Решение по дело №2121/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1341
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Явор Данаилов
Дело: 20194110102121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ …….

Гр. Велико Търново, 28.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при участието на секретаря Анита Бижева, разгледа докладваното от съдията Данаилов гражданско дело № 2121 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Ищецът А.И.Н., чрез пълномощника си адвокат К.Г.Т. в исковата си молба твърди, че по ДП № ЗМ – 167/2013г. по описа на РУ – Елена с постановление на разследващ полицай от 20.05.2014г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201 ал. 1 от НК, както и че след приключване на досъдебното производство срещу него е бил внесен обвинителен акт в съда. Сочи, че с присъда № 19/23.02.2016г. по НОХД № 1181/2015г. на ВТРС е оправдан по повдигнато му обвинение, както и че този първоинстанционен акт е потвърден с решение от 20.06.2016г. по ВНОХД № 150/2016г. на ВТОС, което е окончателно. Ищецът твърди, че в хода на наказателно производство е направил разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв. в досъдебната фаза на процеса и в размер на 1300 лв. в съдебното производство. Смята, че заплатените от него адвокатски възнаграждения в общ размер на 1600 лв. представляват пряка и непосредствена имуществена вреда от повдигнатото и поддържано срещу него незаконно обвинение. По тези съображения, моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума от 1600 лв., като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират разноски, включително по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва в наказателния процес в полза на ищеца реално да е осъществявана адвокатска защита, както и същият да е заплатил претендираните от него адвокатски хонорари. Във връзка с последното възразява, че по делото липсват доказателства установяващи действителното заплащане на уговорените възнаграждения. В условията на евентуалност прави възражение за намаляване на претендираните хонорари към законоустановения минимум по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

По ДП № ЗМ – 167/2013г. по описа на РУ – Елена с постановление на разследващ полицай от 20.05.2014г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201 ал. 1 НК. След приключване на досъдебното производство срещу него е бил внесен обвинителен акт в съда. С присъда № 19/23.02.2016г. по НОХД № 1181/2015г. на ВТРС ищецът е оправдан по повдигнато му обвинение, и този акт е потвърден с решение от 20.06.2016г. по ВНОХД № 150/2016г. на ВТОС, което е окончателно.

С договори за правна помощ № № 423/30.03.2014г.; 5214/27.09.2015г.; 14659/02.11.2015г. 14664//07.12.2015г. и 14668/18.01.2016г., за оказване на правна защита по ЗМ 167 на РУП Елена, НОХД № 310/2014г. на РС Елена, НОХД № 1181/2015г. на ВТРС, ищецът е заплатил в брой на адвокат К.Г.Т. сумата общо 1600 лв.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

Искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен. Налице са предпоставките, посочени в този законов текст, за да се ангажира отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца. По делото се установи, че с присъда № 19/23.02.2016г. по НОХД № 1181/2015г. на ВТРС, ищецът е оправдан по повдигнато му обвинение, както и че този първоинстанционен акт е потвърден с решение от 20.06.2016г. по ВНОХД № 150/2016г. на ВТОС, което е окончателно.

Според практиката на ВКС отговорността за съдебни разноски в гражданския процес е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и е уредено в него. В рамките на съдебното производство по гражданско дело, страната, в чиято полза съдът е решил делото разполага с правото да претендира от насрещната страна направените в хода на процеса съдебни разноски - чл. 78 ГПК.  Отговорността за разноски в наказателното производство е уредена в Наказателно процесуалния кодекс /НПК/ – чл.301,т.12 НПК /чл.299,т.12 НПК отм. В НПК не е предвидена възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски.

Съгласно чл.170,ал.1 НПК отм. когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия се възлагат на частния тъжител. Тази разпоредба от НПК отм. урежда разноските, които са изплатени в хода на наказателното производство по дела от общ характер от бюджета на съда на основание чл.167 НПК отм. - разноски и възнаграждения, изплатени на основание чл.97 НПК отм. на свидетели и поемни лица – чл.116,ал.5 НПК отм. , възнаграждения и разходи на експерти – чл.123, ал.1 НПК отм. .

В НПК /отм./ не са предвидени разпоредби, уреждащи хипотезата в чия тежест остават разноските, които е направил подсъдимия. Аналогична е и уредбата на съдебните разноски в Наказателно процесуалния кодекс в сила от 29.04.2009 г. Според чл.187, ал.1 НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, размерът им се определя от съда или органа на досъдебното производство – чл.188 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение – чл.189, ал.1 НПК. Когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане – чл.189, ал.3 НПК. Според чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата - т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия.

Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ.

Както се отбеляза, отговорността за съдебни разноски по гражданско дело е уредена в чл.78 от ГПК. Тази отговорност е обективна, обусловена е от изхода на делото и е в рамките на направените от страната, и доказани с надлежни доказателства разноски. Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В посочения текст от ГПК е предвидена възможност за съда да намали адвокатския хонорар, поради прекомерност ако има искане на насрещната страна. Според ВКС разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК са приложими в съдебните производства по граждански дела само ако страната, в чиято полза съдът е решил делото претендира от насрещната страна направените в хода на делото съдебни разноски и при направено искане от тази насрещна страна за намаление на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отделните хипотези на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитните органи са уредени в чл. 2 от ЗОДОВ. В същият закон е предвиден и реда по който се разглеждат предявените искове за обезщетяване на вреди от незаконни действия на правозащитните органи. Посочената правна уредба на отговорността за съдебни разноски в гражданския процес и на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи налага извода, че се касае за два различни правни институти с различна законова уредба.

Предвид изложеното ВКС се е произнесъл, че при предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или при прекратено наказателно производство, съдът не може на основание чл.78, ал.5 от ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.

По делото безспорно се установи от представените договори, сключени между адвокат К.Т. и ищеца, с предмет защита по ЗМ 167 на РУП Елена, НОХД № 310/2014г. на РС Елена, НОХД № 1181/2015г. на ВТРС, че за адвокатско възнаграждение за защита в цялото наказателното производство, ищецът е заплатил сумата от общо 1600 лева за възнаграждение за един адвокат. Видно от приложените договори по делото, сумите са изплатени от ищеца в брой. Или, изплатената сума от ищеца в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат по сключените договори за правна защита и съдействие по време на наказателното производство, представляват претърпяна имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от осъщественото спрямо него наказателно преследване. Заплащането на сумата 1600 лв. е извършено от ищеца по повод образуваното срещу него наказателно производство, разгледано в РС Елена и ВТРС, и възнаграждението е заплатено за защита по досъдебното и съдебните производства. Претърпяната имуществена вреда подлежи на репариране на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер. В производство по предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, каквото е настоящото за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, съдът не може по искане на насрещната страна – Прокуратура на РБългария да намали разноските по наказателното производство за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната и правна сложност на наказателното дело.

С оглед на това и предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен в пълния му размер от 1600 лв. и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г. до окончателното изплащане.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищците, е основателно. По реда на чл.38, ал.2 ЗА, на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ. Поради това и ответникът следва да заплати на адвокат К.Г.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 342 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

         

ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, да заплати на А.И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, след като е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан по НОХД № 1181/2015г. на ВТРС, заедно със законната лихва върху сумата от 20.05.2019г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА Прокуратурата на Република България, да заплати на адвокат К.Г.Т. ***, сумата 342 лв. /триста четиридесет и два лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: