Р E Ш Е Н И
Е
№ 29.01.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Невена
Иванова
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 887
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно
основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 31.05.2017 г. било
подписано Приложение 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на които вземането на „Сити кеш“ ООД
срещу ответника А.Х.А., произтичащо от договор за паричен заем № 79643/07.07.2016 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/79643/14.06.2017 г. за извършената
продажба на вземането, чрез Български пощи,
което се върнало
в цялост. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/79643 от
23.01.2020 г. за извършената продажба на вземането, чрез куриерска фирма до
същия адрес на длъжника. Видно от обратната разписка към товарителница №
68742836, писмото отново се върнало в цялост.
Ищецът излага следните обстоятелства, от които
произтичат вземанията му:
На 07.07.2016 г. бил
сключен договор за паричен заем № 79643, между
ответникът А.Х.А., в
качеството на заемател и „Сити кеш“ ООД в качеството му на заемодател. При
условията на Договора, заемодателят предоставил на заемателя паричен заем в размер на 500 лв., като получаването на сумата било удостоверено с
подпис на заемателя в договора. Страните уговорили договорна лихва по заема в
размер на 31,29 лв. Сумата за
главница и договорна лихва била платима на 15 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 35,42 лв., при първа погасителна
вноска 14.07.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане
20.10.2016 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил на 20.10.2016 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че заемателят не бил изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на
вземанията била настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от
4.08.2016 г., която дата представлява падежа на четвърта неплатена погасителна
вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на
предсрочната изискуемост, заемодателят имал право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която била в размер
на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща
непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, на 4.08.2016 г. заемодателят бил начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 142,50 лв., представляваща 20 % от сумата от
712,49 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора.
Съгласно чл. 6 от сключения договор за заем, страните
са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от
посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно предвидени в договора условия; залог върху движима вещ;
първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция.
Съгласно чл. 8 от Договора, с подписването на договора
за заем, Заемателят бил декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в
3-дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаряло на
условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението
за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените от страните
обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
181,21 лева, която била разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 12,08
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя била в
размер на 47,50 лева.
Съгласно Общите условия, действащи по време на
сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 166,45 лв. за периода от 5.08.2016 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда.
За горепосочените суми „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.
№ 5727/2019 г., по описа на РС – Стара Загора. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интереса на ищеца от
предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането
на ищеца да съда е да постанови решение, с който да признае за установено по отношение на ответника А.Х.А.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
-
500,00 лв. (петстотин лева), представляващи главница за периода от 14.07.2016 г. до 20.10.2016 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от
договора за кредит била обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 4.08.2016
г.
-
31,29 лв. (тридесет и един
лева и 29 стотинки) за периода от 14.07.2016 г. до 20.10.2016 г.(падеж на
последна погасителна вноска) - представляващи договорна лихва, по отношение на
които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 04.08.2016 г.
-
181,20 лв. (сто осемдесет и
един лева и 20 стотинки) - представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.07.2016 г. до 20.10.2016 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от
договора за кредит била обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 4.08.2016 г.
-
142,5 лв. (сто четиридесет и
два лева и 50 стотинки) - представляващи неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на дата 4.08.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост)
-
166,45 лв. (сто шестдесет и
шест лева и 45 стотинки) - представляващи обезщетение за забава за периода от
5.08.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника А.Х.А.
– адв. К.П.Л. е подал писмен отговор на исковата молба, с който счита
предявените искове за допустими, но неоснователни.
По отношение на уведомяването на длъжника за
извършената цесия, счита, че същото не било осъществено. Позовава се на съдебна
практика, че уведомлението не може да бъде връчено на особения представител на
ответника.
На следващо място, разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК,
който бил приложим към процесния договор за заем, не позволявала на цедента и
първоначален кредитор на ответника, да прехвърли вземанията си срещу ответника,
без това да бъде изрично предвидено в договора за заем, която норма се явява
специална по отношение на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. В чл. 21, ал. 8 от Общите условия
на процесния договор за заем било уговорено, че потребителят дава съгласие,
заемодателят да прехвърля правата си по договора, но посочената разпоредба била
неравноправна и следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1, доколкото не
била уговорена индивидуално, а била част от предварително изготвени общи
условия, в който смисъл е било Решение от 30.10.2017 г. по гр.д. 2607/2017 г.
по описа на PC Стара Загора, потвърдено с Решение от 30.03.2018 г. по в.т.д.
1021/2018 г. по описа на ОС - Стара Загора. След като посочената клауза, с
която било дадено съгласие за цедирането на вземанията по договора била
нищожна, то цесията, с която процесните вземания са били цедирани също била
нищожна.
Предвид горното моли
исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В случай, че предявените искове бъдат уважени, прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не
изпраща представител, депозира по делото писмено становище, с което моли
исковете да бъдат уважени, като излага съображения за надлежно съобщаване на
извършената цесия на особения представител ан ответника.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника –адв. Нонева оспорва исковете
по наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5727/2019 по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е
издал в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу А.Х.А.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 500,00 лв. (петстотин лева),
представляващи главница за периода от 14.07.2016 г. до
20.10.2016 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за
кредит била обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 4.08.2016 г.,
31,29 лв. (тридесет и
един лева и 29 стотинки) - договорна лихва, от 04.08.2016
г. до 20.10.2016г., 181,20
лв. (сто осемдесет и един лева и 20 стотинки) - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.07.2016 г. до 20.10.2016 г. ,
142,5 лв. (сто
четиридесет и два лева и 50 стотинки) - неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на дата 04.08.2016
г. (дата на предсрочна изискуемост), 166,45 лв. (сто шестдесет и шест лева и 45
стотинки) - обезщетение за забава за периода от 05.08.2016 г. до 30.10.2019г., както и законна лихва за забава върху
главницата от 30.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и за разноските по заповедното производство. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал.
5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията
по заповедта.
От представените по делото писмени доказателства: молба за заем, договор за паричен заем № 79643/07.07.2016г.,погасителен
план, Общи условия, се установява, че „Сити Кеш“ ООД е предоставило на А.Х.А.
сумата от 500 лева в заем, а А.Х.А. се е задължил да ги върне на 15 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35,42 лв. (включващи главица и
договорна лихва), при първа погасителна вноска 14.07.2016 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 20.10.2016 г.
Видно от договор за цесия от 13.05.2017 г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и
Приложение 1 към него, горепосоченото вземане на „Сити Кеш“ ООД е било
прехвърлено на ищеца. „Сити Кеш“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия, видно от пълномощно, на л.20 от делото. Уведомление за извършената цесия
не е било връчено на ответника поради неоткриването му на посочения от него
адрес, видно от известие за доставяне и товарителница (л.23 и л. 24 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения от
особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника,
доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника преди завеждане
на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на
особения представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата съдебна
практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е
надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен
представител на ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи
разрешението, че връчването на особен представител не би могло да се приравни,
нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат
извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му
се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото
правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна
власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният
представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение между страните. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика на въззивните съдебни състави на ОС – Стара Загора, както и решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. №
154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с
определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС и др..
Гореизложеното води до
неоснователност на предявените искове на горепосочените основания и като такива
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се явява
безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против А.Х.А., ЕГН **********,***,
искове за
установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за следните суми: 500,00
лв. (петстотин лева) - главница
по договор за
паричен
заем № 79643/07.07.2016г.;
31,29 лв. (тридесет и един лева и 29 стотинки) - договорна лихва за периода от 14.07.2016 г. до
20.10.2016 г.; 181,20 лв. (сто осемдесет и един лева и 20 стотинки) -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.07.2016 г.
до 20.10.2016 г. ;142,50 лв. (сто четиридесет и
два лева и 50 стотинки) - неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на дата 04.08.2016
г. ; 166,45 лв. (сто шестдесет и шест лева и 45 стотинки) -
обезщетение за забава за периода от 05.08.2016 г. до 30.10.2019г., както и законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5727/2019 по описа на Районен съд -
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: