Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
21.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2501 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.М.К. депозирана против наказателно постановление № НП-384/15.11.2019г.,
издадено от министър на земеделието, храните и горите, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 41, ал.. 1, т. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 800 лева, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на
земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на
Закона за опазване на земедеските земи.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи,
че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като АУАН не е бил съставен в присъствието на нарушителя, а е бил подготвен
предварително. По отношение на наказателното постановление се развиват
съображения, че при издаването му е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част на
наказателното постановление и посочената като нарушена материалноправна норма,
предвид това, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ не
съдържа правило за поведение, а нормата на чл. 3, ал. 2 ППЗОЗЗ, забранява
извършването на строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските
земи без промяна на предназначението й, което деяние според жалбоподателката не
може да бъде санкционирано по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, която разпоредба изисква
използването на земеделска земя, без разрешение за промяна на предназначението
й и по този начин за жалбоподателката е останало неясно, за какво конкретно
нарушение е ангажирана нейната отговорност, а именно за използване или за
строителство в земеделска земя, без съответното разрешение за промяна в
предназначението. Инвокира се довод, че в АУАН и НП няма дата на извършване на
нарушението. Във връзка с материалната законосъобразност на наказателното
постановление се развиват съображения за недоказаност на деянието, тъй като
съгласно чл. 37, ал. 1 ППЗОЗЗ за земеделски земи, включени в строителните
граници на населените места и в други селищни образувания, определени със
застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон не се извършва
процедура по ЗОЗЗ и правилника за приложение, а имотите с № 025004 и № 025011,
от чието обединяване е образуван имот с идентификатор 51679.25.156 по КККР на
село Николово са били в регулация и същите са били дворни места, а не
земеделска земя, като и по отношение на двата имота е извършена промяна на
начина на трайно ползване на имота в „жилищна територия“, за което е издадена и
скица. Посочва се, че са налице влезли в сила административни актове на
съответните компетентни органи за одобряване на ПУП, издаване на разрешение за
строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и от страна на собственика са
били изпълнени всички законова изисквания за извършените строежи. На последно
място се релевират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, предвид ниската
степен на обществена опасност на извършеното деяние и факта, че
жалбоподателката е ползвала имота добросъвестно и е положила всички усилия да
спази закона.
Срещу
постъпилата жалба е депозиран писмен отговор от страна на
административнонаказващия орган, в който се застъпва становището, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а наложеното
административно наказание е необходимо за постигане целите предвидени в чл. 12 ЗАНН. Във връзка с това се излагат съображения, че не е допуснато нарушение и
липсва законова пречка част от текста на АУАН да е подготвена предварително и
да бъде довършен в присъствието на нарушителя или на негов представител, тъй
като целта на закона е нарушителят да се запознае със съдържанието на акта и
съответно повдигнатото административнонаказателно обвинение и да даде обяснения
или да направи възражения. На следващо място се излагат доводи, че е налице
правно единство между цифровата квалификация на нарушението описано в акта и
тази отразена в наказателното постановление, като отговорността на
жалбоподателката е ангажирана именно за това, че използва земеделска земя за
неземеделски нужди, без да е налице разрешение за промяна на предназначението
й, тъй като ползва построените върху земята постройки и съоръжения, с което
именно е нарушила разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. По същество се
развиват подробни съображения, за доказаност на нарушението, тъй като
посочените имоти не са били включени в регулационните граници на населеното
място и липсва промяна на предназначението на земята, като самото отразяване в
СГКК, няма правопораждащ ефект, тъй като промяната във вида на територията се
извършва единствено при спазена законово регламентирана процедура.
В
съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. В допълнение развива съображения, че АУАН е съставен след
срока по чл. 34 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор и моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
с жалбата и отговора, и поддържани в хода по същество фактически и правни
доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 17/04.10.2019г., против жалбоподателката,
за това, че към дата 03.09.2019г., използва земеделска земя за неземеделски
нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, установено с
констативен протокол № РД-1091/03.09.2019г., с което е прието, че лицето е
нарушило чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ПЗОЗЗ, във връзка с
чл. 22, пр. първо от Наредба № 19/25.10.2012г. за строителството в земеделските
земи без промяна на предназначението им, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 11,
ал. 1, т. 4 от същата, като извършило строителство на масивна сграда на два
етажа, дървени навеси с обслужващо предназначение № 1 и № 2, площадка за отдих
с басейн (2 бр.) и външна бетонова настилка тип паваж за достъп до сградите в
имота, които не са свързани с ползването на земеделската земя.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № НП-384/15.11.2019г., с фактическо описание и правна
квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателката,
за така установеното нарушение, на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 800 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
По изложените мотиви съдът намира
за неоснователни твърденията в жалбата за допуснато нарушение на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН при описанието на нарушението. Не е налице и твърдяното противоречие
между приетите за осъществили се факти от обективната действителност и
подвеждането им под съответната правна норма, сочеща състав на административно
нарушение и според настоящия съдебен състав по начина на описание на
нарушението, и дадената правна квалификация на същото по никакъв начин не
нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е
ангажираната неговата отговорност и респективно да упражни и реализира в пълен
обем правото си на защита.
Обстоятелството, че проект на
АУАН е бил изготвен предварително, а не в присъствието на наказаното лице, не
се е отразило по никакъв начин негативно върху правото на защита на
санкционираното лице, за да се приеме, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да има за своя последица отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като АУАН е бил предявен на жалбоподателката, същата е била
запозната с всички приети за осъществили се от актосъставителя факти и дадената
им правна квалификация и от този момент му и е била предоставена възможност да
реализира в пълен обем предвидените в ЗАНН права.
Неоснователни са релевираните в
хода и по реда на съдебните прения твърдения, че АУАН е съставен след
тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН. Началото на срока по чл. 34 ЗАНН, започва да
тече от момента, в който за административнонаказващия орган са били известни
всички факти и самоличността на нарушителя, което в настоящия случай е станало,
именно на 03.09.2019г., след извършена пълна и цялостна проверка, и събиране на
всички необходими доказателства от страна на актосъставителя.
Въз основа оценката на събраните
в хода на производството доказателства, съдът намира, че не може да бъде обоснован
извод, че е осъществен състава на твърдяното администратвинто нарушение от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
От събраните в хода на
производството писмени доказателства, безспорно се установяват и доказват изложените
в АУАН и НП фактически твърдения, че посочените имоти с №
025004 и № 025011, от чието обединяване е образуван имот с идентификатор
51679.25.156 по КККР на село Николово представляват земеделска земя и не е било налице промяна
на предназначението й по предвидения в закона ред, както и констатациите на
наказващия орган, че по отношение на тези имоти не са били налице изключенията
предвидени в чл. 37, ал 1 от ППЗОЗЗ и Наредба № 19 от 25.10.2012г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, тъй като
видно от съдържащата се в административнонаказателна преписка Заповед №
1379/22.04.2003г. на кмета на Община Русе за одобряване на План за улична
регулация и застрояване на село Николово (лист 128-132), конкретните имоти
обективно на се били включени в строителните граници на населеното място,
противно на твърденията с жалбата.
В настоящия случай обаче, тези
факти не са намерили отражение в съзнанието на наказаното лице, тъй като в Скица
№ Ф03993/04.07.2011г. и Скица № Ф05490/08.12.2017г., като начин на трайно
ползване на имотите е посочено „жилищна територия“, а след обединение на
имотите е била издадена скица № 15-821590/07.11.2018г. от СГКК – град Русе, в
която изрично е посочено, че трайното предназначение на територията е „урбанизирана“,
като самият строеж е извършен след снабдяване с всички необходими разрешителни
и строителни книжа, издадени от Община Русе.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ според
основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски
територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за
възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на
транспорта.
В чл. 8, т. 1 ЗУТ, също е
посочено, че съгласно конкретното предназначение на поземлените имоти, за
жилищни нужди са имотите в, урбанизираните територии.
Изложеното, обосновава извод, че
в настоящия случай в съзнанието на жалбоподателката не са намерили отражение
представи, че е било необходимо да бъде искана промяна на предназначението на
земята от Министерство на земеделието и храните, тъй като съгласно издадените й
скици от СГКК – Русе имота е бил отреден за жилищно застрояване, посочено е, че
същият се намира в урбанизирана територия и строежът е изграден след издадено
от Община Русе разрешение на строеж и всички необходими документи, поради и
което и след отражение в съзнанието на жалбоподателката на тези факти, то не
може да бъде обоснован извода, че във волево отношение, същата е искала или
допускала, настъпването на обществено опасните последици от извършеното от нея
деяние, за да бъде и обоснован извод, че е налице субективната страна на
състава на това нарушение.
Вярна е тезата на процесуалния
представител на административнонаказващия орган, че само по себе си
отразяването в СГКК, че имота се намира в урбанизирана територия не води до
промяна на предназначението на земята, но този факт е от съществено значение
във връзка именно с преценка досежно субективната страна на извършеното деяние,
съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН.
По изложените мотиви, настоящия
съдебен състав намира, че по делото не е доказано да е налице виновно поведение
от страна на лицето, посочено като нарушител, поради и което наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени и направените от същата разноски в хода на съдебното
производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а
именно 400 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
НП-384/15.11.2019г., издадено от министър на земеделието, храните и горите, с
което на В.М.К., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 41, ал.. 1, т. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 800 (осемстотин) лева, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за
опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за
прилагане на Закона за опазване на земедеските земи.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,
ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на В.М.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 АПК СУМАТА в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляваща разноски в хода на съдебното производство
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: