесуалния
представител адв. П. Х.. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
във вр. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищцата е докаже, при
условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по сключен устен договор за
изработка, с който двете страни са поели насрещни права и задължения във
връзка с изработването на детайли за обувки за периода от 01.06.2021 г. до
06.09.2021 г.; че тя е изпълнила точно (качествено, количествено и във
времево отношение) задълженията си по този договор за изработка -
детайлите за обувки са реално изработени от ищцата, съгласно договореното
и в уговорения срок; че е предала изработеното на възложителя, като
ответникът - възложител е приел изработената работа (че изработените
детайли за обувки са приети от ответното дружество); какъв е размерът на
договореното възнаграждение за възложената работа.
В тежест на ответника е докаже възраженията си, както и да установи
обстоятелствата, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а
при установяване на горните факти от ищцата – да докаже, че е платил
търсената сума.
Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и
със свои средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна,
3
наречена възложител, се задължава да приеме изработеното и да заплати
уговореното за приетата работа възнаграждение.
В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за
изработка се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от
съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за
сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по
правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради
това съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя
насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно
подлежащите на извършване дейности и възнаграждението на възложителя.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както
постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или
изменението на вече съществуваща такава. Договорът за изработка е
действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е
определена ориентировъчно или да е определима. При договора за изработка
възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – арг. чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на възражения при
фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че
изработеното съответства на договора – арг. чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Договорът
за изработка предполага поредност на престациите – възнаграждението се
дължи на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това
именно изпълнителят следва да докаже пълно и главно, че е извършил
работата и че същата е приета от възложителя.
В процесния случая данните по делото сочат, че между страните не е
бил сключен писмен договор за работата, която ищцата твърди да й е
възложил ответника. По делото не е представен сключен писмен договор
между страните „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД, като възложител и Ц. Т., като
изпълнител, относно твърдените в исковата молба дейности, свързани с
изработване на детайли за обувки, а и ищцата не твърди да е налице писмен
договор между страните за това. Същата твърди, че между страните е налице
устно облигационно отношение по сключен договор за изработка на детайли
за обувки през исковия период.
Спорът по делото се концентрира до наведеното от ответника
възражение, че между страните не е налице облигационно правоотношение по
сключен договор за изработка през исковия период, поради което ответното
дружестно не дължи на ищцата възнаграждение за процесния период от
01.06.2021 г. до 06.09.2021 г.
4
По делото са представени квитанция към приходен касов ордер №
1/08.03.2022 г. за сумата от 100 лв., издадена от „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД в
полза на Ц. Т. и квитанция към приходен касов ордер № 2/21.04.2022 г. за
сумата от 100 лв., издадена от „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД, като ищцата
твърди, че същите са издадени с цел уреждане на отношенията между
страните по повод извършените от нея работи по сключения между страните
устен договор за изработка през исковия период. Тези квитанции сами по себе
си обаче не могат да установят съществуването на твърдяното от ищцата
правоотношение, тъй като в тях не са описани видовете и количествата
работи, които е следвало ищцата да изпълни, нито периода, за който е
трябвало да бъдат извършени.
Изпратената нотариална покана от ищцата Ц. Т. до управителя на
ответното дружество „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД (копие от която е
представено с исковата молба и прието като писмено доказателство по
делото), също не може да докаже възникването на правоотношение по
договор за изработка и възлагане на дейности по изработване на детайли за
обувки на ищцата. Поканата би имала значение единствено досежно момента
на забава на възложителя, в случай че се докаже твърдяното облигационно
правоотношение. Отделно от това следва да се отбележи, че от съдържанието
на въпросната нотариална покана липсва и индиция за евентуално устно
облигационно правоотношение по сключен между страните договор за
израбока на детайли за обувки.
Останалите приложени към исковата молба писмени доказателства са
ирелевантни за правния спор.
По делото са разпитани свидетели по искане на двете страни –
Костадин Атанасов Топчиев и Лазарина Йорданова Милова – на страната на
ищцата и Емил Радославов Мирчев и Надежда К. Таскова – на страната на
ответника. Свидетелят Костадин Топчиев – съпруг на ищцата сочи, че ищцата
работила в ответното дружество от понеделник до петък на осем часов
работен ден, а събота – до 14,00 часа, за което получавала брутно
възнаграждение в размер на 500,00 лв. месечно. Имала почивен ден само
неделя. Работата й се изразявала в това да окомплектова готови детайли за
обувки – саи (детайли, които покриват горната част на ходилото на обувките)
и да ги предава на шивачките в ответното дружество да ги шият. Уточнява, че
ищцата не е работила на норма, а на щат в ответното дружество, както и че
детайлите, които тя трябвало да окомплектова били предварително скроени от
други лица и били предавани на ищцата готови само за окомплектоване по
номера – от 35 до 40 номер. Свидетелят твърди, че ответното дружество не
заплатило възнаграждение за положения труд на ищцата за месеците юли,
август и септември 2021 г. в общ размер на 1500,00 лв., както и че за
предходните месеци ищцата получила възнаграждението си. Впоследствие
ответното дружество два пъти платило само по сто лева на ищцата. Сочи, че
не е присъствал на договорките между страните, но от ищцата знае, че не е
имало сключен писмен договор между нея и ответника за работата, която
5
извършвала при последния. Разпитана като свидетел Лазарина Милова сочи,
ищцата й е споделяла, че е работила в ответното дружество и не е получавала
редовно заплатата си там. Свидетелката Лазарина Милова заявява, че не е
влизала в цеха, стопанисван от ответника и няма лични възприятия относно
работата извършвана от ищцата, но от нея знае, че тя е работила като кроячка
в ответното дружество. От своя страна свид. Надежда Таскова излага, че от
пет години работи на постоянен трудов договор в „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“
ЕООД, където сглобява детайли за обувки. Сочи, че ищцата искала да
започне работа в ответното дружество и за кратко време – само няколко дни
ищцата чертала детайли за обувки в цеха, стопанисван от ответното
дружество. Същата обаче допускала много грешки – чертала детайлите
неправилно, което водело до грешки в целия процес по изработване на
обувката, тъй като грешките, допускани от ищцата, водели впоследствие до
грешки при сглобяване на частите на обувките. Тъй като ищцата не се
справила с работата, същата не била наета да работи в ответното дружество.
При проведения му разпит свид. Емил Мирчев – съпруг на управителя С. М.
на ответното дружество твърди, че между страните не е имало договорки за
извършване на конкретна работа и заплащане на възнаграждение за това.
Сочи, че ответното дружество имало подадена заявка в Бюрото по труда за
наемане на работа на човек, който да извършва подготовка и чертане на
детайли на обувки. През септември 2021 г. се явили няколко човека за тази
позиция, един от които била ищцата. За да преценят дали да наемат ищцата на
работа в дружеството й дали да начертае няколко чифта детайли за обувки, но
тя не се справила с работата и не била наета да работи в дружеството.
Свидетелят Емил Мирчев твърди, че макар и да липсвала уговорка между
страните за заплащане на конкретно възнаграждение за пробите –
разчертаните детайли за обувки, които ищцата направила, на същата били
заплатени два пъти по сто лева за положения труд, въпреки че пробите били
неуспешни.
Доколкото твърденият договор за изработка не надвишава 5000 лв., то
не е налице забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК сключването му да се
установява със свидетелски показания. Събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Костадин Топчиев, Радослав
Мирчев (показанията, на които са преценени при условията на чл. 172 от
ГПК, предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото),
Лазарина Милова и Надежда Таскова обаче не установяват параметри на
правоотношение по сключен договор за изработка между страните в исковия
период. Извод в противния смисъл не може да се направи и от ангажираните
от ищцата писмени доказателства по делото. От тях също не се установяват
параметри на правоотношение по сключен договор за изработка между
страните в исковия период.
С оглед на горното и при доказателствена тежест за ищцата да установи
пълно и главно обстоятелствата, които твърди, по делото не се установи
наличието на всички съществени уговорки, пораждащи правоотношение по
6
договора за изработка – страни, предмет и цена за дейностите по изработката.
Тъй като ищеца носи тежестта да докаже изпълнението на договора, то при
неблагоприятните последици на onus probandi (доказателствената тежест),
съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това съдът не
може да приеме за безусловно и безспорно доказано съществуването на
твърдяното от ищцата правоотношение между нея и ответното дружество.
При събраните по делото доказателства съдът намира, че за ответника не е
възникнало задължението да заплати исковата сума на ищцата на основание
сключен между страните договора за изработка през исковия период.
Липсата на договор прави безпредметно обсъждането дали работите са
извършени качествено и в срок от изпълнителя и дали са приети от
възложителя, тъй като тези обстоятелства са относими към правата по чл. 265
от ЗЗД и чл. 266 от ЗЗД. В случая обаче не само, че не се доказа наличието на
сключен договор за изработка между страните с предмет изработването на
конкретни по вид и брой детайли за обувки през исковия период срещу
договорено определено възнаграждение, но и не се установява детайлите,
които е следвало да разчертае ищцата по време на краткия период от няколко
дни, през който е била в цеха, стопанисван от ответното дружество, с цел
преценка дали да бъде наета като работник по трудово правоотношение с
ответника, да са били качествено изпълнени и приети от ответника. Напротив
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Радослав Мирчев и Надежда Таскова се установява, че ищцата не се е
справила с разчертаването на предоставените й детайли и затова не е наета на
работа при ответника. Не са ангажирани доказателства по делото, които да
оборват изложеното от свидетелите Радослав Мирчев и Надежда Таскова в
тази насока. При липса на установен факт на изпълнение на конкретно
възложена и приета работа не е налице и насрещно задължение за заплащане
на възнаграждение за тази работа.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният
осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. 79, ал. 1
от ЗЗД е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответникът.
Същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 720,00 лв. за адвокатско възнаграждение на един адвокат, за реалното
заплащане в брой на които е представил писмени доказателства – договори за
правна защита и съдействие, които в процесния случай имат характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер
на 720,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат по
делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. „***“ № 18 против „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Хаджи Димитър“ № 11,
за осъждане на ответника „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД да заплати на ищцата
Ц. Д. Т. сумата в размер на 1300 лв. – възнаграждение по устен договор за
изработка (за изготвяне на детайли за обувки), за периода от 01.06.2021 г. до
06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ №
18, да заплати на „ЕМ СИ МИРЧЕВИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Хаджи Димитър“ № 11, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 720,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8