№ 11715
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110110364 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба от етажните собственици на сграда, находяща се в гр.
София, кв. „Манастирски ливади - ..., представлявани от домоуправител „Г...“ ЕООД, чрез
адв. К. против Б. М. П., с която са предявени искове по реда на чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от
ГПК с правно основание чл. 6, т. 9 ЗУЕС, във вр. чл. 48, във вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл.
6, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51 ЗУЕС за заплащане на сума в размер на 464 лева, от които 174 лева
– 29 месеца по 6 лв. месечно, представляващи неплатени вноски за управление и поддръжка
в етажната собственост за периода м.юни.2019 г. – м.10.2021 г. и 290 лева, представляващи
неплатени вноски за ремонт и обновление в етажната собственост за периода м.юни.2019 г.
– м.10.2021 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 01.07.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35738/2022 г. на Софийски районен съд, 141 състав.
Ищците етажните собственици на сграда, находящ се в гр. София, кв. „Манастирски
ливади - ... твърдят, че Б. М. П. е собственик на апартамент № 2 в процесната ЕС, която не се
явявал на общи събрания и не заплащала таксите за управление и поддръжка към ЕС и за
фонд ремонт. На проведеното на 27.10.2021 г. било взето решение да се предостави
възможност на Б. П. в срок до 11.11.2021 г. да заплати задълженията си към Етажната
собственост в размер на 1669 лв., с решение по същата точка етажните собственици
упълномощили домоуправителя при неизпълнение на задълженията в срок, сумата да бъде
събрана по съдебен ред. Поради изложеното молят Б. М. П. да бъде осъдена да заплати на
ищците, представлявани от домоуправител „Г...“ ЕООД, сума в размер на 464 лв.,
представляващи сбор от дължими месечни такси за управление и поддръжка и фонд ремонт
в размер на 16 лв. месечно, за периода м.06.2019 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 01.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират разноски в настоящото производство и в заповедното производството, в което
заявлението по чл.410 ГПК е било отхвърлено.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б. М. П. в подадения отговор на исковата молба
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва да е собственик на обект в ЕС,
нито обитател, нито ползвател на обект в ЕС. Оспорва да е собственик на ап.2 от етажната
собственост. Твърди, че не са представени доказателства етажната собственост на сграда,
находящ се в гр. София, кв. „Манастирски ливади - ... да е самостоятелна етажна
собственост с обособено управление на общите част и вътрешния ред в сградата. Посочва,
че не са представени доказателства, че „Г...“ ЕООД е управител на ЕС. Липсвало решение
по чл.19 ЗУЕС. Оспорва до нея някога да е била отправяна покана за участие в ОС, нито за
заплащане на дължими суми. Оспорва да е пребивавала в ЕС. Прави възражение за давност.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правна квалификация чл. 6, т. 9 ЗУЕС, във
вр. чл. 48, във вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 6, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51 ЗУЕС.
За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т.
9 и 10 вр. чл. 48 ЗУЕС вр. чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС ищецът следва да докаже наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на индивидуален
обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че на етажната собственост на сградата
се дължат суми за разходи за управление и поддръжка и фонд Ремонт и обновяване,
определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на етажната
собственост и 3) размерът на частта от разходите, дължима от ответника, както и с оглед
възражението за изтекла погасителна давност факти и обстоятелства, с които законът
свързва спиране или прекъсване на давността.
От приложеното ч.гр.д. № 35738/2022 г. на СРС, 141 състав се установява, че
ищците чрез „Г...“ ЕООД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Б. М. П. да заплати на кредитора сумата 464 лева, представляваща
задължение към ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 27.10.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 01.07.2022 г. до изплащане на вземането. Съдът с разпореждане от
04.08.2023 г. е оставил без движение заявлението по чл.410 ГПК, с указание за отстраняване
на констатираните нередовности, които не са изпълнени в цялост, поради което с
Определение № 29380 от 02.11.2022 г. е отхвърлено искането за издаване заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и е указано на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземанията. След постановяване на Определение № 29380 от 02.11.2022 г. по ч.гр.д. №
35738/2022 г. на СРС, 141 състав в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК са предявени
осъдителни искове за вземанията, предмет на заявлението по чл.410 ГПК.
От представения по ч.гр.д. № 35738/2022 г. на СРС, 141 състав Протокол от Общото
събрание на собствениците на имоти в етажната собственост на адрес: гр. София, кв.
„Манастирски ливади - ... се установява, че по т.4 етажните собственици, наематели и
ползватели на имоти в ЕС са взели решение на собствениците/ ползвателите на всички
самостоятелни обекти със задължения над 200 лева да бъде предоставен 14 дневен срок за
погасяване на задълженията към ЕС, като при неизпълнение на задълженията ОС
упълномощава управителя да предприеме действия са събиране на дължимите суми по
съдебен ред. Посочено е, че Б. П. от ап.2 не е внесла в касата на ЕС сума в размер на 1669
лв., представляваща месечни такси за управлението и поддържането на общите части на
сградата, събирани по реда на ЗУЕС, като е направена разбивка на сумите по години за
периода м.01.2018 г. – м.10.2021 г.
Първият спорен въпрос и основното възражение на ответника касае качеството му на
собственик на процесния ап.2, находящ се на адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади - ....
Установяването на това правнорелевантно обстоятелство е в доказателствена тежест на
ищеца, съобразно изготвения и обявен за окончателен доклад по делото в открито съдебно
2
заседание от 19.03.2024 г. При спор кой е собственик или ползвател на имота, находящ се в
процесната ЕС, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.
1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство.
За доказване на горното твърдение ищецът е представил препис от Книга на
собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща се в София -
град, община Триадица, кв. „Манастирски ливади“ – ..., в която е направено отбелязване, че
апартамент № 2 със застроена площ от 108,64 кв.м. и дял в общите части на сградата 1,91 %
е продаден и има нов собственик Б. М. П., като от поставения регистрационен индекс се
установява, че книгата е регистрирана в СО – район „Триадица – ЕТС- 566/21.12.2010 г.“.
От разпита на свидетеля Н Г А М се установява, че лицето живее в етажната
собственост, находяща се на адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади - ... в ап.44 от
31.12.2010 г. Посочва, че познава Б. П., която се нанесла малко след тях в ап.2 на първия
етаж. Тогава била на около 40 години. Имала три деца, едното от които било гимнастичка и
също се казвала Б.. Не била виждала Б. и децата и от както се изнесли. Не си спомня до кога
точно Б. П. живяла в етажната собственост, но може би до преди около 4,5 – 6 години.
Виждала я от време на време, когато ставало въпрос за нещо свързано с етажната
собственост. По принцип контактувала със съпруга и по тези въпроси. По-миналата година
я видял лично и и казала, че има най-много натрупани задължения към етажната
собственост и че трябва да се издължи. Б. П. и заявила, че това което дължи на етажната
собственост е склонна да го плати но не на професионалния домоуправител „Галус“.
Свидетелката посочва, че жилището се отдава под наем, но имало период, в който
жилището било необитаемо.
От разпита на свидетеля И Д Г се установява, че познава Б. М. П. от преди около 10 и
повече години, но повече общувал с родителите и. След развода на родителите и, живеела
само с майка си – Б. Л К а преди развода К... - П. в ж.к. „Стрелбище“ от 2014 г. или 2015 г.
Б. М. П. се занимавала с художествена гимнастика и в момента била на около 21 – 22 г.
С оглед събраните по делото доказателства, обсъдени самостоятелно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че по делото не доказана първата предпоставка за уважаване на
предявените искове, а именно, че Б. М. П. е собственик на ап.2, находящ се в етажната
собственост на адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади - ....
Книгата на етажната собственост представлява вид удостоверителен документ, чиито
реквизити и съдържание се извеждат от разпоредбите на чл. 7, ал. 1-7 ЗУЕС. В случаите, при
които книгата на етажната собственост е надлежно водена от лицата, оправомощени да
извършват вписване на съответните обстоятелства в нея, книгата, ако не е оспорена от
насрещната страна, съставлява доказателство неползващо се с обвързваща доказателствена
сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 - 6 ЗУЕС . При
оспорване от насрещната страна на верността на отразените в нея данни, лицата, извършили
съставянето й, не могат да се ползват от едностранните си записвания в нея, а дължат да ги
докажат с надлежни други противопоставими на насрещната страна доказателства
(документи за собственост и пр.). Видно от приложения по делото препис от домовата
книга, отбелязването, че апартамент № 2 със застроена площ от 108,64 кв.м. и дял в общите
части на сградата 1,91 % е продаден и има нов собственик Б. М. П. изхожда от лицето, което
е било управител на ЕС към 2010 г., а именно Ц И П /починала/. Като удостоверителен
документ, домовата книга на етажната собственост не се съставя от законния представител
на етажната собственост (управител, управителен съвет), макар той да я съхранява, тя не
представлява и не обективира едностранно удостоверително или друго по вид изявление на
законния представител на етажната собственост, а инкорпорира в съдържанието си и
представлява по същината си множество едностранни удостоверителни изявления, които по
закон могат да имат за свой единствен автор съответните собственици или ползватели
(обитатели) на самостоятелни обекти в етажната собственост, тоест – именно
3
собствениците, по изключение – ползвателите или обитателите, са правните субекти, на
които – и само на които – законът отрежда правомощието и задължението да бъдат
съставители на книгата на етажната собственост като вид удостоверителен документ –
видно от приложимата редакция на разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗУЕС към процесния период
2019 г. – 2021 г. Етажните собственици, съответно – ползвателите или обитателите, а не
домоуправителят, са лицата чиито изявления образуват съдържанието на домовата книга.
Поради това вписването в книга на етажната собственост по ал. 2 на чл. 7 ЗУЕС, което не
изхожда лично и пряко от съответния собственик, ползвател, или обитател, няма
задължителна доказателствена сила за съда.
С такава сила била се ползвало записването, което носи подписа на отделния етажен
собственик или обитател в частта относно декларираните данни за притежаваното или
обитавано от него жилище и в частта относно припадащите му се идеални части от общите
части (или най-малкото – трябва да има отбелязване в преписа, че в оригиналната домова
книга, препис от която се представя, подпис е бил положен от страна на отделния
собственик или обитател), какъвто не е настоящия случай. Поради това и изменението на
ал.3 на чл.7 ЗУЕС в действаща и актуална редакция изисква, всеки собственик на
индивидуален обект в ЕС или ползвател, в 15-дневен срок от придобиване правото на
собственост или ползване, както и при отдаване на самостоятелния обект под наем или
встъпване в друго правоотношение, допускащо пребиваване на трети лица, да подаде
декларация за вписване в книгата на етажната собственост на данните по ал. 2. При промяна
на обстоятелствата по ал. 2, т. 5 и 6 собственикът или ползвателят е длъжен да подаде
декларация до управителния съвет (управителя) в срока по изречение първо за вписване на
посочените данни. Декларацията може да бъде подадена на електронния адрес на
управителния съвет (управителя).
От събраните по делото свидетелски показания ценени в тяхната съвкупност и
поотделно се установява, че свидетелката на ищеца Н Г А М дава показания за лице
различно от ответницата по настоящото дело, а от показанията на свидетеля Главчев се
установява, че Б. М. П. живее с майка си от около 2014 г . - 2015 г., след развода на
родителите си в ж.к. „Стрелбище“.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения по делото
Протокол от ОС на ЕС от 27.10.2021 г. не се установява как се формира сумата от 464 лева
отделно по пера, вид и стойност, тъй като в т.4 от протокола се обсъждат само месечни
такси за управление и поддържане на общите части на сградата, но не и фонд ремонт и
обновяване, каквато сума също се претендира с исковата молба.
Следователно с оглед изричното оспорване на това обстоятелство в отговора на
исковата молба, по делото не е доказана първата материална предпоставка, че ответника Б.
М. П. е собственик на индивидуален обект в ЕС, поради което и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това,
предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното
установяване.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът. Ответникът е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 208907/29.01.2023 г.
Предвид направеното възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира
същото за основателно, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
поради което и адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимума по НМРАВ в
4
редакцията, действала към момента на сключване на ДПЗС, а именно 400 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени по реда на чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК, с
правно основание чл. 6, т. 9 ЗУЕС, във вр. чл. 48, във вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 6, т. 10
ЗУЕС, вр. чл. 51 ЗУЕС, от етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв.
„Манастирски ливади - ..., представлявани от домоуправител „Г...“ ЕООД, ЕИК ..., за
осъждане на Б. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Стрелбище, ..., да заплати
сума в размер на 464 лева, от които 174 лева – 29 месеца по 6 лв. месечно, представляващи
неплатени вноски за управление и поддръжка в етажната собственост за периода
м.юни.2019 г. – м.10.2021 г. и 290 лева, 29 месеца по 10 лв. месечно, представляващи
неплатени вноски за ремонт и обновление в етажната собственост за периода м.юни.2019 г.
– м.10.2021 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 01.07.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35738/2022 г. на Софийски районен съд, 141 състав., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, кв. „Манастирски ливади - ..., представлявани от домоуправител
„Г...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплатят на Б. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Стрелбище, ..., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по делото, в размер на 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5