РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Белоградчик, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100546 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 500,
ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането – осъдителен иск с цена 1 262.47 лв., от
които застрахователно обезщетение – 1 237.47 лв. и ликвидационни разноски
– 25.00 лв. и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В исковата молба, ищеца твърди, че на 12.04.2018 г. в гр. Дупница, е
реализирано ПТП между автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С 1948
ХХ, собственост на Н. Г. П., управляван от ответника Г. Ц. Б. и лек автомобил
марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, собственост на С. Н. С.
Сочи в Исковата молба, че съгласно представения протокол за ПТП №
1097572 от 12.04.2018 г., виновен за настъпилото ПТП е ответника Г.Б., който
при управление на лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“, с рег. № С 1948
ХХ, отнел предимството на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с
рег. № КН 67 59 АТ на регулирано с пътни знаци кръстовище. Ищецът излага,
че вследствие на реализираното ПТП от ответника, на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, са причинени материални
щети. Въз основа на искане за оценка „Гражданска отговорност“ на МПС, в
1
ищцовото дружество е заведена щета № ********** от собственика на
увредения автомобил С. Н. С. Сочи се, от Доклад по щета № ********** е
видно, че щетите, които са били причинени на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, са в размер на 1 237.47 лв. На
12.10.2018 г., ищцовото дружество твърди, че е изплатило по банков път на
собственика на увредения автомобил сумата от 1 237.47 лв., за което е
представен преводен документ. Лекият автомобил, управляван от ответника е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца.
Ищецът твърди, че от представения Протокол за ПТП № 1097572 от
12.04.2018 г. се установява, че ответника е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0.5 до
1.2 промила.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му
изплати сумата от 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение в
размер на 1 237.47 лв. и ликвидационни разноски – 25.00 лв., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата предявяване на иска до
изплащането й, както и направените по делото разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
С исковата молба ищеца е поискал по делото да бъде допусната и
изслушана съдебно – автотехническа експертиза. Съдът е допуснал
изслушването й, но заключение по същата не е изготвено, поради невнесен
депозит от страна на ищеца, за което съдът неколкократно е отлагал делото с
указания за внасяне на депозит.
По искане на ищеца е допуснат при режим на призоваване и един
свидетел – С. Н. С., който също не е призован по делото, отново поради
невнасяне на определения от съда депозит за призоваването му.
В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил от
страна на ответника. В съдебно заседание, ответника се явява и оспорва иска.
Оспорва да е управлявал МПС – то след употреба на алкохол. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Предвид направеното оспорване от страна на ответника – че в деня
настъпването на процесното ПТП не е управлявал автомобила след употреба
на алкохол, съдът е изискал от Сектор КАТ – Пътна полиция при РПУ – гр.
Дупница, копие от образуваната административнонаказателна преписка,
2
образувана във връзка с процесното ПТП. Копие от преписката е представено
и е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид описаните в Исковата молба обстоятелства, на които се
основава иска, съдът с Доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели тежестта на
доказване както следва: Ищецът с оглед твърденията си следваше да проведе
пълно и главно доказване на следните обстоятелства : че на 12.04.2018 г., в гр.
Дупница, ответника, като водач на лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с
рег. № С 1948 ХХ, причинил ПТП, в резултат на което на другия автомобил:
лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, са
причинени имуществени вреди ; че вината за настъпилото ПТП има
ответника; че ответника е управлявал автомобила, с който е реализирал ПТП,
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон.; че ищеца като
застраховател, е изплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1 237.47 лв.– за причинените от
ответника материални щети по автомобила и дължи ликвидационни разноски
в размер на 25.00 лв.
Видно от събраният по делото доказателствен материал, безспорно
доказано е, че на процесната дата – 12.04.2018 г. в гр. Дупница, е настъпило
ПТП между лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С 1948 ХХ,
управляван от ответника Г. Ц. Б. и лек автомобил марка „Рено“, модел
„Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, управляван от С. Н. С. Видно от
представения по делото Протокол за ПТП № 1097572 от 12.04.2018 г.,
виновен за настъпилото ПТП е ответника Г.Б., тъй като същия отнема
предимството на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН
67 59 АТ на урегулирано с пътни знаци кръстовище и предизвиква ПТП.
Доказано е също така и обстоятелството, че в резултат на настъпилото
ПТП, реализирано от ответника, на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ са причинени материални щети. В делото се
съдържат доказателства за техния размер – Описи на щета, Калкулация на
щета, Доклад № 181001078601 по Щета № ********** от 13.04.2018 г., от
които е видно, че размера е 1 237.47 лв. Не се спори по делото, че автомобила
на ответника е имал сключен договор за задължителна застраховка
3
„Гражданска отговорност“ с ищцовото застрахователно дружество. Безспорно
доказано е, че обезщетението в размер на 1 237.47 лв. е изплатено от ищеца –
застраховател на водача на увредения автомобил СВ. Н. СТ. – видно от
Платежно нареждане от 12.10.2018 г.
Недоказано обаче в процеса остана твърдението на ищеца, че ответника
е управлявал автомобил лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С
1948 ХХ, причинил ПТП – то след употреба на алкохол – с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон – от 05 до 1.2. промила, на което
обстоятелство ищеца основава иска си.
В исковата молба ищеца сочи, че ответника е управлявал
горепосоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон – от 05 до 1.2. промила, поради което и на осн. чл. 500 КЗ
претендира да бъде осъден да заплати обезщетението, изплатено от
застрахователя на собственика на увреденото в резултат на ПТП – то, МПС.
Т.е., регресният иск на ищеца се обуславя именно от този факт – че водача е
управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
В случая обаче не се доказа наличието на това законово основание,
което да обусловя основателността на предявения иск.
Видно от приложената по делото административнонаказателна
преписка, изпратена от РПУ – гр. Дупница, се установява точно обратното –
че пробите за алкохол и на двамата водачи са отрицателни. Тези констатации
са направени в АУАН № 299 от 12.04.2018 г. и в Наказателно постановление
№ 18 – 0348 – 000299 от 20.04.2018 г. на Началника на РУП – Дупница, влязло
в законна сила на 22.05.2018 г. И в АУАН и в Наказателното постановление, е
4
посочено, че при проверка за употреба на алкохол, извършена с техническо
средство – „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № 0269, пробите и на двамата
водачи са отрицателни.
Поради това, съдът приема, че не се доказа определящото за изхода на
делото обстоятелство – че ответника е управлявал автомобила, причинил
ПТП – то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон,
както се твърди в Исковата молба.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да
получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото
лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.); и чл. 410 КЗ. То
не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна
уредба основания. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят
се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към
застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на
алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на
деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274,
ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на
правоспособност за управление и др./, именно с този момент. /В този смисъл
Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК/.
Предвид горните мотиви и съобразявайки се с константната съдебна
практика, настоящия съдебен състав приема, че не е осъществено
предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ основание за възникване на правото на
регрес на застрахователя – ищец, да получи от виновния водач – ответника по
делото, претендираното застрахователно обезщетение, поради недоказаност
на обстоятелството – управление на МПС след употреба на алкохол.
Поради това, съдът приема, че предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е
неоснователен и недоказан, поради което го отхвърля в претендирания размер
– 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение в размер на 1 237.47 лв.
5
и ликвидационни разноски – 25.00 лв. Предвид на това, че съдът отхвърля
главния иск, то неоснователен се явява и акцесорния такъв – по чл. 86 ЗЗД –
за законни лихви за забава върху главницата, считано от датата предявяване
на иска до изплащането й.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът отхвърля и главния, и акцесорния
иск, то в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените по
делото разноски.
По делото няма данни ответника да е направил разноски, поради което
съдът не присъжда такива и в негова полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗД “БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********,
-
седалище и адрес на управление – гр. София, бул.”Джеймс Баучер’ № 87,
представлявано от С. П. и К. К. – Изпълнителни Директори, против Г. Ц. Б., с
настоящ адрес – с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „......................“ № .., с ЕГН
**********, обективно съединени искове : по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – с цена
на иска 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение в размер на
1 237.47 лв. и ликвидационни разноски – 25.00 лв., и по чл. 86 ЗЗД -
законните лихви върху главницата, считано от датата предявяване на
иска до изплащането й, както и претенцията за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6